- 10 Sep 2020
- 65
- 21
Следя последните вопли за дупките, за тайните дефицити и т.н. Това са много несериозни неща. Всеки икономист знае как се формира бюджетният дефицит на начислена и на касова основа. Кабинетът трябваше да разплати всички задължения към бизнеса, за да го подкрепи. Трябваше да разбере след подробни анализи, че бюджетът за миналата година не може да е балансиран, защото ние бяхме съставили Бюджет 2009 на основата на грешна прогноза, това каза пред ГЛАСОВЕ Йордан Цонев*. И още: Вдигането на ДДС е спасителен колан за бюджета, но ако очаквате от него да произтече и мъничък икономически растеж, знайте, че това няма да се случи. Смятам, че най-правилно ще бъде да внесат Закона за държавния бюджет за ремонт в парламента, за да бъдат намалени разходите. Нищо че дефицитите не са хубаво нещо в условия на валутен борд, когато са за една-две години, могат да бъдат допуснати. Дефицит обаче не за заплати, а за реформи.
<p><strong>Каква е спецификата на икономическата криза в България и защо предишното правителство толкова дълго отказваше да признае нейната реалност?</strong><br /><br />Кризата в България влезе като привнесена и повлия първо на инвестициите, после на местното кредитиране и на потреблението. Първите симптоми на кризата у нас бяха свързани със свиването на чуждите инвестиции. След това, което се случи в глобален мащаб, започна и намаляване на кредитирането заради повишаването на глобалния риск. Оттам кризата удари реалния сектор, т.е. икономиката. Що се отнася до банковия сектор, той остана стабилен – с високи резерви и с показатели, които надвишаваха нормите на европейските банки. Всъщност няма нищо общо между развитието на кризата в България и нейните параметри в САЩ и Европа. Поради валутния борд и натрупаните сериозни банкови и фискални резерви в България нямаше и все още няма никакъв риск за финансовата система. Постепенно обаче влиянието на кризата започна да претърпява определено изменение на показателите и на мащабите.<br /><br /><strong>Това, което казвате, се припокрива с концепцията на предишното правителство, че причините за икономическата криза у нас са изцяло външни, и снема отговорността на управляващите.</strong><br /><br />Твърдя, че предишният и сегашният кабинет не са създали нито един от ефектите на тази криза, но с действие или бездействие усилват тези ефекти.<br /><br /><strong>Кои действия и бездействия на предишното правителство усилиха кризата?</strong><br /><br />През 2008г. ние реагирахме негативно на предупрежденията на опозицията, защото нападките бяха насочени към банковата система. Допуснахме грешката да обясняваме, че в България няма финансова криза. Такава наистина нямаше, но ние трябваше да насочим усилията си да обясним, че у нас кризата ще влезе по други магистрали – срив на чуждите инвестиции, свиване на потреблението, срив на кредитирането и т.н. Трябваше да обясним тези неща, за да стане ясно защо правим излишни разходи в сферата на инвестициите и се опитваме да прилагаме кейнсианската теория за увеличаване на публичните инвестиции с цел да бъде подкрепен реалния сектор. Аз лично не съм привърженик на тази теория, но като икономист подкрепих част от тези мерки. Сега обаче смятам, че щеше да е по-добре, ако бяхме оставили повече резерви. Можехме да оставим фискален резерв от 10 вместо 8 млрд. лв. В условията на криза трябваше да предвидим, че е необходимо да имаме още повече резерви. Към онзи момент обаче мислехме, че е по-добре да подкрепим икономиката. <br /><br /><strong>А идваха и избори…<br /></strong><br />Да, това също повлия. Никой политик не е безразличен към изкушението да се харчат пари по време на избори.<br /><br /><strong>Особено когато държавата преразпределя толкова много.</strong><br /><br />Особено когато свикнахме през последните десет години да живеем в разкоша на фискални излишъци. По-голямата ни грешка обаче беше това, че при изготвянето на Бюджет 2009 не можахме да предвидим точно размера на икономическия срив. Тогава Световната банка и МВФ буквално през дни коригираха прогнозите си за България и ние легнахме върху тяхната прогноза. Тя предвиждаше малко под 4% ръст, а се получи около 5% спад. Разминаването е 9–10 %. Истината е, че ние самите не очаквахме такъв срив, но трябваше да го предвидим. <br /><br /><strong>Когато говорите за необходимостта да бъдат намалени общодържавните разходи, признавате, че вина за това носи и предишното правителство, защото не осъществи някои важни реформи. Кои са тези реформи и защо не ги направихте?