Испанският външен министър разказа как резкият обрат в позицията на страната му спрямо Каракас дошъл след пряк американски натиск, упражняван и спрямо целия ЕС.

 

Учудилият мнозина международни анализатори рязък обрат в позицията на Испания спрямо кризата във Венесуела, настъпил през последната седмица, вече получи своето обяснение. Испанският вестник „Ел Паис” разгласи днес откровения разказ на испанския външен министър Жозеп Борел, който споделил в парламента в Мадрид какъв силен натиск за смяна на линията е оказал посланикът на САЩ в страната Дюк Бюкън Трети.

 

Важно е да се знае, че позицията на Испания винаги е играла решаваща роля за изграждането на отношението и политиката на целия ЕС спрямо събития и процеси в държавите от Латинска Америка. Доскоро линията на Мадрид, многократно отстоявана публично именно от Жозеп Борел, беше за посредническа мисия на ЕС във венесуелската криза, която да стимулира и подпомогне диалога между правителството и опозицията за намиране на мирен и демократичен изход. С оглед и на високия личен авторитет на общоевропейско ниво, с който Борел разполага още от времето, когато беше председател на Европарламента, този негов подход бе възприет и от висшата представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини. Борел успя също да координира пет европейски страни като инициаторки за започване на вътрешновенесуелски диалог – наред с родната му Испания това са също Португалия, Италия, Франция и Холандия. За предстоящо задействане на групата се заговори и конкретно на срещата на външните министри от ЕС на 21 януари.

 

Вашингтон обаче вече е имал други планове. В статията си „Тръмп притиска Испания и ЕС да скъсат всички канали за диалог с Мадуро”, „Ел Паис” разказва как се е действало за осъществяването им. Текстът е изграден върху изявления на министър Жозеп Борел и информация от дипломатически и правителствени източници на медията.

 

Според изданието Съединените щати са предупредили испанските власти чрез посолството си за предстоящото самопровъзгласяване на председателя на венесуелското Национално събрание Хуан Гуайдо за „временен президент” и за намерението на Вашингтон да го признае незабавно. Предупреждението идва на 23 януари, часове преди събитията да станат факт.

 

Когато всичко вече се случва, Борел тъкмо обсъжда с гостуващия му външен министър на Португалия Аугусто Сантос Силва задействането на споменатата европейска група за вътрешнополитически диалог във Венесуела. Трябва да се има предвид, че около половината от близо 600-те хиляди граждани на ЕС, живеещи във Венесуела, са тъкмо испанци и португалци. Научавайки, че Вашингтон е признал Гуайдо за „временен президент” по-малко от четвърт час след самопровъзгласяването му, Борел реагира със следната фраза: „Няма да се хвърляме да следваме никого”. Аугусто Санто Силва допълва в същия дух: „За нас не е достатъчно, че САЩ са признали Гуайдо”. И двамата споделят общото мнение, че трябва да продължат да работят в избраната посока и да съхранят единството на ЕС.

 

Жозеп Борел (вдясно) и Аугусто Сантос Силва. Снимка: АВС

 

Но по-късно същия ден на Борел му се налага да напусне конференция, на която присъства, за да отговори на настоятелно обаждане от посолството на САЩ в Мадрид – посланикът Дюк Бюкън Трети държи да се види с него. По този повод министърът звъни за консултация и на премиера Педро Санчес, който в онзи момент е на Световния икономически форум в Давос.

 

На следващия ден – 24 януари, Борел се среща с американския посланик. Според източниците на „Ел Паис” Дюк Бюкън Трети изтъкнал, че Вашингтон придава много голямо значение на ролята на Испания и Португалия във венесуелската криза и на тяхното влияние в ЕС по същата тема. Посланикът директно отправил две искания – незабавно да бъде признат „временния президент” Хуан Гуайдо и да се прекъснат всякакви канали за търсене на диалог с Николас Мадуро, когото Вашингтон смята за нелегитимен държавен глава.

 

„Ел Паис” цитира и казаното от Жозеп Борел в испанския парламент тази сряда, на 30 януари: „Съединените щати са категорични и ни дадоха да разберем, че вече няма място нито за повече посредничество, нито за повече подпомагане, нито за повече разговори, нито за нищо”.

