“За първи път в историята си Старият континент вече не тежи на световния пазар и е притиснат от събития, които го надхвърлят. Нещо като излизане от Историята… Русо пишеше, че “са нужни богове, за да дадат закони на хората”; аз мисля, че са нужни философи, за да преосмислим политиката и Европа”, казва в интервю за “Фигаро” Арно Бенедети, професор в Сорбоната, главен редактор на Revue politique et parlementaire.

 

 

- Как анализирате изборите от 26 май в европейски мащаб?

 

- Според мен тези избори бележат обрат по три причини. Първо, защото те показаха появата, макар и все още хаотична, на европейско публично пространство. Втората характерна черта на този обрат е нарастващото противопоставяне на “малките нации”, ако използваме израза на Милан Кундера за Централна Европа, и големите страни от Западна Европа. Първите се тревожат за идентичността си, докато при вторите това безпокойство е обзело дълбоките течения на общественото мнение, но не и техните лидери, за разлика от страните в Източна Европа. Само Италия на Салвини е изключение от това безразличие или дори враждебност на западните политически елити към проблемите на нацията и идентичността. 

 

Третият фактор изяснява тази нова ситуация: отслабването на двуполюсния модел ЕНП/ПЕС в Европейския парламент, поради възхода на популистите, от една страна, и еколозите, от друга. Този последен елемент накара Пиер Манан да каже, че “може би най-накрая Парламентът в Страсбург започва да прилича на истинския живот”.

 

- Казвате, че Европа е едновременно континентът, който е изобретил свободата, демокрацията, нацията… и днес преживява тяхната криза. Прекалено стара ли е вече Европа, изостанала от хода на историческите събития?

 

- Европа наистина изобрети демокрацията, националната държава, науката, форма на рационализирана цивилизация, определена идея за прогреса. Тя изнасяше навсякъде своя светоглед. Тя беше и континент на големи кланета, на господство над останалата част от света чрез насилие или тоталитаризъм. Това историческо напрежение е в основата на нашите екзистенциални въпроси, на подсъзнанието на днешните европейски лидери, които си представят, че ЕС е най-добрият начин да се пише и мисли за Европа. 

 

Несъмнено това дълбоко чувство за вина е един от обяснителните фактори за главните черти на брюкселската бюрокрация. Тя се отказа от политиката в двойното й значение на утвърждаване на волята за контрол над историята и на демократично изразяване. Призванието на европейските институции вече не е да произвеждат власт, закрила и демокрация, което е обещанието на Маастрихт, а да се нагаждат към глобализацията, стремейки се да ограничават все повече  разискването в името на една изключително техническа визия за публичната дейност. 

 

В крайна сметка, за голяма част от общественото мнение, Европейският съюз не само е отхвърлил демократичното си наследство, но и се е отказал от способността си да действа и да защитава европейците в името на една техно-глобализаторска визия. За първи път в историята си Старият континент вече не тежи на световния пазар и е притиснат от събития, които го надхвърлят. Нещо като излизане от Историята…

 

- Има ли сили Европейският съюз?

 

- Европа разполага със сила - това е нейното национално многообразие, което е коз в света, който не може да се подчини на глобализацията. Последната се опитва да изкорени различията, силата на наследството, но тя проектира само стоката като хоризонт. Меркантилният свят обаче е загуба на смисъл, подчинение на една търговска примиреност, затваряне на човека в консуматорската тривиалност. 

 

Не че пазарът е лош, но той става смъртоносен в момента, в който либерализмът бъде сведен до чисто икономическото му измерение. Европа е запазила обаче критична традиция, която поставя въпроса доколко е уместен технолибералният модел, който е двигателят на идеологията на глобализацията. Ако Европа иска да бъде хоризонт за своите народи, тя трябва да помни, че нацията е неразделна от свободата - както беше през целия ХIХ век - и че е наследничка на уникален дух. Европа трябва да се обедини около тези елементарни парченца, ако иска отново да натежи в световните дела, а не да се превърне в провинция под протектората на идеолозите на либерализма, изпразнен от своята демократична същност. 

 

- Възможно ли е връщане към националните държави? И желателно ли е в един свят, доминиран от предизвикателства (сигурност, екология, търговия…), които предполагат координирани действия на държавите?

 

- Нациите са толкова слаби, колкото и ЕС, защото техните лидери са притиснати от гордиевите възли, които сами са завързали. Такъв е случаят, между другото, с Пакта за стабилност от Амстердам. Те са отслабени и политически, защото взаимозависимостта ги задължава да се обединят, за да достигнат критичен праг на ефективност, и да се изправят пред проблеми, за чието решаване се смята, че е възможно само на наднационално ниво. 

