Сляпа бюрокрация рискува хляба на България

Сляпа бюрокрация рискува хляба на България
Предстои механично съкращение на 350 експертни служители от Селскостопанска академия, чиито 25 института са разпръснати из цялата страна и осигуряват научната и практическа основа за земеделието и животновъдството в България. Текат протести на служители из цялата страна, а новият директор на академията Тотка Трифонова изглежда назначена с цел ликвидаторство. Липса на визия и чиновническо късогледство поставят на риск хляба на България. Служителите излизат на протести и пишат писма до властта. Засега по нищо не личи, че държавата се интересува от бъдещето на 350 специалисти в земеделието ни. Не се интересува и от огромния стопански ефект, резултат от 75 години практически приложима научна дейност.
<p>Това научи &bdquo;Гласове&ldquo; за осъдените на неуспех опити на работещите в Селскостопанска академия да спрат или да отложат във времето предстоящето рязане на бройките работещи, които не се вписват в съкратения от държавата бюджет. А свиването на броя на специалистите се извършва на принципа</p> <p><em>&bdquo;Каквото пречи, трябва да се махне&ldquo;:</em></p> <p>толкова глави да паднат оттук, толкова оттам &ndash; голямата цел е вписването в бюджета за настоящата година.</p> <p>Илюстративно обяснено, ситуацията е следната: някой разполага с автомобил с който да върши основната си работа, например ежедневни доставки на хранителни продукти за което шофьорът получава заплата, но друг е собственик на колата. Изведнъж началникът идва и казва: &bdquo;Няма да ти взимам колата, но ти свалям две гуми. Иначе няма да ти преча да работиш както и досега.&ldquo;<br /> Подобна ситуация би звучала като окончателна присъда, защото всеки работещ механизъм се нуждае от своите задължителни атрибути.</p> <p>На фона на така илюристрината криза е необяснимо защо новият шеф на Селскостопанска академия Тотка Трифонова в лична среща обърна гръб на инвеститор, който търси</p> <p><em>всички възможни начини да вложи 17 млн. лв.</em></p> <p>в разработката на аграрен научно-индустриален парк в Генерал Тошево.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51786_H4ADZig4WnkZQhAyQboTQj62DNQJVc.jpg" style="height:396px; width:530px" /><br /> <em>Директорът на Стопанска академия Тотка Трифонова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Компанията, проявила интерес към публично-частно партньорство с Добруджанския земеделски институт всеки момент ще получи сертификат за инвеститор клас &bdquo;А&ldquo;, но новият директор на академията Тотка Трифонова няма време да се занимава с теми извън основната, а именно колко бройки хора трябва да бъдат премахнати. И докато родни делегации пътуват по света и се надяват на катарски или други чужди капитали, българската компания в България получава пълно пренебрежение и определената среща между нея и инвеститорите не се състоява с набързо изреченото от Трифонова: &bdquo;Заета съм, не мога да говоря сега с вас&ldquo;. Когато някои идва с пари на крака и получава такъв отговор, става видно, че за академията и нейното бъдеще се търси удобен ликвидатор, а не ръководител, който ще работи за развитие на вече постигнатите успехи и успешно разработени механизми.</p> <p>Любопитна подробност е, че предишното ръководство на академията в лицето не нейния ръководител Христо Бозуков с радост е приело подадената ръка, били са изготвени документи, меморандуми.</p> <p>Владимир Георгиев от Universal Bulgarian Investment обяснява: &bdquo;Ние не казваме на никого &bdquo;дайте пари&ldquo;, ние даваме пари. 17 млн. лв. даваме и питаме академията какво да построим и как да го направим, за да бъде то в полза на стопанството, на науката, на дългосрочните цели, свързани с българското земеделие. Имаме готовност да разработим 400-500 дка агропарк и да помогнем за създаването на научна платформа, която да бъде използвана от българските учени.&ldquo;</p> <p>В рамките на Селскостопанска академия съществуват 25 института и задачата към днешна дата е всеки от тях да напуснат толкова служители, колкото се явяват над чертата за отпуснатия бюджет. Предложената инвестиция само внася бъркотия в стройната идея за съкращения.</p> <p>В официално писмо до ръководителите на държавата, от Добруджански земеделски институт казват (със съкращения):</p> <p><em>&bdquo;...За 25 години демокрация, сме свидетели само на безпаричие, съкращения&nbsp; и съсипване на българската земеделска наука.</em></p> <p><em>От 2008 г. насам членовете на нашата синдикална организация не са получавали нито 1 лев увеличение на работните заплати, нито полагаемото работно облекло съобразно естеството на извършвания труд, а понятия като &ldquo;бонуси&rdquo;, &ldquo;премии&rdquo; и &ldquo;допълнително материално стимулиране&rdquo; са напълно непознати. </em></p> <p><em>До месец май 2015 г. в института не е преведен нито един лев за издръжка. МЗХ не е заплатила до настоящия момент изразходваната ел. енергия, няма преведени средства за гориво и резервни части, а върви пролетната сеитба. Веднъж вече през месец април ни беше спряно ел. захранването в института... В същото време до настоящия момент колектива на ДЗИ-Генерал Тошево е отчел в Министерството на земеделието и храните приходи от продадени земеделски семена за 1 млн и 200 хил. и над 700 хиляди от Сеповете към фонд&ldquo; Земеделие&ldquo;. За месец април работещите в института получиха 70 % от заработените от тях работни заплати.