 

Борел допълва още, визирайки замисляната група за вътрешновенесуелски диалог: „Бяхме задвижили през последните месеци тази идея (…). Бяхме на крачка тя да стане факт (…), но събитията промениха обстоятелствата и трябваше да нагодим действията си към тях”.

 

Ето така на 25 януари шефът на испанската дипломация за изненада на мнозина провъзгласява, че страната му ще признае Гуайдо, ако „в разумно кратки срокове” (те тогава не са конкретизирани) Мадуро не проведе нови избори под международен контрол.

 

Междувременно в Давос премиерът Педро Санчес се среща с президентите на споделящи американската линия спрямо Каракас държави – Колумбия, Коста Рика и Еквадор. А после провежда и телефонен разговор директно с Хуан Гуайдо. След което на 26 януари за първи път прави лични изявления по венесуелската тема – също изненадали наблюдателите с твърдостта си. Санчес отправя„ултиматум” към Мадуро, че ще признае Гуайдо, ако до 8 дни не бъдат обявени свободни избори във Венесуела.

 

„Ел Паис” припомня, позовавайки се пак на своите източници, че и преди този обрат позицията на премиера и на външния министър спрямо Венесуела се е разминавала. Санчес не искал да изпада от общата вълна, водеща към разрив с управлението на Мадуро и следвана в Испания от такива политически сили като Народната партия и „Сюдаданос”. Притеснявал се също, че френският президент Еманюел Макрон вече открито отправял словесни нападки към Мадуро, а от официален Мадрид не се чувало нищо такова. Така че явно на 26 януари просто е дал гласност на всичко, което отдавна е искал да каже.

 

„Ел Паис” обяснява и въздържаната дотогава позиция на испанското външно министерство. Тя била продиктувана не само от притеснения за непредвидимите последици от предприемането на една такава безпрецедентна стъпка като признаването на самопровъзгласил се „временен президент” – акт, влизащ в разрез с ключовия принцип на испанската външна политика, че може да се признава или не единствено самоопределението на държави, но не и на управници. Имало е и чисто прагматични аргументи – как така ще се признава „президент”, който не контролира държавния апарат, и ще се късат връзките с една власт де факто, макар и да не се признава нейната легитимност.

 

Очевидно е, че тези колебания в Мадрид вече са изоставени като официална позиция. На срещата на външните министри в Букурещ вчера, 31 януари, Борел е потвърдил, че Испания ще признае Гуайдо идващия понеделник, когато свършват осемте дни от „ултиматума” към Мадуро.

 

Все пак на тази среща бе обявено и сформирането на една група за контакт между европейски и латиноамерикански държави, която да търси решаване на кризата във Венесуела чрез диалог, но тя вече е доста далеч и като цели, и като състав от онази, която първоначално беше лансирал Борел. „Ел Паис” цитира към края на статията си и казаното от испанския външен министър по повод въпросната нова група, в която той очевидно иска да вижда някакво продължение на своята идея: „Макар някои по-мощни играчи да казват, че вече не е време за посредничество, ние вярваме, че това може да е полезно”.

 

За финал на своята публикация, „Ел Паис” е избрал да цитира показателно изречение от статия на американския посланик Дюк Бюкън Трети,  на 31 януари, в друг голям испански вестник – „Ел Мундо”. То гласи следното: „Времето тича срещу демокрацията във Венесуела”. Посланикът изрично набляга в статията си и че „само чрез единство и бързи действия” САЩ и ЕС можели да променят обстановката във Венесуела.

 

Няма как да не се съгласим с колегите от „Ел Паис”, че статията е показателна колко много бърза Вашингтон да реши венесуелската криза по свой вкус. Как да не бърза – нали с всеки изминал ден все повече проличава каква брутална и безотговорна игра е това с цялата система на международното право и със съдбата на самата Венесуела. А ето, че след тази публикация лъсва и по какъв безпардонен начин САЩ действат дори с европейските си съюзници. Отделен въпрос е, разбира се, защо те така лесно се поддават на този натиск. И на задаващите се избори за Европейски парламент сигурно доста граждани ще си го зададат…

 

Вчера (в четвъртък, 31.01, бел.ред.) вече се видя как настоящият състав на Европарламента с изтичащ мандат взе срамното за демокрацията и „европейските ценности” решение да признае за „временен президент” самозванеца Хуан Гуайдо, зад когото наистина не стои нищо друго, освен мощното рамо на САЩ. Решението бе одобрено при гласуване на намиращите се в пленарната зала 631 евродепутати от общо 751. 439 от гласувалите се обявиха „за” признаването на Гуайдо, 104 бяха „против”, въздържаха се 88.

 

По време на гласуването за Венесуела в Европарламента. Снимка: EFE

 

С пълно единодушие гласуваха членовете на най-голямата група в ЕП, която е и вносителка на предложението за признаване на Гуайдо – Европейската народна партия. „За” Гуайдо очаквано бе и групата на британските и полските консерватори. Сред групата на социалистите и демократите, която предварително беше обявила, че също ще подкрепи венесуелския самозванец, все пак се намериха „предатели” – над дузина от социалистите са гласували „против”, а над 30 са се въздържали. Сред либералите „против” са били двама, въздържалите се – трима.

 

Онази, която най-масово отхвърли признаването на Гуайдо, беше групата на левите и зелените. Сред „евроскептиците” пък имаше интересни въздържали се – като управляващите в Италия партии „Пет звезди” и Лигата.

 

Сред българските евродепутати единственият, който е гласувал „против“ признаването на самозванеца и превратаджията Хуан Гуайдо за „временен президент“ на Венесуела, е социалистът Георги Пирински.

 

В своето изказване в пленарна зала след вота Пирински изрази възмущението си от приложения от Европарламента двоен стандарт с одобряването на резолюцията по положението във Венесуела. В документа хем се изисква от Николас Мадуро да проведе нови избори, хем се придава легитимност на лице, самообявило се за „временен президент“, без да е минавало през избори за такава позиция.

 

Председателят на ПЕС Сергей Станишев е гласувал „въздържал се“. Според правилника на ЕП значение имат само гласовете „за“ и „против“. Онези от раздела „въздържал се“ само правят кворум.

 

Решенията на Европарламента имат само препоръчителен характер за страните в ЕС, но председателят на ЕП Антонио Таяни не пропусна да ги призове също да признаят Гуайдо.

 

По същото време вчера в Букурещ заседаваше споменатата среща на външните министри. Някои „ястреби” там – като представителят на вече напускащата ЕС Великобритания – настояваха за нови санкции срещу Каракас. Но това не бе прието. Както и не бе приета никаква обща позиция относно Гуайдо. Още предварително се знаеше, че на признаването му се противопоставя Гърция – тя държи на посредническия подход, стимулиращ вътрешновенесуелския диалог. Италия също не бърза да признава Гуайдо, както личи и от гласуването в ЕП на нейните управляващи партии.

 

Консенсусът в Букурещ бе постигнат само по сформирането на споменатата контактна група. Според Федерика Могерини тя ще работи в течение на 90 дни за стимулиране на международния диалог по венесуелската тема, като целта е да се стигне до провеждането на нови президентски избори във Венесуела.

 

Не е много ясно на какво точно се разчита и как ще се действа, след като официалната позиция на Каракас е известна, президентът Николас Мадуро я потвърди тази седмица – президентските избори там вече са се състояли миналата година, конституцията не позволява провеждането на нов такъв вот и единствените избори, които могат да се изтеглят напред, са изборите за… Национално събрание, предвидени за догодина. Да, за същото това доминирано от опозицията и суспендирано от Върховния съд Национално събрание, чийто председател е и обявилият се за „временен президент” Хуан Гуайдо… Само че, разбира се, не това искат чуждестранните покровители на Гуайдо. Те дори вече реагираха крайно остро на идеята на Мадуро, обявявайки я за поредна „заплаха” за „демократичното” Национално събрание, единствено признавано за „легитимно” от тях.

