Ливъридж е инвестиционна стратегия, при която с малко собствен капитал се привличат чужди средства с цел увеличаване на потенциалната възвръщаемост на първоначалния капитал. Така притежател на относително малко собствени средства започва да контролира и инвестира многократно по-голям чужд капитал. Сорос използва собствено финансиране (около 800 милиона щатски долара на година, с които изгражда инфраструктура и мрежи от организации, познати под името “гражданско общество”, НПО и др. Впоследствие организациите от тази мрежа са или основни бенефициенти, или чрез съучастия определят как се разпределят средствата на USAID - почти 30 милиарда щатски долара на година. България е много добър пример за това как работи тази финансова схема. Направена от авторите справка показва, че 92% от средствата, разпределени от българския клон на USAID (“Америка за България”) за периода 2009 - 2018 са дадени на организации, получили финансиране или вече работили по проекти с “Отворено общество”. Подобен подход организацията има и към фондове на други западни държави. Освен очевидната полза от безвъзмездното финансиране, така мрежата на “Отворено общество” получава и немалка политическа подкрепа от тези държави-донори. Тази брилянтна схема е разтърсена с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 година и последвалия рязък обрат в политиката. На 23 май 2017 година Държавният департамент (принципал на USAID) практически премахва всяко финансиране. В тази критична ситуация само мощно финансиране от икономически гигант може да гарантира оживяване на поглъщащата все повече и повече средства мрежа от организации около “Отворено общество”. Този икономически гигант може да бъде само и единствено ЕС. И тук е мястото на Истанбулската конвенция.

 

 

Арх. Христо Генчев и д-р Марин Генчев

 

Измина почти година, откакто Конституционният съд на Република България отсъди, че Истанбулската Конвенция (ИК) противоречи на Конституцията на Република България. В един Европейски съюз, който зачита суверенитета на страните членки и основополагащите договори ИК не би трябвало да бъде повече част от общоевропейската политика и законодателство.

 

Днес обаче тези принципи и договори могат да бъдат потъпкани и то не къде да е, а в Европейския парламент (ЕП). Отчаяни от нежеланието и невъзможността на Съвета на ЕС да одобри пълно присъединяване на Съюза към ИК, ляво-либералните сили в ЕП наложиха резолюция, с която да се отправи запитване към Съда на ЕС дали вече дадения мандат за частично присъединяване е легитимен и се иска становище каква точно трябва да бъде процедурата по присъединяването на ЕС към ИК.

 

В пълно незачитане на становището на КС на Република България Кристин Рево Д'Алон Бонфоа [1] казва по време на обсъждането следното:

 

“... някои страни членки продължават да възпрепятстват процеса на ратификация [на ИК] от ЕС. …. Ние не можем да приемем това; по тази причина Европейския парламент взе нещата в свои ръце, като отправи питане към Съда на ЕС относно всички правни възражения, поставени от Съвета на ЕС, които от наша гледна точка са само оправдания …” [2]

 

Целта очевидно е да се използва ляво-либералното лоби в Съда на ЕС, за да се изтълкува “правилно” уж неясния Лисабонски договор. Така се отваря възможност чрез посочена от съда процедура да се заобиколи съпротивата на източноевропейските страни срещу ИК.

 

Такъв ход е изключително рискован и и вади на показ отчаянието завладяло ляво-либералното лоби в ЕС. И това се случва точно сега - само седмици преди изборите за ЕП! Точно сега се повдига един въпрос, който в западноевропейските страни няма никаква електорална тежест, а в източната част на Съюза ще нанесе огромни щети именно на поддръжниците на ИК.

 

Това поражда редица въпроси:

 

Защо го правят? Защо сега преди изборите за ЕП? Защо тази Конвенция е толкова важна? Защо поемат този огромен политически риск?

 

За да разберем мотивите зад почти истеричните опити да се наложи Конвенцията на целия ЕС е нужна малко предистория.

 

Истанбулската конвенция е документ, създаден в духа на ляво-либералния неомарксизъм на Херберт Маркузе [3]. От десетилетия (края на 60-те години) тези идеи постепенно придобиват доминиращо влияние сред политическия и интелектуален елит в Северна Америка и Западна Европа. Основният замисъл e създаване на нов световен ред, основаващ се на идеите на Маркс и Енгелс, като класовата борба се води не в името на пролетариата (както е при марксизма, който познаваме), а в името /и от името/ на етнически, сексуални и други “онеправдани” малцинства.

