Съвсем до скоро думата „социализъм“ беше забранена в американската политика. Когато враговете на бившия президент на САЩ казваха, че Барак Обама е социалист, те искаха с това да сринат репутацията му. Но през последните няколко години настроенията в страната се промениха. Ако по-рано идеята за социализма се асоциираше в съзнанието на американците със СССР и ГУЛАГ, с цензурата, с нескончаемата пропаганда, със странния култ към вождовете и празните рафтове в магазините, то след разпада на Съветския Съюз социализмът постепенно започна да се асоциира със страните от Северна Европа и тяхната добре отработена система за социално обезпечаване и висок стандарт на живот.

 

Звездата на изгряващия американски социализъм Александрия Окасио-Кортес. Снимка: Ройтерс

 

Неотдавна американския президент Доналд Тръмп обрисува ужаса, който ще настъпи в Съединените Щати в случай, че социализма победи в тази отделно взета страна. Главният проблем ще бъде в това, че социалистите ще премахнат изкопаемите горива и ще заставят всички да преминат на възобновяеми източници на енергия. На митинг пред свои привърженици, той разигра следния моноспектакъл: „Самолетите спират да летят, защото няма енергия. Вятърът престава да духа и електричеството спира. "Скъпа, изключи телевизора, защото няма вятър! Няма самолети, няма крави, защото когато преживят храната си, кравите отделят вредния за околната среда газ метан. Ще имате право само на една кола на семейство… и тази кола ще бъде електрическа. Дори да не може да измине 160 мили! О, ужас, скъпа, ами къде ще заредим? Къде е зарядната станция“?

 

Така президентът обрисува бъдещето на американците. За да избегнат тази участ, Тръмп обясни на избирателите си, че през 2020 г. трябва да гласуват за него, а не за леваците-социалисти от Демократическата партия, пропагандиращи „Новият зелен курс“, при който държавата ще поеме пълния контрол върху произвежданото количество парникови газове.

 

На митингите с избирателите, думите на Тръмп предизвикваха буря от емоции у привържениците му. Та нали при социалистите ще настъпи краят на традиционните ценности: няма да има любимите хамбургери на масата, ще има само един автомобил за двама възрастни и проблеми с телевизора, чийто вечно светещ екран разсейва житейската скука.

 

 

Тръмп чувства аудиторията си. Независимо от това, че на своя уеб-сайт министерството на енергетиката много ясно обяснява, че електрическите мрежи, които ползват разнообразни източници на енергия, като вятър или слънце, разполагат с резерви и липсата им не означава и липса на електричество. Затова не е учудващо, че в предизборната си кампания за президент Тръмп защитаваше въгледобива, като не пропускаше във всяка една от речите си да оплюе технологиите, конкуриращи се с изкопаемите горива. Съвсем скоро, борейки се с ветрогенераторите, популярни в централните равнинни райони на страната, Тръмп за изумление на медиците реши, че шумът им предизвиква рак.

 

Но не Тръмп създаде социалистите. Съвсем до скоро думата „социализъм“ беше забранена в американската политика. Когато враговете на бившия президент на САЩ казваха, че Барак Обама е социалист, те искаха с това да сринат репутацията му. Но през последните няколко години настроенията в страната се промениха. Ако по-рано идеята за социализма се асоциираше в съзнанието на американците със СССР и ГУЛАГ, с цензурата, с нескончаемата пропаганда, със странния култ към вождовете и празните рафтове в магазините, то след разпада на Съветския Съюз социализмът постепенно започна да се асоциира със страните от Северна Европа и тяхната добре отработена система за социално обезпечаване и висок стандарт на живот.

 

Ох, този бдителен Сандърс!

 

Бърни Сандърс

 

През 2016 г., по време на предизборната си кампания, самопровъзгласилият се 75-годишен социалист и сенатор от щата Върмонт - Бърни Сандърс, неочаквано стана сериозен конкурент на мастития кандидат Хилари Клинтън. „Да живее революцията“, скандираха на неговите митинги основно младите му привърженици. Сандърс вече обяви намерението си да се кандидатира и на президентските избори през 2020 г. Както и предния път, Сандърс обещава на американците да въведе всеобщо безплатно здравеопазване, безплатно университетско образование в държавните университети, по примера на страните от Северна Европа, да повиши със закон минималната заплата до 15 долара за час и да се заеме сериозно с проблема на глобалното затопляне.

