Продължава дискусията в обществото по Закона за амнистията за лица, които до 1 юли 2008г. са извършвали престъпления по непредпазливост, за които се предвижда лишаване от свобода до пет години. От ГЕРБ твърдят, че този закон е пречка да бъдат съдени бившите управляващи. ГЛАСОВЕ се обърна за коментар към депутатите от 40-но Народно събрание Татяна Дончева и Елеонора Николова.
Няма непредпазлива корупция
Татяна Дончева

Законът за амнистията е нещо, което се налагаше поради няколко причини: в България от 1990 година не е имало амнистия. В България се преследват хора, извършили леки деяния – става въпрос за реално преследване и за хора с влезли в сила присъди. В трети пореден отчет, прокуратурата представя най-голям брой дела за каране в пияно състояние – с повече от 0,5 промила в кръвта. Това означава, че истинската престъпност остава непреследвана и ненаказвана. Благодарение на промените в законодателството, извършени между 1997 г. и 2007 г., се създадоха диспропорции в наказателния режим на лицата, които са осъдени за няколко групи пристъпления. Давам няколко примера: през 1997 г. при управлението на СДС беше премахната фигурата на продължаванато престъпление и хората се съдеха за всеки престъпен акт поотделно, с което се направиха присъди от по двайсет и повече години на лица.

Това се оказа очевидно неудачно и нещата бяха върнати в предишното им състояние – с продължаваното престъпление.  Когато човек е откраднал пет пъти по една кокошка, да не му се дават петнайсет години лишаване от свобода, а да получи присъда за кражба на кокошки. Това добре, но присъдите по предишния текст с много високи наказания трябваше да бъдат редуцирани. Също така, неуредици имаше и с преследваните за еднократна доза наркотици. В зависимост от годината на осъждане, за едно и също деяние различните извършители получаваха различни присъди – някои в пъти по-тежки.

Това очевидно не е целта на наказателното право. И Законът за амнистията реши тези проблеми по един разумен начин. Ако дадено лице е осъдено за едно и също нещо – присъдата да се редуцира до най-тежкото наказание и да остане само то. Смятам, че това е разумно и справедливо.  Между другото бяха амнистирани и една серия непредпазливи деяния, при които за нуждите на наказателния процес бяха необходими много повече средства, отколкото предвижданото наказание.

Що се отнася до делата за безстопанственост – то се оказа, че има две дела за двайсет години. Това ли е проблемът, че сега Бойко Борисов ще направи сто и две дела за два месеца? Освен това, нещото, от което обществото недоволства, е корупцията. Всеки хванат в корупция министър, директор, зам.-министър, трябва да отговаря. Ако има хванати за корупция, няма проблем да бъдат съдени. Няма непредпазлива корупция. Бойко Борисов да бъде така добър да извади наяве корупцията в предишното правителство.

Не може двайсет години да няма амнистия. То Тодор Живков е правил по-често амнистии, а го имаме за комунистически сатрап, нали?
България, освен всичко друго, има да изпълнява критериите на Евросъюза за стандартите на местата за лишаване от свобода. Изискват се някакви човешки условия. Нямате представа колко затвори са останали от Балканската война и нямаме финансови средства да подобрим условията в тях. Това налага освобождаването на част от хората, намиращи се на такива места, не може хората да спят на пода и да нямат тоалетни. 

Накрая ще се окаже, че Бойко Борисов е много подведен.



Елеонора Николова

Законът за амнистията влиза няколко пъти в 40-то Народно събрание. Искам да подчертая, че имаше два момента, които не търпяха отлагане: имаше период от време, когато за всички деяния, наказания се налагаха поотделно. Не се определяше най-високото наказание, а се събираха по американски образец. Пример: един крадец е извършил десет кражби, преди да бъде заловен. При условията на отменения член 26 от НК за всяка една от тези кражби се налагаше наказание. Ако се сложи присъда от три години за всяка една кражба, може да се случи така, че човекът да лежи трийсет години.

Тази промяна, почерпена от американското законодателство, но нетипична за нашата съдебна система, беше отменена и беше дадена възможност за определяне на едно общо наказание, с възможност да се завиши с ½. С оглед на това, че наказанията се определяха по различни процедури, имаше несправедливо решени случаи. За едни и същи престъпления се налагаха различни наказания. Например за престъпленията по наркотрафика и другите престъпления, свързани с наркотици – членове на една престъпна група получаваха различни наказания, в зависимост от това кога са били събрани доказателствата и кога е текъл процесът. Имаше случай, когато един член на престъпна група получава присъда от 8 години лишаване от свобода, а друг – 18, за едно и също деяние. Това не бяха много случаи – може би около 30-40, но те създаваха напрежение в затворите. Трябваше да се направи една редукция, за да има изравняване на режимите на осъдените за такива престъпления.

Другото, което искам да кажа, е за много големия шум, който се вдига по отношение на амнистията за лица, които до 1 юли 2008г. са извършвали престъпления по непредпазливост, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години. Това безспорно са амнистирани престъпления. Искам да кажа, че ако не беше този закон за амнистията, тези хора така или иначе нямаше да търпят наказание лишаване от свобода. В чл. 78а от НК изрично се казва, че когато едно лице не е осъждано и е изправено за първи път пред съд за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до пет години и престъплението е неумишлено, наказателното производство се прекратява и се налага административно наказание. Този текст в НК съществува от много години. Така че, дали един човек, извършил престъпление безстопанственост по непредпазливост ще бъде амнистиран, или ще бъде освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание – разликата не е много съществена.

Ако няма закон за амнистията и прокуратурата разполага с всички доказателства, че длъжностното лице, в качеството си на такова, е извършило безстопанственост при умисъл непредпазливост, в този случай прокурорът пише постановление, с което прекратява наказателното производство и праща делото в съда за налагане на административно наказание.
При наличие на закон за амнистията – когато се констатира, че лицето е извършило престъпление по чл.219, в този случай прокурорът директно прилага закона за амнистия и лицето няма да бъде съдено наказателно.

Като резюме може да се каже, че резултатът за извършителите на такива престъпления, и с закон за амнистията, и без него е почти еднакъв – те не се наказват по наказателен ред, а по административен.
Накрая искам да кажа, че ако деянието на едно длъжностно лице е сериозно и то се е разпоредило в свой или на свои близки интерес, деянието трябва да бъде квалифицирано като умишлено по чл.282 от НК. Така че законът за амнистията не е никаква пречка такива лица, извършили умишлени престъпления по безстонаственост, да бъдат осъждани.

Законът за амнистията, с две думи, спести въртенето на празни обороти в досъдебното производство.

Още от категорията

Напиши коментар