- Автор: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 405
- 18
Учебник по литература за трети клас на издателство "Булвест 2000". Стихотворение от поета Янаки Ретров, известен още като Чичо Чичопей със заглавие
„Приспивна песничка“
- Тръгнала една плесничка...
- Татко мили, откъде
и дали е с ръкавичка
таз плесничка или - не?
- Откъде и как, не зная,
синко, миличък, не знам –
обикаля, обикаля
и ще дойде тя насам!
- И какво ще търси тука?
Непослушковците ли,
дето майките ядосват
и бащите си – нали?
- Тези дето не заспиват
и разпитват до среднощ,
през главица се завивай!
И заспивай – лека нощ!
- Значи ходи таз плесничка?
И потропва – тропа-троп?
- Щом си умен, разбери, че
тя е в татковия джоб.
В стила на строгия стил на писане от социалистическите времена да направим опит за отговор на литературен въпрос със заглавие:
„Какво е искал да каже авторът с въвеждащата строфа „Тръгнала една плесничка“ и как лирическият герой възприема шамаросването преди сън?“
Ето го и домашното:
Авторът на стихотворението „Приспивна песничка“ Янаки Петров е роден на 28.02.1947 г. в с. Голямо Буково, Бургаско. Завършва българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски" (1978). Той произлиза от недрата на народа и затова избира попрището на миньор, което го доближава до трудовия човек на родината. Почерпил вдъхновение от дълбините на земята, от каската и чука в мините, той се издига отново до земната повърхност, става печатарски работник, редактор в изд. "Български художник", в прочутото списание "Деца, изкуство, книги", алм. "Море". Публикува от 1960 г. и става известен сред децата като Чичо Чичопей.
За съжаление липсват документални доказателства дали „Приспивна песничка“ е с автобиографичен характер и дали лирическият образ на бащата се покрива с неговите лични бащински проявления.
От първия стих (а и от нежната илюстрация към творбата) става ясно, че дори в леглото момченцето трябва да помни, че шамарче може да му отнесе главата по всяко време. Може да е леко шляпване (с ръкавичка) или без нея – як, звучен, отвинтващ врата шамар.
Какво е основанието на лирическия герой-баща да си пусне силата на десницата (вероятно калена в миньорски труд)? „Тези дето не заспиват и разпитват до среднощ...“ могат да се срещнат челно с плестничката, която „обикаля, обикаля и ще дойде тя насам.“
На детето трябва да е ясно, че няма вариант да се размине с плесничката, защото „ще дойде тя насам“.
Младият лирически герой, който кротко си лежи в креватчето, демонстрира дълбоки познания за обстоятелствата, които дават свобода на шамарчето:
- И какво ще търси тука?
Непослушковците ли,
дето майките ядосват
и бащите си – нали?
От стиха става ясно, че синът е вече с утвърдено разбиране кое дава достатъчно основание да му подпалят бузите. Само ако не разпитва, ако си трае, ако гарантира „неядосване“ на майка си и баща си, той ще избегне шамарите. Лирическият герой на бащата обаче прави важно уточнение, че плесничката е в бойна готовност „И потропва – тропа-троп“, но ако малчуганът си трае и не предизвика справедлив родителски гняв, то
- Щом си умен, разбери, че
тя е в татковия джоб.
Важна е симбиозата между авторовото виждане за детско послушание и съвестната работа на художника към творбата, който ясно е изобразил справедливо разтворена за шамарче десница, която е с размера на детското лице. Да е ясно къде е силата все пак!
Авторът, известен като Чичо Чичопей, пояснява, че не всяка плесничка в готовност ще се отплесне – може да почака малко до подходящия момент. А вторият герой е готов на всякакви уточнения, за да отдалечи поне с малко този гарантирано обещан момент.
Е, дотук с домашното.
Докато министър след министър на образованието обясняват как всичко в новите подходи в образованието ще бъде обърнато към ученика, кой топ експерт е подбрал това елементарно като структура словослагателство в рими за изучаване в училище?