 

Ясно е, че за всичко това държавата ще трябва да разполага с необходимите средства. Тук Сандърс сочи милионерите и милиардерите, като главни врагове на всеобщото процъфтяване. Той казва: „Много от тях са бандити“. Бърни вижда „разкулачването“ на тези богаташи чрез налагането на сурови данъци, като това ще осигури на държавата средства за безплатна медицина, образование и т.н. Изглежда красиво. Но много от икономистите не са съгласни. Те казват, че високите данъци ще подкопаят възможностите на компаниите да акумулират капитала, който им е необходим за развитие и просперитет. Експертите не са съгласни и с това, че тези данъци ще напълнят държавния бюджет. Анализът на центъра за данъчна политика показва, че приходите в хазната, при прилагане на подобен подход, ще бъдат сума, много по-малка от необходимата за осъществяване на плановете на Сандърс.

 

Но, така или иначе, подходът на Сандърс с опростенческата му представа за това кой е врагът и какво да се прави, намира отклик сред американците и особено сред младежта. До днес, повече от 500 хиляди граждани са направили вноски за предизборната му кампания. В резултат на това Сандърс разполага с 18 милиона долара, които може да похарчи за самореклама. Тръмп засега не закача този страстен и уверен в своята правота старец. Главната мишена за нападките на Тръмп е новата звезда на американския социализъм и член на Палатата на представителите на САЩ от щата Ню Йорк - 29 годишната Александрия Окасио-Кортес.

 

Идеите на Кортес са още по-малко на брой от тези на Сандерс, но имат и някои общи характеристики с неговите, които тя нарича „демократичен социализъм“. По този повод, на една своя пресконференция тя казва: „За мен капитализмът е идеология на капитала. Най-важното при него е концентрацията на капитала, което означава стремеж към печалба и трупане на пари. Капиталът се стреми на всяка цена към трупане на печалба, без да се интересува от човека и околната среда… Но когато говорим за идеи като „демократичния социализъм“, това означава, че поставяме на първо място демокрацията и обществото, а не капитала“. 

 

Тези най-общи идеи са въплътени в предложената от нея концепция, наречена „Новият зелен курс“, именно тази, която сега дава възможност на Тръмп да се обяви за борец срещу социализма.

 

Концепцията на Кортес не възниква на празно място. За нейна основа служат научните доклади, публикувани през миналата година от ООН, предупреждаващи, че ако кардинално не бъдат намалени изхвърляните в атмосферата парникови газове и глобалната температура продължи да се повишава, в недалечно бъдеще света го очаква неизбежна катастрофа, при която засушаването, ураганите, наводненията, погиванията на реколтата и недостига на питейна вода ще направят живота на планетата невъзможен. Според Окасио-Кортес и други съавтори на „Новия зелен курс“, САЩ и целия останал свят през 2050 г. трябва да постигнат нулево ниво на изхвърляните парникови газове, тоест трябва да бъдат поглъщани толкова парникови газове, колкото се изхвърлят в атмосферата.

 

Новият зелен курс идва, другари!

 

 

За постигането на тази цел, САЩ трябва да имат „водеща роля“. „Новият зелен курс“ призовава за 10-годишна мобилизация на цялата страна, така че в края на тази декада, 100% от електроенергията в страната да бъде получена от възобновяеми източници. Концепцията също така призовава да се преоборудва системата за отопление на всяка сграда в САЩ. В нея също така се предвижда и повсеместна модернизация на транспорта, при която голямата част от капитала да бъде инвестиран в електромобили и скоростни влакове.

 

Концепцията не се ограничава само до темата за климата. Част от текста е посветен на социалната справедливост, като форма за изкореняване на бедността , расизма и „ликвидиране на традиционните форми на потисничество“. Разбира се, „Новият зелен курс“ не е ръководство за конкретни действия, а по-скоро утопия, формулираща нови идеи, при които контролът на държавата върху икономиката, живота и бита на гражданите наподобява принципите на социализма.

 

Днес много американци са обезпокоени от вече осезаемия ефект на глобалното затопляне и затова се отнасят положително към идеите, заложени в „Новият зелен курс“. Според анкетата, проведена от асоциацията „Данни за прогреса“, 46% от избирателите подкрепят тази концепция, 34% са против, а останалите нямат мнение.

 

Привкусът на социализъм в „Новия зелен курс“ видимо не смущава хората в САЩ. Съгласно проучването на Института за политика на Харвардския университет, в голямата си част младите хора на възраст между 18 и 29 години подкрепят политиката на социалистическото крило в Демократическата партия. Подкрепящите капитализма 43% съвсем леко превишават подкрепящите „демократичния социализъм“ по модела на Северна Европа, които стигат до 39%. Това не е взрив на социализма в Америка. Идеите на социализма стават привлекателни в САЩ, само когато демократичните институции са катастрофирали.

