Вечерта на 28 август 1943 г. из цялата страна се разнася злокобна вест – царят на българите, Борис III, е починал. България потъва в скръб. Народът губи своя обичан владетел. За смъртта на 49-годишния монарх има различни версии. Официалното лекарско заключение е инфаркт. Днес обаче, когато се навършват 75 години от кончината на Н.В. Цар Борис III, няма да се спираме на тях, а ще ви разкажем за последния парад на владетеля и за почитта, която му отдава цял един народ.

 

"Царят починал!"

 

Никому не се искаше да повярва на злокобната вест. Никой, който я бе чул, не бързаше да я предаде другиму, с потаена надежда, че може да е прибързана. Не можеше лесно да се повярва, че вече не е жив Владетелят, за когото през 25-годишното му царуване не се бе чуло да е бил някога болен или дори само неразположен. Наистина, тревожните съобщения за здравето му и тъжните мелодии по радиото не бяха предвестници на добро, но да дойде тъй бързо, внезапно, неочаквано най-лошото! На всички съмнения тури край прокламацията, прочетена по Радио София с дълбоко развълнуван глас от министър-председателя проф. Богдан Филов:

 

„Българи, Негово Величество Цар Борис III, нашият любим Цар-Обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 г., в 16 ч. 22 м., предаде Богу дух в Двореца София, обкръжен от Царското семейство. …“

 

Жестока, страшна истина! Тя като люта есенна слана попари всекиго, който я узна. А узнаха я всички, когато забиха тъжовно камбаните. Заглъхнаха градове, села и хижи. Сякаш във всяка българска къща имаше мъртвец.

 

Думите са слаби, за да изразят чувствата, които българският народ преживя през дните след неочакваната смърт на своя добър Цар.

 

Обяви се дванадесетмесечен дворцов траур и четирдесетдневна всенародна жалейка. Отложиха се всички тържества и забави. Замлъкнаха всякакви свирни и песни. Затвориха се увеселителни заведения. Дори враждите и крамолите се спотаиха. Намаля обичайният шум на делничния живот. Разговорите станаха по-тихи. Лицата бяха сериозни. Радиото разнасяше само тъжни мелодии. В църквите се чуваха жаловни песнопения.

 

Всенародната скръб намери и външни изрази. Изчезнаха светлите облекла. Всеки мъж носеше черна или тъмна вратовръзка, креп на левия си ръкав или черна ивица върху петлика на дрехата си, а жените  - черни рокли или някакъв траурен знак. Жалейни знамена бяха спуснати по частните къщи и обществените заведения. По витрините бяха поставени портрети на покойния Цар всред подходна декорация от креп, цветя и запалени кандила и свещници. В столицата улиците, по които щеше да мине за сетен път нейният пръв гражданин, бяха траурно украсени.

 

От храма „Св. Александър Невски“ по „Цар Освободител“, край Двореца, по ул. „Цар Борис“, по бул. „Дондуков“, до храма „Св. Неделя“ и по бул. „Мария Луиза“ до гарата бяха поставени величествени жертвеници. По железните стълбове, които поддържат трамвайната мрежа, висяха черни знамена. Пред гарата бе издигнат подиум, където да бъдат поставени тленните останки на покойния цар, когато родната войска ще мине пред него последния си церемониален марш. Централният вход на гарата и стените вътре цели бяха обвити в черно.

 

Генералите пренасят ковчега с тленните останки на Царя в катедралния храм “Александър Невски”, където ще бъде изложен за поклонение, зад тях вървят членове на правителството и политически дейци

 

 

Царица Йоанна, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда, херцог Албрехт Вюртембергски, министър-председателят професор Богдан Филов по време на погребалната церемония на цар Борис III

 

 

Пред смъртния одър

Великият Цар лежи бездиханен върху подставка в средата на храма-паметник „Св. Александър Невски“. Височайшият покойник отива на другия свят, облечен в униформа на пехотен генерал, гърдите му са украсени с ордена „Св. Св. Кирил и Методий“ и два ордена за храброст. До скръстените му ръце са сложени две икони – иконата на Св. Богородица Троеручица, донесена от Троянския манастир, и образът на Св. Иван Рилски, донесен от Великата Рилска пустиня, където високият покойник неведнъж е вдигал към Бога молитвено очи и е намирал почивка и душевно успокоение. Нозете на Царя са покрити с царския щандарт.