&ldquo;</em></p> <p><strong><em>Въпросът е: защо Тотка Трифонова не желае да чуе,</em></strong></p> <p>че някой иска да вложи 17 млн. лв. в Добруджанския земеделски институт? Тази инвестиция ще позволи на института да повиши трудовата си заетост, да увеличи заплатите на служителите, да увеличи обема на собствените си разработки, които в дългосрочен план са истинската печалба на държавата. От друга страна, повишената активност на този институт носи работа и за други институти.</p> <p><strong><em><u>Перла в короната на Добруджа</u></em></strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51786_9CgKgg2xkZVEYLVzjMLIFB2LEGzvpu.jpg" style="height:191px; width:600px" /></p> <p><em>Добруджанският земеделски институт е перла в короната на Добруджа, казват работещите в него! Хлябът на хората е тръгнал оттук още през 1941 г., когато с царски указ е създаден институт в Добрич със задача да развива земеделието, да развива сортове семена и да подобрява породите животни. С постановление на министерски съвет от 1951 г., което се отнаса до водоснабдяване и електрификация на Добруджа е отбелязано, че се създава Добруджански земеделски научно-изследователски институт край Генерал Тошево. Правела се селекция на овошни дървета, предлагани са нови сортове и на полски култури, животни &ndash; говеда, овце, свине. В края на 60-те години е създадена много хубава порода североизточна българска добруджанска тънкорунна овца, която е типичен меринос - месодайна и вълнодайна. Около 70-те години става профилиране на института в Генерал Тошево и той се назовава &bdquo;Институт по пшеницата и слънчогледа&ldquo;. Постепенно започва селекция на много зърнени култури. През 80-те години институтът е водещ в селекцията на слънчоглед в Европа, а хибридът &bdquo;Албена&ldquo; заемал около 6-7 млн. декара във Франция. До около 1996 г. със своя продукция институтът е засявал около 90% от площите със слънчоглед, 90% от бобовите култури, 90% от пшеницата. През 2000 година в резултат на нови реформи институтът е прекръстен в Добруджански земеделски институт &ndash; изпада &bdquo;научно-изследователски&ldquo; и по този начин логото ни става ДЗИ. </em></p> <p><em>Към днешна дата професор от института, който създава нови сортове, чиято продукция се купува в много други държави е със заплата от 800 лв. А само по селекцията на един сорт се работи около 15 години.</em></p> <h2><strong>Синдикатите питат кой печели от механично съкращение? </strong></h2> <p><em>Гинка Василева, председател на КНСБ в Добрич&nbsp;</em>обясни за &bdquo;Гласове&ldquo;, че самите синдикати са съгласни с необходимостта от реформи в системата на Стопанска академия, но докато те се извършват механично и представляват нагаждане на бройки хора към бюджета за съответната година, резултати няма да има, защото това не представлява реформа, а обикновена сеч.</p> <p>&bdquo;Въпросът е какво се случва с националния бюджет, когато тези, които пречат на връзването на бюджета излязат на борсата? &ndash; пита тя - 350 човека ще получат обезщетение от 6 заплати за прекратяване на договорите си и ще останат на борсата. В същото време, екип експерти готвел цялостна концепция за бъдещето на Селскостопанска академия. Излиза, че няма проблем разни хора да бъдат премахнати в името на бюджета, а ако в резултат от разработената стратегия се окажат необходими, може и да ги върнат.&ldquo; Гинка Василева емоционално обяснява: &bdquo;В Генерал Тошево остава същото количество земя за обработване, същото количество животни, същия обем работа, но махат някаква бройка хора. Това е глупаво и недалновидно, това е съсипия! Там хората не разбират какво се случва, а понеже си имат достатъчно, хвърлят боб, та да познаят с колко ще ги орежат следващата година.&ldquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>&bdquo;Проблемът на земеделието в България е неговата стихийност&ldquo;</em> </strong>&ndash; обяснява днешните дейности на частните стопани директорът на Добруждански земеделски институт в Генерал Тошево&nbsp;&nbsp;Иван Киряков.</p> <p>Синдикалистите виждат същия процес в управлението на институтите &ndash; махане, слагане, пълнене на отчети и никаква визия &ndash; дори за два дни напред в бъдещето.</p> <p>&bdquo;За Генерал Тошево от незаети бройки и пенсиониране, съкращението на персонала достига 10 на сто, без да се режат работещи хора.&ldquo;, обяснява Гинка Василева от КНСБ. Да, но трябвало да се махнат още глави. А концепцията за развитие на академията ще влезе в сила през 2016 г. Оказва се, че в рамките на една година държавата и всички данъкоплатци ще се натоварят с плащането на обезщетенията на 350 човека, като дори не се знае дали те действително не са нужни за дейностите на съответните институти и каква част от тях ще бъдат възстановени на предишните си длъжности, след като концепцията бъде завършена.