</strong><br /><br />Най-драматична е липсата на реформа в здравеопазването. Този сектор поглъща огромен финансов ресурс и огромно социално недоволство.<br /><br /><strong>Тоест не направихте реформата поради липса на воля и страх?<br /></strong><br />Това е социална сфера, която няколко кабинета не смеят да пипнат. Там всяка грешка е с огромен социален резонанс. Политически страх – това е истината. Може би и интереси, тъй като коалицията беше създадена от две либерални и една социална партия. Докато ние и НДСВ имахме консенсус, че трябва да се направи реформа в здравеопазването, в БСП смятаха, че там трябва да се пипа меко, бавно и с кадифени ръкавици.<br /><br /><strong>Но нали ДПС и НДСВ имаха самостоятелен мандат преди управлението на тройната коалиция, защо тогава не направихте тази реформа?</strong><br /><br />Пак по същата причина – страх…<br /><br /><strong>Кои са другите реформи, които не извършихте?<br /></strong><br />Реформата на пенсионната система. В мандата на тройната коалиция се опитахме да започнем такава реформа, като намалихме доста драстично пенсионните осигуровки. Но това не беше последвано от реформа в самия модел. По тази причина не се увеличиха приходите в двата стълба на пенсионната система. За сметка на това се увеличи държавният дял в първия стълб, който е над 50% и на практика вече е одържавен. Това е добре, когато има високи приходи във фиска, но по време на криза става драматично. Не беше направена нужната реформа и в публичните финанси. Беше започната, но не беше завършена реформата в администрацията. Това са сектори, които поглъщат огромен финансов ресурс. По тази причина на това правителство сега му е много трудно да направи финансови съкращения, т.е. да редуцира публичните финанси до по-нисък праг. В този смисъл се отнасям с разбиране към…<br /><br /><strong>Към упреците за тежкото наследство?<br /></strong><br />По-скоро за това, че се иска много сериозна политическа воля, много умения и голям политически риск да бъдат направени реформите сега, в условия на криза. Ако трябва да говорим за наследство – в него има и много положителни неща. Сегашното правителство наследи много стабилна финансова система, стабилни публични финанси и най-ниската данъчна система в цяла Европа. <br /><br /><strong>Само че вече девети месец слушаме жалбите на премиера за това, колко тежко наследството сте му оставили. Вие бяхте член и на Временната комисия за проверка на разходите и сделките, извършени от кабинета „Станишев”. Основателен ли е този плач за драстични нарушения и за огромната дупка в хазната?</strong><br /><br />Следя последните вопли за дупките, за тайните дефицити и т.н. Това са много несериозни неща. Всеки икономист знае как се формира бюджетният дефицит на начислена и на касова основа. Кабинетът трябваше да разплати всички задължения към бизнеса, за да го подкрепи. Трябваше да разбере след подробни анализи, че бюджетът за миналата година не може да е балансиран, защото ние бяхме съставили Бюджет 2009 на основата на грешна прогноза. Финансовият министър положи похвални усилия да балансира бюджета и успя да го направи на касова основа с малък дефицит. С това спря плащанията към бизнеса и натрупа дълг към него. Едновременно с това дефицитът си остана, защото той е на начислена основа, т.е. ако не си платил едно нещо, но го дължиш – то се отнася към дефицита. Освен това правителството трябваше да състави антикризисен, а не прокризисен бюджет. Сегашният бюджет е прокризисен, защото предвижда много високо ниво на разходите като процент от БВП, най-високото за последните десет години – 42,5%, заедно с вноската за ЕС.</p>