 

Днес основно препятствие пред разпространението на неомарксистките идеи в ЕС се оказват страните от Източна Европа, изпитали на гърба си пагубните резултати на подобен социален експеримент. А точно тук след падането на желязната завеса бяха положени огромни усилия за налагането на ляво-либералната идеология.

 

Основен неин проводник става Фондация “Отворено Общество” на осъждания за финансови престъпления [4] борсов спекулант Джордж Сорос и цяла мрежа от свързани с нея организации. Ключ за нейното успешно развитие е моделът, по който се финансира. Той е широко използван във финансовите среди и се нарича “leverage”. Ливъридж е инвестиционна стратегия, при която с малко собствен капитал се привличат чужди средства с цел увеличаване на потенциалната възвръщаемост на първоначалния капитал. Така притежател на относително малко собствени средства започва да контролира и инвестира многократно по-голям чужд капитал. Тази стратегия увеличава размера както на възможната печалба, така и на потенциалната загуба.

 

В конкретния пример за разпространението на ляво-либералния неомарксизъм стратегията изглежда по следния начин: Сорос използва собствено финансиране (около 800 милиона щатски долара на година [5]), с които изгражда инфраструктура и мрежи от организации, познати под името “гражданско общество”, НПО и др. Впоследствие организациите от тази мрежа са или основни бенефициенти, или чрез съучастия определят как се разпределят средствата на USAID - почти 30 милиарда щатски долара на година.

 

България е много добър пример за това как работи тази финансова схема. Направена от авторите справка показва, че 92% от средствата, разпределени от българския клон на USAID (“Америка за България”) за периода 2009 - 2018 са дадени на организации, получили финансиране или вече работили по проекти с “Отворено общество”. Подобен подход организацията има и към фондове на други западни държави. Освен очевидната полза от безвъзмездното финансиране, така мрежата на “Отворено общество” получава и немалка политическа подкрепа от тези държави-донори.

 

Тази брилянтна схема е разтърсена с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 година и последвалия рязък обрат в политиката. На 23 май 2017 година Държавният департамент (принципал на USAID) практически премахва всяко финансиране за организации от ляво-либералния неомарксистки спектър [6]. Няколко месеца след това, на 17 октомври 2017 година, в отчаян опит да предотврати смут в редиците на своята структура от НПО [7] Джордж Сорос обявява, че е в процес на даряване на 18 милиарда щатски долара на Отворено Общество [8]. Звучи добре, но за глобалната мрежа от организации на Сорос дори и такава огромна сума е недостатъчна и може само за кратко да замести липсващото финансиране от страна на САЩ.

 

В допълнение към новия курс на Държавния департамент на САЩ администрацията на президента Тръмп не бездейства и в други направления. Така например, на 9 април 2019 година встъпва в длъжност новият президент на Световната банка, която е друг бастион на глобализацията. Дейвид Малпас е близък съюзник на президента Тръмп още от предизборната му кампания и очакванията са, че той е склонен да промени досегашната политика на банката в съзвучие с вижданията на президента. Един пореден удар по организациите, свързани с “Отворено общество”.

 

Сорос осъзнава какво се случва и в интервю за “Вашингтон пост” на 10 юни 2018 г. заявява, че “всичко, което можеше да се обърка се обърка” [9]. Публикуването на информация от доклада на прокурора Роберт Мюлер, оправдаващ напълно Доналд Тръмп по обвиненията за незаконни връзки с Русия прави положението още по-неприятно за ляво-либералните стратези, защото стана ясно, че Тръмп няма да може да бъде предсрочно отстранен от президентството и шансове за негов повторен мандат се увеличават [10].

 

 

В тази критична ситуация само мощно финансиране от икономически гигант може да гарантира оживяване на поглъщащата все повече и повече средства мрежа от организации около “Отворено общество”. Този икономически гигант може да бъде само и единствено ЕС.

