Професор Марин Василев - авторът на паметника на Васил Левски в Карлово, един от основоположниците на българската скулптура, първопроходец в няколко направления на това изкуство в България, един от първите, получили академично художествено образование в Западна Европа, днес е почти забравен. Името му е непознато на широката публика, но за него и таланта му винаги ще напомнят и ще говорят неговите творби.
Спомен за проф. Марин Василев - човека, който създаде паметника на Васил Левски в Карлово

Марин Василев Сельовлев, по-известен с презимето си Марин Василев, е роден на 27 август 1867 г. в Шумен, където през 1886 г. завършва Педагогическото училище. През 1890 г. завършва и най-старото каменоделно училище в Европа - това в Хоржице, Чехия. Връща се в България за една година, през която учителства в Държавното занаятчийско училище в Княжево, София. От 1891 до 1894 г. е студент по декоративно-монументална скулптура в Мюнхенската художествена академия при проф. Сириус Еберле. През 1892 г., като студент, Василев излага в първото българско изложение в Пловдив проект за паметник на Възраждането. 

Връща се в Чехия, за да учи през следващите две години фигурална композиция при известния скулптор Йозеф Вацлав Мисълбек в Художествено-индустриалното училище по скулптура в Прага. През 1895 г. прави два релефа - „На чешмата” и „Св. Хубер”. От това време е и неговата хубава статуйка „Убийството на св. Стефан”. Окончателно се завръща в България и постъпва като учител в София. През 1899 г. става преподавател по моделиране, скулптура и каменоделие в Държавното художествено индустриално училище (дн. Художествена академия). Фактически той е вторият българин скулптор в училището, след проф. Жеко Спиридонов, тъй като най-старият преподавател по скулптура, Борис Шатц, е литовец от еврейски произход.

От 1911 г. Марин Василев вече е професор. Още преди това той се включва в дружество „Съвременно изкуство”, създадено през 1903 г. и обединяващо творци от различни жанрове - архитекти, живописци, скулптори, писатели. Те се борят за свобода в изкуството и се противопоставят на академизма, организират собствени изложби, както и съвместни с Дружеството на художниците в България.

Марин Василев твори в областта на фигуралната композиция и скулптурния портрет, работи както кавалетна, така и монументална скулптура. Той е основоположник на декоративната скулптура в България, създател на архитектурната скулптурна декорация (той е първият, който прави декоративна украса на обществена сграда), първият, който прави официални салонни портрети у нас - бюстове на княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза. Автор е на множество паметници и бюстове на български национални герои и общественици, сред които по-известни са: арх. Антонин Колар (в съавторство с когото през 1897 г. създават украсата на Военния клуб в София), Христо Г. Данов, проф. Иван Шишманов, Стоян Заимов, Джеймс Баучър и др.

Видният ни творец е автор и на декоративната украса на редица обществени сгради в София - вече споменах за Военния клуб, а също и на Министерството на външната търговия, Спестовната каса, Софийската банка (дн. Централно управление на Банка ДСК на ул. „Московска”; забележителни са каменните орли на фасадата и фигурата на бог Меркурий).

Но най-значителните творби на проф. Василев са паметникът на Васил Левски в Карлово, бюстът на Георги Измирлиев-Македончето в Горна Оряховица и паметникът на загиналите за свободата на България свищовци в град Свищов.

За паметника на Васил Левски скулпторът печели конкурс, проведен през 1903 г. Това всъщност е втори конкурс за паметник на Апостола в родния му град. Първият, с председател на журито Иван Мърквичка, е проведен на 15 януари 1903 г. в София. Представени са шест проекта, но са оценени като слаби. Първа награда не се присъжда, втора получава Андрей Николов - по това време студент в Рисувалното училище, трета - на арх. Никола Лазаров. На новия конкурс (през май с.г., този път в Карлово) заедно с първите шест проекта участват още девет. В крайна сметка са избрани четири от моделите.

Първа премия се дава на проекта на Марин Василев с мото „Нам свобода и човешки правдини трябват” и изпълнението на паметника се възлага именно на него. Втора награда получава „Съзаклятие”, отново на Василев, трета и четвърта - съответно на Жеко Спиридонов и Андрей Николов. Първата копка на паметника е направена на 15 май 1903 г., организирано е голямо тържество, на което присъства княз Фердинанд, министри, общественици. Окончателно е завършен през 1907 г.

Скулпторът изобразява Апостола в цял ръст, с револвер в ръка. До Левски е застанал ревящ лъв, олицетворение на разбунтувалия се български народ срещу турския поробител.

През 1909 г. Марин Василев печели нов конкурс - този път за паметник на Георги Измирлиев-Македончето в Горна Оряховица. Там, още през 1891 г. е направена първа копка, а две години по-късно е монтиран мраморен пиедестал, но поради липса на пари изработката на фигурата се забавя с цели 16 години.

Бюстът-паметник е открит тържествено на 6 септември 1910 г. на едноименния площад в центъра на града. С този паметник е свързана една много интересна история. След разрушителното земетресение, сринало града през юни 1913 г., паметникът на героя оцелява. Само че се бил извъртял на 45 градуса! Не целият - постаментът не помръдвал, но бюстът на Георги Измирлиев се обърнал на изток.

Горнооряховчани виждат поличба в това. Оттам, от Русия, ще дойде доброто за отечеството, мълвели те. И решават - обръщат и постамента, и той да гледа в посоката, в която бил отправен взорът на героя.

Още през 1889 г. будни свищовски граждани създават Комитет за увековечаване паметта на свищовските борци, участници в национално-освободителните борби, като канят Стефан Стамболов за почетен председател. Но и тук до осъществяване на идеята минава много време.

На 2 февруари 1912 г. е обявен конкурс за изработване на фигурите. Като най-сполучлив, журито определя проекта на проф. Марин Василев. За съжаление той не успява да го види напълно завършен, тъй като това става едва през 1934 г. , когато е и официално открит на 7 октомври, а професорът умира три години преди това.

За много от творбите си творецът получава редица награди и отличия.

Проф. Марин Василев умира внезапно на 14 декември 1931 г. по време на занятия със студенти в Художествената академия в София.

Още от категорията

Одрин падна!

Одрин падна!

На 13 март (ст. ст.) 1913 г., по време на Балканската война, българска...

2 коментар/a

PonchikDap на 18.09.2015 в 18:50
Здравствуйте! бинарный опцион отзывы отрицательные опцион на продажу стратегии для бинарных опционов советник для торговли бинарными опционами http://msucareerfest.ru/kto-nibud-zarabotal-na-binarnyh-opcionah.php http://stavropolnedra.ru/the-binary-options.php http://solopackaging.ru/binarnyy-opcion-60-sekund-otzyvy.php
Васил Здравков на 05.11.2016 в 01:07
Кви паметници на Левски бе, къв Ботев, кви Шипки, къв Лъвов и Орлов мост ?! Ние сме електорат и искаме молове !

Напиши коментар