На 21 февруари предстои световната премиера на седем езика на книгата на френския журналист, писател и социолог Фредерик Мартел Sodoma, enquête au cœur du Vatican (“Содома, разследване в сърцето на Ватикана”). Мартел, който е специалист по хомосексуалния въпрос, е изследвал в продължение на четири години в рамките на Ватикана и в още тридесет страни скандалната тема. Автор на “Розово и черно” (Le Rose et le Noir) и “Мейнстрийм” (Mainstream), той е интервюира 1500 души, сред които 41 кардинали, 52 епископи и висши католически духовници, както и 45 апостолически нунции, като 80 сътрудници са участвали в тази титанична работа. На 630 страници социологът описва това, което нарича “най-добре пазената тайна във Ватикана”.

 

 

“Содома, разследване в сърцето на Ватикана” (Sodoma, enquête au cœur du Vatican) e провокативното заглавие на книгата, за която миналата седмица “Поан” обяви, че е истинска “бомба”. Авторът й, Фредерик Мартел, е журналист във France Culture. През 1996 г. той публикува книгата си “Розово и черно: хомосексуалистите във Франция след 1968 г.”. Освен това Мартел ръководи изследвания в Института за международни и стратегически отношения. 

 

Публикуването на книгата е насрочено за 21 февруари, когато в Рим започва международната среща за сексуалните злоупотреби в Църквата. В интервю за “Поан” миналата седмица, озаглавено

 

Фредерик Мартел: “Ватиканът е" Петдесет нюанса гей”,

 

 

писателят заяви: “Нямам никакви сметки за уреждане с Църквата. Проведох чисто разследване, едновременно като журналист и изследовател, по един въпрос, който добре познавам: хомосексуалния въпрос. Докато бях в Италия за публикуването на предишната ми книга, Global Gay (2013), срещнах един свещеник, Франческо Лепоре, който беше преводач от латински на папа Бенедикт ХVI. Той ми разказа за двойствения си живот и вездесъщото присъствие на хомосексуалисти във Ватикана”.

 

В книгата си Фредерик Мартел описва

 

"огромна мрежа от хомофилски или хомосексуални отношения, доминирани от тайната, двойствения живот, лъжата”.

 

Докато Църквата е отслабена от многобройни разкрития за сексуални злоупотреби на свещеници с непълнолетни, Фредерик Мартел изобличава “закона на мълчанието”. Защото, според него, желанието да скрият сексуалността си, кара някои свещеници или епископи да си мълчат или да прикриват подобни случаи при други духовници. “Ако прикрива свещеник, заподозрян в злоупотреба на първо място то е на първо място, за да защити себе си”, обяснява Мартел пред “Поан”. “Изградена е мощна култура на тайната, за да се скрие хомосексуалността на мнозинството прелати и именно тази култура позволява насилниците да бъдат защитавани от закон на мълчанието”.

 

“Ватиканът има една от най-високите хомосексуални общности в света и се съмнявам, че дори в “Кастро”  Сан Франциско, този емблематичен гей квартал, сега по-смесен, има толкова хомосексуалисти!”, твърди в книгата си Фредерик Мартел.

 

Той нарича “най-добре пазената тайна на Ватикана” вездесъщото присъствие на хомосексуалисти на върха на Църквата. 

 

Досега знаехме за последните скандали, като арестуването на свещеник Луиджи Капоци, организатор на гей оргии с кокаин в апартамента си във Ватикана, или смайващите твърдения на монсеньор Вигано миналия август, които обвини дори и папата, че е прикривал сексуалните злоупотреби на бившия кардинал Тиодор Маккарик. Фредерик Мартел обаче възнамерява да извади на светло не просто едно “гей лоби”, а цяла система, превърнала се в нещо почти нормално, посочва “Поан”. 

 

Цитирайки Рембо (“Аз не обичам жените. Любовта трябва да се преоткрива”) Фредерик Мартел твърди, че поради ограниченията на безбрачието някои обитатели на Ватикана преоткриват любовта, като стар кардинал живее “със своя шурей”, а мнозина други - с личните си секретари. 

 

Според Мартел, “хомосексуалността се разпростира с приближаването до Светая Светих; има все повече хомосексуалисти с издигането в католическата йерархия. В Колежа на кардиналите и във Ватикана преференциалният процес е завършен: хомосексуалността се превръща в правило, хетеросексуалността - изключение”. 