 

И тук е мястото на Истанбулската конвенция. Присъединяването на ЕС към тази Конвенция ще доведе до задължение за финансиране и политическа подкрепа на НПО и медии, занимаващи се с права на жените и сексуалните малцинства директно от бюджета на ЕС (около 140 милиарда на година [11]), заобикаляйки структурите на националните държави [12]! Финансиране, което ще замести липсващото финансиране от САЩ и ще гарантира оживяването на неомарксистките НПО и медии. Предпоставките за това финансиране обаче трябва да се случат преди да бъдат определени параметрите на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 r. А тези параметри се определят сега.

 

С други думи ляво-либералните неомарксисти са изправени пред следните проблеми:

 

1. Ако искат да заместят отпадналото финансиране от САЩ с такова от ЕС, те трябва да го получат сега, или да чакат до 2027 година. А те не могат да чакат до 2027, защото без финансиране през 2027 година тях вече няма да ги има.

 

2. Поради липса на време за подготовка на нов международен договор, който да е приемлив за всички страни в ЕС и да наложи приоритети, гарантиращи нужното финансиране ИК се явява единствената опция на ляво-либералните структури.

 

3. Очаква се промяна на политическото представителство в новия ЕП, което далеч няма да е така благосклонно към манипулациите на неомарксистките мрежи.

 

Така създадената ситуация обяснява много добре защо ляво-либералните сили настояват на всяка цена тази Конвенция да бъде ратифицирана от ЕС сега! С други думи ляво-либералният неомарксистки социален експеримент заприлича все повече на политически и икономически балон, който се пука и неговите създатели със сетни сили се опитват да го спасят.

 

Защо е важно да знаем всичко това?

 

В разгара на последните политически скандали стана ясно, че практика като купуване на имоти на данъчна оценка е способна да съсипе политическата и административна кариера на хора от всички ешалони на властта. Какво биха направили всички тези хора, ако знаеха предварително какви биха били последствията от подобна “безобидна” сделка? Колко хора няма да получат желаните от тях назначения, защото всяка проверка на бъдещи кандидати за висши постове ще включва справка от Агенцията по вписвания?

 

В момента една идеология, изиграла решаваща роля в изграждането на част от днешния български политически и административен елит е вече в режим на финансов и политически банкрут. Не малко политици и магистрати са били съблазнени от възможността за бърза и успешна кариера, предлагана им от организации, свързани с “Отворено Общество”. Те едва ли са предполагали, че обвързването с определени властови мрежи може от предимство да се превърне в непреодолима пречка за тяхното кариерно израстване в бъдеще, когато на всяка връзки с “Отворено общество” ще се гледа като на потенциална търговия с влияние.

 

На 14 ноември 2017 година Найджъл Фараж, представител на Великобритания в ЕП иска в парламента да се създаде комисия за разследване на влиянието на “Отворено общество” сред европейския политически и административен елит [13]. Имайки предвид безотказния политически инстинкт на Фараж, предвидил много предстоящи политически събития (Брекзит, избирането на Доналд Тръмп и др.) можем да приемем, че такива разследвания ще има. Когато тези разследвания започнат и в България, много политици и магистрати ще осъзнаят, че на грантове, “безплатни” семинари, срещи, специализации и курсове в чужбина скоро ще се гледа не като на безобидно участие в събитие или проект, а като на търговия с влияние. Въпросът “какво дадохте в замяна?” ще е оръжието, с което ще бъдат атакувани много кариери.

 

А ние, българите, нагледали се на какви ли не исторически превратности за пореден път ще сме свидетели на пълен социално - политически обрат. 

 

________________

 

[1] Christine Revault d'Allonnes-Bonnefoy описана като “надежден съюзник” на фондация Отворено Общество в сборника Reliable allies in the European Parliament (2014 – 2019), Open Society European Policy Institute

 

[2] https://www.socialistsanddemocrats.eu/newsroom/last-chance-tackle-violence-against-women-european-elections-warn-sds

 

[3] https://youtu.be/veflfrs8opk?t=120

 

[4] https://dealbook.nytimes.com/2011/10/06/soros-loses-challenge-to-insider-trading-conviction/

 

[5] https://en.wikipedia.org/wiki/Open_Society_Foundations

 

[6] https://www.state.gov/secretary/remarks/2017/05/271051.htm

 

[7] https://www.wsj.com/articles/george-soros-transfers-18-billion-to-his-foundation-creating-an-instant-giant-1508252926?mod=mktw

 

[8] https://www.nytimes.com/2017/10/17/business/george-soros-open-society-foundations.html

 

[9] https://twitter.com/georgesoros/status/1005838891130195973?lang=en

 

[10] https://www.apnews.com/0bab63fd501b4100bfc06491c2061cc5

 

[11] http://ec.europa.eu/budget/graphs/revenue_expediture.html

 

[12] чл. 8 на ИК

 

[13] https://www.youtube.com/watch?v=PZLr0TtPjUc

 

 

Източник: urumov.bg

Заглавието е на "Гласове"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

56 коментар/a

шишков на 09.04.2019 в 13:59
петро-доларът приключи отдавна. има нпо-долар. ФРС емитира тоалетна хартия в либерални и в консервативни фондове по цял свят, после си връща реални пари. долар-нпо-доларприм.
до висок на 09.04.2019 в 14:52
Много обичаш да клепаш днешното БСП, фъргаш кал както ти падне, само че, ако не беше Нинова, сега щеше да си виден джендър, а не прикрит ;) Даже и за станишев се пише, че се е преборил с неговите си, за да прокара идеите на сорос... не можеш да вкарваш всички в кюпа, повечето от БСП бяха против тая смрад! .. за разлика от геберастите долни!
Майк. на 09.04.2019 в 15:11
leverage. ливъридж. Може и с тази терминология, зависи от стила, който сме избрали. За обикновените български разговори по темата има по-общ, но много експресивен израз, а именно "С чужда пита помен прави". Питайте онези млади възхитени българи, които, още в началото на промените преди 30 години, се принудиха да платят чая на Сорос/Шорош в Шератон, че той бил нямал дребни. И да, Татяна В., цял живот ще ти липсват последните стотинки от твоя джоб, с които уреди сметката за чая.
внимателен читател на 09.04.2019 в 15:15
Документ на Сорос: Заради джендър равенството Мария Габриел би тръгнала срещу своите http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/dokument-na-soros-zaradi-dzhendyr-ravenstvoto-mariya-gabriel-bi-trygnala-sreshtu-svoite
observer на 09.04.2019 в 15:42
Почти трогателно. Марксизмът и лявото в по-общ план днес са обявени за зло, срещу което са изправени, естествено, силите на доброто - десният консерватизъм в цялата си източна православна благопристойност. За по-голяма убедителност на сблъсъка задължително се споменава трижди проклетата Истанбулска конвенция, представена като заговор за смяна на сексуалната ориентация на българина, прочут, както знаем с мъжествеността си. Дори самото и име предизвиква тръпки на възмущение, с това “истанбулска” напомня за черните дни на робството. След такава атака върху първичните ни емоции не може да не се отбележи, че случващото се не е нищо друго, освен старото противопоставяне Изток - Запад. Само ролите са подменени. Днес пронилият Запад се представя като ляв, а Изтокът като десен. Пропагандистите са същите обаче, пак ние от изтока сме правите, както когато като комунисти съединявахме пролетариата. И в заключение, цялата тази борба е напълно откъсната от историческите ни връзки с европейската култура и ценностна система от Възраждането насам. Привнесена отвън, тя е подражание на никога не спиралата борба за надмощие между Руската империя и Европа. Ясно е, че Истанбулската конвенция е просто купчина хартия, която ще има същия ефект върху обществото, като някоя програма за борба с корупцията, тоест никакъв. С тях и без тях, все тая. Препрочетете Бай Ганьо и потърсете разликите с днешните времена, няма такива.
МММ на 09.04.2019 в 15:54
Интересно какво е мнението и оценката на двама видни архитекти от това семейство за архитектурния облик, състоянието и бъдещето на София? С интерес очаквам толкова интелигентен и професионално аргументиран разказ по тази тема!
психиатър на 09.04.2019 в 15:54
имам чувството, че ГЕРБ си правят вкупом политическо самоубийство. Това е проклятието на @джендъра@!
Значи основният на 09.04.2019 в 15:55
извод според преждепишещият е, че Истанбулската конвенция е само една невинна овчица и нямала нищо общо с борбата срещу Европа, а това била лошата Русия?