 

Поклонението пред тленните останки на Н.В. цар Борис III продължава няколко дни

 

Грамадата от венци в подножието на ковчега расте непрестанно. До главата му е положен венецът на Н.В. Царица Йоанна, неговата скъпа другарка, майка на новия български Цар Симеон II. Всички храмови светилници горят. Четирима военачалници с черни ленти на ръкавите са застанали неподвижно от двете му страни. По-надолу са се възправили още осем души царски войници от столичния гарнизон. Отляво са наредени бойни знамена, увити в креп. Светият Синод на Българската църква е запалила за душата на блаженопочиналия Цар четири огромни бели свещи, два метра високи.

 

Безмълвие. Чува се само равната молитвена песен на свещеника, звънът на кандилницата и стъпките на мълчаливите поклонници. Поклонническото шествие се удължава всеки час. Най-напред неговия край стигаше до Народното събрание, сетне се проточи до Военния клуб и вече се губи надолу по улиците към църквата „Св. Седмочисленици“.

 

Множеството от хора, чакащи реда си да се поклонят пред своя Цар за последен път

 

Денем и нощем, от 30 август сутринта до полунощ срещу 5 септември, се нижеха човешки върволици и минаваха през Божия храм, за да хвърлят последен поглед към скъпия лик и да отдадат последна почит на милия покойник. Тук бяха един до друг, един зад друг, мъже, жени и деца, стари и млади, бедни и богати, знатни и прости, люде от всички слоеве на народа, столичани и хора от провинцията, дошли от градове и села след дълго пътуване, извършено от мнозина пеш. Чакаха търпеливо, не напущаха редиците и когато заваляваше дъжд; чакаха с часове, с дни. В храма всички влизаха натъжени, излизаха горко разплакани.

 

Излизащите от храма опечалени граждани

 

 

Последният ден

5 септември, неделя. Денят е облачен. Небето се кани да плаче. Оживлението по софийските улици не заглъхна цяла нощ. Тежко се обажда голямата камбана на „Св. Александър Невски“. По улиците маршируват колони от поклонници, упътени към храма. Твърдо отекват стъпките на войсковите части, които пристигат на площада. Пристигна една рота от италианската войска, появиха се германски войници. Влязоха в храма царските министри, областните директори, народните представители, висшите държавни чиновници, министрите от миналото. Към 9 ч. пристигнаха чуждестранните пратеници: германци, руси, унгарци, румънци, италианци, словенци, японци, испанци, аржентинци, хървати, финландци, швейцарци, шведи, французи.

 

Три черни автомобила докараха пред храма Царицата на България Йоанна, царевия брат княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда, херцог Албрехт Вюртембергски и княгиня Мафалда Хесенска. Най-подир пред главната храмова врата застана погребалната колесница – едно оръдие с гумени колелета, теглено от конска шесторка. Две колони гвардейци обкръжиха колесницата – отляво и отдясно. В храма се отслужи тържествена заупокойна архиерейска света Златоустова литургия. Опелото на блажено починалия Цар Борис III започна в 9,30 ч. Сто души духовници – всички архиереи, множество епископи, архимандрити, свещеници и дякони – извършиха опелото. Наместник-председателят на Св. Синод , Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Неофит, произнесе надгробно слово.

 

Четирима генерали, четирима фелдфебели и четирима войници стояха на почетна стража край царския ковчег. Когато службата свърши, бранниците запалиха всичките жертвеници. Най-напред от църквата изнесоха полковите знамена. Офицери излязоха с венците, поднесени от членовете на царския дом и от чуждестранните държавни глави. Пред духовниците слязоха три момчета: средното носеше дървения кръст за царския гроб, а другите две – големи бели свещи. Митрополитите, беловласите архиереи, пристъпват облечени в позлатени одежди, със златни корони.

 

Десетина души – министри, висши сановници и генерали изнесоха на ръце дървения ковчег на Царя, направен от славонски дъб, с издълбан прост надпис: „Борис III, цар на Българите“. Наместиха покойника върху оръдието и метнаха върху него царското знаме с червения лъв. Почетната дивизия замръзна. Музиката засвири „Коль славен“. Царица Йоанна стоеше с царевия брат на храмовите стъпала като видение, излязло от царството на сенките – самотна и осиротяла.