<p>През 2008 г., когато тройната коалиция похарчи най-много и беше обвинявана за това, този процент беше 38,2. Сегашното правителство трябваше да се придържа към нива на разходите под 39%, дори това да означава драстично съкращаване на администрация и започване на реформи. Ние от ДПС попитахме финансовия министър защо е толкова високо нивото на разходи, а той отговори: „Да, високо е, но по време на криза всички европейски правителства увеличават нивото на разходи като процент от БВП”. Бях стреснат от този отговор. Европейските държави увеличават разходите, но за сметка на дефицита, т.е. не изземват онова, което харчат, от бизнеса и населението, а добавят дефицит, за да го върнат към бизнеса и гражданите и да ги подпомогнат. Дефицита пък изплащат по-късно, когато икономиката тръгне нагоре. Това е съществена разлика, която прави единият подход прокризисен, а другият антикризисен. Бюджетът трябваше да допуска 2–2,5% дефицит, трябваше да изземва от населението и бизнеса, да кажем, 37% от БВП, а да харчи 39%, тоест с 2% дефицит. Тези 2% могат да бъдат използвани за реформи в здравеопазването, в бюджетната сфера, в администрацията и пр. Може би в такъв случай широко прокламираното желание за влизане в Еврозоната нямаше да се осъществи, но и без това ние прекрасно знаехме, че то не може да се осъществи при никакви обстоятелства през тази година. <br /><br /><strong>Европейската комисия обаче вече стартира наказателна процедура срещу България за свръхдефицит. Какво означава това, ще бъдат ли наложени санкции?<br /></strong><br />Няма наказани страни за свръхдефицит. Ако има такива, трябва да бъдат наказани страни като Великобритания, Франция, Германия, Италия, Испания... Това е пак опит да се покаже тежкото наследство. Всъщност митът за тежкото наследство трябваше да бъде затворен отдавна, защото кризата се усилва от тези дефекти на управлението. Тя се усили и от грешките, които ние допуснахме, но се усили много и от дефектите на сегашното управление като неразплатените дългове и несигурността в данъчната политика. Моят анализ за първите три месеца на тази година показва, че започва криза на публичните финанси. Три месеца са недостатъчен период, за да бъда абсолютно категоричен, но мащабът, с който спадат приходите във фиска, е драстичен, даже драматичен. Ако това продължава в следващите месеци, икономическата криза в България ще породи криза на публичните финанси, т.е. на фиска, а това е опасно. Ще се окаже, че в Европа дефицитите бяха породени вследствие на намесите на държавите, за да спасят частните финанси и банките, а в България се появиха тежки дефицити в публичните финанси, благодарение на ненавременни мерки и недооценяване на кризата в реалния сектор. Реалният сектор в икономиката ще разболее и вече разболява публичния финансов сектор. <br /><br /><strong>Каква е вашата прогноза, много икономисти вещаят гръцки сценарий?</strong></p>
<p>В България трудно ще се стигне до гръцки сценарий. В Гърция банките са в много тежко състояние, в Гърция публичните финанси са болни поне от 6–7 години, там дефицит над 3–4% е напълно резонен в последните години. Такъв сценарий не може да се случи за една или две години. Второ, системата на валутния борд ни предпазва от глупостите, които могат да бъдат направени от криворазбран популизъм. <br /><br /><strong>А кризата на публичните финанси и сривът на приходите в бюджета?<br /></strong><br />Ако този срив продължи през цялата година, той може да бъде начало на такъв сценарий. Ако обаче правителството реагира адекватно и намали драстично разходите, дори с цената на орязване на програми, на съкращаване на администрацията и на драстични реформи, тогава няма опасност от подобен сценарий, защото има резерв. Аз не споделям паниката, която обхвана правителството още през януари. Драстичният спад ги уплаши. През февруари спадът в приходната част ги паникьоса, започнаха да търсят мерки и да измислят всеки ден различни неща. Забележете, че всички мерки, които измислиха, бяха за увеличаване на приходната част, а мерките трябваше да са в обратната посока – намаляване на разходите, за да стигнат те до равнището на приходите. Сега се говори за подписани договори, в повечето от тях обаче има клаузи, че се реализират при наличие на финансов ресурс. Да ги прекратят, те имат тази възможност. Нека кажат за какви договори става дума, да ги извадят и да видим кои от тях могат да бъдат прекратени и за колко години са тези разходи.