 

Нацията е загубила поле за маневриране, това е безспорно, но тя е носител на неизмерима социологически сила: чувството за принадлежност. ЕС потърси помощни средства (еврото сред други), за да породи принадлежност, така да се каже да заобиколи нацията, но в крайна сметка най-доброто средство да се почувстваш европеец, е националното съзнание.  

 

И накрая, има почти физическа загадка в основата на всички европейски противоречия: прехвърля се суверенитет на една цялост, която не успява да бъде суверен, но ограничава суверенитета на онези, които единствено могат да бъдат суверенни.

 

- Не може ли да се открие европейската идентичност? 

 

- Когато не казвате кои сте, вие отказвате да кажете откъде идвате и откъде говорите. Европа е роман, изпълнен с национални истории, с религия, с култура, която носи отпечатъка на местните традиции и духа на Просвещението. Има голяма комуникационна заплеснатост сред елита на ЕС: те обещават по-добро бъдеще, без да предизвикват и най-малкия ентусиазъм към една Европа, която правят все по-безплътна, заличавайки историческата дълбочина на континента. От тази гледна точка, популистите са по-добри комуникатори. 

 

- Въпреки това продължавате да вярвате, че подобно на феникс, Европа ще възкръсне от пепелта си. Какви са причините за вашия оптимизъм?

 

- Европа е изправена пред голям философско-политически въпрос. Политиката непрекъснато деградира в техника. От тази гледна точка, изграждането на ЕС донякъде е деконструкция на политиката. За да се прероди, Европа трябва да отговори на този въпрос: какво е политиката днес? Счетоводен баланс? Ако това е така, една цивилизация не се окуражава, нито защитава, с помощта на калкулатори, таблици Excel, нормативна инфлация и бюджет. Ако иска да се роди или прероди, Европа трябва да се стреми да открие нова форма на организация, радикално новаторска, която се опира на нациите, защото те са единствените демократични пространства, и да си върне вкуса към политическата креативност. 

 

Русо пишеше, че “са нужни богове, за да дадат закони на хората”; аз мисля, че са нужни философи, за да преосмислим политиката и Европа. 

 

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

Мосю е прав, но на 15.07.2019 в 17:32
ще го обвинят, че е тръмпист, или още по-лошо, путиноид. Може и до хомофоб да стигнат.
панепистемия на 16.07.2019 в 12:06
В унисон на казаното, да допълним: философите са единствените сред смъртните, които знаят какво представлява конструктивната и конститутивна матрица на познанието, генерираща световност - именно защото отчитат нейния всеобщ характер, който не зависи от предметите /както си мислят всички останали/, а а самият той генерира предметностите продуктивно и производствено чрез априорния ред на представите и въображението.
папагалите на евроатлантизма на 16.07.2019 в 12:12
Кой редуцираше измеренията на развитието и щастието единствено с фалшиво пренадутите количествени индекси на БВП, цифрови техно-логии и консумационен стандарт? - Цитат от статията за затапване: "За да се прероди, Европа трябва да отговори на този въпрос: какво е политиката днес? Счетоводен баланс? Ако това е така, една цивилизация не се окуражава, нито защитава, с помощта на калкулатори, таблици Excel, нормативна инфлация и бюджет. Ако иска да се роди или прероди, Европа трябва да се стреми да открие нова форма на организация, радикално новаторска, която се опира на нациите, защото те са единствените демократични пространства, и да си върне вкуса към политическата креативност".
подмяна на принципите за европейско съжителство на 16.07.2019 в 12:18
От едноличен диктат чрез бюрократична квазиполитическа комисарска шапка тип СЕЩ - към крос-културно взаимно зачитане и комплементарност на нациите и локалните културни своеобразия. Тоест, суверенитет последством зачитане и пълна доброволност на интеграцията.
Любопитно е отсъствието на соросоидите в коментарите. на 16.07.2019 в 13:34
Мосю е прекалено умен?
Костов на 16.07.2019 в 19:56
"...нациите, защото те са единствените демократични пространства" - това пък откъде накъде ?
Соросоидите липсваме на 17.07.2019 в 06:57
защото текстовете вече предизвикват погнуса
Незнайко на 19.07.2019 в 22:40
От какво се гнусиш? Ако не знаеш кой си и не обичаш това, което си (а тъкмо това все скандирате, да бъдем себе си) ако не се самоуважаваш- никое превъплащение или приобщаване към някаква група няма да те направи щастлив. Не се получава тува със заместването и заемането на чужди идеали и индентичности. Заеби високопарните безмислици. Самоуважение се и уважениекъм тези, които са те създали!

Напиши коментар