- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 174
- 15
По повод 80-ата си годишнина на 8 ноември Ален Делон даде интервю за TV Magazine. В него той защити евродепутатката Надин Морано, която през септември шокира общественото мнение с изявлението си, че Франция е страна на “бялата раса”. Ален Делон признава, че й сваля шапка за тези думи, и добавя: “Само един въпрос: Кения страна от каква раса е? Хората са черни. Това е смешна, гротескна полемика, която няма никакъв смисъл”.
На въпрос за крайнодесния "Национален фронт" Ален Делон отговаря, че не е близък с тази партия, и добавя: “А ако бях, защо не? Нямам ли право? Крайната левица и Меланшон са приемливи, но крайната десница не е?”.
“Националният фронт" представлява все пак 6 млн. души. Тези 6 милиона тъпаци ли са? Имаме право да не ги харесваме, но трябва да ги уважаваме”, смята актьорът.
“Аз съм приятел на Жан-Мари Льо Пен от 50 г. (…) По повод на "Националния фронт" просто казах, че намирам за нормално хората да се присъединят към тази партия, защото им е дошло до гуша. До гуша от всичко! И заради това те са готови да отидат къде ли не. Потвърждавам го: хората вече не знаят къде са, така че защо не "Националният фронт"…”, продължава актьорът.
На въпрос за политиката, водена от Франсоа Оланд и Манюел Валс, Ален Делон отговаря, че е “познавал Франция при генерал Дьо Гол и тогава е било друго нещо”.
“Оттогава по-скоро (Франция) деградира. Левица, десница, всички удари са позволени. Това, което се случва, е отвратително, откъдето и безразличието на французите към политиката”, твърди актьорът.
За кариерата си Ален Делон уверява, че “никога не е търсил успеха, триумфа и парите”.
“Никога не съм правил нещо за пари. Винаги съм правел онова, което съм искал, когато съм искал, където съм искал и с когото съм искал! Представяте ли си какъв късмет съм имал?”
Запитан дали предизвиква “страх” у хората, Ален Делон отговаря, че това е черен слух, който го следва през целия му живот.
“Имам навика да казвам, че плаша само глупаците. Само те се страхуват от мен. Никога не съм плашел Висконти, Клеман, Мелвил”.
Превод от френски: Галя Дачкова