Gen. Gurko на 09.04.2019 в 16:40
Поклон до земята със свалена шапка за авторите. Ние, източноевропейците го чувствахме и знаехме. Търсенето на сметка на предателите-грантаджии е задължително.
RE: "Ясно е, че Истанбулската конвенция е просто купчина хартия..." на 09.04.2019 в 16:43
Ясно е, observer, че пак се изказваш на едро и пак опитваш да манипулираш. Затова с удоволствие ще изоблича неверните ти твърдения само с три изречения: Всеки, който е чел Истанбулската конвенция, знае, че тя е обезпечена с безупречен механизъм за мониторинг на нейното изпълнение. Контролният орган GREVIO, който следи за прилагането на ИК, разполага със специални права, привилегии и имунитет, които го правят недосегаем за правосъдието на отделните държави. С други думи, Контролният орган GREVIO е по-висша инстанция от всички власти и конституцията на всяка една държава, ратифицирала ИК. Ако досега не си знаел тези факти, ето, запознай се от източника: https://rm.coe.int/168046246f
Поздравления! на 09.04.2019 в 17:26
Поздравления! Закриване на ДАЗД! Категорично и веднага! Да вземеш пари за да продадеш децата на НПО е абсурдна криминална гавра. Сорос КУПУВА ЖЕНИ в администрацията, гнусно е!
ДО observer на 09.04.2019 в 15:42 на 09.04.2019 в 17:42
Слез от високия си кон на многознайковска ирония - ясно е, че не си чел документа на Истанбулската конвенция. То и доларите за НПО-тата са купчина хартия, особено откакто взеха да ги печатат в последните години. И еврофондовете са купчина хартия като банкноти. Ама каква работа вършат тези купчини хартия, а ?
the на 09.04.2019 в 17:50
Брилянтен анализ, великолепно поучително четиво! Но не за тези, които макар и не толкова навътре в детайлите се ориентират и споделят възгледите на авторите. Четивото би трябвало да е настолна, задължителна лекция и паметна бележка за голяма част от младото поколение, което се ориентира и оформя възгледите си единствено, чувайки с периферията на ушите си глупостите на иван кръстевци, инджевци, огнян минчевци и т.н. Браво на този баща, на арх. Христо Генчев възпитал такива съвременни, разсъдливи, можещи деца!! Наистина достойни чеда на един голям, бих го нарекъл политик в сянка, международник и геополитик, какъвто беше, а предполагам че е арх. Христо Генчев. Но на такива блестящи умове думата не им се дава, не са канени, не са обгрижвани по СМИ и ТВ. За интересуващите се кой е арх. Хр.Генчев може да се потърси и в Интернет и да се намерят неговите блестящи политически и геополитически анализи, прогнози и мнения, които четяхме на един дъх в зората на демокрацията. Бъдете здрави, силни и патриоти уважаеми българи, уважаемо сем. Генчеви!!!
Ето такива сериозни и отговорни личности като авторите... на 09.04.2019 в 23:27
...са необходими да издигаме и да избираме да ни представляват!
за затваряне са на 10.04.2019 в 01:47
за затваряне са тези двама братя ли, братовчеди, не знам. Толкова произволна и безогледна омраза към всички хора от уж доктори, уж някакви професионалисти. Не знам колко са доктори, някои от братството умориха доста хора. Но доктор да сее омраза и нетърпимост към каквито и да било хора- това не може да е доктор въобще, това е антихуманно и не зная в какво се е клел, къде е гледал, може да е бил пиян. Не може да му се доверява никой човек като на доктор. Боже, та като се видят тези две физионимии, приличат на самодоволни експериментатори от един добре познат и страховит исторически период. Тръпки те побиват. Иначе какво се чудим, толкова неподготвени професионално надути драскачи по всички неизвестни тям въпроси се навъдиха, особено при таквиз като Яворчо, че ни липсваха вече само тези прекрасни 2 самодоволни физиономии пак-Те бяха част от изръсените щедро пълни лъжи още от миналата година, бяха първи платени глашатаи срещу жените, само срещу жените, то си личи. Затова горко на близките им също, не се знае какво може и тях да ги сполети, не са застраховани и те. Дано нямат дъщери, които да имат нужда от помощ.

Напиши коментар