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51786_MwW843O1pPTkcCtSXLseZGaN9NXyM3.jpg" /><br /> <em>Проф. Иван Киряков</em></p> <p><em>Проф. Иван Киряков</em> <em>обяснява проблемът към днешна дата: </em></p> <p>&bdquo;Ако това съкращение беше станало в началото на годината, научните работници щяха да знаят какво залагат и да си направят сметката. Ще редуцират плановете си, ще свалят определено направление. Сега нищо не можем да свалим. Самолетът е излетял, някой казва на пилота: &bdquo;А сега спри за малко на място.&ldquo; Какво правим? Просто зарязваме започнатото. Проблемът е, че съкращението се прави през май и юни. А ако ще се случва този болезнен процес, то трябва да е в края на годината, за да могат научните работници да знаят на какво да залагат и с какъв персонал ще разполагат. Един селекционер, хабилитирано лице, завеждащ отдел, който знае, че разполага с трима полевъди си е направил сметката колко кръстоски ще засее, колко линии ще направи &ndash; дали ще бъдат 50 хиляди, 60 или 70 хиляди. Като остане с по-малко хора или ако го оставят сам, ще си прецени за колко ще му стигнат физическите сили. Така се прави селекция и сортове. Научният работник трябва да е с много широк поглед. Кой печели от унищожаване труда не тези лично всеотдайни хора?</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51786_Iz7YjoelVzlQdjC9TWVEEAgGmUnVqM.jpg" /></p> <p>Имаме сключени договори с контрагенти за догодина за слънчоглед. За да ги произведем, на нас ни трябва работна ръка.</p> <p><em>На ръка пита по пита се опрашват от хората,</em></p> <p>които са с 340 лв. заплата и въпреки това са високи професионалисти. Не можеш да вземеш от полето човек, дето си копае градинката и да го вкараш вътре. Поне година и половина-две трябва да е бил човек нашите полета и когато техникът му каже &bdquo;Ще идеш до това растение и ще направиш...&ldquo; еди какво си, той трябва да е напълно наясно, да притежава умението и познанието. Произволно взет човек може само да държи мотика и да разчисти ако някъде се появи висока трева. Толкоз. В най-напрегнатата работа работници по месец &ndash; месец и половина не излизат от оранжериите.&ldquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p>На този етап ДЗИ формира около 75 на сто от приходите на академията, но от сега работещите там 282-ма човека, ще бъдат махнати 45. За миналата година приходите на добруджанци е 6 млн. лв., но за тази година те получават бюджет от 2,5 млн. лв и от тях</p> <p><strong>едва 740 хил. лв. са за издръжка и всякакви дейности.</strong></p> <p>За сравнение, представителите на местния земеделски бизнес са категорични, че за обработката на същата площ земя &ndash; 21 хил. дка и приход от 10 млн. лв., разходите за издръжка са около 2,5 млн. лв.</p> <p>&bdquo;В земеделието всичко, което е решаващо се отнася до сроковете. &ndash; обяснява ситуацията проф. Иван Киряков - Всичко трябва да е оптимално, с добра техника за постигането на добри резултати. Като нямаш финансов ресурс за гориво, когато се налага да ти спрат тока, защото не е платен, тогава сроковете изтичат, ние сеем или прибираме след оптималните срокове, което веднага удря крайния резултат. И в края на годината ни се разплащат всички задължения. Е да, но тогава и тонове злато да ни дават, загубите са вече факт.&ldquo; &nbsp;Професорът разкрива как тези съкращения водят до необратими процеси: &bdquo;Когато дойдох през 1977 г. в този институт, щатът беше 970 човека. Постепенно намаля земята, животните, съкрати се персонала. Дойде момент в който като научно звено ние сме длъжни освен да се занимаваме със селекция и агротехника, ние си произвеждаме това, което създаваме и да го разпространяваме. Няма друг, който да разпространява този интелектуален труд, да казва на производителите, че българската селекция е качествена и че тези сортове трябва да бъдат използвани, защото са пригодени за нашата земя. Затова винаги съкратените бяха от секторите на производство, растениевъдство и животновъдство. Там вече няма кого да пипаме, там</p> <p><em>вече няма кой да работи, няма да има кой да запали трактора.</em><br /> &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51786_q8my6FWl1SVmI8GlizhddVOtCaoZ6O.jpg" style="height:275px; width:600px" /></p> <p>Казват ни, че можем да наемаме временни работници през сезона. Да, но човек трябва да разполага с титуляри по отношение на механизаторите. Защото това не е лесна работа, още повече, че заплатите на механизаторите в сравнение с частния сектор са четирикратно по-ниски, особено през кампанията. Единственото възможно нещо, което можем да направим като съкращение на щата, това са 15 свободни щатни бройки между които са такива на доценти, на професори, на асистенти, на специалисти.</p> <p><strong>За да можем да запазим живи хора, които вършат ежедневни дейности ни се налага да съкратим бройки към научните звена, като това са полевъди и специалисти лаборанти, които са към научен сектор.</strong></p> <p>Всеки научен работник в института &ndash; професор, асистент или специалист има работна група. В нея един или двама са земеделски техници, които са дясната ръка на научния работник.</p> <p>Публично беше изтъкнато, че в Западна Европа на един специалист-разработчик се падат по двама-трима души екип, а у нас били 15 човека.<br /> Е, нека да посмятаме: общият щат от 282-ма човека, разделени на 30 научни работници, се падат по 9 души. А девет експертни служители не са 15 служители. Продължаваме аритметиката: общата земя е 21 хил. дка и така на един научен работник се полагат 700 дка, на глава научен работник се падат по 16 глави говеда, на директора сигурно са 17 &ndash; до се облажи и по 40 овце. Като теглим чертата, всеки научен работник носи приход на държавата от 200 хил. лв., защото приходът ни за една година е 6 млн. лв. Хайде да изчислим този приход на единица работник спрямо БВП и да го сравним спрямо същия принос на научния работник с трима помощници в неназованата държава от Западна Европа и така сравненията да продължат!&ldquo;</p> <p><em>Публично-частното партньорствоуспешно работи в Турция</em></p> <p>Само преди месец в ДЗИ пристигат представители намалък турски институт, подкрепен от солидна частна компания. Турската държава дава пари, та да могат частникът и държавното предприятие да направят проект за селекция при слънчогледа, при захарното цвекло. Дошли в България, за да се договорят за купуване на наш материал. &bdquo;Два сорта пшеница имаме признати там, около 10 сорта искат да бъдат регистрирани, искат слънчоглед от нас, искат пшеница. Но аз се задъхвам, крия се от срещи с представителите на Турция&ldquo; &ndash; признава проф. Киряков. Причината? &bdquo;Вече нямаме възможност да отговорим на тяхното търсене, дали сме каквото можем за изпитване. Радваме се на голям интерес и от Европа, а не ни стигат вече силите, защото нямаме капацитет.&ldquo; &ndash; казва професорът.</p> <p>Връщаме се отново на темата за публично-частното партньорство у нас и възможностите някой да вложи истински пари в развойна дейност. Българският инвеститор е налице и чрез Universal Bulgarian Investment 17 млн. лв. могат веднага да се овеществят. Тогава какво прави турските земепроизводители прозорливи и кой не иска българският институт в Генерал Тошево да стъпи отново здраво на краката си? Директорът на института е наясно, че трябва да се действа спешно, защото създадените сортове са национално богатство, което трябва да бъде съхранявано и разпространявано.</p> <p>Според професор Киряков ако Селскостопанска академия продължава да е второстепенен разпоредител, институтите са третостепенни разпоредители на бюджети, всеки лев, който бъде вкаран от частния бизнес за изследвания и при най-благородните им мотиви, няма да допринесе за развитие на науката в България, защото този финансов ресурс ще отиде направо в централния бюджет.</p> <p><strong>- Какво трябва да се случи, за да се разплете този възел, професор Киряков?</strong><br /> - Аз съм за това всички институти от селскостопанската академия да са самостоятелни икономически субекти, но дебело подчертавам &ndash; в системата на селкостопанската академия. Отделянето на институтите извън академията ще е пагубно за всички.<br /> Всеки институт да знае, че като направи повече приходи, ще направи нови инвестиции и ще се развива.<br /> <strong>- Отчетите сочат, че допринасяте най-много с приходи в академията, а институтите са общо 25. Това не ви ли кара да искате да не сте на една верига с останалите?</strong><br /> - Що се отнася до това, че ние сме с най-големи приходи, нека уточня кое ние считаме за реална печалба: държавата ни може да разчита на сортовете създадени в нашите лаборатории, пригодени за нашите климатични условия. Тези сортове са се доказали и каквито и да са климатичните условия, няма да се компрометира реколтата. Ето това е печалбата на държавата. Хлябът й е осигурен и той няма да се стопи в земята! Не може да има друга печалба!<br /> <strong>- С парите, които изкарвате не бихте ли искали вие да решавате в какво да ги инвестирате?</strong><br /> - Така беше до 2000 г. когато институтът имаше собствени банкови сметки и си работеше според земята, според търсенето - когато финансовият ресурс е пред теб можеш да правиш планиране.<br /> <strong>- И ако някой опита финансово да ви подкрепи, какво ще се случи?</strong><br /> - О, през годините непрекъснато са идвали земеделски производители и са казвали: &bdquo;Хора, кажете какви пари ви трябват, ние ще ви ги дадем! От вас зависи нашия бизнес!&ldquo; Работещите в земеделието не са никак глупави! Но няма такъв филм. Ако ни дадат средства, те си отиват в централния бюджет.</p> <p><em>Ролята на държавата е да решава стратегически от какви култури се нуждае, да предвижда процеси във времето и да ни заръчва:</em></p> <p>искаме да разработите такъв сорт боб, устойчив на такива фактори; искаме пшеница с такива и такива характеристики, да е студоустойчива, издръжлива на нови болести, ето това ще работите! Държавата да каже какво искат от институтите на националната академия. Така всички институти ще работим заедно за постигане на национални цели, свързани със земеделието и животновъдството в страната.</p> <p>Липсата на финансов ресурс в селскостопанската академия не дава възможност за нормално ръководене на институтите &ndash; тоест да им налагаш да работят това, което им казваш, а не каквото си измислят. Защото как ще им кажеш, като нямаш пари, нямаш сигурност и не знаеш каква ще е следващата перспектива във времето?</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • CMEXXX

