- 10 Sep 2020
- 44
- 2
Честването на деня на полицията миналата седмица натовари до скъсване здравите връзки на търпението на естетите и защитниците на човешките права и гражданските свободи. Спектакълът на Веселин Маринов и неговите танцьори, които се опитаха да направят нещо като пародия на „Триумф на волята” от годините на нацизма, се превърна в символ на намерението и на това правителство да не предприема никакви реформи в структурите за сигурност. Така тези структури бяха и си остават репресивни и продължават да бъдат преградната стена между политическия елит и гражданите. От самото начало на прехода от тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика всички министри на вътрешните работи проектираха себе си и начина на мислене в своите партии в опитите да реформират тази сложна и трудна за управление и контрол структура.
<p>От началото на промените са приемани няколко закона за МВР, а промените по тях са десетки. Лутането в търсене на демократичното лице на българската полиция издава нежеланието на поредица управляващи от различни политически сили да се разделят с репресивния потенциал, който службите за сигурност дават в ръцете им. Зависимостта на родния политически елит от информацията и властта, която се събира в и около МВР, даде възможност да се запазят всички влияния отпреди 1989 година. Политиците на прехода се оказаха лесна плячка и заложници на втория и третия ешелон ръководни кадри, изградили се като професионалисти в школите на МВР, а както вече е известно, и в школите на ДС и КГБ.</p>
<p>Нито първият закон от 1991 година успя да внесе успокоение, че с миналото е скъсано, нито който и да е от следващите. В този първи закон управлението на МВР беше поверено в ръцете на министър, главен секретар и секретари. Желанието беше обществото да бъде убедено, че министерството се управлява от професионалисти. В тази връзка беше предвидено секретарите на министерството да имат минимум пет години стаж в системата, което пък гарантира на висшия апарат на милицията плавно преминаване през прехода и постави в невъзможност което и да било правителство да се разправи с наследството от комунизма.</p>
<p><strong>Именно тогава се заложи моделът на порочния и престъпен икономически преход, а службите за сигурност имаха една основна задача - този престъпен икономически преход да получи необходимата защита под чадъра на МВР и държавата. </strong></p>
<p>Опит за голяма промяна в силовите структури направиха правителството на Иван Костов и неговият министър на вътрешните работи Богомил Бонев. Тогавашните заявки на СДС, че ще извоюва държавата от престъпността, кореспондираха с масовите нагласи в обществото, че ощетяването, настъпило след фалита на банковата система и масовата приватизация, ще бъде поправено и справедливостта ще бъде възстановена. Това означаваше само едно – системата трябваше да се политизира, а контролът върху МВР да премине чрез правителството в ръцете на гражданите.</p>
<p>В МВР обаче нахлуха политиците, които отвориха широко вратата за своите спонсори, често пряко свързани с организираната престъпност. И МВР отново се утвърди като защитна преграда между политическия елит и гражданите, както и преди „демократизирането“ на полицията. Така желанията и намеренията отново се разминаха с реалността. Тази специфична концентрация на власт и информация изкуши и Иван Костов, и Георги Петканов, и Румен Петков. Сега изкушава и Цветан Цветанов. Отказът от реформи е симптоматичен и рецидивира чрез всяко следващо правителство. А желанието да се контролират информационните потоци доведе до редица конфликти между политическото и професионалното ръководство на МВР, най-известният от които е този между Георги Петканов и неговия главен секретар Бойко Борисов. След него Борисов влезе в политиката, но опитът му като професионален полицай не се оказа решаващ и определящ за необходимостта от реформи в структурите за сигурност.</p>
<p>Това, което избра Борисов за своя политическа линия, беше да вкара „професионалистите” в политиката и така да размие границите, защитаващи хората и гарантиращи им минимум защита от полицейски произвол.</p>
<p>Тази специфична обърната пирамида се оказа приемлива за голяма част от същите тези граждани, които както през 1997 г. отново силно желаят възмездие за несправедливостите, извършени спрямо тях по време на прехода.</p>
<p>Стратегията „Полицията в близост до обществото”, приета през 2002 година, се оказа фасадата, зад която да се прикрият всички обвързаности. И да разчиташ, че хората зад тази фасада ще бъдат така добри да възстановят баланса и да върнат откраднатото на народа, е наивно. За съжаление всеки опит за реформа на МВР всъщност се оказа връщане на позиции и промяна в баланса на силите между различни сенчести и недотам сенчести икономически субекти.</p>
<p>Достигането до европейските стандарти на отношение на полицията към гражданите изисква много повече от защита на частни корпоративни интереси и прикриване на чувствителна информация. Стратегията за реформи на службите за сигурност и привеждането й в демократичен вид се потвърждава вече от трето правителство. Тя погълна огромни финансови ресурси и е плод на недемократичните рефлекси на хората, които са я писали.</p>
<p><strong>Там са споменати единствено и само репресивните задачи, стоящи пред институцията, но не и уважението, което тази институция дължи на единствения си работодател – данъкоплатеца. </strong></p>
<p>Реформата на МВР цикли от години и досега всеки опит, ако изобщо е имало такъв, полицията да бъде изчистена от лошите навици, наследени от комунизма, и да се превърне от орган за репресия и ограничаване на свободата в орган, гарантиращ сигурността и спокойствието на гражданите, се е провалял заради систематични вътрешни съпротиви. Този факт е един от ясните сигнали, че преходът първо не е завършил, и че има изгледи да завърши едва когато този начин на мислене за ролята на МВР бъде променен.</p>
