- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 122
- 1
Резултатите обаче показват, че разликата между СИРИЗА и "Нова демокрация" се свива до 1,5 процентни пункта. Според проучване на агенция Alco, партията на Ципрас се ползва с доверието на 22,6% от гръцките избиратели, докато за "Нова демокрация" биха гласували 21,1%, като цели 79% от запитаните са заявили, че са разочаровани от управлението на Ципрас и
66% от гърците смятат, че е било грешка решението за провеждане на предсрочни избори
на 20-и септември. Резултатите от проучването също така показват, че новосформираната партия "Народно единство", която беше създадена наскоро от крайнолевите представители на СИРИЗА, се ползва с доверие в рамките на 4% и ще влезе в новия парламент, докато за досегашния коалиционен партньори на Ципрас – крайната десница "Независими гърци" биха гласували едва 2,4% от гръцките избиратели – под трипроцентния праг за влизане в парламента на страната.
Според проучване на агенция Kapa Research, СИРИЗА е подкрепена от 27,3% от гърците, докато за "Нова демокрация" биха гласували 24,2%. Според същото проучване, 57,5% от запитаните са изразили негативно мнение относно начина на водене на преговори с международните кредитори. Проучването на Kapa Research показва, че
4,8% от гръцките избиратели биха подкрепили новата крайна левица
в лицето на "Народно единство", докато партията "Независими гърци" е на ръба от 3% за влизане в следващия гръцки парламент. Според това проучване 40,5% от гърците продължават да предпочитат за премиер Алексис Ципрас, докато 33,1% смятат, че лидерът на "Нова демокрация" Евангелос Меймаракис е по-подходящ за поста.
Ципрас подаде оставка, след като неговото правителство успя да договори нова тригодишна спасителна програма за 86 млрд. евро с международните кредитори от ЕС и МВФ и обяви провеждането на предсрочни избори в страната. С този ход той се надяваше да "прочисти" СИРИЗА от крайнолевите членове, които са против новата финансова помощ и разчитайки да спечели убедително мнозинство, за да формира самостоятелен кабинет.
Междувременно управителят на МВФ Кристин Лагард посочи, че
преструктурирането на дълга би било по-подходящо от отписването му,
за да се постигне приемливо облекчаване на гръцката дългова тежест. Става дума за удължаване на матуритета на гръцките дългови книжа, за намаляване на лихвите и за даване на известен гратисeн период при обслужване на дълга. "Не говорим за "изтриване" на част от дълга", посочи Лагард пред швейцарския вестник Le Temps. От думите й обаче не става ясно дали МВФ ще вземе реално участие в новата тригодишна спасителна програма за Гърция. Лагард само подчерта за пореден път, че Фондът ще вземе своето решение през октомври.