    22 Май 2015 23:14ч.

    Е хайде сега - не било ясно кой имал интерес !!! Питайте монсанто, Баесеф и други подобни - те ще ви кажат! На всички е ясно, че тия родни структури трябва да се унищожат, за да сме изцяло зависи от запада! А и в крайна сметка става дума за пари - за МНОГО пари!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Катя Делчева

    22 Май 2015 23:36ч.

    Работя от 26 години в Добруджански земеделски институт. Познавам историята му, свидетел съм и на настоящето му. Добруджански земеделски институт е създаден преди повече от 70 години като част от националната стратегия за развитие на земеделието в България чрез създаване на български сортове пшеница с по-добри качествени показатели от най-добрите чуждестранни сортове, владеещи по онова време българския пазар. Тази мисия е успешна и продължава да се изпълнява и днес. Историята е доказала, че България е била и винаги ще си остане аграрна страна – затова и нейните политика и икономика следва да бъдат приоритетно аграрно ориентирани. Но съвременното земеделие не може да се надява на пълноценно развитие без обвързването му с аграрната наука – предпоставка и гаранция за конкурентноспособност на европейския пазар и достойно партньорство в преговорите за единна селскостопанска политика на целия Европейски съюз. Неглижирането на земеделската наука означава навлизане и постепенно завладяване на българския пазар от външни продукти със съмнителен произход и качество, отстъпващо на българските сортове и хибриди, създаване на предпоставки за нахлуване на опасни болести и вредители по растенията, което ще доведе до упадък на родното земеделие. В тази връзка е редно да се взаимстват положителните практики от развитите земеделски страни със стабилна държавна политика в областта на земеделието и изхранване на населението. Подценяването на аграрната наука е подценяване на една от нейните основни цели - поддържането на български сортове за производството на български хляб за българските граждани. В този ред на мисли развитието на аграрната наука в лицето на Добруджански земеделски институт е въпрос на национална сигурност и следва да се разглежда като национален приоритет, а нейното преднамерено загробване би следвало да се тълкува като национално предателство. Смятам, че в това отношение ролята на Добруджански земеделски институт несправедливо се подценява. Разположен почти на североизточната граница на България – далеч от столицата и от представителите на държавните институции, вземащи стратегическите управленски решения - Добруджански земеделски институт с всяка следваща година е пренебрегван откъм финансови средства въпреки многостранната научна дейност, която развива, въпреки създадените и внедрени в земеделската практика научни продукти за милиони, въпреки значителния принос към бюджета на МЗХ, реализиран ежегодно от продажбата на произведените тук базови семена от собствени сортове пшеница. Дългогодишните осъществени и неосъществени идеи за преструктуриране на ССА рефлектираха изключително негативно върху института, като го превърнаха в обект на необосновани и необмислени съкращения, доведоха до замразяване на трудовите възнаграждения от 2008 г. насам, до влошаване на условията на труд, до непрекъснато орязване на бюджетните средства за издръжка на научно-изследователската и производствена дейност, извършвана от целия научен екип от професори, доценти и главни асистенти, от специалисти, техници и работници. Крайно време е да се осъзнаят ролята на българската аграрна наука за просперитета на родното земеделие и окаяните условия за нейното развитие. Българската земеделската наука вегетира, тя е пред фалит и ако все още съществува, то е единствено поради посветеността на учените на тази наука. Сега, когато на дневен ред стои решаването на нейната по-нататъшна съдба, призовавам управляващите към повече мъдрост в отношението към българската аграрна наука и не само към нея, а изобщо към науката, като им припомням мъдростта, изречена от Фредерик Жолио-Кюри: “Науката е необходима на народа. Страна, която не я развива, неизбежно се превръща в колония.”

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • П.КОСТОВА

    22 Май 2015 23:58ч.

    Много добре сте описали всичко, което се случва в ССА и в частност в ДЗИ-Генерал Тошево.Дали ще го прочетат обаче виновниците за това плачевно състояние.Едва ли.Те са наточили гилотината и нищо не може да ги спре да извършат геноцида на земеделската наука в България.Докато откриваше фермата за рапани в Каварна, министър Танева ни посъветва да се радваме на масовите съкращения, защото животът ни щял да започне наново и ще се реализираме по-добре.Само дето не уточни къде и как ще се случи това.Може би с следващото ни прераждане.....!?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • смирение

    23 Май 2015 0:38ч.

    До Катя Делчева, ПРАВИЛНО КАЗАНО : \&quot;Неглижирането на земеделската наука означава навлизане и постепенно завладяване на българския пазар от външни продукти със съмнителен произход и качество, отстъпващо на българските сортове и хибриди, създаване на предпоставки за нахлуване на опасни болести и вредители по растенията, което ще доведе до упадък на родното земеделие\&quot; НО В КАПИТАЛИЗМЪТ, това е целта. ПО ЦЯЛ СВЯТ ВСЕКИ ИСКА ДА НАЛОЖИ ИЗНОСЪТ СИ. Малките държави, като България, трудно се преборват. НЕ Е НУЖНО да се заимствува от други страни за ВЪТРЕШНИЯТ ПАЗАР. България има достатъчно опит. За износ и внос, въпросът е какви квоти се дават за домашните стоки от Световната Търговска Организация. Защитният механизъм на България в това отношение нещо хич го няма. По цял свят храната е част от националната сигурност на страната, по някога е на първо място. В случаят на България от 1990 тя е ПОСТОЯННО НА ПЪРВО МЯСТО. Дай Боже в България хлябът ни да е само от българско жито и българска царевица. И националната сигурност на страната ни от Бога да е.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    23 Май 2015 2:45ч.

    Така заповядаха от Монсанто и останалите световни корпорации, заели се да унищожат свободата в света, в САЩ вече е забранено да си посадиш в двора всякакво растение за храна, подготвят и закон забраняващ ползване на изворна вода. Комунизмът в САЩ е по-напреднал от който ние познаваме. Ликвидирането на всякакви държавни институти е за да се предотврати всяка възможна конкуренция или обществен контрол на безопасността на храните, Дянков, който дойде от СБ имаше поръчка да ликвидира БАН, по същите причини.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иванова

    23 Май 2015 5:26ч.

    Съграждането изисква усилия, компетентност и обединение. За голямо съжаление в България повече са кандидатите да ликвидират вместо да съграждат.Поздравления за добрата публикация и за коментара на Катя Делчева.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георги Василев

    23 Май 2015 5:57ч.

