“Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба… Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нужно да се пролива кръв… През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците”. В книгата си “Крокодилът на Аристотел” (Le Crocodile d'Aristote) френският философ Мишел Онфре изразява възхищението си към антимарксисткия мислител. Откъс от нея публикува “Поан”.

 

 

"Прудон и неговите деца", картина на Гюстав Курбе от 1865 г.

 

Огромната популярност на Маркс е обратно пропорционална на тази на Пиер Жозеф Прудон. Вярно е, че през ХХ век политическата мисъл на германския философ на практика направи възможен Съветския съюз, много страни на Изток, няколко страни в Африка, но също, и днес все още, Китай, Куба, Виетнам, докато политическата теория на Прудон, уви, никога не е била прилагана в нито една страна. 

 

Нека да добавим към това, че повечето френски интелектуалци и философи от миналия век са били марксисти в някакъв момент от съществуването си - включително Албер Камю, това означава притегателна сила… Впрочем полемиката, която противопоставя Маркс и неговия т. нар. научен социализъм на Прудон, въплъщаващ един предполагаемо утопичен социализъм, интелектуалният Маркс, който умее да мисли, на работника Прудон, неспособен да разбере едно сложно разсъждение, е клише, доста разпространено и днес. 

 

Маркс представлява авторитарния социализъм с диктатура на пролетариата, следователно диктатура, докато името на Прудон се свързва с един анархистичен социализъм, който не залага на насилието, за да се осъществи, а на нова икономическа организация, която е в състояние да позволи справедливо разпределение на добавената стойност. Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нуждо да се пролива кръв. Прудон ненавижда якобинците от 1793 г., Революционния трибунал и правителство, Робеспиер и монтанярите, всички положителни препратки към Маркс и марксистите. Пред тях той предпочита жирондицните, защото те отхвърлят якобинската централизация на властта и нейната концентрация във фигурата на човек, който стои на върха на пирамида, за да им противопостави децентрализирана организация, изградена от основата - която определят сътрудничеството, взаимопомощта, федерацията, иначе казано: обратното на икономика, планирана чрез диктатура на пролетариата. 

 

Маркс срещу Прудон.

 

В началото на техните отношения Маркс цени Прудон от “Какво е собствеността?” (1840 г.). В “Светото семейство” (1845 г.) Маркс не спира да го хвали и го представя като самоосъзнал се пролетарий - в това твърдение се усеща левият хегеланец, какъвто по това време е Маркс, който мисли в категориите на “Феноменология на духа”. Прудон критикува радикално частната собственост, която е в основата на капиталистическата и либерална политическа икономия; той мисли политическата икономия като наука; за пролетариата той е това, което е бил Сийес за третото съсловие преди Френската революция; помним “Какво е третото съсловие?”, в което абатът казва: “Какво е третото съсловие? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Прудон въздейства по същия начин, твърдейки: “Какво е пролетариатът? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Тогава Маркс е възхитен.

 

Но когато се появява неговата “Система на икономическите противоречия”, с подзаглавието “Философия на нищетата”, Маркс скъсва брутално с него, публикувайки “Нищетата на философията”, в която съсипва от критика Прудон. По какви причини? За историята са дадени подходящи причини: Прудон изпозвал погрешен хипотетично-дедуктивен метод. Ясно… Но можем ли да повярваме, че подобно несъгласие за метода може да породи толкова презрение, атаки срещу противника, класова омраза в Маркс към Прудон?

 

Има и други причини, те очевидно не са толкова достойни за уважение и можем да разберем, че Маркс ги прикрива зад методологически претекст, който на пръв поглед е по-почтен: Маркс моли Прудон на 5 май 1846 г. да бъде негов кореспондент във Франция. В писмо, което му изпраща на 17 май 1846 г., французинът отказва: обяснява му, че и дума не може да става социализмът да стане доктринален, да поучава  народа, да се превърне в нова теология и да стане “нова религия”, ако не и нова мистика, да прибягва до отлъчване и анатеми, да замени една нетърпимост с друга нетърпимост, че кървавата революция не е методът, а “Вартоломеева нощ на собствениците” не е решение на проблемите, поставени от капиталистическата собственост. Защото Прудон вярва в мирен метод, който включва самоуправлението, което трябва да предхожда възпитанието на народа: “Нашите пролетарии имат толкова голяма жажда за наука, че ще приемат много зле, ако им предложим да пият само кръв” (« Correspondance », том II, с. 200).

