Тя обича простотата, но обожава сложните въпроси за живота. Противоречива, винаги. Самата Фани Ардан e филм и драматичен обрат. “Хората не ме познават, смее се тя. Интервюто е игра”. Така че тя играе тази игра. В последния си филм, “Славни времена” (La Belle Époque) на режисьора Никола Бедос, тя е съпруга, отегчена от мърморещия си мъж (Даниел Отьой). Става жестока с този стар глупак, когото някога е обичала. “Страхувах се от клишето за застаряващата, хаплива, отмъстителна съпруга. Не исках това, не съм такава! Но разбрах, че тази жестокост е, за да го събуди”.

 

 

В истинския живот Фани Ардан прилича на тази гневна героиня, която вече не може да понася  равнодушието, безразличието. “Не съм имала 40-годишна любовна история. Но познавам края на страстта. Този спад на интензивността, подмолната рутина, студенината, безчувствеността. Най-добре е да скъсаш, без да чакаш. Да спреш в момента на кулминацията, отколкото това постепенно отчуждение. Не разбирам жените, които твърдят, че са останали “големи приятелки” с бившите си.  Предпочитам любовта пред приятелството!”.

 

Тя харесва лошите момчета. “Лошите момичета също! Тези, които прекрачват границата. Харесвам аутсайдерите. Те са нашият кислород”. Това не е буржоазна поза в търсене на тръпка. “Страхувам се от този конформизъм, който днес прониква навсякъде. Някога, през 70-те г., беше трудно да шокираш, беше чак фрустриращо. Всичко беше позволено - пиене, пушане, чукане, друсане, съмнителните шеги… Днес всичко се превръща в скандал, заради нищо ще ви линчуват”. Останала е приятелка с Роман Полански, който напоследък отново понася мъките на една грешка отпреди четиридесет година, за която си е платил. Фани се възмущава: “Приковаха го на позорния стълб. Публичният линч е по-силен от гласа на правосъдието”.

 

“Никога не съм била феминистка, защото мъжете не са ме застрашавали, те не бяха противници. Най-често те смачква любовта, а не мъжът”. Къде започва властта? “Случвало ми се е да имам отровна, болезнена връзка. И нищо не съм показвала. Успявах да скрия отчаянието си. Днес казвам, че това са най-големите ми роли. Бяха радостна, лъчезарна, а вътрешно имах желание да умра”. Страшна актриса. Трите ѝ дъщери изгладили хаоса и терзанията ѝ. “Да, децата прогониха моето саморазрушение, това ме успокои, вразуми. Отнасях ги в моите водовъртежи, но ги защитавах. И когато те напуснаха дома, бях опустошена. Най-лошите  моменти са, когато ти кажат: “Но ти не раждаш деца за себе си!”. Така ли? А за републиката ли ги раждам? Тогава имам желание да хапя!”. 

 

Фани изпитва носталгия по някогашните разгорещени разговори с тях. Философските въпроси, любовните мъки… “Непоносимо е да виждаш как някой, когото обичаш, страда. И никога не приемам леко сърдечната мъка. Трябва да изслушам всичко, най-вече подробностите, всичко отеква в мен. Да слушам отчаянието на другия - това е любовта. Дори ако опитът ми не може да му помогне”.

 

Днес дъщерите ѝ са между 30 и 44 години. И имат свой живот. Но майка им изобщо не се е променила. Безумно романтична, поетеса. “Винаги трябва да си готов да приемаш. Приключението е на ъгъла на улицата. В най-лошите си моменти бях спасявана от другия, от добра дума, непознат, една вечер, филм, който ме измъква от финансовите затруднения…”

 

Казва, че е социално неприспособима: “Мразя колектива, повърхностните думи, светската изгода”. Режисьорът Никола Бедос го потвърждава: “По време на снимките тя предпочиташе разговорите насаме. Жалко, защото тя е весела, споделяща, идеалният сътрапезник. Изпращах я до вкъщи, спирахме, пиехме бира. Да, тя е по-скоро бираджийка, като мъж. Обожавах тези моменти с нея. Тя постоянно ме вдъхновява”. 

 

Това ако не е любов… Фани се усмихва, като котка, сигурна в щастливата си звезда.

 

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Дневник на Чумата

Дневник на Чумата

"Катастрофите са свързани със статистика, а не с човека, който заедно...

Напиши коментар