    Въпросът за хляба е всъщност въпросът за националната сигурност! Никой не е по-голям от хляба, казва народа! И тези объркани, невежи и манипулирани хорица, които ги избутват да свършат мръсната работа да разчистят терена, стават национални предатели. Без даже и да осъзнават, какви ги вършат. Оставка!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лили

    23 Май 2015 7:36ч.

    Чета коментарите и се гордея, че този сайт е четен от умни хора. Тия управници са уникум в унищожаването на всичко- земеделие, производство, животновъдство, военна промишленост , образование, здравеопазване и др. Трябва им прост народ, с робска психика, за да ги избира , да може дълги години да крадат еврофондовете, бюджета и всичко до което се докопат. С тая некачствена храна народа масово боледува . Хранят ни с ГМО и какви ли не вносни буклуци. Алчността им няма край!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    23 Май 2015 7:54ч.

    Да, хранят ни с боклуци и мърша, подправени с химия, от което масово се разболяваме от рак, а здравният ни министър с безумния поглед, затваря раковите диспансери, и ни убеждава че от това ще ни стане по-добре.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Иванов

    23 Май 2015 20:39ч.

    Недопустимо е Добружанския работещ институт да се сравява с институт Пушкаров от който идва госпожа председателката. Там се имитира дейност, а госпожата е много хитра и много умела в тази дейности, затова не може да разбере каква е реалната роля на земеделските техници и помощници в опитите. В Пушкаров от няколко години се въдят професори на кило, без научни резултати и без дори и една публикация в списания с импакт фактор. Четете документите от конкурсите, които са в интернет и ще се уверите, че съм прав. Така, без визия и без желание да направи нещо добро, от там се появи човек достоен да ликвидира работещите институти и да премахне непослушните директори. Защо управляващите търпят такъв ръководител? Нямат кадри или ликвидират?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Моника

    23 Май 2015 20:42ч.

    Тези \&quot;неолиберали и соросоиди\&quot;продължават да унищожават селското стопанство на страната,защото трябва да внесат ГМО боклука на Сорос и др.паплач тръгнала по света да сее кръв и разруха.Не е ли време целият народ да подкрепи този т.нар.институт,където оказва се работят и световно известни специалисти.Докага ще разрешаваме на Борисовци,Плевнелиевци и пр.боклук, да унищожават страната ни и да живеят като короновани особи,да се разхождат по света за сметка на българския данъкоплатец?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • -

    24 Май 2015 2:03ч.

    Поредната посткомунистическа структура, която е почти безполезна и скъпа за държавата в този си вариант! Проблема е, че отново ще бъдат съкратени специалисти, а връзкарите, чиято основна специалност е подреждане на кламерите в канцеларийте ще продължат да живуркат ден за ден на гърба на българският данъкоплатец!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • -

    24 Май 2015 2:09ч.

    Моника, \&quot;соросоиди\&quot; е един от основните нарицателни епитети в речника на кутьовите тролчета! Ти от тях ли си? Щото и партията ви подписа да спре троленето в нета!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • -

    24 Май 2015 2:16ч.

    Случайно влязах в това сайтче и направо вече се ококорих!!! Вие от \&quot;Посрано\&quot; 20 ли списвате или от рашисткият оперативен център в София! `баси и пропагандата, `баси и глупостите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • DEZIRE

    24 Май 2015 3:38ч.

    Престъпление е да махнеш с ръка 70 годишна история и още повече златото на Добруджа. Челили сте г-жо Трифонова Библията: \\\\\\\&quot;Не прави това, което не искате да ви правят!\\\\\\\&quot; Всичко има възвръщаемост, науката вина ги я има, но и обратното- несправедливостта. Знаете, че всеки чен се е лишил в живота си, както вас, за да се отдаде на труда си, не само на своя на и на всички, които се борят за общото благо, на България, където ДЗИ създава хляба и дълги години се бори и е лидер както на науката, така и на Добруджанското злато. Аз не знам и не мога да разбера, при положение, че ДЗИ има световноисвестна история и всичко е вървяло както трябва и винаги е на висота, как може да отрязваш крилете на Българската земеделска наука. Не грях, а престъпление. Ще произведаш Българийо кадри, а после ще ги мъчиш със съкращение и недооцене труд, така ли разъжадавате госпожо?! Давате си сметка на лишенията труд през годините, а давате ли с сметка на какво лишение са младите днес, за да стигнат до този труд и след това да знаят каква посока ще поемат- н съкращения и недооценена земеделска наука. Грях е това, което се причинява на ДЗИ, грях е към историята му, грях е към младите, грях е към България!\\\\\\\&quot; За науката се работи в мн. ч., не се разделя и владей, защото никога тази философия няма да има успех или поне до време, трябва да се мисли в перспектива, за успехите на България, които ДЗИ е постигнал и ще постига!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • vlado 157

    24 Май 2015 21:18ч.

    Тотка явно е поредната гербаджийска малоумница.Тия тъпанари са решили да ни върнат в зората на капитализма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • EU- Central Committee

    24 Май 2015 22:43ч.

    Науката е вредна! Храната се купува! Земята се продава за бензиностанции, магистрали и молове! Синтезираната продукция е по-чиста и по-полезна. Витамини се продават в аптеките , яжте!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Елена Колева

    24 Май 2015 22:44ч.