 

Писателят описва “ вездесъщността на хомосексуалистите” в Католическата църква и на върха на духовенството във Ватикана. “Има хомофили, непрактикуващи гейове, които са верни на обета си за целомъдрие. После има хора, които може би имат желания, отношения, но го изживяват много зле, самобичуват се. След това има хора, които живеят със своите любовници, кардинали, често асистент или приятел. После има кардинали, които излизат, имат любовници. Други, най-малко двама кардинали, близки на Йоан-Павел II, са прибягвали до мъжки проститутки”, обяснява Фредерик Мартел пред АФП.

 

Фредерик Мартел 

 

Хомосексуалността подхранва, според него, голямата омерта в Църквата по други въпроси, като педофилията или скандалите за корупция. “Свещениците педофили използват информациите, с които разполагат за католическата йерархия, за да се защитят. Епископите, които имат хомосексуални отношения, са принудени да си мълчат”, обяснява Фредерик Мартел пред “Поан”.

 

Той твърди, че има и друго правило, “което се потвърждава почти винаги”, и то е, че прелатите, които държат най-хомофобските и традиционни от нравствена гледна точка речи, се оказват  хомосексуалисти или хомофили.

 

“Кой съм аз, че да съдя?”

 

Книгата “Содома” интерпретира понтификатите на Павел VI, Йоан-Павел II и Бенедикт ХVI в тази гей призма. Тя е особено ужасна за полския папа, който анатемосваше хомосексуалността и презерватива в разгара на епидемията от СПИН, но чието най-близко обкръжение е било съставено предимно от гейове, сред които двама видни кардинали, замесени в мрежа за мъжки проститутки. 

  

В замяна на това, Фредерик Мартел е по-снизходителен към папа Франциск. “Никога всъщност един папа не е засвидетелствал такава съпричастност към хомосексуалистите и това, което той нарича “перифериите”. През 2013 г. той изрече историческата фраза: “Ако един човек е гей и търси Господ с добра воля, кой съм аз, че да го съдя?”.

 

Понтификатът на аржентинския папа не е пощаден обаче от полемики и самият Франциск предизвика спорове с някои свои изявления. През декември, в книга с интервюта, папата призна, че е “разтревожен” от  броя на свещениците и духовници гейове, а Католическата църква рискува да бъде превзета от “модата” на хомосексуалността. През август Ватиканът трябваше да коригира изявлението на папата, който препоръча на родителите да се обърнат към психиатър, ако забележат хомосексуални наклонности при децата си. 

 

В потресаващ епилог писателят разкрива, че свещеникът от неговата младост в Авиньон, е починал от СПИН през 90-те г., изоставен от църквата. 

 

Силата на книгата е във всички тези интимни интервюта. Авторът, въоръжен с кохорта от четиридесет адвокати, избягва обаче директното разкритие на хомосексуалността на този или онзи духовник, с изключение на починали кардинали, посочва “Фигаро”. 

 

В интервю за “Поан” миналата седмица Фредерик Мартел каза, че “Содома” не е антиклерикална книга, а разследване за “една малко по-особена хомосексуална общност”. Френският ватиканист Анри Тинк приветства сериозността на изследването, а отец Кристиан Венар, военен свещеник, заяви, че “огромното мнозинство от монасите, монахините и свещениците живеят във вярност към своя обет за целомъдрие”. 

 

По-спорна е основната теза на книгата: влиянието на тези гей мрежи. Фредерик Мартел им приписва прекомерно виляние. Досега тази теза се основаваше на слухове и беше слабо документирана. Това вече не е така. Но книгата внушава, че това влияние е преобладаващо в католическата институция, което не е вярно, коментира Жан-Мари Геноа, специалист по религиозните въпроси във “Фигаро”.

 

Друга теза на книгата: този “скандал” е причината за оттеглянето на папа Бенедикт ХVI. Според Мартел той се е оттеглил заради мащаба на гей феномена. Това не е възможно обаче, защото Йозеф Рацингер беше префект на доктрината на вярата, преди да стане папа, и е трябвало да се справя с този род проблеми, така че винаги е бил информиран за тях.

 

Последната и по-спорна теза на книгата: най-големите противници на нормализирането на хомосексуалността в гражданското общество или на хомосексуалните бракове са консервативни прелати със скрит гей уклон. В подкрепа на тази теза авторът посочва няколко такива. Той пренебрегва в анализа си обаче институционалното значение на учението на Църквата, нейната двухилядолетна традиция, дълбоката й вяра, на която тези духовници са избрали да посветят живота си. Така че свеждането на висшето католическо духовенство до сексуална “шизофрения” е фактически неприемливо, дори и да има някои примери за обратното, подчертава още Жан-Мари Геноа във “Фигаро”.

