- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 185
- 13
При проучването 67% от запитаните са отговорили, че ще гласуват на референдума, а 13,5% са казали, че няма да участват.
Готовност да застанат пред урните декларират малко повече от 70% от избирателите в България. Опитът от минали избори показва обаче, че значителна част от тези нагласи остават на декларативно ниво. Тези, които заявяват, че твърдо са решили да гласуват, са 55% от имащите право на глас.
Данните показват, че и при повишаването на активността ще се запази съотношението между основните претенденти. Разбира се, в хода на кампанията е възможно някой от кандидатите да промени тази картина.
Цецка Цачева получава подкрепа само от електоралното тяло на ГЕРБ. Като чисто партиен кандидат, тя не успява да навлезе в по-широк периметър. Нещо повече, издигането на кандидатурата й в последния момент създаде усещането, че едва ли не ГЕРБ ще назначава служебен президент, посочват от „Сова Харис“.
Цачева ще трябва да разчита не толкова на публичното си присъствие, а най-вече на авторитета на партията, от която е излъчена, и лично на нейния лидер. От друга страна, очертаващият се основен опонент Румен Радев привлича подкрепа, значително надвишаваща тази на основната партия, която стои зад него.
Ситуацията е подобна на тази от първия тур на предишните президентски избори, като основната разлика е по-нисък потенциал на кандидата на ГЕРБ.
На предстоящите избори ролята на алтернативния вариант се пада на Красимир Каракачанов. Благоприятен фактор за него е, че трите основни формации на патриотите за първи път се явяват с единна кандидатура. За отбелязване е подкрепата за Ивайло Калфин и Трайчо Трайков. Техните роли обаче ще са в рамките на укрепване на вътрешнопартийната консолидация на издигналите ги формации.
Данните показват, че при евентуален балотаж между очертаващите се фаворити Цецка Цачева и Румен Радев силите са изравнени.
Кандидатът на ГЕРБ ще може да разчита на допълнителна подкрепа само от симпатизантите на Реформаторския блок, и то не изцяло, докато към Румен Радев се преориентират гласоподавателите на АБВ, "Движение 21" и преимуществено на националистите.
Засега загадка остава поведението на централата на ДПС. В момента техните гласоподаватели декларират, че ще се ориентират най-вече към Ивайло Калфин и Пламен Орешарски, а на втори тур – преимуществено за Румен Радев. Голямата маса от тях обаче не изразяват предпочитания към нито един кандидат.
Мярката за задължителното гласуване е без значение за активните избиратели. Гласоподавателите, които традиционно не гласуват (около 20%), още не са наясно с решението си. Към момента около 2/3 от тях твърдят, че ще отидат до урните. Дори и това да се случи, то няма да повлияе на резултатите от вота. Нагласите на тези хора са такива, че техните гласове ще се разпилеят сред всички кандидат-президенти. Според отговорите им, подадените от тях гласове няма да се натрупат дори в протестния вот. Ефект може да има само върху валидността на референдума, тъй като ще се повиши избирателната активност.
Девет от всеки десет участници на предстоящите избори заявяват, че ще участват и в референдума. При очертаващата се избирателна активност е по-вероятно да се премине 50-процентният праг, което ще позволи резултатите от допитването да станат задължителни.
-------------
Изследването е реализирано от Агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания СОВА ХАРИС. Проучването е представително за населението на България над 18 годишна възраст. Чрез двустепенна гнездова извадка са подбрани 200 гнезда на територията на страната. Във всяко гнездо са интервюирани по 5 души. Период на провеждане: 9 – 15 октомври 2016 г. Интервюирани са 1000 души над 18-годишна възраст по метода на стандартизираното face-to-face интервю, провеждано в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%. Изследването е финансирано със собствени средства на Агенцията.
