"Настана фашизъм. Америка се ръководи от собственици и шефове на корпорации. В цялата история на света има само една нация, която е достатъчно луда, за да използва атомната бомба срещу цивилни. И това сме ние. Съжалявам, но подобно поведение въобще не ми харесва". Това казва Кърт Вонегът в едно от последните си интервюта, дадено по щастливо стечение на обстоятелствата за български журналист. Интервюто е единственото, дадено за българска медия. Редакцията на "Гласове" благодари на Кристина Патрашкова, която ни предостави интервюто, публикувано преди години във в. "24 часа" с малка бележка за историята около него.

 

През март 2007 година литературната икона на ХХ век Кърт Вонегът, с когото израстват поколения читатели, претърпява битова злополука. Пада в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. Отива си от този свят в средата на април същата година.

Преди смъртта си отказва да дава интервюта. Едно от малките изключения е предишната година, и то за български журналист. Успях да разговарям с него по телефона. Той беше в апартамента си в Ню Йорк, а разговорът бе публикуван в „24 часа”. Интервюто на автора на „Закуска за шампиони” и „Кланица №5” се оказа едно от последните за света.

Контактът ни стана възможен благодарение на Сенди Тейлър, ветеран от войната във Виетнам, един от най-авторитетните независими издатели в САЩ. Запознах се с него през 2006 година, когато присъствах заедно с Любомир Левчев на среща на ПЕН клуба (световна асоциация на писателите – бел. авт.) в Ню Йорк. Тя бе под егидата на Салман Рушди и бе посветена на годишнина от написването на емблематичната поема на Алън Гинсбърг „Вой”. Въпреки че Рушди имаше смъртна присъда заради обвинение, че с книгата си „Сатанински строфи” е обидил Корана, той не се движеше в Ню Йорк в компанията на яки бодигардове, а на красиви жени. 

Сенди Тейлър, който си отиде от този свят преди няколко години, се оказа приятел с издателя на Вонегът от „Seven stories” Дан Симън. Тъй като не успяхме да направим интервюто с легендарния писател в Ню Йорк, Сенди съдейства то да стане по телефона. Оказа се, че Кърт Вонегът не ползва електронна поща или каквато и да е друга съвременна комуникация. Единствената препоръка, която ми даде Симън, бе разговорът да започне с някой виц, защото писателят напоследък имал твърде песимистичен възглед за живота. В разговора ни Вонегът веднага прояви едно от знаменателните си качества - нецензурно заиграване с думите. Неслучайно езикът му отдавна е определен от специалистите като „вонегатизъм”.  

Ето какво каза Кърт Вонегът през май 2006 година в последната си изповед, която се оказа за български журналист:

 

- Господин Вонегът, искам да ви уверя, че вие сте изключително популярен в България. Всички знаят вашите романи. 

 

- Това е много хубаво (в телефонната слушалка се чува смях).

 

- Как е времето днес в Ню Йорк? 

 

- Божествено. 

 

- Чували ли сте някой хубав виц напоследък? 

 

- Опитвам се да се сетя... Това е труден въпрос. Трябва да помисля. Вицът, който знам, звучи добре на английски. Дано намерите точния му еквивалент на български. Джордж Буш е такъв тъпанар (по това време той е президент на Америка – бел. авт.), че навярно си мисли, че Питър Пан е умивалник в публичен дом. 

 

- Известно е, че не сте безразличен към случващото се в света. Как според вас се е променило обществото през последните 50 години? 

 

- Настана фашизъм. И както е при фашизма, обществото се ръководи от собственици и шефове на корпорации. А обикновените хора като мен нямат представителство във Вашингтон. 

 

- Смятате ли, че човечеството има бъдеще? 

 

- Аз се притеснявам най-вече за бъдещето на самата планета. В моята последна книга, която не знам дали е публикувана в България, има много песимистична поема. Мисля, че сме увредили напълно планетата като система, в която може да съществува животът. Това се случи неотдавна. А корпорациите продължават да мислят, че и това е много добре. 

 

- Трябва ли тогава да изпитваме угризения какво наследство оставяме на тези, които ще дойдат след нас? 

 

- Сега правя плакати, които хората могат да закачат на стените си. На единия от тях е написано: „Скъпи бъдещи поколения, много ви моля да приемете нашите извинения. Ние унищожихме планетата, съсипахме я с бензина”.

Животът е труден. А единственото удоволствие на много хора е да карат коли със сто мили в час и да гледат как останалите се разбягват, когато те профучават край тях с автомобилите си. Това им доставя проклето удоволствие. Кой се интересува какво ще се случи, след като умрем? За повечето хора единственото важно нещо е да имат достатъчно бензин, докато са живи. Самият Джордж Буш казва: „Скоро няма да бъда президент”. И нищо друго не го интересува. 