 

Ковчегът с тялото на цар Борис III е изнесен от храма “Св. Александър Невски” и положен на оръдеен лафет

 

Колесницата потегли, необикновеното погребално шествие от извънредни пратеници на чужди владетели, нарочни чуждестранни мисии, министри, дипломати, държавници, генерали, офицери и войскови части бавно почна да се движи по „Цар Освободител“. Стотици хиляди хора се трупат по плочниците, на прозорците, балконите и покривите на къщите. Щом се появи колесницата, всички падат на колене. Два реда войници – от Народното събрание до гарата – изпращат Царя с вдигнати за почест пушки.

 

Траурното шествие по бул. "Цар Освободител"

 

На площад „Александър I“ погребалната колесница спря. Към небето като ридание се възнесе „Вечная памят“. Сто души хористи пеят. Шествието продължава по ул. „Княз Борис“ и бул. „Дондуков“, ново спиране на пл. „Св. Неделя“ и оттам по бул. „Мария Луиза“ до площада при гарата. Там зад оръдейната цев се възправиха Царица Йоанна и княз Кирил. Отдясно се наредиха пратениците на чуждите владетели. Гвардейската музика засвири марша „Ний ще победим“.

 

По целия път стотици хора са се качили по покривите на сградите, за да наблюдават траурната процесия

 

 

Лафетът преминава край “Св. Неделя”, около него премиерът проф. Б. Филов, кметът на София инж. Иван Иванов, Павел Груев и съветници на Царя

 

 

Гвардейци ескортират конския впряг с оръдейния лафет, на който е поставен ковчегът на цар Борис III

 

 

Преминават бойните знамена на Българската армия

 

 

Офицери от различните родове войски носят венци

 

 

Чуждестранни военни и дипломатически представители

 

Започна последният прощален парад. Четирима генерали с извадени саби застанаха на стража. С вдигнати за почест ръце минаха генералите на Цар Борис, неговите офицери, представителните германски и италиански войскови части, удариха крак българските войници. Двамина души се появиха пред ковчега, водещи царевия хранен кон. За последен път царевите войници отправиха очи през тамяновия дим към своя Цар. В тия очи имаше голяма преданост и дълбока скръб, но цар Борис не ги видя.

 

На площада пред Централна гара - войскови части отдават последна почит пред ковчега с тялото на Н.В. цар Борис III

 

Дружина генерали смъкнаха ковчега от оръдието и го понесоха по един червен килим към почернялата столична гара. Една дружина от бронирания полк със знаме и музика отдаде почест на високия пътник, когото наместиха в открития вагон, между четири жертвеници и четирима гвардейци. Прощална молитва.Хорът запя тихо „Вечная памят“. Часът е един след обед. Всред гробовна тишина столицата изпрати със сълзи любимия си Цар към вечното му жилище.

 

По пътя до светата Рилска обител народът на колене, с плачове и ридания, посреща и изпраща за последен път своя Цар.

 

Влаковата композиция с тленните останки на Цар Борис III

 

 

Възрастни жени палят свещи при преминаването на влака с ковчега на цар Борис III

 

 

Ковчегът на цар Борис III е натоварен на военна кола Щаер за последния етап от Кочериново до Рилския манастир. По целия път има шпалир от скърбящи хора

 

В Рилския манастир, в Божия храм, след тържествена заупокойка, о Бозе починалият Цар Борис III е спуснат в гроба. Три залпови гърмежа възвестяват, че българската земя е приютила в своите прегръдки за вечен покой своя най-добър син.“

 

Погребението на Н.В.Цар Борис III, командващият почетната гвардейска рота рапортува на Царица Йоанна и Княз Кирил Преславски в Рилския манастир, в който е погребан Царя, септември 1943 г.

 

 

Гробът на Царя в Рилския манастир

 

 

Със съкращения от сп. „Отец Паисий“, септември 1943 г.

 

 

 

 

 

Още от категорията

Бездомна Европа

Бездомна Европа

Няколко събития от последните месеци, несвързани практически едно с др...