 

Интересен е и разширеният състав на обявената от Могерини контактна група. От страна на ЕС в нея влизат Франция, Великобритания, Германия, Португалия, Испания, Холандия, Италия, Швеция, както и самата Могерини, като представителка на целия ЕС. А споменатите засега латиноамерикански страни са Еквадор, Коста Рика, Уругвай и Боливия с уговорката, че може да се присъединят и още в близките дни.

 

Прави впечатление липсата на Мексико – държавата, която решително се обяви против намесата във вътрешните работи на Венесуела и вече предприе съвместно с Уругвай инициатива за посредническа мисия под егидата на ООН с цел да спомогне за вътрешновенесуелския диалог. Как може да се получи такъв диалог обаче, докато Мадуро продължава да повтаря, че е готов за преговори с опозицията, а Гуайдо категорично отхвърля друга възможност освен отстраняването от властта на „узурпатора”. Плюс това „временният президент“ не спира да зове армията да се намеси и да свали законно избрания държавен глава.

 

Точно докато вървяха гласуванията в Европарламента и дискусиите на министерската среща в Букурещ, Гуайдо реши да представи в Каракас своя „управленски план” за развитието на Венесуела под неговото хипотетично ръководство. Изрично подчерта, че планът бил изработен от „експерти” от университетските среди, като някои от тях се включиха в представянето. Нямаше изненади, разбира се. Предложената рецепта за икономическото възстановяване на съсипаната сега от американските санкции икономика залага преди всичко на поканване на американски „инвеститори” в носещата 96% от приходите на държавата петролна индустрия. Едва ли някой по света е подозирал, че въобще в тази криза става дума за нещо друго, освен за тикването отново в американски ръце на най-голямото природно богатство на Венесуела…

 

Друг интересен детайл може да се забележи, като се прочете интервюто на Хуан Гуайдо, дадено от него на „Ел Паис“ и излязло на 31 януари. В него самопровъзгласилият се „временен президент“ обещава, че когато свали „узурпатора“, щял да организира „свободни избори“ след… „шест, девет, най-много 12 месеца“… Значи от Мадуро се изисква ултимативно да организира ново гласуване до осем дни, а Гуайдо се подкрепя на фона на ей такива негови разтегливи представи за време и законност. Всъщност конституцията постановява при необходимост от свикване на извънредни избори, това да стане в рамките на 30 дни. Но кой да чете конституцията, тя може само да се размахва срещу „урузпатора“, който я спазва. Когато пък в интервюто питат Гуайдо как така още не са го арестували, той простосърдечно отговаря, че и сам се пита същото…

 

И още едно събитие се случи вчера, паралелно с всички споменати дотук. То, разбира се, не намери място из световните медии. Улиците на Каракас бяха залети от многохилядно шествие на работниците от държавната петролна компания PDVSA. Те излязоха на протест срещу американските санкции, които блокират сметките на компанията в САЩ, давайки достъп до тях на Гуайдо и на емисарите му. По време на самото шествие се разчу и за „управленския план” на самозвания „временен президент”, предвиждащ влизането на американци в PDVSA, което допълнително разгневи демонстрантите.

 

Разгневени от американските посегателства работници от държавната петролна компания PDVSA преминаха в шествие из улиците на Каракас. Снимка: minci.gob.ve

 

Какво ли място заделят за тази огромна част от венесуелците претендентите да ги управляват и покровителите им в своя паралелен „свят наопаки”? Дали, ако не ги виждат по телевизионните екрани, наистина вярват, че тези хора не съществуват и че ще позволят да им се преобърне животът?… Или за тях е предвидена „кървавата баня“, за която в много публикации напоследък голословно се внушава, че готвел Мадуро за противниците си, но която, както много пъти сме виждали другаде, може лесно да бъде инсценирана от другия лагер…

 

Няма съмнение, че в събота, на 2 февруари, за когато Гуайдо и хората му са обявили свои шествия из Каракас, ще бъдем залети с телевизионни репортажи за тях. Датата не е избрана случайно. Днес се навършват 20 години от поемането на първия президентски мандат на покойния венесуелски държавен глава и „мотор“ на мирната Боливарска революция Уго Чавес. Дано наистина престъпни мозъци не стартират утре някоя кървава провокация…

 

Големите медии не показват и многобройните прояви за солидарност с Венесуела по света, но подценяването на общественото мнение никога не води до добро. Предлагаме за финал няколко кадъра от такива прояви. Сред тях се нареди и втори протест, състоял се в София с искане да се спре намесата във вътрешните работи на Венесуела. Този път организаторите бяха от Народно социално движение.

 

В дъждовната вечер на 31 януари на площад „Света Неделя“ в София имаше протест срещу намесата във вътрешните работи на Венесуела. Снимка: Къдринка Къдринова

 

Проява против агресивните действия срещу Венесуела събра на стълбите пред Европарламента много евродепутати от левицата. Снимка: albaciudad

 

Митинг за солидарност с Венесуела се състоя и на централния площад „Пуерта дел Сол“ в Мадрид. Снимка: albaciudad

 

Кадър от демонстрация в подкрепа на законната власт във Венесуела в аржентинската столица Буенос Айрес. Снимка: Resumen Latinoamericano

 

 

Източник: baricada.org

 

 

Още от категорията

17 коментар/a

OLD на 02.02.2019 в 17:10
Поздравление за Пирнски! Срам за всички друг, и най-вече за паричната коалиция от двама човека. За т.н българско ЕНП, по -добре нищо
Димитър на 02.02.2019 в 19:38
Не може САЩ да се месят в работите на суверенна страна ! Срам за всички , които подкрепиха това грубо нарушение на международното право ! До кога ще разпалват войни , за да печелят от смъртта на хората !
Щото на 02.02.2019 в 20:00
СССР, като правеше нещо против" империализма", не се месеше и не диктуваше на България. Щото всички страни в Източна Европа от соц лагера, не бяха с ограничен суверенитет
Ало, на 02.02.2019 в 20:06
Постоянното присъствие, искате да кажете, че да докараш най-богатата на петрол страна в света, страна с прекрасен тропически климат, където всичко цъфти и ражда по няколко пъти в годината, до глад, разруха и десет милионна инфлация, Е ГРИЖА ЗА НАРОДА. СОЦИАЛИЗЪМ? СОЦИАЛНО СПРАВЕДЛИВО? Или се озъртате, какво ще им хрумне на руските империалисти, за да поддаквате?
Амира на 02.02.2019 в 20:16
Венецуела е пример какво се случва на непокорните страни, които не искат да са щатски подлоги. Затова и Ким Чен Ун не си дава ракетите. Дано венецуелци да издържат на поредния рекет от "великите сили" и да защитят суверенитета и честта си, стискам им палци!
Димитър на 02.02.2019 в 20:18
На наша територия не е имало Съветски бази , а сега има американски , които не плащат за присъствието си , а съсипват прекрасната ни природа , да не говорим за риска , който носим , защото те са агресивни , подпалват конфликти и съсипват държави , за да печелят от смъртта на хората ! На всичко отгоре ще ни пробутат някакви самолети таратайки на безумни цени и диктуват на продажната ни колониална администрация политика , която е в пълен разрез с националните интереси на България!
софиянец на 02.02.2019 в 20:40
признат грях, половин грях
Българин от Б на 02.02.2019 в 21:46
не беше нужно да има на наша територия съветски бази, ние бяхме(и още сме) толкова предани и отнесени да благодарим за миналото, че пренебрегнахме настоящето. А то настоящето винаги е, че сиренето струва пари.За поглед в бъдещето изобщо не можеше да се мечтае...по принцип на мнозинството българи мечтата е да лежи на дивана и да се оплаква от нещо. Аз съм сигурен, че е имало натиск от щатите на Испания за статута на Гуайдо. Но когато през май 2018 имаше избори за президент във Венецуела, Испания не само не призна изборите там, но и предложи на ЕС да въведе санкции срещу Венецуела. Т.е. официално Мадуро не бе признат от Испания. Още по-малко бе признато за законно когато Мадуро елиминира законно избрания парламент във Венецуела понеже опозицията имаше мнозинство там, и създаде някакъв алтернативен (конститиционен) парламент, вкара в този негов парламент само верни свои привърженици (вкл. съпругата си и сина си) и так далеее, познати шуробаджанашки истории. В Латинска Америка е много на мода да се обясняват всички неуспехи с американците, но в този случай дори страни, които са антиамерикански настроени, признаха Гуайдо. Изключение са Куба, Боливия и Мексико.
Мильо Лудия на 02.02.2019 в 23:07