В нашата образователна система се счита, че наизустяването на химна на Република България и ставането прав, когато той звучи, не може да се преподава от детската градина – рано било. Но ето че десетгодишните (в пети клас химнът се изучава) няма проблем в поема да бъдат научени, че могат да ядат бой по всяко време, дори в леглото!
Този текст противоречи не само на всичко, свързано с възпитанието на децата в наши дни, в опитите да бъдат убедени родителите да не упражняват своето безсилие и неумение чрез удари върху малчуганите – този текст говори за пълно отсъствие на елементарен разсъдък от страна както на събирателите на този учебник, така и на експертите от МОН.
Не „плеснички в джоб“, а яки боксови ръкавици са нужни за авторите на т.нар. учебник.
От издателство „Булвест 2000“ отговарят:
„Да, текстът е част от произведения, включени в изданието на учебника по литература за 5. клас, като част от представянето на приспивните песни, изучавани по учебната програма.
Учебникът по литература за 5. клас на издателство „Булвест 2000” е одобрен през 2006 година от Министерството на образованието и науката и се ползва в училищната практика вече 9 години. По поръка на министерството през 2011 година всички учебници за 5. и 6. клас, които се използват в училище, преминаха през преглед от учителите в страната с цел извършване на необходимите промени, корекции и допълнения, които да отстранят допуснати грешки, неточности или текстове, които подлежат на осъвременяване. Направените от учителите препоръки за промяна в съдържанието, илюстрирането или графичния дизайн бяха прегледани и одобрени от експерти на МОН и изпратени на издателството за изпълнение. След извършените промени комисия на МОН оцени за втори път всички учебници и със заповед на министъра одобри проектите, които се ползват в системата през 2011 година.
Цитираният учебник е проверен от хиляди български учители съгласно процедурите през 2006 г. и през 2011 г. Тук е мястото да кажем, че за този учебник не са постъпили бележки, с които да се налага отстраняване или коригиране на текстове, включени в него. Той е одобрен от МОН без препоръки за изменения."
Ето и коментара на проф. Мария Герджикова, която е ръководител на авторския колектив на учебника.
"Повече от десет години стихотворението „Приспивна песничка“ на известния детски писател Янаки Петров влиза в детски книжки и в читанките, развеселява и разсмива децата и не е уплашило нито едно от тях. Изведнъж се явява една нова интерпретация.
Всяка литературна творба носи многозначен и многопланов смисъл. Всеки интерпретатор има право на свой прочит. Въпросът е обаче какви са приемливите граници на всеки нов прочит, на всяка нова интерпретация. Във всеки случай тя е ограничена от обективния смисъл, вложен в даден художествен образ, и не трябва да зависи от модернизации, от тълкувания, определени от тежненията на дадено време, не бива да бъде едностранна и субективистична.
Най-сполучлива е тази интерпретация, която се доближава по-плътно до цялата многоплановост на образа и се стреми да разкрива обективно съдържанието, вложено в образа в цялата му широта.
И така, нека разгледаме няколко въпроса, отговорите на които дават представа за смисъла, вложен в коментираната в момента приспивна песничка.
Първо – Какви чувства поражда текстът у детето? Кара го да се свие уплашено под завивката или го развеселява?
Въпросът е реторичен, защото:
- Диалогът между бащата и синът е жив, топъл, нежен, сърдечен, весел. Бащата се обръща със „ синко, миличък ...”, а детето отговаря „- Татко, мили...” и с разбиране казва „непослушковци”;
- Определено до разбиране на текста водят умалителните съществителни като плесничка, песничка, главица.
Второ – Какво е мястото на този текст в учебника за 5. клас?
- Поставени са един до друг три текста на песни на една и съща тема с различен тон, в различен жанр, с различни образи. Това има за цел да обогати представата на децата за разнообразието на художествените текстове, да ги провокира да мислят и да споделят и защитават своето мнение.
- Изяснява се въпросът кога един текст се определя като песничка и как трябва да се разпознава и разбира от учениците.
- След стихотворението е поставена задача, която децата трябва да изпълнят.
Дори само това трябва да успокои тези, които виждат нещо страшно в разглеждания текст.
