- 10 Sep 2020
- 37
- 14
“Интересно ми е дали Румен Петков сега ще се изчерви от срам и ще добие цвета на любимата си партия заради некадърно изпълнената поръчка срещу Маргините, която му възложи Маджо”. Така един приятел адвокат обобщи накратко впечатлението си от оправдателната присъда срещу братята Маргини, която те получиха след няколко години съдебен цирк. Тук веднага искам да поясня, че за този цирк съдът носи най-малката отговорност. Той беше организиран от прокуратурата и Румен Петков, но аз ще използвам случая, за да кажа за пореден път, че основният проблем на липсата на справедливо правосъдие в България е в досъдебната фаза на съдебното производство.
<p>Проблемът е в работата на разследващите органи на полицията и на прокуратурата, които събират – кога нарочно, кога от некадърност – негодни доказателства, а когато съдът се произнесе на базата на тези негодни доказателства, го обвиняват в корумпираност или пристрастие.</p>
<p>"Съдът ги пуска" е много удобна популистка теза, особено за невзискателна публика като българската, за която “съд” е по-популярна от думата “прокуратура” и изчерпва всичко в един съдебен процес, включително и онази част, която няма нищо общо със съда, а именно в която се събират доказателствата и се формира обвинение. Основна вина за това носят политиците, които в този смисъл действат на две нива. Едното е явно и е свързано с пропагандата, за която стана дума преди малко, а другото – подмолно, свързано със законодателството и правилата, които се задават. Второто става скрито за 99 % от населението. Само професионално ангажираните знаят за какво става въпрос. И двете нива са еднакво опасни.</p>
<p>Пропагандното, защото задава фалшивата теза, че съдът е виновен за всичко и така дава медийно спокойствие на прокуратурата да върши безобразия, бих добавил, и престъпления, както и да пази в тайна мръсната работа, която политиците вършат на второто подмолно ниво. В продължение на години всички правителства без изключения, включително и днешното, работиха и работят за унищожаването на следствието и превръщането му от независим експертен орган в подчинен на прокуратурата придатък, която пък от своя страна е маша в ръцете на политиците. Тъй като това е сложна юридическа материя, за нея не се говори често в публичното пространство, но с нищо не е оправдано мълчанието за работата на прокуратурата, която влезе на фокус благодарение на неуравновесения характер на предишния главен прокурор. Благодарение на него на обществото станаха достояние огромните уродливи размери на една безконтролна власт, която за 20 години се превърна в най-верния съюзник на престъпниците в борбата им срещу държавата.</p>
<p>Неведнъж съм писал, че прокуратурата е златното сечение, в което се смесват и чудесно си партнират интересите на подземния свят и на политиката. Там е мястото на спойката, на смесването на официалната политическа със сенчестата и криминалната власт, от което смесване всъщност се ражда мафията. Спомням си, че този дебат стана особено актуален с идването на новия главен прокурор. От тогава се засилиха и политическите гласове за нуждата от реформа в прокуратурата, но те си останаха само гласове, които постепенно заглъхнаха. Днес дори най-яростните противници от Синята коалиция и техните публични клакьори, които в миналото критикуваха остро Филчев и Борис Велчев, си мълчат и дума не обелват за реформа в прокуратурата, която би била първата сериозна крачка към истинската борба с престъпността в България. Да не говорим, че много от хората на бившия главен прокурор си останаха на ръководни длъжности, вместо да бъдат разследвани. Фактът, че самият Филчев не беше пипнат, е красноречив сам по себе си за дълбокия съюз между политиците, които, колкото и да се нападат публично, си остават задкулисни съюзници в общия си отказ от борба с престъпния свят.</p>
<p>Днес никой не пита как така Борис Велчев работи еднакво добре както с тройната коалиция, така и с Цветан Цветанов и Бойко Борисов. Никой не се е замислял над противоречието, което самите управляващи от ГЕРБ изговарят, когато казват, че истинската борба с престъпността започва от тях. Присъдата над Маргините беше очаквана за онези, които следяха процеса отблизо. Но тук не мога да не обърна вниманието ви върху репликата на Цветан Цветанов, с която той за пореден път обвини съда за поредния провал на шумен процес: “нереформираната съдебна система може да обясни оправдателната присъда”. Това е нагло изказване на евтин демагог, което няма нищо общо нито с ранга на Цветанов, нито с важния проблем за ефективността на българското правораздаване. С него Цветанов хвърля на публиката жертва, която да оправдае некадърността на Николай Кокинов, Роман Василев и всички, които не са събрали нито едно сериозно доказателство в подкрепа на обвинението си срещу Маргините, което, между другото, звучеше доста несериозно дори и за неизкушените от криминалния живот хора. Жертвата се оказа съдия Лада Паунова, която има безупречна репутация и най-малкото може да бъде заподозряна в корумпираност или некомпетентност. По-лошото е, че в нейно лице се хвърля петно върху целия български съд, който за пореден път се оказа виновник, а истинските виновни остават недосегаеми. Надявам се този път съдиите да не останат длъжни на вътрешния министър и да си замълчат от възпитание, защото тук става дума за далеч по-важни неща от възпитанието. Безумно е българската съдебна власт да се предаде без бой на възпитаника на Педагогическия отдел на ВИФ.</p>
<p>А към читателите ще си позволя следния съвет – докато политиците не започнат радикални реформи в прокуратурата и не дадат възможност за независим, компетентен разследващ орган, не вярвайте на нито една тяхна дума за борбата им с престъпността, колкото и акции да ви покажат по телевизията.</p>
<p><em><strong>Анализът е публикуван във в. Галерия</strong></em></p>