 

През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците. Това означава, че много добре е разбирал замисъла на германския философ, който се обижда; той няма да спре да дразни този, на когото се е възхищавал.

 

По-късно, когато пише “Капиталът”, Маркс ще използва метода на Прудон, после неговите понятия: добавената стойност, която френският философ нарича “придобивка”, разделението на труда, механизацията, конкуренцията, монопола, намаляването на нивото на печалбата, кризите и т.н. На какво се е възхищавал Маркс? На това, което е използвал, а именно анализа на капитализма. Защото, ако и единият, и другият си приличат по това, което е, те се различават по това, което би трябвало да бъде. Те споделят описанието: прочита на света, анализа на икономическата система, генеалогията на капиталистическата експлоатация на пролетариата чрез конфискацията на принадената стойност, но те се разделят при решенията, които трябва да се вземат за установяване на социална справедливост. Това писмо от 1846 г. го казва: Прудон иска да революционизира икономиката, Маркс - да изтреби собствениците. Така че спорът не е методологически и текстуален, а идеологически и екзистенциален.

 

Анархистичен социализъм.

 

Прудон обяснява например механизма на придобивката, която Маркс ще нарече по-късно принадена стойност. В своята “Първа записка” (“Какво е собствеността?”), той  създава следния живописен образ: “Двеста гренадири за няколко часа са издигнали обелиска в Луксор върху основата му; можем ли да предположим, че само един човек за двеста дни ще успее да постигне това?”. Възложителят на тази работа е платил добре за индивидуалния труд на тези двеста работници, но това, което двеста работници могат да постигнат само чрез общия си труд и никога не биха постигнали, ако работеха сами, а именно силата на колективния труд, не бе платена: това ограбване е кражбата. Когато Прудон пише прочутата фраза: “Собствеността е кражба”, именно това има предвид, кражбата, наречена придобивка, която си присвоява собственикът, който не е работил. Придобивката е също арендата за земите, наемът за апартаментите, рентата от инвестираните средства, банковата лихва, облагата и печалбата, получени на борсата. Прудон иска да разпредели справедливо плодовете, получени от колективния труд. Той разбра, че забогатяването на едните, на богатите, върви ръка за ръка с обедняването на другите,эна  бедните. За да го постигне, той не иска конфискация на земи, колективизация и премахване на частната собственост, той дори я защитава като гаранция срещу комунизма, чиято авторитарна, дисциплинарна и кървава - ако не и тоталитарна природа е предвидил.

 

Той иска друга социална организация, изградена върху сътрудничеството, взаимопомощта. Прудон предлага нищо по-малко от самоуправление - което е обратното на диктатура на пролетариата. Каква е тази взаимопощ, която е в основата на Прудонистката доктрината и която се противопоставя на всяка кървава революция? Икономическа федерация на производителите и потребителите в търговията им, за да позволи на едните да плащат справедлива цена, а на другите да бъдат възнаграждавани справедливо. Този социализъм е представен като утопичен от социалистите, които имат амбициите да развиват научен социализъм! Маркс се стреми впрочем към идилично и райско безкласово общество, докато Прудон се задоволява да даде максимални шансове на конкретната справедливост. Маркс е син на адвокат, увлякъл се по немската философия, по-специално по Хегел; Прудон е син на бъчвар, който фалира, защото не знае как да изчисли печалбите от стоките си, и на майка готвачка; на седем години той пасе единствената крава, която семейството притежава; стипендиант, той не може да се яви на матура, заради бащиния фалит, тогава става чирак печатар, после коректор. По онова време коригира коректурите на “Новият промишлен и обществен свят” на социалиста Шарл Фурие, безансонец като него: така той открива социализма. След като остава без работа, обикаля Франция, търси работа в печатарството, понякога намира, но също е и безработен. Връщайки се в Безансон, той основава печатница, но е сполетян от същото зло като баща си и фалира. Заминава за Париж, живее суров, беден, мизерен живот. Той отива по-далеч в своето откриване на социализма. За разлика от Маркс, той не е от партията на народа, защото той самият е народа.

 

“Положителна анархия”. 