 

И накрая, кой печели от тази книга? Тя напада понтификата на Йоан-Павел II. Подкопава този на Бенедикт ХVI. Приветства борбата на папа Франциск срещу влиянието на консервативните прелати и отварянето му към хомосексуалната кауза. Парадоксално, една глава за синода на семейството показва “стратегията” на група на най-високо ниво във Ватикана, която работи задкулисно за признаване на хомосексуалния брак. Така книгата на Фредерик Маретл като цяло потвърждава обвиненията, отправени от консервативния архиепископ Карло Мария Вигано, който изобличи влиянието на хомосексуалните мрежи на върха на Църквата.

 

По материали от “Поан”, “Фигаро”, 20minutes.fr

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още по темата: Педофилия и корупция - тайните на Ватикана - документален филм

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

Все повече се убеждавам, на 18.02.2019 в 23:04
че Православието, с всичките си недостатъци, е най-нормалната религия.
Helleborus на 19.02.2019 в 12:34
Смущава ме само тълкуванието на тези факти и налагащият се извод, че след като тази институция е обхваната от хомосексуализъм, то те би трябвало да го одобрят и в света. Авторът има благосклонност към последния папа, поради неговата благосклонност към хомосексуалните. В действителност разкритията показват нещо очаквано. Какво казва апостол Павел, „нашата способност е от Бога, Който ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.“/2Коринтяни 3:6/ Институционализираната църква следва буквата, защото няма друг начин да се постигне масовост и да се създаде някакво обучение. Училищното образование предполага ориентиране към буквата, изучаване на писания, традиции, спазването на утвърдени ритуали... В действителност не може да вземеш едно дете и да го направиш свещеник чрез образование. Малцина са научени от Духа, защото Той не говори, а трансформира! Той пише новото на сърцето, изтривайки и разрушавайки стари плътски представи, грешни желания и природа. Християнството е учение за СМЪРТ и новораждане, плътският човек няма вярата да умре, за да живее! Затова Христос Сам Си избираше последователите. Ранната църква е вървяла СЛЕД Христос, а не преди Него - тя също е издирвала избраните, в които се виждат вече плодовете на вярата. Институционализираната църква върви ПРЕДИ Христос. Т.е. те си следват някакви човешки процедури, училище, изпити, посвещаване и някак вярват, че заради тези техни усилия, Духът „слиза“, Той Бог си действа... Такава вяра, обаче, никъде не е описана. Ти трябва да разбереш къде Бог действа, а не да Го принудиш да действа там, където няма вяра, което е и невъзможно. Затова е неизбежно такава институция да е пълна с най-обикновени хора, с нищо по-различни от останалите, освен с натрупана информация от религиозното обучение. Затова и старата им природа е жива и не умъртвена и е очаквано да надделее. Дори на вярващи хора не на всички е дадено безбрачието като дарба, а какво да кажем за плътския човек, в чиито телесни части си гори пъкления огън. Най-доброто за тях би било да създадат семейства, иначе не виждам как ще се оправят. Но те не са нашата грижа, нашата грижа е друга - „Исус им отговори: Това е Божието дело - да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“ /Йоан 6:29/ Това е Божието дело за всички времена, да повярваш на този, Когото Бог е изпратил. Тъй като отхвърлянето на истинския пратеник, както и следването на имитацията и двете са с негативни последствия.
Спиноза на 20.02.2019 в 09:31
Прави впечатление двуличието на запада - хомосексуалните мрежи са нещо добро, когато ги организира Сорос, когато са във Ватикана - о-о, много е лошо, дали не е защото се воюва с християнството.
Helleborus на 20.02.2019 в 10:26
Абе Спиноза какво християнство виждаш у един педофил, оправдаващ друг педофил? Нали душата на това смазано дете, станало жертва, вика към Бога против неговите мъчители? На чия страна ще излезе Правдата и Правосъдието? Християнството винаги ще се атакува, но тук по-скоро имаме опит за подчинение на една проядена от грехове институция, за целите на либералната политика. Лесно е да подчиниш зависими. Според мен проблемът е, че изобщо Христос се споменава като част от това, Той не е част от това, чували сме за "мерзостта, която докарва запустение, стояща на святото място". А хомосексуалистите извън църквата са си ОК, ние не търсим ред, в който да ги премахваме. Пазим си нашето поколение, нищо повече.