 

- Май нямате много добро мнение за хората? 

 

- Смятам, че те са трагични животни. Казал съм, че планетата би трябвало да се отърве от нас. След холокоста, Хирошима, след Първата и Втората световна война, след Испанската инквизиция, след римското владичество и кръстоносните походи е време да изчезнем от Земята, да я напуснем, защото очевидно не пасваме на това място. А и не си пасваме един на друг. Имунната ни система неслучайно отслабва. Надявам се, че с тези мои размисли ви ободрих (отново се смее). 

 

- Наистина звучи доста песимистично. Продължавате ли да мислите, че хората са безпомощни затворници на предопределеността на съдбата и животът им е предначертан? 

 

- Ние не знаем много за времето и всъщност какво точно представлява то. Всички имаме своята собствена съдба. Аз също имам предначертан път и затова съм такъв, какъвто ме знаете. 

Съжалявам хората. Един от моите плакати казва, че животът не е начин да се държиш като животно. Сега си мисля за тези прасенца, които се раждат и са толкова доверчиви. Без въобще да подозират какво ще им се случи в бъдеще. 

 

- Има ли ситуация, в която хората могат да контролират живота си? 

 

- Минава се през такива моменти. Сега двамата с вас например имаме контрол над това, което правим. 

 

- Значи все пак има смисъл да се живее? 

 

- Веднъж една приятелка ми съобщи, че ще има бебе, което в случая не бе от мен (смее се). И ме питаше дали е добре да се появи такова невинно същество в толкова ужасен свят. Казах й, че животът има смисъл, и самият аз понякога се уверявам в това. 

 

- Кога?

 

- Все още се срещат хора, които могат да се държат прекрасно, където и да се намират. Да са съпричастни, да бъдат любезни, да са готови да помогнат. Смятам, че има достатъчно доказателства, че Бог съществува, говоря за проблясъците на божественото. 

 

- Къде ги откривате?

 

- За мен например такава роля може да играе изкуството. И по-точно музиката. Бих искал, когато умра, да прозвучи любимата ми песен, която да потвърди това. 

 

- Кои са според вас греховете на администрацията на Джордж Буш и на останалите световни лидери, които вие доста често критикувате и им посвещавате дори есета? 

 

- О, Джордж Буш не е направил нищо добро досега. Той е напълно некомпетентен. Хората, които можеха да се държат добре в неговата администрация, като Колин Пауъл например, не успяха да постигнат нищо. Те нямат силата да го направят заради него. Ние сме безпомощни, защото нашият президент има прекалено много власт. И ние нямаме представителство във Вашингтон. 

 

- Какво мислите за днешните терористи? 

 

- Повечето от тях се бунтуват срещу живота изобщо. За тях съществуването няма никакъв смисъл и точно затова взривяват себе си, както и много други хора. Това са личности, които са ангажирани срещу живота. Те са затрупани от главата до петите с експлозиви, отиват на някакво многолюдно място и са готови да се взривят във въздуха. 

Но кой стои от другата страна? В много случаи млади хора, добре възпитани, образовани, току-що изкъпани и избръснати, скъпо облечени. Те изстрелват ракети и смятат, че това е християнският начин да отговорят на предизвикателството. 

Какво правят пък американските подводници? Стигат до фиордите или някъде другаде, готови са да изпратят ракети и да убият милиони. 

 

- Отправяте критики към външната политика на страната? 

 

- Според нея, ако сме достатъчно ядосани, значи сме съвършено подготвени да унищожаваме хора. В цялата история на света има само една нация, която е достатъчно луда, за да използва атомната бомба срещу цивилни. И това сме ние. Съжалявам, но подобно поведение въобще не ми харесва (говорът му става все по-задъхан).

 

- Като ви слушам, се чудя къде все пак е щастието, ако то въобще съществува? 

 

- По този повод искам да кажа нещо важно. Един мой чичо, казва се Алекс, брат на баща ми, си мислеше, че една от най-големите грешки на човечеството е, че хората рядко осъзнават кога са наистина щастливи. Представете си, че ние си пием лимонадата или седим под сянката на някакво ябълково дърво през лятото, говорейки си за едно или друго. Чичо Алекс казваше: „В такива ситуации престанете да се занимавате с каквото и да е. Спрете и си кажете: „Ако това не е хубаво, не мога да си представя какво наистина би могло да е толкова прекрасно?”. Замислете се колко често пропускаме такива моменти. 

 

- Като че ли почти винаги.

 

- Надявам се, че хората в България ще разберат кога се чувстват наистина щастливи и ще реагират като чичо Алекс, изричайки неговите думи на български. „Ако това не е хубаво, не знам какво друго би могло да ни достави удоволствие?”. Ще бъда щастлив, ако се вслушате поне в този мой съвет. 