    Благодаря Ви, г-жо Панделиева за статията!! За нас работещите в Добруджански земеделски институт- Генерал Тошево, отстояването на нашите справедливи човешки, трудови и професионални искания, гарантирани в Конституцията на страната продължава да е на дневен ред. Ние искаме, запазване на българската аграрна наука и на нашия институт като най-големия селекционен център за български семена и хибриди. Трудът на поколения гениални български селекционери да не се унищожи, защото български семена на изгодна за българските земеделски производители цена, съобразена с пазарните условия в страната, предоставя и ще предоставя института само при неговото запазване, а не да се унищожи и ликвидира, заради познати корпоративни и чужди за българските зърнопроизводители цели. Като граждани и професионалисти искаме български хляб на трапезата си от нашите семена, чисти от ГМО, чиста земеделска земя и в Годината на почвата, каквато е 2015 г. - чиста природа! Нека заедно, всички български граждани, които милеем за \&quot;всичко българско и родно\&quot;, да се обединим и да искаме от правителството промяна в политиката на МЗХ - желание за ликвидиране на аграрната наука в страната, чрез съкращения и реорганизации,без финанси за заплати и средства за капиталови разходи - гориво, резервни части, препарати, техника и пр., без ясна визия за бъдещо развитие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Николай

    24 Май 2015 23:22ч.

    На 82г.съм и се срамувам,че ни ръководят толкова тесногърди хора.За думите които е изрекла тази министерка по повод съкращенията на специалисти в ССИ.Трябва незабавно да бъде отстранеа.А този който я е направил министър поруган.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лияна

    25 Май 2015 4:38ч.

    С дълбоко уважение към всички хора, които са се отдали на великото начинание да създават плодовете на земята! Искрено се разтроих от това, което се разкри пред мен като ситуация. Тъжно е, жестоко е към земята ни, към бъдещето ни! \&quot;Никой не е по-голям от хляба\&quot;, казва поговорката. Оказва се обаче, че всеки бюджет може да бъде...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • учен

    25 Май 2015 19:18ч.

    Тотка Митова не е виновна! Тя е просто една жена пред пенсия, която вижда шанс да изживее своите 15 минути \&quot;слава\&quot;. Затова е приела да стане маша в ръцете на един \&quot;реформатор\&quot; - Горският, \&quot;разбирач\&quot; на науката и земеделието. След тях потоп.......

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • учени

    25 Май 2015 20:51ч.

    Моля да разгледате информацията от първия мандат на Георги Костов като заместник министър на Земеделието на следната страница: http://afera.bg/afera-bg-%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BC-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D0%B5.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • НАБЛЮДАТЕЛ

    27 Май 2015 3:14ч.

    Вижте диалогът между Гладстон и българските пратеници. - Е, като се освободихте - запитал Гладстон пратениците - имате ли хора, готови да поемат браздите на управлението? - Имаме - отговорили самоуверени пратениците. - Какви хора имате? - Имаме и богати хора, имаме и учени. - Ами цялостни хора имате ли? - запитал тогава Гладстон. Пратениците го погледнали с недоумение: - Какви са тези цялостни хора? - И богати, и учени - отвърнал Гладстон. - Не, такива хора нямаме - отвърнали смутено пратениците. - Тогава - продължил лидерът на английските либерали - щом нямате цялостни хора, нищо няма да направите, понеже учените, като вземат властта, ще се стремят да забогатяват за сметка на народа, а богатите ще се представят за учени и ще вършат поразии… Една печална прогноза, актуална и вярна дори след повече от 100 години. Но нека не убиваме надеждата, тя винаги умира последна и само тя ни остана...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • НАБЛЮДАТЕЛ

    27 Май 2015 3:17ч.

    Вижте диалогът между Гладстон и българските пратеници. - Е, като се освободихте - запитал Гладстон пратениците - имате ли хора, готови да поемат браздите на управлението? - Имаме - отговорили самоуверени пратениците. - Какви хора имате? - Имаме и богати хора, имаме и учени. - Ами цялостни хора имате ли? - запитал тогава Гладстон. Пратениците го погледнали с недоумение: - Какви са тези цялостни хора? - И богати, и учени - отвърнал Гладстон. - Не, такива хора нямаме - отвърнали смутено пратениците. - Тогава - продължил лидерът на английските либерали - щом нямате цялостни хора, нищо няма да направите, понеже учените, като вземат властта, ще се стремят да забогатяват за сметка на народа, а богатите ще се представят за учени и ще вършат поразии… Една печална прогноза, актуална и вярна дори след повече от 100 години. Но нека не убиваме надеждата, тя винаги умира последна и само тя ни остана...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • НАБЛЮДАТЕЛ

    27 Май 2015 4:43ч.

    “Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя – стига ми. И тъй – не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени – не си дърво – за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли – дай вино – дай и; каже ли – дай маслинка – дай и, не я насилвай, но не и ли даваш – въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая – с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.” Стефан Цанев, из „Мравки и богове“

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Проф. д-р Маргарита Нанкова

    27 Май 2015 21:43ч.