53 коментар/a

ХАРИ на 26.08.2015 в 04:10
Той не пожела да отмени смъртната присъда на Н.Й.Вапцаров.
ХАРИ на 26.08.2015 в 04:12
Той не пожела да отмени смъртната присъда на Н.Й.Вапцаров.
наблюдателен на 26.08.2015 в 05:54
Б.Филов е бил толкова шашнат от развитието на събитията, че в прокламацията си на два пъти казва: "Днес, 28-ми август, 1843 година...", бил е цели 100 години назад във времето...
БА Офицер на 26.08.2015 в 10:08
Чест и Слава на Негово Величество ! Бил е обичан от хората.
Много добър, само дето все е гледал да суспендира на 26.08.2015 в 16:53
партийната система. Е, в сравнение със сина си е ангел небесен, ама то такъв олигофрен като Муньо рядко се среща.
Читател на 26.08.2015 в 22:51
Че е бил обичан от обикновените хора, сред които често се е разхождал без охрана дори, в това спор няма. Това го криеха комунистите през целия период на управлението си. За потвърждение на горното, искам да предам спомените за цар Борис III на един най-обикновен милиционер, разказани ми преди около 35 години: " Бяхме деца на около 10-12 години. Един летен ден в околностите на нашето село /с.Куманово, Варненско/ пасяхме козите, когато по една горска пътека срещу нас излезе конник, приближи се и попита как да стигне до селото. Ние му казахме откъде да мине, той ни благодари и се отправи по пътя към селото, но забелязвайки подутата буза на мойто другарче се спря и попита какво му има. "Боли ме зъб" - беше отговорът на момчето. Пътникът се замисли, бръкна в джоба си, извади някакви монети и подавайки му ги, рече: "Вземи тези пари, нека баща ти утре да те заведе във Варна на зъболекар". Вечерта като се върнахме с козите в селото, разбрахме че този пътник е бил Царят. Моят приятел разказа за срещата ни с него и предаде парите - 3 сребърни монети на баща си, който така и не го заведе на зъболекар, а с парите си купи кон." Е, направете разликата как се е движил цар Борис III сред природата и сред народа, и как се появяваха по-късно комунистическите големци- с каква свита от охранители, а така също и сегашните!
chedomir на 27.08.2015 в 00:18
Гледаш фотографиите и разбираш-добра,лоша,имало е държава.И Царят е един от нейните символи.Войската-също.И волно-неволно правиш сравнения...И деца,и деца е имало... Българчета.
Калорифер на 27.08.2015 в 06:15
Така е било тогава, а сега бащицата на България е Президентът на САЩ и негово височество Американския посланик в София. Ако не е тази държава да плава шести флот долу в медитеранеън, Путин ша ва отпори неко нощ докат спите ша ва изненада, щот знай че има руски дрисни кат Първанов и Марим дет напущаа един мильон рашъни и им отвориха вратата на троянския кон кат ги напрайха граждани да моот да земат ЕС документи и да дрискат по морето и да чакат кога Путлир ша им свирни да напраат ВТОРИ КРИМ от България и мамицата им съветска!
chedomir на 27.08.2015 в 15:59
Плава си шестият флот и хич,ама хич не забелязва хилядите потенциални удавници,устремени към европейските брегове.Руснаците може да имат много грехове,но не те в момента са главната заплаха за нас и целия ЕС.Ако някой си мисли,че ислямската вълна,която залива Европа е спонтанно възникнало ново преселение на народите,е в плен на мнооого опасна илюзия.Да се надяваме,че иначе безхаберните ни управници все пак осъзнават каква опасност ни грози и ще направят необходимото.Колкото до бежанците-и те,горките ,са същите жертви като нас.
Ми вместо да пуснат арабските бежанци на 28.08.2015 в 02:29