 

„Ще се появи Дебс и вие ще разберете, че това е Христос!“

 

Юджин Дебс

 

За първи път вълната на социализма залива Америка в началото на ХХ век. През 1916 г. Социалистическата партия в САЩ наброява повече от 80 хиляди члена. Към 1918 г. представители на Социалистическата партия заемат общо 1200 политически длъжности в страната. Социалистите даже печелят едно място в Конгреса и 79 поста в градските кметства. Основател и лидер на Социалистическата партия е Юджин Дебс и неговата история е показателна.

 

Родителите на Дебс са имигранти от Европа, пристигнали в Щатите без един цент в джоба, но постигнали прилично благосъстояние. За тяхно огорчение (те искали да изучат сина си) Дебс на 14 години става огняр на локомотив. Но скоро той открил в себе си организаторски способности и след няколко години оглавява Братството на локомотивните работници, което се занимавало с подпомагането на сираците и вдовиците на железничарите. Така започва неговата кариера на профсъюзен деец и политик.

 

Дълго време Дебс се отнася към социализма с неодобрение. Първоначално той бил член на Демократическата партия и вярвал в американската двупартийна система. Според него, „конфликт трябва да съществува не между капитала и работника…, а между човека, който заема обществена длъжност, и човека, който държи избирателната бюлетина. Отношението му към американската демокрация се променя след стачката на работниците от „Пулман“ през 1894 г.

 

Това е една от най-големите стачки в американската история, по време на която влаковете в 27 щата спират за повече от месец. В края на краищата, със съгласието на президента Стивън Гроувър Кливланд, била изпратена войска, която открила огън по стачкуващите. Стачката била смазана, а Дебс бил осъден на шест месеца затвор за „подбуждане към въстание“. В затвора Дебс не бил измъчван. Често го пускали на свобода само на честна дума и той рядко прекарвал времето си в килията. Но кървавото потушаване на стачката поразило Дебс и подкопало доверието му в американската демокрация.

 

Разочарован от политическата система в САЩ, той повярвал, че само социализмът може да защити интересите на работниците. Няколко пъти Дебс участвал в предизборната надпревара за президент на САЩ, като кандидат от Социалистическата партия и имал голяма популярност в средите на работническата класа. През 1908 г. пътувайки с влак наречен „Специален-Червен“, той провел предизборна кампания в 33 щата. Тогава, както се твърди, една жена от посрещачите на гарата в Илинойс попитала: „Това Дебс ли е? На което друга отговорила: „О не, това не е Дебс. Когато Дебс излезе, ще си помислите, че това е Исус Христос“.

 

През 1912 г. Дебс участва още един път в изборите, като за него гласуват почти 1 милион американци. В първата четвърт на ХХ век идеите на социализма били популярни и в средите на американската интелигенция. В техните очи американската демократична система направо била дерайлирала, след като САЩ се включили в Първата световна война.

 

По този повод, Джон Рид пише: „Тази война изцяло беше свързана с амбициите на политиците“. Ако се вярва на Карл Маркс, в Америка е имало всички условия за изграждане на социализма. Индустрията е била развита, имало е силна работническа класа. Но въпреки това, социализмът не се прихваща в САЩ. Според историка Ника Салваторе, автор на книгата „Юджин Дебс, гражданин и социалист“ причините били няколко: работническата класа била разединена, тъй като била съставена в по-голямата си част от новопристигнали имигранти, който често не се разбирали помежду си и се конкурирали на пазара на труда. Освен това, заплащането на работниците не било лошо, а пък квалифицираните работници били много добре платени.

 

Но главната причина за неуспеха на социалистите в САЩ се заключава в това, че много от техните искания отнасящи се до защита интересите на работниците, се правели постепенно, като части от различни програми, крайно отдалечени от радикализма на американските президенти. През 1916 г. американското правителство приема закон за 8-часов работен ден. През 30-те години били приети закони „за справедливи трудови стандарти“, които установяват правото на минимална работна заплата, почасово заплащане и заплащане за извънъреден труд. Забранен бил и детския труд. Въведени били помощи за безработица и държавни пенсии. В резултат на проведените държавни реформи Социалистическата партия се оказала излишна и репутацията й на силна опозиция спаднала до нулата.

 

Както отбелязва известният американски историк Джил Лепор, „след Дебс социализмът оказа влияние на реформите през така наречената Прогресивна ера на века (1890-1920) - на „Новия курс“ на Франклин Рузвелт и на реформите на Линдън Джонсън.

 

Но да се върнем към възраждането на социализма в наши дни. За днешните социалисти двете най-големи катастрофи в системата на капитализма са неспособността на тази система да спре процеса на глобално затопляне, възникнал вследствие от използването на изкопаеми горива и безразличието на системата към все по-увеличаващия се разрив между бедни и богати.

 

Социалистите предлагат меко казано непрактични, а на моменти и фантастични решения на тези проблеми. Но както и в миналото, идеи, които до скоро изглеждат радикални, лека полека стават част от платформите на умерените политици. Както отбелязва наблюдателят от списание "Икономист": „даже сенаторът от Калифорния Камала Харис, която всячески се старае да подчертае, че не е „демократична социалистка“, одобри „Новия зелен курс“ на Окасио Кортес и минималната работна заплата от 15 долара, предложена от Сандърс“.

 

Както и в предишните години, двупартийната система на Америка заставя редовите политици, борещи се на избори за повече гласове, да усвояват нови идеи, намерили отклик у избирателите. И в този смисъл Тръмп и неговите привърженици има за какво да се вълнуват. Съдбата на социализма в Америка има вероятност да се повтори.

 

Анна Кроткина е журналист и преподавател в Университета на Вашигтон и Ли, в щата Вирджиния.

 

Превод за "Гласове": Никола Стефанов

 

Източник: http://www.ng.ru/scenario/2019-04-22/15_7563_usa.html

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

9 коментар/a

Едва ли тези лица са случайни на 02.05.2019 в 12:06
Привържениците на консерваторите я наричат Occasional cortex, я тя самата си призна че е с еврейски произход. Така, че странно, социализЪма, а преди това комунизЪма, са неразривно свързани с евреите, защо ли? Да не би под претекст, че ще се грижат за хората, са измислили начин как да ги ограбват и подчиняват? Важно е да го правят с умно и убедително говорене, НЛП в действие. За Камила, която иска да се изкара с африкански произход, има опровержения. Просто са обучени да влияят на масите, това е, явно политиката за тях!
Тези са марксисти ревизионисти, а не класически социалисти на 02.05.2019 в 12:39
Вижте как по Fox News разпердушиниха Новия зелен курс на Александрия Оказио-Кортез: https://youtu.be/edslpDKzdxc
Глупости! на 02.05.2019 в 13:23
Пак вариант за починение. То щото сега бедните американци имат пари да заредят колите си и да се качат на магистралите. Повечето бедни са вързани за казината, построени специално за тях и си "живеят" живота по американски. Няма сила в Америка, която да национализира средствата за производство и да ги подчини на държавата. То не е и необходимо, но да се говори за социализъм или комунизъм в държава, в която и затворите са частен бизнес е нелепо. Игра на думи и се целят във времената, когато наистина американецът може и да поиска да се освободи от "свободата" си.
Америка усилено строеше социализъм на 02.05.2019 в 14:00
по проекта на Леон Троцки, но избирането на Тръмп прекъсна това велико начинание.
През 1916 г. американското правителство приема закон за 8-часов работен ден. на 02.05.2019 в 14:21
Само трийсет години след разстрела на стачката в Чикаго. Да живей демокрацията!
Социализъм ли? Няма такова нещо на 02.05.2019 в 14:58
Има примитивно русофилство и примитивно русофобство. Като при домашните кучета. Въртиш опашка на стопанина си, лаеш чуждите. Затова на американците и социализмът ще им е лош, еврейски, също като еврейския им капитализъм, а на руснаците всичкото ще им е добро, социализъм, комунизъм, Сталин, Путин, капитализъм, равенство, неравенство, атеизъм, православие, борба за мир, военни победи, без разлика. И обратното, но него го търсете другаде, в Дневник, Медиапул и най-вече Фактор.
на американците и социализмът ще им е лош, еврейски на 02.05.2019 в 17:22
а на руснаците всичкото ще им е добро - Гайдар, Немцов, Авен, Явлински, Чубайс и т.н., го доказаха убедително.
Gen. Gurko на 02.05.2019 в 18:18
Точно това аморфизиране и разединяване на населението, по раси и религии в европейските страни се цели да се постигне и сега с толерираната от (знае се кои) миграция на рязани и черни неграмотници. С времето ще се плодят все повече и никой с никого няма да може да се съюзява и обединява в защита права и икономически интереси.
ТъЖъ на 04.05.2019 в 17:48
Върви май кам национал - социализЪма макар че са коктейл от народи,племена и етноси. В някои щати комунизма вече е построен като Калифорния и Тексас например, а лекарите-шмекери и адвокатите са най-богатата "класа".

Напиши коментар