Спортните зали се издържат от 70% концерти в календара си

Спортните зали у нас се издържат от 70% концертни и културни прояви в календара си срещу 30 на сто спорти изяви. Това стана ясно по време на ежегодната конференция „Инвестиции, строителство и управление на спортни съоръжения.“

Министърът на спорта Красен Кралев обясни, че няма начин залите да бъдат наситени със спортни събития поради което се уплътняват с всякакви други прояви, които всъщност носят приходи. Бюджетът на министерството за организиране на домакинства е около 6 млн. лв. годишно за цялата страна и досега събития са се организирали в София и Варна. С ремонта на залата в морската столица и с излизането на сцената на залите в Русе, Пловдив, предстоящ Бургас и Стара Загора, за същите средства трябва да бъдат организирани домакинства.

„Кметът на Пловдив осъзна, че когато общината вложи 1 млн. лв. в спортното домакинство на Световно първенство по гребане, общината спечели 10 млн. лв., като приходите са както преки, така и непреки, свързани с наемане на хотели, покупки по магазините, ползване на заведения и други услуги в града. Умните кметове вече разбраха, че вложението в спортно събитие е с гарантирана възвращаемост.“ – каза министър Кралев.

Управата на спортната зала в Русе е поела наравно риска с организаторите на спортни събития, разказа нейният директор Борислав Велков: „Те не плащат наем или каквито и да било други такси за ползването на залите, но всички приходи от събитието остават за управата на спортния център. Русе вече е отворено към събития и в близките градове в Румъния. В същото време цялото съоръжение се управлява едва от пет човека – няма място за административно разхищение.“

Министър Кралев каза още, че спортното министерство е готово с проект за тенис център в столицата, като комплексът ще бъде изграден на мястото на бившия стадион „Юнак“. Капацитетът му ще бъде за 4 хил. зрители, с подвижен покрив, с по четири открити и закрити корта.

В обявените планове е реконструкция на конната база „Хан Аспарух“, която на този етап се разпада и също за изграждане на допълнителен център в Пампорово на 1400 м. височина, който да допълни базата „Белмекен“. Всички проекти ще бъдат изпълнени чрез публично-частно партньорство.

Министърът обобщи данни за спортните нагласи на българите според които 80 на сто от възрастните изобщо не се движат. Сред децата 8% са със затлъстяване, 61 на сто са с гръбначни изкривявания. От 2344 училища, 300 не притежават дори подобие на физкултурен салон, а в 430 от тях някакви помещения са пригодени за такава дейност.

Само преди седмица министър Кралев обяви програма, съвместно с министерство на образованието за вкарване в учебната програма на трети час по физическа подготовка в който уроците ще се водят от треньор. В часовете при децата ще влизат известни спортисти, които да ги запалят за редовни тренировки.

12-годишната Симона вече цяла година се явява на състезания. Само в своя ездови клуб тя тренира редом с повече от 30 деца. 

За „Гласове“ Красен Кралев каза:

„Надявам се тази реформа в следващите 4-5 години да даде реален резултат. При децата от 1 до 4 клас ще влезе учител по физическо, досега техните начални педагози провеждаха заниманията.  При децата от 4 до 12 клас вкарваме треньори. Това е доказано от опита на много държави, че именно професионалистите повишават интереса на децата към конкретен спорт.“

Министърът бе категоричен, че в тренировъчните бази е невъзможно да се предлага безплатна спортна подготовка: „Никъде няма безплатно, трябва да се отучим, че нещо се дава безплатно! Поддръжката на съоръженията, когато са професионално направени, е много скъпа. Безплатно може да бъде само в училищата. В същото време разполагаме с бюджет с който финансираме федерациите на хората с увреждания. Оттам насетне всичко е в ръцете на общините. С повече инициативност на кметовете и на общинските съвети спортът може да бъде напълно достъпен за местното население и да децата. Ние ще изпращаме известните спортисти да гостуват, а когато бъде изявен интерес от страна на децата, местната управа затова е там – да съдейства на хората, за да получат здраве чрез спортни занимания.
За съжаление никой и никога в България не е правил проучване колко вложени средства в спортни съоръжения на колко спестени пари от медицински услуги се равнява. А трябва да гледаме на спорта като на дългосрочно вложение в здраве.“