<br /><br /><strong>Говорите за необходимостта от драстично намаляване на разходите. Какво мислите за проекта АЕЦ „Белене”, наскоро бе потвърдено, че трябва да бъде избран поредният консултант, „който да направи анализ на енергийния пазар, икономическата и правната рамка за изграждането на ядрената централа”, за да бъде взето решение дали държавата да продължи този проект. </strong><br /><br />Правителството заяви различни намерения по отношение на този проект и на мен ми е трудно да се ориентирам, въпреки че съм заместник-председател на Комисията по икономическа политика и енергетика. Ако правителството се придържа към това да изпълни този проект с частни финанси, т.е. не от бюджета, не мисля, че има какво да коментираме. Това ще бъде една частна инвестиция. Разходите, които държавата е направила досега, ще си ги задържи под формата на някакво дялово участие, което после би могла да продаде на борсата. Но ако смятат, че може да се харчат още публични средства... Аз лично винаги съм бил против този проект.<br /><br /><strong>Подобен анализ за това, дали този проект ще е ефективен или не, не трябва ли да бъде направен от един евентуален частен инвеститор?</strong><br /><br />И аз така мисля. Просто този проект трябва да бъде изваден на пазара. Ако някой реши да инвестира, той ще си направи тази оценка. Всъщност и по този въпрос няма ясна позиция и е много трудно да се ориентираме в сложната амалгама от слухове, намерения и изказани мнения. Аз не виждам нито един въпрос, по който да има категорична позиция. Сутрин се казва едно, на обед – друго, надвечер – трето. Един министър говори едно, друг – друго, а премиерът – трето. Това не е благотворна среда за бизнеса.<br /><br /><strong>Коментирайте антикризисния пакет на правителството, ще успеят ли управляващите да намалят разходите с тези мерки?</strong><br /><br />Няма пакет за рязане на разходи. Има няколко мерки, но те са периферни и не бих казал, че ще свършат работа. Досега в бюджета винаги е имало мярка за орязване на разходи, само че тя е била записвана по подходящ начин. Например при неизпълнение на определени условия министърът на финансите не разрешава да се харчат 10%. Когато беше съставен сегашният бюджет, беше дадено бланкетно разрешение на министъра на финансите да намалява разходите. Тогава, като стар бюджетар, предупредих шефката на бюджетната комисия, че това няма как да се случи. Разбирам, че финансовият министър е нов и не познава Конституцията и законите, но екипът му трябва да ги познава. Казах им да махнат този текст, защото той не отговаря нито на Конституцията, нито на устройствения закон за бюджета. Те не ме послушаха. Те не слушат дори добронамерени съвети. Това е още една от грешките на този кабинет.<br /><br /><strong>Една от възможните маневри на това правителство е увеличението на ДДС. Това също ли е прокризисна мярка?<br /></strong><br />Това би било най-прокризисната мярка, уверявам ви в това. Това е спасителен колан за бюджета, но ако очаквате от него да произтече и мъничък икономически растеж, знайте, че това няма да се случи. Смятам, че най-правилно ще бъде да внесат Закона за държавния бюджет за ремонт в парламента, за да бъдат намалени разходите. Нищо че дефицитите не са хубаво нещо в условия на валутен борд, когато са за една-две години, могат да бъдат допуснати. Дефицит обаче не за заплати, а за реформи.<br /><br /><strong>Да, но премиерът каза преди няколко дни, че сега не е време за реформи, защото няма пари.</strong><br /><br />Ще посъветвам премиера да попита Костов. Костов знае как се правят реформи. Ако друго не знае, това със сигурност знае. На мястото на Бойко Борисов бих послушал правилия реформи Костов, вместо неправилия нищо Волен Сидеров. Но там изглежда играят други релации и други сметки. Изглежда, че парламентарното мнозинство е по-важно от реформите. <br /><br /><strong>„Атака” ли спира реформите?</strong><br /><br />„Атака” не се вълнуват от нищо друго, освен да стоят четири години в управляващото мнозинство. Те нямат отношение към нищо друго.<br /><br /><strong>А ГЕРБ ще успеят ли да се задържат четири години в управляващото мнозинство?</strong><br /><br />Ако допуснат да настъпи криза в публичните финанси, както се очертава от първите три месеца на годината, е възможно да предизвикат и политическа криза. Ако има нещо, което може да предизвика политическа криза, то това е криза на публичните финанси. Чистосърдечно заявявам, че това би било много лош сценарий за България, защото една политическа криза ще превърне икономическата криза в катастрофа. <br /><br /><strong>Какъв е капацитетът на този екип за туширане на кризата?</strong><br /><br />По моя преценка този икономически екип не се справя. Трябва да се усили капацитетът на този екип. Всичко зависи само от волята и желанието на премиера, защото така е конструирана тази власт. <br /><br /><strong>Как е констуирана?</strong><br /><br />Тя зависи само от него, тя функционира през него. Може това да е добро, не знам, но ако зависи само от него, той трябва да вземе мерки. Трябва да усили капацитета на икономическия си екип. Екипът, който работи в областта на сигурността има сериозни успехи. Явно там има воля за работа. Едното обаче не замества другото. Няма как мерките за сигурността, борбата с корупцията и борбата срещу престъпността да заместят икономическите мерки. Те могат само да ги допълнят. Наказването на тези, които изпразват хладилника, не може да бъде водещо, а напълването му второстепенно. На този етап въпросът за напълването на хладилника не стои пред този кабинет. <br /><br /><strong>Акцентът върху наказването на тези, които изпразват хладилника, тревожи ли вашата политическа формация и лидера ви? Как ще коментирате поведението на ДПС като опозиционна сила, не са ли твърде безлични и спорадични опозиционните ви прояви?</strong><br /><br />Не крещим, това е една от причините. Ние имаме разбирането, че именно заради кризата не бива да сме остро опозиционни, а конструктивни. Най-лесно е да бъдеш опака и отричаща всичко опозиция. В момента страната има нужда от конструктивизъм и това е осъзнато решение от ДПС. Ако наблюдавате идеите и анализите ни, ще видите, че имаме точни реакции за всеки проблем. Другата причина е свързана с това, че подкрепяме всички добри неща. Борбата с корупцията е окей, когато се води със законови средства, и не е окей, когато надделява полицейщината.<br /><br /><strong>А надделява ли полицейщината?</strong><br /><br />В законодателството вече надделя. Там се приеха неща, за които колегите юристи казват, че са недопустими за една демократична държава<br /><br /><strong>Свързано ли е това притихване на ДПС с натрупаните негативи от страна на лидера ви и изнесените данни за корупционни практики?</strong><br /><br />Вие забравяте или умишлено пропускате, че все пак корупцията се установява в съда. Искам да ви кажа, че няма негативи от страна на електората към лидера и би трябвало българското общество да има разбирането, че ДПС функционира и работи в синхрон с желанията на електората. ДПС изобщо не е притихнало, нито пък е погалено или пощадено. В момента ГЕРБ провежда политически акции срещу местната власт, която се ръководи от представители на ДПС. За последните девет месеца в общините, които се управляват от кметове на ДПС, са извършени над 650 проверки. При това най-много, 10% от тях, са извършени от съдебната система, останалите са извършени от изпълнителната власт. Има проекти, които са проверявани по 10–13 пъти, минава една проверка, нищо не установява, следва трета, пета и т.н. Това са политически проверки, свързани с предстоящите местни избори, и аз смея да твърдя, че ГЕРБ се подготвя за изборите с политическа офанзива към общините, които се управляват от ДПС. Ние ще реагираме срещу това, и то не беззъбо. Ще изнесем битката и в Страсбург, в Брюксел и във Вашингтон, ще се чуе навсякъде, защото няма никакви доказателства, че това е битка срещу корупцията.</p>
<p><strong>*</strong><em>Йордан Цонев е завършил икономика във Варна през 1981 г. и теология в СУ „Св. Климент Охридски” през 2008 г. Депутат е от СДС в 38-ото народно събрание и председател на Парламентарната комисия по бюджет и финанси. Като народен представител от ДПС в 40-ото НС, оглавява Комисията по икономическа политика. В 41-вото народно събрание Йордан Цонев е заместник-председател на Комисията по икономическа политика и енергетика.</em></p>
<p><em><strong>С Йордан Цонев разговаря Димитрина Чернева</strong></em></p>
