Какво означават тези американски избори, които затъмниха глобалните проблеми, разрушавайки изключително много очаквания и прогнози? Ето някои от резултатите на процеса, който до такава степен напрегна световната общественост.
- Фактът, че в продължение на години американските президентски избори са главна световна новина, говори за това, че Америка си остава единствената свръхдържава. И всички, в това число и опонентите на САЩ, разбират, че всяко кихване на Америка може да предизвика глобална хрема: с едно издишване тази страна е в състояние да срива пазари и да променя вектора на световното развитие.
- За американското общество изборите се превърнаха в бутон срещу истаблишмънта и приватизирането на системите на финансово-олигархичните кланове. Така сработи демокрацията в Америка; но резултатите й бяха програмирани от политиката на управляващата класа.
- Иронията е в това, че новият президент Доналд Тръмп, носител на „новите ценности“ с изумителна безпринципност, се превърна в инструмент на общественото възмездие против лъжата и лицемерието на държавните институции и онези, които ги обслужват. Сега обаче парализираната политическа класа трябва да се консолидира на принципна основа и да не позволи на Тръмп да демонтира механизма на проверките и балансите. Та нали именно републиканците държат монопола в изпълнителната и представителната власт и възниква заплахата Тръмп да узурпира този монопол…
- Тръмп е терминатор и манипулатор, но не и реформатор. Просто не е в природата на новия президент да успее да успокои американското общество. Пребиваването му в Белия дом по-скоро ще доведе до задълбочаване на социалното и политическо противопоставяне в Америка. Така че да бъдем готови за продължаване на турбулентността.
- Истината е, че Тръмп очевидно ще бъде президент един мандат. Което означава, че подготовката за новите избори започва от момента на неговото влизане в Овалния кабинет. Елитите ще търсят нови лидери и ще работят за нова визия на Америка, ако искат да избегнат пореден бунт.
- Външната политика бе една от основните теми в американските избори. И тук има парадокс: американците искат от своя президент да се съсредоточи върху вътрешните проблеми. Искат обаче да видят и величието на Америка, което не може да се осъществи чрез изолационизъм.
- Влизането на Тръмп в Белия дом заплашва да обърка световния ред, който бездруго губи устойчивостта си. Проблемът дори не се свежда до това, че редът, чийто лост е Америка, има опасност да се разпадне. Проблемът е, че един американски президент с нарцистични наклонности и без политически опит може да доведе света до конвулсии. Ще си изпатят не само съюзниците на Америка, но и антилибералният интернационал! Всичко зависи от устойчивостта на американската система на балансиране и ще може ли тя да бъде коректив на поведението на новия стопанин на Белия дом.
- В американските избори „руският фактор“ бе използван и от двамата кандидати, не само създавайки прецедент за САЩ, но и подлагайки на изкушение Кремъл да потренира на нови „площадки“. Смешно е обаче, ако някой в Русия очаква от Тръмп компенсации. Тръмп е известен с това, че не връща дълговете си!
- Може ли да се очаква сближаване на Русия с Белия дом на Тръмп? Дори Тръмп да продължи да показва симпатии към Владимир Путин, ново „рестартиране“ на отношенията между Русия и Америка е съмнително. Защото самият Тръмп е жаден за величие националист, който е неспособен да бъде последователен в своите симпатии. Защото в Америка има сили, изпитващи напълно разбираема подозрителност към Кремъл. Но най-сериозните препятствия по пътя към нормализиране на отношенията между Русия и САЩ ще бъдат свързани с готовността на Тръмп да нарушава правилата на играта: когато лидерите и на двете страни правят това, очаквайте проблеми! Още повече, ако електоратите и на двамата лидери очакват от тях демонстрация на сила.
- Тръмпизмът е отражение на смекчаването на американските норми и табута. Само че на злорадстващата по повод американските избори руска аудитория следва да се напомни, че за Русия е важно Америка да бъде предсказуема. В противен случай Кремъл, който е готов да събаря шахматните дъски, може да срещне отговор, базиран на асиметрията на ресурсите, какъвто Вашингтон не е допускал до този момент.
- Призивите, които изплуваха по време на американските избори, в различна степен са характерни и за другите западни демокрации. Изборите в Германия и Франция през 2017 г. трябва да покажат доколко Европа се е поучила от американския опит и дали е готова да предотврати повторението му на собствената си територия.
- Стремежът на Москва да използва приключването на политическите цикли във водещите западни държави за шантаж и ултиматуми заплашва да доведе до по-твърд антируски курс на страните, които не могат да си позволят да изглеждат уязвими.
- И последно: новият американски президент с противоречивия си дневен ред – едновременно да направи Америка велика и да се откаже от задълженията на Америка в световен мащаб – открива нова епоха. Тя ще бъде сложна, в това число и за Русия. Нека не забравяме, че със своята биография Тръмп е доказал, че не уважава партньори с по-малък ресурс от неговия (а и това чувство по принцип му е чуждо!).
Остава надеждата, че традициите на американската демокрация са живи и самата Америка, както и целият свят, няма да бъдат принудени да плащат висока цена за обучението на новия президент да овладее изкуството на политиката.
Превод от руски: Елена Дюлгерова
Източник: Блогът на Лилия Шевцова