Тук приведохме някои обективни доводи, които представят въпросното стихотворение, толкова харесвано от децата. Неоснователни остават опасенията за пробуждане на страх от насилие от текста на стихотворението, защото обективно вложеният в него смисъл не е такъв.
Проф. Мария Герджикова“
Като ще анализираме,
да се върнем на думите на проф. Герджикова
от няколко параграфа по-нагоре: „... тя (интерпретацията – б.а) е ограничена от обективния смисъл, вложен в даден художествен образ, и не трябва да зависи от модернизации, от тълкувания, определени от тежненията на дадено време, не бива да бъде едностранна и субективистична.“
Казаното не е много лесно, но в превод значи следното (поне можем да предположим, че това значи): обстоятелството, че в днешния свят всички развити общества отричат дори заплахата за бой и удари, не може да има отношение към поезия за деца, в която мили шамарчета стоят по джобовете на татковците, които приспиват децата си. „Едностранно и субективистично“ наложеното внушение от стихотворението, че който не слуша, яде шамари, всъщност е „обективен смисъл, вложен в художествения образ“.
Е, в контекста на „тежненията на дадено време“, на фона на десетки осакатени и умъртвени деца от яростни родители, приспивна песничка с тема за весела плесничка нещо повече от черен хумор – говори за пълна липса на връзка с релността. И ако е вярно, че хиляди учители са прочели този текст, то те или наистина нехаят за съдържанието на учебниците, или не са прочели тези учебници, или всичките няколко хиляди по дух са емоционални връстници на динозаврите.
И докато псевдополитици непрекъснато обещават учениците да минат на таблети, и от таблетите ли ще четат за нежно разменени шамари?
За този учебник проф. Герджикова казва още (в друга публикация): „След 40 години в 5. клас най-после нова програма по литература“.
Като начало – като сме се хванали за анализите, правилното изречение би било: „След 40 години най-после нова програма по литература за 5-и клас“. Защото заглавието на професора предполага, че някой е бил в продължение на 40 години в пети клас. Какво обявява Мария Герджикова:
„По отношение на социокултурните и културогичните компетентности на учениците учебната програма предвижда проявлението им в художествени текстове:
- изясняване на понятията род, семейство, родови връзки, родови отношения, на чувствата между членовете на семейството, на типичните традиционни родови добродетели и т.н.
- осъзнаване на универсалните човешки ценности, като добро и зло, справедливо и несправедливо, красиво и грозно“.
Е, весели „плеснички“ за лека нощ са грозно нещо. Би трябвало да са нещо недопустимо в процеса на обучение в училище. Но явно нито от МОН, нито самите педагози мислят така.
Потребител във Фейсбук коментира обяснението на проф. Герджикова онлайн и излиза със собствено предложение за „ъпгрейд“ на „Приспивна песничка“. Той дава идея за осъвременяване на темата с изпълнението на група „Контрол“ – „Бий с лопатката“. „Многопластово произведение, което ще изпълни с радост и умиление хилядите учители, които одобряват учебната програма“.
Всъщност потребителят дори не знае колко близо е реалността. Отново издателство "Булвест 2000" бе санкционирано, след като пусна в учебника по музика за 3-ти клас публикувана следната песничка:
Отдолу иде джип „Мицубиши“
с яка броня, с прозорци скришни.
Всички по пътя той изпреваря.
– На кого ли е? Кой ли го кара?
– Вълчо го кара. Свири и гази!
- А в колата коя е тази?
- Лиска е вътре. И много иска на мис-конкурса да стане миска!
- Давай, Вълчоу, и наддавай златна пара звънка – мис да стане твойта Лиска, гиздава и тънка!
Авторите на този шедьовър са Генчо Гайтанджиев, Мария Попова и Пенка Младенова.
В заключение, при тази всенародна подкрепа и одобрение на приспивната поема за десетгодишните от страна на педагози, експерти и МОН, на родителите на петокласници остава просто да скъсат тази страница от учебника, да го направят пред децата си и да им обяснят, че написаното не е нито смешно, нито нежно.
И не на последно място: този учебник струва 20 лева!
