Силата на възродения народ или какво честваме на 24 май

Силата на възродения народ или какво честваме на 24 май
Всяка пролет е несекващо възхищението ни пред всеславянския празник на светите братя Кирил и Методий; винаги ще се вият безконечни венци около изображенията на двамата солунски братя и ще се проточват несекващи детски редици с високо вдигнати гирлянди, цветя и картонени букви. Празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост ще сочи бъдещето ни, докато я има България.

 

Преклонението ни пред този ден е толкова всеобхватно, че напоследък взеха даже да се чуват гласове националният ни празник да се премести от 3 март на 24 май. Звучи безспорно и примамливо ведро, нали?

Само на пръв поглед обаче. Първите ярки слънчеви дни, богатството от багри и звуци, веселата детска врява ни замайват и на душата става умиротворено; така забравяме, ако някога сме знаели, защо празникът е точно тогава, какво всъщност честваме и каква е връзката на топлия пролетен ден със светите ни братя.

Първо ще е хубаво да започнем с кратък преглед на известните ни историческите дати, свързани с първите славянски просветители и с техните ученици. Веднага ще забележим, че както и трябва да се очаква, повечето от тези дати са свързани със смърт – със смъртта на Константин-Кирил и на брат му Методий, както и на някои от по-заслужилите техни ученици. Други от датите, макар най-вероятно да са просто измислени, също се отнасят – наистина формално – до отбелязване на смъртта на славянските просветители.

 

Изображения на братята Кирил и Методий в сцената с намирането на мощите на римския папа Климент до Херсонес на п-в Крим; 979–989 г.; рисунка във Vat. gr. 1613; Менологий на император Василий ІІ, Библиотека на Ватикана

 

По-малкият от двамата солунски братя, Константин-Кирил, наречен Философ, умира на 14 февруари 869 г. Рождената дата и на двамата братя е неизвестна, както може да се очаква, понеже дори до средата на миналия век на Балканите имените дни се отбелязват по-тържествено от рождените, които често даже не се и знаят. По всеобщото утвърждение в историческите извори именно Кирил създава славянската азбука, по-точно нейната глаголическа форма. Глаголицата има значително разпространение в Хърватия, при това почти едновременно с разпространението й в България. По редица причини, включително и значителната сложност на изписването й, което забавя забележимо творческия процес при работа с нея, в България тя бързо е заменена от така наречената кирилица – опростено изписване на основата на начертанията на някои гръцки букви в бързописната им форма. При замяната на глаголическите начертания с кирилски се използват изцяло постиженията на Константин-Кирил Философ и на брат му Методий във вярното и изчерпателно обозначаване на специфичните славянски звуци. Поради това дори и да не ползваме днес глаголическите начертания, днешната ни азбука е плод на гениалния труд на първите славянски просветители.

 

Учениците на Кирил и Методий намират в България сигурната защита на мощна държавна власт, която опазва и развива делото на славянското просвещение. Особеното място на България в този процес е подчертано дебело в изворите; според Пространното житие на Климент Охридски учениците на първите славянски просветители „за България закопнели, за България си мислели, България със свобода да ги дари”.

 

По-големият от двамата солунски братя, Методий, умира на 6 април 885 г. Особено големи са заслугите на Методий в утвърждаване на славянската азбука и в нейното използване в редица първи славянски преводи. По-големият от двамата братя израства най-напред в светската йерархия, а сетне и в църковната, и така получава възможност да придобие особени заслуги за разпространението на славянската писменост. Поради ранната смърт на брат му именно Методий обучава и възпитава значителен брой ученици, които идват по-сетне в България и полагат основите на славянското просвещение на българска земя. Благодарение на неговите усилия почти едновременно с разпространението в България славянските писмена намират благодатна почва в Хърватия, Чехия, Моравия и в Южна Полша.

 

Вероятно най-изявеният от учениците на Кирил и Методий е Климент Охридски, който умира на 24 юли 916 г.; неговата рождена дата, както и рождението на останалите ученици на Кирил и Методий, е неизвестна, разбира се. От пространното му житие е видно, че той е авторът на днешните ни букви, които изнамерил по време на работата си във Великата българска школа – най-ранния славянски университет, който е и второ по време европейско висше училище след цариградската Магнаурска школа, със средища във Велики Преслав и в Охрид. Та Климент Охридски „изнамери и други образи на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които изнамери премъдрият Кирил”, ни подсказват изворите. Теоретично тези „други образи” могат да бъдат или кирилицата, на която пишем днес, или така наречената кръгла глаголица, която значително опростява процеса на писане и улеснява образователния процес; днес обаче е почти общоприето, че именно Климент Охридски създава начертанието на днешните ни букви.

 

На 23 декември 910 г. умира Наум Преславски, за когото днес предполагаме, че е роден брат на Климент Охридски. Той е единственият от учениците на светите братя Кирил и Методий, за когото е известно със сигурност, че е от Мизия, т.е. е българин по род. Ако наистина близкото му родство с Климент Охридски, за което изворите говорят, е исторически вярно, то отбелязването на светлия ни 24 май ще трябва да се посвети и на други двама братя – Наум Преславски и Климент Охридски.