 

Именно той за първи път се нарича анархист в политическия смисъл на думата. Преди него анархията е синоним на безпорядък; след него, който предлага “положителна анархия”, думата означа истинско управление. В края на живота си, в “Теория на собствеността”, той защитава идеята за анархистична държава - с други думи, далеч от оксиморона, за който априори си мислим, конкретна анархистична и прагматична формула, в която тази политическа форма гарантира анархистичните придобивки.

 

В името на анархистичния социализъм той атакува капитала, управлението и католическата църква и, без да вярва нито в теорията за социалния договор на Русо, нито във формулата на пряката демокрация, нито във всеобщото избирателно право, нито в якобинския социализъм, наследен от Френската революция, той иска организация на работници от самите тях и за самите тях. Той вярва в класовата борба, в противопоставянето на капитала и труда, но и в силата на свободата и индивидуалната инициатива. Той не желае диктатура на пролетариата, а организация на работническата класа в практиките на самоуправление. Той не поставя нищо над свободата, това е неговият начин да постигне справедливост без да извършва несправедливост - което няма да е така нито при Маркс, нито при социалистите.

 

Наследството на мисълта на Прудон бе опустошено от Маркс и неговите хора, които искаха да пропъдят, без оглед на морала на своите средства, всяка социалистическа анархистична опция в международното работническо движение. Заплахи, поставяне на бюлетините в урните преди началото на изборите, създаване и разпространение на фалшиви новини, по този начин марксистите си осигуриха лидерството на левицата в Европа. 

 

Марксист, Ленин организира болшевишки държавен преврат през 1917 г. и няколко седмици по-късно бяха отворени първите лагери, за да бъдат натъпкани противниците. Натъпкани, а после убити. Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба. 

 

“Здрава и мека”.

 

Картината на Курбе показва работник, който пише, мисли, работи за своите близки, а не, както в случая с Маркс, дребнобуржоазен интелектуалец, който мисли за света, изхождайки от своята библиотека, книги и философските произведения на Хегел. Художникът искал да накара философа приживе да му позира, но той винаги отказвал, смятайки, че всичко това е суета. Така че след смъртта му Курбе работи по снимки на Прудон. За тридесет и шест дни той рисува това платно, на което го виждаме да седи замислен на стъпалата,  обграден с книги, хартия, перо и мастилница. Дясната ръка е върху бедрото, лявата ръка е подпряла долната част на брадатото му лице, той има твърд вид. Нищо по-нормално, като знаем, че Курбе е използвал снимки, но също… посмъртната му маска! Зад него играят двете му дъщери, едната се учи да чете от буквар, другата си играе с пясък. В първоначалната версия децата са придружени от майка си; тя изчезва в окончателната версия, заместена от… кош за пране, поставен върху плетен стол! Сцената се разиграва в дома му, на улица “Д’Анфер” в Париж.

 

Блузата, носена от Прудон, му била подарена от Бесто, богат селянин от Ла Бос, докато излежавал тригодишна присъда в затвора “Ла Консиержери” за простъпка в пресата. Същият му изпращал и хранителни продукти. “Владетелят”, както той го наричал, му донесъл тази блуза на свиждане в затвора през октомври 1849 година. Философът бил съобщил на издателите си («Correspondance », том II, с. 384), че му е студено в килията и е без дрехи и гащета. Приятелят от Ла Бос сложил в кошницата също пастет от полска яребица, който Прудон описва като чудо - “никога не сме имали такова лакомство”, пише той на своя приятел д-р Маге на 30-ти същия месец. Той добавя: “Блузата е със същата изработка, почти щях да кажа същата тъкан като пастета: напълно селска кройка, полски кантове, здраво и меко платно; открих само един съвсем малък недостатък и той е, че тя е по мярка на г-н Бесто и все още не мога да я облека. Главата ми не минава, каквото и усилие да направя! Ще трябва да я срежа или да я оставя в шкафа. Тази пречка ме обижда. Исках да нося тази блуза в знак на братски спомен; струва ми се, че дупката, която ще направя, ще бъде дупка и в моите чувства” (Correspondance, том III, с. 41-42).

 

Блузата на Прудон разказва за верността му към неговия път на човек от народа: дете на бедни родители, самият той работник, винаги на страната на бедните, смирените хора, той е философът на бедните и знае, че винаги те плащат сметката на Историята. Ако не харесва Френската революция, то е, защото тя не е била нищо друго за клетниците, освен смяна на господарите: при Луи ХVI или при Робеспиер, те се блъскат и нямат думата. Разбира се, Френската революция е родила красиви идеи, Свобода, Равенство, Братство, но каква свобода може да упражнява беднякът? С кого е равен той, ако не с братята си по мизерия? И кой е негов брат? Със сигурност не и новобогаташите, които са увеличили състоянието си с благата, конфискувани от духовенството и които заменят властта на феодалната аристокрация със своята, властта на собственическата буржоазия. Така че дали е Монархия, Република, Директория, Реставрация, Империя е все едно за бедните, които не виждат ежедневието им да се подобрява. 

 

Прудон не вярва в друга власт за народа, освен тази, която той самият ще упражнява, решавайки за това, което засяга. В своята “Първа записка” той пише: “Да бъдеш управляван означава да не бъдеш изпускан от очи, проверяван, шпиониран, насочван, подчиняван от закони, регулиран, затварян, поучаван, наставляван, контролиран, оценяван, преценяван, цензуриран, командван от хора, които нямат нито титлата, нито познанията, нито добродетелта за това… Да бъдеш управляван означава при всяка операция, при всяка сделка, при всяко движение да бъдеш оценяван, регистриран, преброяван, таксуван, подпечатван, измерван, котиран, разпределян, облаган с годишен данък занятие, уволняван, упълномощаван, апостилиран, предупреждаван, възпрепятстван, реформиран, поправян, наказван. Под предлог за обществена полезност и в името на общия интерес да плащаш своя дял, да изпълняваш, да бъдеш ограбван, експлоатиран, монополизиран, злоупотребяван, изстискван, мамен, присвояван; после, при най-малката съпротива, при първата дума на оплакване, обуздаван, поправян, презиран, обиждан, преследван, тормозен, пребиван, обезоръжаван, връзван, затварян, разстрелван, обстрелван, съден, осъждан, депортиран, жертван, продаван, предаван и върха на всичко, измамен, подиграван, оскърбяван, опозоряван”. Ето защо той смята, че самоуправлението е формата на социализъм, която най-добре може да гарантира свободата, която той цени над всичко.

 

По своe време той пише, че комунизмът няма да промени с нищо живота на бедните, че ще смени господарите за пореден път и че единственото решение за тях е да не се доверяват на никого освен на себе си. След век на марксистки експерименти, тази идея не е загубила нито сила, нито актуалност.

 

Мишел Онфре

 

Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: “Michel Onfray - La blouse de Proudhon”.

 

Свързани статии: http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/marks-i-engels-piyat-chaj 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