в България и да ги организирате като имигранти в стройна система да ги командвате само и да си въртите синджирчето, вий пратихте старите комунистически мицове и шапкари по границата да праат нови телени мрежи, бе ТАРАНКООЛОВЦИ, бе ората ви идат на крака бе, и то не лоши хора, учени, нали едно време ги учехме тее сирийци в наште училища в България, бе фани ги, организирай ги, въведи им там некакви зелени ли жълти ли карти, земи им парите дай им стройна система за издигане и глей кво става - нов български Стентън айлънд, МА кой да го напрай тва, старите комунисти кат Първанов и Марин затвориха границата с бодлива тел, щот те друго не знаат още от времето на Берлинската стена дет им е набита в червените тикви, па пуснаха в България съветските ТѝОТКИ да дрискат по Поморие и НЕСЕБЪР и да развалят въздуха с техните КРЕМЪЛСКИ ПРЪДНИ, ма тее рашъни не мойте да ги командвате, щот те са централно ПОДЧИНЕНИ САМО НА КРЕМЪЛ бе маймуни! В всеки апартамент има вече стая-оръжейна и само чакат сигнал от Москва да напраат ВТОРИ КРИМ, па вий сложихте бодлива тел асъл за хора в нужда, дето можехте да ги напрайте толкова лесно български граждани и да ви цъфнат градовете с озеленяване, разстителност и прочие, ма тва нема кой да го напрай, щот ва командват комундери лубянски!
Белизарий на 28.08.2015 в 04:43
Защо статията не коментира отровителите на царя? Явно много се притесняват да не обидат сегашните ни "приятели" от Германя. Ако това са ни приятелите, то тогава какви ли ще са явните ни врагове?
chedomir на 28.08.2015 в 19:56
При демографската криза,в която се намираме,приемането на голям брой бежанци с тяхната висока раждаемост би променило за десетина години религиозната и етническа карта на страната.На практика това означава да си внесем потенциален електорат на ДПС с всички произтичащи от това последици.
do Belizarii на 28.08.2015 в 22:27
ne se znae koi sa t.nar. ot tebe otroviteli.ponezhe Boris Coburg-Gotha bil i v ruskata legaciq na chai pedi da ide na rila.meseci prdi tova sa razstreliani pri atentati Atanas Pantev(NE SLUCHAINA FIGURA pri organiirane na otbrana i spirane na nashestvenik pri eventualna nvaziq na vrazheska armiq,kakto stava i godina o-kysno),Hristo Lukov(pak edra figugra v syshtia mashtab).Godinata 1943 vseki ot saiuznicite na Germaniq pochva da dava otboi i da se opitva da se izmakne ot voinata-Finlandia,Ungaria,Rumaniq.V Ungaria stana prewrat i taka e poprechi stranata da podpishe separativen mir,bilo s rusnacite,bilo s anglichanie.Finlandcite ne pozvoliha da stane prevrat,ponezhe darzhaha namirashtitese tam germanski voiski dalech ot stolicata.Ruancite nemaha takiva shansove,osven da se borqt ramo do ramo sreshtu nastapvashtia treti Ukrainski front.A Bulgaria beshe dalech ot voinata i imashe shansa da se izmykne s nqkkyff mir,onezhe Boris vodi pregovoi s Donovan(togavashen predstavitel na Amerika).I posle Belizaii-EDNA BULGARSKA PUSHKA NE GRAMNA pri vlizaneto na ruskite voiski v stranata.Kvo pokazva tova.Pokazva,che e chakana zapoved ot nai-visoko CARSKO nivo.
Белизарий на 29.08.2015 в 10:13
Да разбира се, германците са много мили наши съюзници, както и руснците, а пък за англичаните - опазил ни Господ ! BTW, като си толкова отропан, пиши на Кирилица поне (you asshole !)
th,th,th...,Belizar! на 29.08.2015 в 16:30
Am amerikancite kade gi zabravi,be!Deto im svalqhme samoletite,kogato bombardiraha mirni grazhdani.Mi ti nisho ne znaesh,be!Rusnacite pyrvo gi posreshtnaha v Rumania pravilen rumanski izbor beshe da vlzat vav voina s Germania,za da im iskat posle reto na Severna Transilvaniq,oqto be stanala ungarska.Ungarcite ne mozheha da vlezat v saiuz,ponezhe pronacistki rezhim e bil ustanoven.No za Bulgariqneshtata stoqha savsem drug qche.Ruskata armiq byrzashe za Budapeshta i Berlin.Bulgaria i Gyrcia beha dosta vstrani.Ti Budapeshta li shte meris s nqkva balkanska stolica,det glei po-gore po snimkite shto seirdzhii sa se natresli .E,verno,che kogato sa vlezli u nas i razkvartiruvali edna ogromna armiq na smetka na bulgarski budget,te sa planirali i ataka na Anadlskata darzhava,no ne se slu4ilo.Ta pri posoka za zapad vseko zabavqne e bilo nezheltelno.Da ostvim kakvo sana posle.V Rumania i edin pametnik na savckata armiq-osvoboditelka nqma.V bivsha Jugoslaviq pochnaha da se fukat,che sami se osvobodili(de da gi nemashe rusnacite,pa da vidim...).Gyrcite,i te se zafukaha,che edva li ne,sami progonili okupatora,det sam si otishyl.A belaf da stava po arhivnite filmi,det gi puskat da gi gledame.

Напиши коментар