 

- Бих искала да ви попитам за смъртта, самият вие сте правили опит да напуснете доброволно този свят и дори сте описали преживяванията си в няколко есета. 

 

- Мисля, че тук разговорът може да приключи. Смятам, че казах доста неща, които наистина ме вълнуват. А каквото е трябвало, съм го направил. 

 

Кърт Вонегът си отиде от този свят след няколко месеца.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

14 коментар/a

Иван Николов на 03.10.2015 в 02:47
Добре е хората в България да разберат кога са наистина щастливи. Вие спомняте ли си такъв момент в последните десетилетия, не става дума за лично щастие. Силно впечатлен съм, че едно от последните интервюта на Вонегът са дадени за България.
Мария на 03.10.2015 в 16:34
Наистина добро интервю. Благодаря!
Кристина Патрашкова на 04.10.2015 в 06:11
Нямам представа кой е Марадона, но не мога да не реагирам при толкова жалък коментар. Бедни ми Марадона, убедена съм, че не си чел и един роман на Вонегът, но интервюто наистина бе направено,, за твое голямо разочарование и действително бе едно от последните, дадени от писателя за света и записът се пази и до сега в редакцията на "24 часа". Аз наистина съм Кристина Патрашсова, а ти не си Диего. И това е драмата ти, нали?
whit на 04.10.2015 в 07:46
Нужен ли беше последният въпрос (за смъртта)?
Марадона на 05.10.2015 в 05:06
"Ето какво каза Кърт Вонегът през май 2006 година в последната си изповед, която се оказа за български журналист:" -и-,, за твое голямо разочарование и действително бе едно от последните, дадени от писателя за света. Последното или едно от последните???? ,ако коментарът наистина е ваш??
До тук добре! на 05.10.2015 в 20:05
Вонегът е изключително и свръх-интелигенте, за да може да бъде използван за елементарни "анти"американски нападки / от рода "американците си бият негрите". Хубаво е , че кремлинците не го познават и затова липсват дразнещи коментари. Засега. Поздрави на Патрашкова
До тук добре! на 05.10.2015 в 20:05 на 12.11.2018 в 05:49
" Едноетажен", та какво сте чели от него и кога ? И за какво се е тревожел, за да го сподели в писменна форма, дори и с указателни рисунки -:)) ? Или сtе от козяк ? А взелият назаем чуждо име за НИК- Марадаона, да излезе от фекалиите първо , после да се учи да мисли последователно и по-широко, защото иначе ще трябва да си види грешките при писане на словосъчетания в четири реда . И обратно във втори клас, днес
OLD на 12.11.2018 в 05:50
Добре е че го предоставихте, който има повече "етажи" ще го оцени.
mhrt на 12.11.2018 в 13:35
Anna-Maria Tremonti https://beta.prx.org/stories/87049/details
Андрей на 12.11.2018 в 15:05
Моите почитания към г-жа Патрашкова, но днес, през 2018 г., това интервю звучи зле. Към момента на провеждането е било злободневно - Буш, тероризъм и т.н., но е днес е слабо. Интервю с писател от ранга на Вонегът без нито един литературен върос е меко казано озадачаващо. Можем спокойно да приемем, че авторовата заслуга за това интервю, е именно фактът, че е едно от последните.
София на 13.11.2018 в 13:22
Писателите са съвестта на времето и точно те са призвани да казват истината. Умният човек не се поддава на пропаганда , той вижда какво се крие зад сладките приказки , с които управляващите залъгват народа. Точно днес това интервю е много актуално , защото върхушката мисли единствено за печалби и е готова да изпрати на смърт милиони и да унищожи нации и държави , само и само да задържи власт и привилегии ! Колко войни запалиха САЩ и нямат намерение да спират , ако не се намери някой да ги спре както Хитлер навремето !
Вижда се как през 2018 троловете на 14.11.2018 в 09:28
каквито през 2015 почти нямаше, са нагазили темата, за да я профанизират доколкото могат, да я сведат до втръсналата се тема за руското величие и американските унтерменши. Жалко. Това е Вонегът и присъствието им е обида за читателите. За него не, той е много над такива като тях.
Вонегът го превеждаха нелегално в СИВ на 14.11.2018 в 22:29
защото беше полезен идиьот, иначе тука в щатите никой не го знай , още повече че не е фюлимиран твърде, нема холивудски прудукции пу негови сцинарий
Ани на 19.11.2018 в 16:54
Браво, г-жо Патрашкова! Интервюто ми хареса! За жалост напоследък Ви виждаме да коментирате главно поведението и проблемите на жалки "риалити герои", на трогателно обезобразени от силикон жени, готови на всичко, за да вървят на пазара. Какво да се прави - пазарна икономика! И Вие - сред тях. Адаптация!

Напиши коментар