100 коментар/a

Helleborus на 05.02.2020 в 16:41
Глупави материалисти, не могат да разберат, че ако човек не си вземе сам нещо и ако е ограничен в разбирането си за собствената си свобода и вързан в способностите си да управлява живота си, той е винаги роб. Според тяхното разбиране някаква външна сила и идеология трябва постоянно да освобождава този роб и да му пренарежда битието, но това е невъзможно, защото той е роб по природа. „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ /Йоан 8:36/ Работниците трябвало да се организират, трябвало еди какво... ами защо не го правят, защо ти ще го правиш вместо тях? Хора, които не умеят да разбират, да се самоуправляват, да търсят със свои сили да благоденстват (и с Божията помощ, която ги подкрепя в техните собствени усилия), те винаги ще робуват на невежеството си, чрез което ще робуват и на всички останали, на онези, които явно ги поробват и на онези разбирачи, които искат твърде много да ги освобождават. Кой си ти, че да пренареждаш света заради останалите, като си правиш сметката да потискаш църквата ( в случая католическата) и изобщо да определяш кой да се снишава и кой да се възвишава. Това е Божие дело „Всяка долина ще се напълни. И всяка планина и хълм ще се сниши..“/Лука 3:5/ Материалистите социалисти изобщо не разбират, че свободата е вид вътрешно просвещение и откровение, път на развитие и управление на собствения ти живот. Един истински свободен човек не може да бъде потискан, не може да бъде лъган или управляван от друг човек, напротив, той ще управлява, за която свобода Христос освобождаваше хората. Да не бъдат роби на човеци, бидейки роби на Бог, който прави слугите си като огнен пламък и като Себе Си. Всеки човек има способност да се развива, само че пътят е вътрешен, а не външен. Когато хората избират да гледат САМО на външното, когато разни материалисти ги подлъгват да гледат само паницата, те губят всичко и паницата и себе си.
.....от ГЕРБ на 05.02.2020 в 21:59
Като гледам методите,способите и прийомите с които марксистите са се домогвали в ръководството на международното работническо движение ,то те по нищо не се отличават от далаверите и нагласяването на изборите,особено последните два от........ГЕРБ.
АБВ на 06.02.2020 в 10:55
Изчерпали сме всичко досега в предишни статии на много автори, което може да се каже за Маркс, а тази статия е за сравняване на Маркс с Прудон, сравняване на теориите на Маркс с теориите на Прудон. Но аз не съм професионален философ или полит. икономист и не познавам творчеството на Прудон, както и почти всички, които пишат в този сайт не познават творчеството на Прудон и възгледите му. Това означава, че не могат да напишат почти нищо на тази тема, освен коментар на това, което пише за Прудон автора на статията. Затова аз не съм писал нищо по тази тема. Но другите уважавани от мен форумци, се мъчат да пишат теории на Маркс, но нямайки с какво в знанията си, да сравняват, не могат да напишат нищо по темата.
Като махнем на 06.02.2020 в 16:23
Като махнем от Маркс диалектиката на Хегел и принадената стойност ,която е откраднал от Прудон,то какво остава негово? Май само революционното насилие,унищожаването на религията, на моногамното семейство,пурите,виното и некъпаното тяло?
Какво остава? на 06.02.2020 в 18:40
Ами също забременената прислужница, играта на борсата, омразата към славяните, като към унтерменши? А, и един паметник в село Хлмское в Украйна, населено с българи, където дебелата му глава вече изобразява Ботев, според сменения надпис.
Като махнем на 06.02.2020 в 16:23 на 06.02.2020 в 19:42
Стига ръси глупости. Обоснови тезата си (със сравнителни цитати и позовавания), че теорията за принадената стойност е открадната от Прудон, в противен случай си лъжец и подстрекател. И не ме карай да почна да питам какво и как си разбрал от Хегел, че тогава много бързо ще стане ясно що за калпава стока си.
Без Йехова на 06.02.2020 в 22:51
Маркс се изживява като Мойсей, ама без Йехова над него.Привързвайки диалектиката към материята ,марксизмът се превръща в калвинистко предопределение без божествен Предопределител. Всъщност ако не се беше появило протестантството нямаше да се пръкне якобинската диктатура,нито пък марксизмът. Неслучайно днес културните марксисти са овладяли в САЩ повечето университети основани от протестанти.
талантът без личен живот на 07.02.2020 в 09:47
Маркс никога не е привързвал диалектиката към материята, това е дело на дилетанта Енгелс, т.е. грантовият финансист на делото. Маркс е философ, който е схващал какво е логос, неговият материализъм е дейностен, на субект-обектното взаимодействие, тепърва задаващо всяка възможна метафизика, все едно дали материалистична или идеалистична според предпочитанието към субстанцията. Неведнъж съм го казвал, ще го повторя пак: материалистическият субстантивизъм, изхождащ от Лок и Спиноза, няма нищо общо с Марксовото разбиране за диалектика на материално и идеално като редуващ се синтетичен процес на снемащо опредметяване и разпредметяване (чрез отрицание на отрицанието, по Хегел). Материалното при Маркс не се схваща като съществуваща сама по себе си естезисност, природност или предметност, а като дейностно-производително преобразявана от субекта на въздействието обективна реалност, която не е отнапред съществуваща отвъд обработката на значението или ценността си, а е производна на човешкия творчески план, целеполагане, абстрахиращо намерение и т.