    Към дамите командващи парада в земеделието и земеделската наука: надявам се, че вече знаете автора на словата \&quot;Българин върху хляб и книга не стъпва\&quot;? Има зала в Институт \&quot;Пушкаров\&quot;, носещата името на Никола Пушкаров, но усетихте ли духа, безмерната му обич и поклон пред земята и науката? Кой е Колосът Рачински и екипът от селекционери в Института на Добруджа, който е стратегически за България? Този институт се оказа най-живото и работещо звено от ССА. \&quot;Реформата\&quot;, която сте пуснали в ход, надминава безумството на самоунищожението - тя е съвременния \&quot;Балканджи Йово\&quot; за българската земеделска наука. Очаквахме от ССА включване на учени от системата в Европейски проекти и синхронизиране на дейността на отделни звена и лаборатории, а сме свидетели на разединение и противопоставяне - отдавна известен принцип в световната политика на някои завоеватели.Професор Митова - какво ще стане със стационарните агротехнически опити в системата на Академията, които пряко сили продължаваме да опазваме, а колегите от Европа получават субсидии за опазването им? Единствената ни награда е признанието от чужбина, когато се явяваме на международни конференции!!! Кога някой ще ни попита какво Ви трябва, за да работите? Как ще реагирате на валящите докладни за прекратяване на работата по отделни задачи в проектите, по които работим и които дефакто са необезпечени финансово. СЪКРАЩАВАЙТЕ - ИМА ЧОВЕК - ИМА ПРОБЛЕМ! СЕЙ ЗЕМЕДЕЛЕЦО ЧУЖДА СЕЛЕКЦИЯ С ЧУЖДА ТЕХНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Проф. дбн Георги Танев - бивш министър на земеделието

    27 Май 2015 21:49ч.

    СЕГАШНАТА АТАКА СРЕЩУ ССА НЕ Е ИЗНЕНАДВАЩА. В МЗХ ДЕЙСТВА ЕДИН ГОРСКИ С КАЧЕСТВА НА ЗЛОДЕЙ. ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ ТОЙ ОРГАНИЗИРА АНКЕТА ЗА ЛИКВИДАЦИЯТА НА ССА.А МИНИСТЪРКТАТА, КАКВО НА НЕЯ ЧЕРВИЛОТО И НЯМА ДА ПОТЪМНЕЕ АКО ЗАКРИЕ ССА. АТАКИТЕ СРЕЩУ ССА ЗАПОЧНАХА ОТ 1992 Г. КОГАТО ВЕЛИКИЯТ СЕЛСКОСТОПАНСКИ СПЕЦИАЛИСТ-АДВОКАТЪТ-СДСАР АСПАРУХ ПАНОВ ВНЕСЕ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ССА С ГЕНИЯЛНАТА ОБОСНОВКА:\&quot;ССА Е ТОТАЛИТАРНА ОРГАНИЗАЦИЯ\&quot;! КАК ДА НЕ ТИ Е МИЛО ДА МУ СЧУПИШ ГЛАВАТ? ВСЯКО \&quot;ДЯСНО\&quot; ПРАВИТЕЛСТВО НАЗНАЧЕНО ОТ ЗАДОКЕАНСКИТЕ СИ ЧОРБАДЖИИ СЕ ЗАХВАЩА СЪС ЗАКРИВАНЕТО НА ССА. ЯВНО НЕЙНОТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ ПРЕЧИ НА ОКОНЧАТЕЛНОТО КОЛОНИЗИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО.ЗЕМЕДЕЛИЕ БЕЗ НАУКА ИМА В УРАНДА-УРУНДИ. А НИЙ ВЪРВИМ, ВЪРВИМ, ВЪРВИМ НАТАТЪК С БЪРЗИ КРАЧКИ, ВЕЕКИ ЗНАМЕТО НА РАЗРУХАТА.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Същите сини ликвидатори

    28 Май 2015 4:46ч.

    От сърце подкрепям специалистите от ССА и нейните институти, защото през десетилетията развитие, те доказаха с отлични резултати, че са нужни на България като подобряват храната на българите, а казват, че човек е това, което яде. Преди 1989г. България изнасяше сортови семена и една Франция сееше български сортове слънчоглед. Сега на власт са същите ликвидатори от т.н. Реформаторски, а в същност Ликвидаторски блок, в който са СДС и ДСБ, чието правителство, начело с Филип Димитров и с благословията на Жельо Желев ликвидира ТКЗС - тата и селското стопанство на България чрез създадените през 1991 г. ликвидационни съвети, в чиито заповеди пишеше: \&quot;До еди коя дата да не остане живо животно и камък върху камък\&quot;. Бяха разпродадени на безценица и изклани, вкл. бременни, ценни племенни стада, купувани с валута и селектирани десетилетия. А в Чехия запазиха кооперациите, създадени по модела на българските ТКЗС. В резултат, няма и помен от изобилието от български плодове и зеленчуци, които заливаха страната и се изнасяха с тонове в чужбина. Няма го качеството на храните – няма го уханието на киселото мляко, на сиренето и кашкавала, на луканката, сега те се правят със съмнителни вносни отпадъчни продукти, с 30 годишно ирландско месо (внесено с подписа на Мирослав Найденов), сухо мляко и вкусът и качеството им са потресаващи. Вместо вкусни български сортове, които методично се унищожават и изхвърлят от пазара от алчни търговци, ядем пластмасови, наблъскани с пестициди турски зеленчуци. Преди години в репортаж по ТВ на бюрото на виден фермер стърчеше статуетката на кочан царевица с надпис \&quot;Монсанто\&quot;. Никой не знае колко площи са засети с ГМО култури. А наскоро настоящото НС либерализирало режима за ГМО, което мина незабелязано. Трябва да се организира разгласа и съпротива на новите ликвидаторски планове на Герб, РБ и Ко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи