Рибари с апарати чакахме потъването на църквата в язовира

Рибари с апарати чакахме потъването на църквата в язовира

Научих за Потопената църква в язовир "Жребчево" през 2007 г. С мъжа ми сме и рибари, и фотографи и решихме, че няма начин снимането на този архитектурен паметник да не е вълнуващо. Екипирахме се, потегнахме фотографската техника и отидохме. Но красивите кадри често могат да са повече мечта, отколкото изпълними на място. Когато отидохме, земята беше суха и църквата си беше изцяло на сушата.

 

Отново се върнахме през 2008 г. и ситуацията се повтори – ние бяхме готови, мечтаехме си за залез с тънки облаци, които да оцветят кадъра и да се отразяват във водата. Ами като няма вода!

"Жребчево" е язовир на река Тунджа, който се намира в красива подпланинска местност до селата Баня и Асеновец от община Нова Загора. Кръстен е на потопеното под него в 1965 година село Жребчево (Атлари).

Разположен на 25 000 декара площ, "Жребчево" е третият по големина язовир в България. В местността се е намирало село Жребчево. Открита е останала само църквата“Св. Иван Рилски“, която и до днес се вижда. Рано напролет е наполовина потопена, а към края на лятото е изцяло извън водата. Мястото е страшно фотогенично, понеже църквата гледа на запад към залеза. На едно възвишение в близост до останките на църквата се намира изоставено гробище. Пред него с лице към яз. "Жребчево" има паметна плоча. Особеното в нея е, че не е за отделен човек, а за цяло село. Текстът на нея гласи: "Село Запалня заселено XV век изселено 1962 г.

Е, върнахме се пак и през 2009 г. Опитахме с различен сезон, но не – църквата пак беше на сухо. И когато през 2010 г. вече гостувахме на „нашата си църква“ през юни, най-изненадващо тя се оказа потопена във водата. Стоеше там силна, вечна, отразена с цялата си красота във водата.

Но не само ние бяхме там – на място се срещнахме с още фотографи, които се оказа, че като нас непрекъснато разпитвали кога мечтаният кадър ще може да се сбъдне.


Тук водата е до ръба на църквата, но може да се снима отвътре.

 

Питат ни често защо ни е да снимаме обект, който вече е сниман, който може да бъде намерен на толкова картинки? Как защо? Нашето лично преживяване по време на снимането е истинският спомен. Трепетът да улучим момента на светлината, отраженията, на аромата, на суетнята около техниката и сравнението с гледката отсреща  – дали това, което виждат очите, е онова, което е запечатал фотоапаратът. Понякога е нужно да се направи минимална корекция в светлина, в кадровка, а всичко като резултат се променя.

Магията на язовира, спокойните води и бавното плаване сред неговите нежни тонове е част от цялото преживяване. 

 

 

През 2010 г. започнахме снимките в 4 следобед и продължихме до след полунощ. Постоянна емоция, вълнение, усещане за красота. А с фотографите, с които се запознахме там, все още поддържаме връзка и сме приятели.

В търсене на желания кадър там сме се събирали по 10-12 човека, които на място установявахме, че нашия кадър няма да го бъде. А после онези, които успяваме, се чустваме като печеливши с еднакво голяма награда и поравно споделен късмет.

След 2010 г. късметът проработи. Кадърът с най-много вода е от 2013 г. И работата е там, че още ще снимаме Потопената църква в "Жребчево". Ще ни се да се убедим, че уникалният храм е добре и си стои там, където милостиво е оставен след премахването на цяло село. И църквата да ни вижда, да знае, че не я забравяме.

Магията на язовира и неговата потопена църква винаги изпълват човек с покой и с красота. 

 

В крайна сметка снимка на Мариана Добрева става корица на елитно списание. Но желанието да снима потопената църква в Жребчево си остава, защото сега и тя, и приятелите й по обектив знаят, че всеки път е различна. 

 

 

Коментари

  • Чехльо от Аспен

    01 Sep 2015 5:55ч.

    Символично, на потъването на България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мая антова-червеняшки

    06 Sep 2015 23:52ч.

    А може би толкова години Църквата се е молила да бъде преместена и вие да снимате нейното преместване и оставане на сушата, молила се е за оставането й на българската православна земя и възстановяването й като функционираща светиня...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи