- Автор: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 315
- 5
Тодор Добрев често снима заедно със сина си Милен. И тъй като на света не съществуват две еднакви снимки, па макар и заснети в един и същи момент, класическата балетна стойка на сърфист, който се спуска шеметно по вълните, е попадение на Тодор.
Ахтополският фар е благословия за снимане при лошо време, защото вълните са огромни и се разбиват в него като в картина на Айвазовски. Но когато е твърде мрачно, тогава пръските, облаците, мъглата се превръщат в един общ сивкав цвят и всъщност нищо не излиза.
„Него ден направихме доста снимки, но остана някакво неудовлетврение. Повечето не ставаха заради лошите условия“ – спомня си Тодор.
„Прибрахме се в Бургас, но много се надявахме нещо да се промени и на другия ден след обяд отново бяхме на линия в Ахтопол. Времето беше съвсем различно - пак ветровито, но с прекрасно слънце и фотографски облаци. Като бонус видяхме и пет-шест сърфисти.“
За всеки, който иска да направи красиви снимки на открито, чистото синьо небе си е направо наказание – може да е по-тъмно, по-светло, но като цяло не си струва да влиза в кадър. А когато се появят и облаци, изведнъж се получава пъстра картина, която си плаче да бъде заснета.
„Защо разказвам първо за мрачния ден, преди да направя снимката, която толкова се хареса на всички, които я видяха? - разказва Тодор Добрев - Защото истински хубавите кадри не са плод на случайността или моментното настроение (изключвам репортажната и стрийт фотографията). За един красив пейзаж понякога човек пропътува стотици километри, изчаква подходящи метеорологични условия, надява се на доза късмет, вика срещу яркото слънце или убеждава облаците да се сгъстят още малко. Това е малка сладка лудост и страст.
Можеш да предусетиш случването на хубавия кадър като деликатес, който ей сега ще бъде поднесен. Кадъра, който ти наричаш „Танцуващият с вълните“, не забелязах веднага. Първо разгледах тези с най-високи и ефектни вълни, такива, които приличат на стена от вода и пяна. А после забелязах и него – в миг на движение, което, от една страна, прилича на балетна поза, а от друга – преминаване от едно равновесно положение в друго.
Като хипнотизиран следях танца на сърфистите, снимах ги, а от другата страна се случваше страхотен залез. Ето това вече е тежко раздвояване – сърфисти? Залез? Ами сърфистите? Това не е просто избор накъде да завъртиш обектива, а на коя история ще се посветиш.
Направих само един кадър от потъването на слънцето зад хоризонта и пак се върнах на водните факири.
Едно е сигурно: пак да ми се удаде възможност да ги снимам в бушуващото море, пак часове бих прекарал зад апарата.“