п. Неслучайно в марксистките книги се говори за така разбираната диалектика като антиметафизика. Само че Енгелс, а по-късно и Ленин, не са схванали дълбочината на Марксовото философско проникновение - те продължават да си приемат материята за "обективна реалност", а самият материализъм да схващат едва ли не като някакъв самостоен гарант срещу метафизицирането (в извратения смисъл на спиритуализация), обскурантизма и попщината в науката, които те, от перспективата на дилетантското си позициониране, разглеждат критериално изцяло като индуктивно и сетивистко-експериментално занимание, откъснато от идейните и езикови превъплъщения и нарочвания на дедуктивния разсъдък. В това отношение Марксовата иновация на Хегел е, че той критицизира както безкрайната Хегелова умозрителна отвлеченост към чистата Идея, така и индуктивисткия редукционизъм на материалистическите емпирицисти, вкопчени изцяло в ефектите на опредметяването, с което фактически извращават и даже предават диалектиката като диалектика на логоса, а не на разни въобразени същности/универсалии, все едно дали чисто материални или чисто идеални.
Самовлюбеност на 07.02.2020 в 11:48
Автоматизмът и неизбежността на марксовите революционни прогнози плашат. Свободният избор липсва. Мирише на юдейски месианизъм, а Маркс е месията. Самовлюбеност,тотално фалшиви прогнози и наивитет.
"тотално фалшиви прогнози и наивитет" на 07.02.2020 в 13:33
Дай най-после да видим, че калпавата ти стока не е калпава. Обиждайки така един голям учен и философ, би следвало ти самият да си такъв. А такъв ли си? Изобщо какво дириш тука, попържни и срамни квалификации можем да си слушаме по пазарите и стъгдите, при клошарите и по затворите; тука влизаме с друга цел - да научим нещо ново, да споделим нещо различно. Не влизаме да споделяме общо пространство и време с недоразумения като теб.
jxk на 07.02.2020 в 14:02
Няма място за свобода , творчество и история при кръволока маркс. Всичко следва неизбежната диалектическа закономерност, всичко действително е разумно, всичко разумно е действително. Не само от прудон е крал, от рикардо вкл. мистичната принадена стойност дето и кифладжията отсреща може да ти обясни как печели и без да прочел и ред от някой шаман на икономическата мисъл.
те продължават да си приемат материята за "обективна реалност", а самият материализъм да схващат едва ли не като някакъв самостоен гарант срещу метафизицирането на 07.02.2020 в 14:12
То тва е щото такава отклонителна трактовка е възможна, иначе отиваме пак при хегел, а претенцията на маркс е , че го "преобърнал" по "правилния" начин. Нищо не е преобърнал, и двамата прекрачват в полето на метафизиката, въпреки критиката на кант плюс това са морално недъгави и двамата не могат да изведат нито морала, нито религията от мъртвата хватка на диалектическото.
д г на 07.02.2020 в 15:46
При съвременното състояние на България хич не ми се вижда актуален въпроса относно блузата на Прудон и различията му с Маркс. Авторът е друга работа, той като младеж се възторгнал по Прудон и сега си припомня това романтично време, затова и гащите на Прудон може да са му актуални. Чудно е, че за автора работническия произход на Прудон е голям плюс в контраст с интелигентския произход на Маркс. Само че за това с което се е заел Прудон това не е плюс, всяка работа изисква квалификация, работническа или интелектуална, според вида на работата. Иначе и да имаш отделни добри идеи, без квалификация и майсторство да ги изработиш, слаба ще бъде ползата от тях. Маркс е ползвал трудовете на всички актуални мислители на времето си, например теорията за класовата борба е развита преди Маркс от няколко френски автора. Прудон явно не си е давал сметка за важността на тази борба, затова и инициативите му са останали мъртвородени. Реални резултати за обществата има когато теорията се използва в борбата между класите, защото нищо ме идва на този свят без борба, а и самият живот е резултат на борба за жизнени ресурси. Борбата между класите е само един пример за тази вечна борба. Това не звучи толкова романтично и определено не по френски, но кой не го знае? Джек Лондон при целия си романтизъм го е разбрал в края на 19 век, когато е станал социалист.
интелигентския произход на Маркс. на 07.02.2020 в 15:58
Не му е интелигентски произхода , а буржоазен затова онофре симпатизира на прудон, счита че изчиването на 100 милиона за социализъм не са оправдали очакванията, един частичен прудонизъм реално доведе в западна европа до по добри резултати и по добър живот на арбайтерите отколкото в марксистките диктатури под крилото на ссср. Освен това женичката на маркс е аристократка -жени фон вестфален, от богатата холандска еврейска фамилия и едра буржоазия собственици на банки и на концерна филипс, който и до сега се контролира от семейството. Чичо и редовно е спонсорирал семейството на маркс, докато той е бягал от германия и пиел по кръчмите.
пардон на 07.02.2020 в 16:04
Изпуснахме и титлата на боронеса маркс - в пълния и блясък е баронеса жени фон вестфален, онофлето няма как да одобри такъв произход, той е проблемен и според идеологията на самия маркс.

Напиши коментар