димитър костов на 20.02.2019 в 10:28
Helleborus, моля, пуснете един имейл на [email protected] - искам да запитам за богословски въпроси, ако е удобно.
Helleborus на 20.02.2019 в 11:23
Аз нямам богословски отговори, моите отговори са само на база личната ми вяра и път. Има други хора, които са законно пратени да наставляват в истината и те го правят по начина, по който е редно да се прави, като поемат пълна отговорност за всяка душа, която водят. Аз само коментирам новините от позицията на вярата си.
Мосю Воланд на 20.02.2019 в 11:52
Защо всички се правят на луди ? Сексът е базов инстинкт, но при някои индивиди дава дефект. Значи ли това, че тези индивиди трябва да горят на кладата ? Не е ли възможно природата да е задействала механизъм за справяне с агресивното размножаване на човешката популация именно чрез този дефект ???
Helleborus на 20.02.2019 в 12:20
Мосю Воланд, човешката история пази спомена за огромни хомосексуални култури и общности, още в най-ранните цивилизации, само че в тези общности се оказва, че освен мили и любезни метросексуални мъже с чувствителни души и лилави ризи има огромна доза грубо сексуално насилие, в което се губи мярката на човечността и то се извършва поголовно над деца, жени, мъже, старци и става ясно, че се губи всякакъв духовен поглед за човека, като нещо различно от сексуален обект. Т.е. сексуалният нагон става равен на нагона у хищниците, когато са гладни, става неконтролируем. Затова именно историята ни показва, че това не е невинно забавление за възрастни, а култура, която с времето унищожава духовността, уважението в семейството, уважението между половете, унищожава самия Човек като човек, а го докарва до нивото на звяр. Все пак толерантност към индивидуалния избор трябва да има, но не може да има толерантност към изкуственото промотиране на тази култура, чрез лъжи, измислени социални науки, преследване на лекари и учени, които предупреждават за истината или пък изкореняване на стереотипи. Вие разбирате ли докъде са стигнали тези хора, да напишат в конвенция, че нормалното семейство е стереотип, който трябва да се забрани и да искат всички да се подпишем под това? Дефект, дефект, но с какво право дефектното ще забранява недефектното?
Мосю Воланд на 20.02.2019 в 15:02
Helleborus, а защо обществото допуска наглата агресия на LGBT от години ? Защо хората по цял свят не реагират адекватно на агресивните манифестации на гей-парадите, а се радват и ги приемат за нещо нормално ? А защо агресивно се налагат новите модели на общуване между половете ? И още безброй въпроси има, които поставят здравия разум на изпитание. Може би докато лудите се налудуват, мъдрите спят ?
Helleborus на 20.02.2019 в 18:26
Хората са изгубили връзка със световете от които произтича нашия свят, за да знаем какво е било и какво може да бъде. Какво е било преди в света да влезе смъртта и вирусите на подмяната. Всички първи следи от култура и цивилизация говорят за почит към един друг свят отвъд, към който предците ни са се старали да се върнат и затова са въплъщавали в бита си всички спомени оттам, в дрехи, в музика, в традиции. Те са почитали, копирали, отразявали в живота си тези по-горни светове и тяхната уредба и са очаквали път обратно, разбирайки, че той минава през връщане към Истината и резистентност към измамата. В един узаконено материалистичен свят, където е почти напълно унищожен или окалян спомена за родния дом, човек няма отправна точка и доводи, с които да противостои. Как се живее със съзнанието, че си бил маймуна, т.е. си животно и си подхвърлен в един жесток свят на грубо оцеляване, където ресурсите са ограничени? Тогава смяташ, че това с кого си лягаш изобщо не е важно, че ти е последния проблем, че имаш правото да се позабавляваш, че имаш само един живот да си поживееш. Много добре ги разбирам и ако всичко свършваше тук, какво право наистина би имал някой да се противопостави? Не случайно хората, които удържат фронта сме такива, които вярваме, че нищо не приключва тук, иначе защо ще се бъркам на който и да било, това е чуждо на природата ми. Няма как моя мироглед да хареса на някой, който не вярва в живота отвъд – „ И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци.“ /1Коринтяни 15:19/ Да, това е най-окаяната позиция, ако всичко свърши тук.

Напиши коментар