От гледна точка на международното право е трябвало да изгонят американския посланик заради намеса във вътрешните работи на суверенна държава. Обаче понеже САЩ са окупирали Европа това няма как да стане. Оттука има два пътя - или се еманципирате и правите европейска армия или продължава да ви тресе стокхолмския синдром. Като ви знаем колко струвате залагам на втората възможност - да се влюбите в тоя дето ви е окупирал..
Хайде пак американските бази на 03.02.2019 в 08:39
Защо биете негрите с други думи. Ами опитай се да обясниш разликата между една руска и една американска база. Защото при социализма имаше идеологическо противопоставяне, между властта на трудещите се и капиталистическата експлоатация, ако си на едната страна или между свободата и диктатурата, ако си на другата. А сега няма. Има противопоставяне на империалистически интереси. А в България съветски бази нямаше, защото не беше нужно, имало е там, където и когато е трябвало. Когато се е налагала новата власт е имало. И съветници по министерства и служби е имало. Спусне съветникът нареждане и хоп - комунистът Трайчо Костов се превръща в английски шпионин по сталински тертип.
логореята на 03.02.2019 в 08:47
Бе те архиереите от Синода подкупиха и ги накараха удобно да бездействат по заклеймяването на разкола при орките, при условие че уж църквата била отделена от държавата и политиката, че с едни васални правителства ли ще се съобразяват. Европа повече не е на политиците, защото са назначенци. Дали ще си остане на гражданите, зависи от нас - и при всички случаи гражданската ни позиция ще се изразява и в това - повече да не легитимираме назначенците-послушковци на Нашингтонския обком. Демокрацията, когато се тоталитаризира глобално, се превръща в това, което е - антиутопия по Оруел.
баба мара на 03.02.2019 в 08:54
защо не признаят каталуния а съдят правителството а искат от света да признае нелегитимен президент защото става въпрос за петрол народът на венецуела да си решава съдбата а не друг сащ защо не отворят стената с Мексико и да ги приемат като толкова са загрижени за правата им
Щото на 02.02.2019 в 20:00 на 03.02.2019 в 09:25
Много ли ти е гот, че ония, на които така упорито фенстваш върнаха съветските времена? Тъп ли си или мазохист??
глутница хора-чакали иска да купи земното кълбо ,заедно с хората на него на 03.02.2019 в 10:47
Америка отдавна е тяхна собственост. Вижте какво е казал за тези хора, още в далечната 1922г. кмета на гр. Ню Йорк, Джон Хайлън: „Истинската заплаха за републиката е това невидимо правителство, което като гигантски октопод разпростира гадните си слузести пипала над града, щата и нацията. Като истински октопод, той оперира зад прикритието на създаден от себе си защитен параван. Главата му е представена от интересите на Рокфелеровата компания ,,Стандарт ойл” и малка група могъщи банкерски къщи, наричани международни банкери. Тази малка котерия от международни банкери-хиени в действителност и ръководи правителствата на САЩ, в името на своите егоистични цели. Те практически контролират и двете политически партии...” За жалост думите на кмета, важат и днес с пълна сила, но вече не само за Америка, а за цял свят! С кървавите си пари те са купили всички правителства на държавите от ЕС, които усилено и предано работят в интерес на световните банкери - сатанисти и против народите си. Девизът им: ,,Всичко се купува с пари, а което не може да се купи с пари, се купува с много пари!”. Президентите на САЩ се поставят от тях и служат само за огласяване волята им! Имат си собствена войска- НАТО. Напишете в НЕТА чипиране на хора, нов световен ред, антихрист и си четете библиите!
Тарильома на 05.02.2019 в 13:53
Ако през 1936г. републиканското правителство на Испания можеше да вземе пример от тези юнаци, трябваше да признае Франко и да си отиде. Позор за т.н. "социалисти".

Напиши коментар