 

* * *

 

Така трябва да е станало ясно, че датата 24 май (11 май по Юлианския календар) отсъства в средновековните исторически извори, макар първите чествания на паметта на двамата солунски братя в началото на ХІХ в. и след това след средата на същото столетие да са именно на тази дата; това всъщност е църковният празник на двамата славянски равноапостоли по така наречените нов и стар стил. На 24 май празникът се отбелязва по традиция след 1916 г.

 

След известни митарства из календара (3 май, 6 април, 2 май) в крайна сметка църквата отбелязва смъртта на Кирил и Методий съответно на 11 май и на 25 август, а по-сетне остава само първата дата. Подробен анализ на изворовите данни води до извод, че църквата случайно (Димо Чешмеджиев, Култът на Кирил и Методий в Българското средновековие, Slavica slovaca, 1, 2007, с. 24) поставя отбелязването на смъртта на Кирил и Методий на 11 (24 май).

 

А случайна дата, която не е известна от средновековните исторически извори – при това свързана с помен, едва ли е подходяща за национален празник, нали.

 

Изображения на Кирил и Методий като християнски светци; около 1045 г.; стенопис; съборна църква „Св. София” – Охрид

 

След като се изясни какво и кого честваме на 24 май, нека да видим съвсем накратко дали съществуват исторически верни изображения на двамата солунски братя; защото всеки 24 май е свързан и с обкичване на портретите на първите славянски просветители с най-раните пролетни цветя – цветята добре, но портретите, използвани на този ден, са до един творческа измислица, основана на фантазията на възрожденските ни художници.

 

На практика е съвсем сигурно, че не разполагаме днес с портретни изображения на двамата солунски братя, правени им приживе. Първото по време от посмъртните им изображения обаче (вж. Свързани текстове) – изображението им в римската църква „Св. Климент”, със сигурност трябва е правено, докато още са били живи значителен брой люде, които са ги познавали лично, макар и след като вече са били в по-напреднала възраст.

 

Следващите по време изображения – в Менология на император Василий ІІ и в охридската съборна църква „Св. София” (вж. изображенията тук) отстоят съответно на приблизително век и на приблизително век и половина от смъртта на Методий; така на практика ще е трудно да признаем, че те съдържат някакви сигурни портретни черти. Стенописните изображения от „Св. София” са зле съхранени, а и ясно се вижда, че са създавани според каноните за изписване на християнските светци.

 

Изображенията в Менология обаче са четливи, ярки и определено носят портретни черти на двама млади мъже – такива, каквито са били Кирил и Методий по време на посещението си на п-в Крим в началото на просветителската си дейност. Днес е трудно да се каже как тези портретни черти – ако те са наистина исторически верни, биха могли да се съхранят приблизително цяло столетие след смъртта на Методий. Би могло даже те да са правени по недостигнали до наши дни първообрази с портрети на двамата славянски просветители, създавани, докато са били още живи тези, които са ги познавали лично.

 

* * *

 

Сигурно ще е редно да се върнем на оня въпрос, който поставихме в началото. И не, преместване на националния ни празник на 24 май е неуместно, макар да изглежда привлекателно. Датата е напълно измислена от християнската църква и на нея се отбелязва смъртта на двамата славянски просветители, които според представите на съвременната историческа наука не са нито славяни, нито, още по-малко, българи. Най-вероятно 24 (11) май православните църковници са избрали за ден на светите славянски братя – както това твърде често се е случвало при други християнски светци поради наличието на свободно място в православния календар. До откриването на нови исторически извори – ако изобщо те някога бъдат открити, наличните данни не ни дават възможност да направим друг извод.

 

„Най-българският празник”, както често се назовава денят на светите ни братя Кирил и Методий, трябва да се отбелязва самостоятелно на днешното си място в календара и да остане светски, за да съхрани обединяващата си роля в българското общество. Отбелязването на тази дата вече придобива широка подкрепа във всички славянски страни и така България отново се въздига, както през ІХ–Х в., като обединителка на славянството и като хранителка на общославянския дух.

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/bylgariq-shte-dochaka-svetla-bydnina

(България ще дочака светла бъднина)

 

Коментари

  • Съгласна

    24 Май 2016 8:21ч.

    Честит да ни е днешният празник на славянските писмена!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Моторист

    24 Май 2016 9:46ч.

    Честит празник на всички

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Надежда Крупская

    28 Май 2016 13:37ч.

    А какво стана с вашата Новорусия, както слушам, ,,Проектът за лъчезарната „Новорусия“ се спихна до бандитската Лугандония. " Ха, ха...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пенчо

    28 Май 2016 14:03ч.

    Добър ден на украинското посолство в София. Крупская, малко късно се събуждате. Да няма строй се-преброй се от Киев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи