Лавров пред "Взгляд": Разпадът на СССР даде суров урок на руската дипломация

Лавров пред "Взгляд": Разпадът на СССР даде суров урок на руската дипломация
В интервю за руското издание "Взгляд" Сергей Лавров говори за периода, когато се е срамувал от случващото се в страната - по време на разпада на СССР. Тогава Министерството на външните работи на Съюза, а след това и руското Министерство на външните работи от времето на Елцин направи всичко, за да угоди на "западните партньори". Един от министрите от онези години смяташе, че Русия няма национални интереси. Страната обаче научи много полезен урок от дипломатическата отстъпчивост от онези години.


Ясно е, че преди разпадането на СССР Лавров не е бил сред хората, които определят външната политика на страната. Но той, като член на ръководството на Министерството на външните работи, отблизо е можел да наблюдава как СССР прави отстъпки по най-различни въпроси.

 

Въпреки че дипломатите винаги зависят от политиката, разработена от Кремъл от първо лице, именно в края на 80-те и началото на 90-те години произволът на Горбачов и Шеварнадзе стана страховит.

 

Не само двустранните преговори, било то с американците или с германците (за обединението на Германия), но и цялата външна политика на СССР придобиха характер на капитулация. Не, думите все още бяха изговорени правилно, а и самото външно министерство се опита да направи всичко възможно, за да защити националните си интереси, само че разбирането за националните интереси на дипломатите и политическото ръководство се разминаваха все повече и повече. СССР предаде всичко - първо Източна Европа и Източна Германия, после Африка, след това (особено след началото на „Пустинната буря“) и Арабския свят.

 

Външната политика се оказа заложник на вътрешната, загуби все повече и повече контрол не само върху хода на реформите, но и над състоянието на нещата в съюзните републики и страната като цяло. Горбачов все по-често използва международните дела като инструмент за поддържане на властта в страната. Централният апарат на Министерството на външните работи наблюдава с отвращение и ужас случващото се, неспособен да промени нищо.

 

Когато Лавров говори за срам заради поведението на "цяла поредица от известни хора", става ясно, че той има предвид не само Горбачов и Шеварнадзе, но и Вадим Бакатин, който става началник на КГБ след август 1991 г. и през декември предаде документи за подслушвателни устройства на американците в посолството на САЩ в Москва. Специалните служби и външното министерство винаги работят ръка за ръка и затова предателството в редиците на един от тях винаги удря "съюзниците".

 

Но „най-веселото“ започна през 1992 г.: Ако преди това най-вече бихте могли да се срамувате от непублични изявления и действия на висши служители (за това как те не заемат позиция в преговорите), с разпадането на СССР и публичните изявления понякога започват да предизвикват усещане за парещ срам.

 

През 1992 г. един от руските министри публично в Токио говори за възможността да бъдат прехвърлени и четирите Южни Курилски острова на Япония. В международните организации СССР загуби собствена позиция и инициатива, почти автоматично подкрепяйки западните предложения.

 

Бившият вече американският президент Никсън си спомня как тогавашният външен министър Андрей Козирев му е казал в Москва, че Русия няма национални интереси, а само общочовешки. Отделна тема е как Борис Елцин е действал на международната арена. След като премина от борбата за власт в страната в международната политика, а Примаков дойде в Министерството на външните работи, поведението му започна да се променя, Елцин стана по-малко отстъпчив. Но преди това той успя да каже много.

 

Както например в известната реч през юли 1992 г. в Конгреса на САЩ. Тази реч беше преизпълнена от радостта, че „комунистическият идол, който сееше социален раздор, враждебност и несравнима жестокост навсякъде по земята, който вдъхва страх в човешката общност, се срива“. Тогава Елцин говори за руската външна политика така:

 

„Русия приведе практическата си политика към редица страни в съответствие с тържествените декларации от последните години. Спряхме доставките на оръжие за Афганистан, където хиляди руски граждани и афганистанци загинаха в безсмислено военно приключение. Лишен от външни опори, марионетният режим в Афганистан се срина ...

 

И Русия веднъж завинаги отхвърли практиката на двойни стандарти във външната политика. Нямаме намерение да лъжем повече нашите партньори за преговори, нито руския, нито американския, нито който и друг народ. Тази практика приключи завинаги. Това се отнася за експерименти с бактериологични оръжия и вече известни факти за американските военнопленници, корейския Боинг и много други. Този списък може да бъде продължен. Архивите на КГБ и бившия Централен комитет на КПСС се отварят. Освен това приканваме САЩ и други държави да си сътрудничат при разследването на тези тъмни страници на бившата империя ... "

 

Сега подобни речи се обясняват с наивността на демократите и реформаторите, които победиха в Русия. Те така искрено вярваха, че "всички хора са братя" и че само комунизмът пречи на нашето приятелство и любов със Запада, че малко прекалиха. Но това е примитивна лъжа, защото много хора, както на висши длъжности, така и обикновени, изпитваха тогава дълбоко чувство на срам заради случващото се с родината. За това, което Елцин и Козирев казват и правят.

 

Защото те разбираха, че такова поведение ще бъде възприето от Запада като капитулация, като слабост, като признание за тяхното подчинение. И следователно това ще доведе само до засилен натиск върху Русия, до факта, че никой няма да се съобразява с нея, интересите й няма да бъдат зачитани за нищо. Национално унижение - това преживяха мнозина в Русия тогава. Някои от тях вярваха, че всичко е загубено и Русия няма бъдеще. Но мнозина вярваха, че страната и хората ще се свестят, ще съберат силите си и ще върнат времената, когато не би трябвало да се срамуваме от страната си.

 

Източник: Епицентър. бг

 

 

 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • наивността на демократите и реформаторите, които победиха в Русия

    22 Окт 2019 15:28ч.

    А няма ли в това антисемитизъм?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Валенщайн

    22 Окт 2019 16:24ч.

    Все едно чета за наивната външна политика на Бойко Западнобалкански, Чудотворец свят от село Банкя. Говорителят на Ердоган и Меркел, за малко да докара втора национална катастрофа с Македония /само той и наивниците му смятат "стоплянето" на отношенията като "чутовен пробив"/, бастиса "Южен поток", "Белене" и "Бургас - Александруполис" и като Козирев вярва в "общочовешки ценности". Общочовешките ценности във външната политика са като "непорочното зачатие" в медицината - глупост някаква, измислена за случайните дипломати. Като всеки идиот в света на дипломацията той мечтае за "яхти и кану каяци" в Черно море. И докато си ги чака, Русия за 3 години увеличи подводния си флот тук от 1 на 7 подводници. А Бойко още чака Михаля да надуе платната на яхтите му. И няма сила да му обясни, че не може да обясняваш пред медии и бабачки по пазарите колко е слаба държавата ти. Излъчването на знаци за слабост е самоубийство за една държава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    22 Окт 2019 18:32ч.

    Този е дипломат и беспорен ерудит. Хора като него създават държавност. За жалост не виждам даже сянка на идея някога да имаме и ние такъв типаж. И да е министър. А цитираният козирев, неслучайно живее в калифорния. Отдавна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Самият Лавров е арменец

    22 Окт 2019 18:33ч.

    Сменил си е фамилията, правете си изводите защо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен, не си прав за Калифорния.

    22 Окт 2019 19:12ч.

    Козирев живее в Майами, но не като гражданин на РФ. От 2001 година е член на президиума на Руския еврейски конгрес. Демократ и реформатор, откъдето и да го погледнеш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • jkk

    22 Окт 2019 20:10ч.

    Що не върнат комунизма и СССР лавров и компания?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • унижение???

    22 Окт 2019 21:57ч.

    западът се изръси $19 млрд (от щатите) за да си прибере РФ ядрените оръжия и да си ги пази по-добре, за да си разчисти пристанищата от стари изоставени кораби и за други неща от първа необходимост. ГФР (още нямаше обединената Германия) се изръси над $10 млрд за да си построят цели нови градчета с жилища, пътища, кина, пречиствателни станции за 1 млн руски солдати, които до тогава бяха в Източна Германия). С еднофамилни къщи за генералите (и други ниоменклатурчици покрай тях) Унижение???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    22 Окт 2019 22:09ч.

    унижение??? на 22.10.2019 в 21:57 : На друга храна си. Калории, витамини, няма как да схванеш "национално унижение" извън банан на закуска и грижата за лизинга на колите, ипотеката на къщата и т.н. Типологията ти те прави неспособен и за морален стожер.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Комунизмът им беше феодален,

    22 Окт 2019 23:17ч.

    Царизмът им беше феодален, такъв им е и капитализмът. Винаги са се деляли на господари и крепостни. На такива, ако не се кланяш гологлав, се вбесяват. Само няколко години след като получаваме свободата си, сме го усетили на собствения си гръб.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Симчо

    23 Окт 2019 0:56ч.

    Главното в този текст: "СССР предаде всичко - първо Източна Европа и Източна Германия, после Африка, след това (особено след началото на „Пустинната буря“) и Арабския свят." В Румъния и България чрез КГБ свалиха Чаушеску и Т. Живков, никаква съществена опозиция нямаше, та съветския шпион луканов трябваше да им създава СДС-то предимно с комунисти и комсомолци, внезапно в края на 1989 г. събудили се като демократи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Във

    23 Окт 2019 7:17ч.

    вътрешната си политика Путин изобщо не решава проблемите на хората в Руската федерация. Натрупали са се милиони проблеми, които примерна една малка част от тях, хората казват на Прямая линия, на пресконференциите на Путин. Това са за три дни пряка телефонна връзка,близо 6 шест милиона проблема, които бяха редуцирани до милион и половина проблема, които Путин трябваше да реши. Но един Путин и Господ да е, не може да реши. Той се опитваше да дава отделни папки с проблемите на гражданите на губернаторите, но тези проблеми не се решаваха. Затова най умната политика е да дадеш възможност на хората сами да си решат проблемите. Но Путин и държавата не правят това. Путин прави съвещания, където начертава пътя на държавата и гражданите, създава теории за вътрешната политика и икономиката, и смята, че е решил проблемите на страната. Но никой не решава проблемите на гражданите в Руската федерация, а държавата и чиновниците пречат на гражданите сами да си решат проблемите. А решаването на проблемите става с частна собственост, право на инициатива и свободно творчество и правила и закони от държавата как да се решават проблемите. И трябва конкуренция между големите фирми, които сега имат монополно положение във всеки бранш и затова наричат собствениците им олигарси. Нещо, което се прави в САЩ и ЕС, но не се прави в Руската федерация. И сметнал, че е решил вътрешните проблеми със съвещанията и указите, които издава, Путин насочва вниманието си към външната политика, за която говори Лавров. Понеже, ако Путин се съсредоточи на вътрешните проблеми, които не се решават, но се започне политика на решаването им, то Путин ще падне от власт. Защото проблемите са милиони и всеки, който започне да ги решава или да създава условия за решаването им, ще се сблъска с народното недоволство. Но Путин , смятайки че е решил вътрешните проблеми, се съсредоточава във външната политика. Понеже той знае, че руския народ, когато се чувства застрашен, се сплотява около лидера си, дори и лидерът да не е много умен, и се бори срещу всякакви нашественици и руски врагове, то Путин измисля врагове и води малки локални войни и създава "консенсуси". Такива консенсуси бяха чеченския "консенсус" със две войни, после грузинския консенсус, кримския консенсус, източно украинския консенсус, както и сирийския консенсус, Керченския консенсус, и дори се меси във Венецуела. И в момента хората в Руската федерация, започнаха да се надигат, за да се решават вътрешно политическите проблеми и има голямо недоволство от Путин. И сега тоя Лавров, пак говори за външна политика. Той е министър на външните работи. И Руската федерация се меси във вътрешните работи на всичките си съседи, меси се в САЩ и Великобритания, като се мъчи да разедини американците, за Тръмп и англичаните за Брекзит, или води така наречената хибридна война, както и се мъчи да прави световни съюзи срещу европейската цивилизация, като създава БРИКС, то е най големите държави в света, да ги обедини срещу САЩ и западната цивилизация. Но Руските граждани искат да се решават проблемите в самата Руска федерация, които са се натрупали със столетия и не се решават. Затова Путин иска да подави всякакво недоволство и протести в Руската федерация и създава абсолютна еднолична фашистка диктатура в страната си. И с тая си външна политика на консенсуси, той може да разпали и световна ядрена война. И взел тоя Лавров да говори, че на запада не трябвало да му се отстъпва, че той пречел на Руската федерация да се развива, че искал земите и природните богатства на Руската федерация, че се мъчел да направи от Русия слаб партньор, или полуколония. А запада иска взаимоизгодна търговия с Русия и дори иска да инвестира в Руската федерация и да се развива икономиката и. Но Русия иска световно господство и нарушава световния ред и граници в света, като направи опасен прецедент със анексирането или аншлуса на Крим. Затова са и санкциите срещу Руската федерация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Идеалист

    26 Окт 2019 1:07ч.

    Забравят се два исторически факта: СССР беше победител във ВСВ и плати с много кръв и злато. В следващите десителетия последва възхода на победителя. Постепенно започна упадъка дъжащ се на ниската производителност на труда, поради незаинтересоваността на работниците, които имаха лошо потребление и на управляващия елит, на който системата пречеше да богатее и потребява повече. В средата на 80 - години СССР се задъха икономически и не можеше да изпълнява поетите задължения както към народа си така и към сателитите си. Предстояха крах, бунтове и разпад дори до степен на затриване на основната част на СССР - Руската федерация. СССР загуби Студената война. Горбачов мислеше, че СССР ще бъде приет като равностоен партньор от Запада, който отдавна мечтаеше да сложи ръка на сибирските богатства. Това беше неговата наивност. Елцин запази поне ядрото - Русия с цената на доста грабежи и само наличието на големия ядрен потенциал спаси суверинитета и целостта на Русия. Той беше човекът, които заедно с дълбоката руска държава издигнаха Путин, който я стабилизира и издигна на друго ниво. СССР по онова време не можеше да остане такъв какъвто беше. Имаше вътрешни и външни обективни сили, които го разкъсаха. Разпадът на СССР не е следствие на субективни фактори и злата воля на няколко некомпетентни човека, които са били на върха на неговото управление.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Идеалист

    26 Окт 2019 1:24ч.

    До по-горния: "запада не трябвало да му се отстъпва, че той пречел на Руската федерация да се развива, че искал земите и природните богатства на Руската федерация, че се мъчел да направи от Русия слаб партньор, или полуколония. А запада иска взаимоизгодна търговия с Русия и дори иска да инвестира в Руската федерация и да се развива икономиката и. " Преди няколко дни Тръмп заяви за петролните полета в Източна Сирия: " Нашите войски ще останата да пазят петролните полета. После ще видим какво ще ги правим." Господин Във, дали това не се отнася и за петролните полета на Сибир?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ИВАНДРАГАН

    27 Ное 2019 10:53ч.

    Идеалист - съгласен. Следва обаче въпросът: а каква производителност е достатъчна за защита от 10 пъти по-голяма световна империя?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи