Житницата на България – от възход при Мидхат паша до потъването днес

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52743_QzUJdpz6MIYAUoJM97iLGyiZbXwnxd.jpg" style="height:314px; width:550px" /></p> <p>Ако все пак навлезете в полето и замълчите, ще се окажете в друг свят. Над житата се носи безспирно жужене на насекоми. Те не се виждат, не дразнят, те са твърде заети да са сред семенцата и да вършат своите са важни дела.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52743_lnS1aJJdmVHk6l02BprOEKy5i7IYAy.jpg" style="height:472px; width:500px" /><br /> <em>Бръмбарът жетварка отлита пъргаво при всяко доближаване на опасност и само любопитството към неочаквано появило се ново стръкче го залъга да остане на място за една снимка.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Да навлезете в житата е усещане, различно от всичко друго. Шумът от движението сред налетите класове е силен, сякаш всяко стъбло гласно отбелязва факта, че сте там. Ако погладите класа по посока на растежа му, зърната са копринени и плътни, гладки и нежни. Когато ръката сe плъзне в обратната посока обаче, изведнъж се превръщат в наежени таралежчета, които не позволяват нито милиметър движение, без да се защитят &ndash; остри, твърди и непримирими.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52743_NFcdVHcf5EjAMhf1qs5KWXLlF3ZEXV.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Човек рядко мисли за хляба като за облени в горещина меки хълмове, над които като неспирен фон се носи жуженето на бубулечки. Земята излъчва собствена енергия. Редом с житата, на поле с ниска растителност един през друг се премятат лалугери. Те вече съвестно готвят зимните си запаси. Притичват до нивата, грабват си едно класче и бързат да се скрият в дупката си.</p> <p>&nbsp;</p> <p>На полето сме застанали с доктора на селкостопанските науки, професор и световно признат селекционер Иван Панайотов. Още по време на път му звънят и му казват, че някои от културите са полегнали. Ударил ги е тежък дъжд, почти като небесно удавяне. Сред малкото видима с просто око площ от общо 40-те декара с нови сортове край село Царевец до Свищов цели петна пшеница са допрели земята, но останалите са прави и жилави. Ученият обяснява, че падналите класове се събират по-трудно, но това не ги поврежда.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52743_ILAUYwBaMHP5hBnwDNZIyWGjhlnh0k.jpg" /></p> <p>Оглеждането сред житата веднага извиква песента за сладкопойната чучулига.&nbsp;През смях проф. Панайотов обяснява, че за него лятна ваканция не може да има, а за море приема вълните от вятъра сред житата.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52743_3wvmz4StJ6EUa8ayNbgPFVPhegBh4T.jpg" style="height:367px; width:550px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Проф. Иван Панайотов &ndash; в какво е силата на българските учени по отношение на селекцията на зърно?</strong></p> <p>- Нашата история на зърнена селекция започва преди повече от 120 години и е с богати традиции.</p> <p><strong>- Как е възможно да започне преди повече от 120 години, та ние още не сме получили независимост от Османската империя!</strong></p> <p>- Веднага след Освобождението започва проучвателна работа в селекционно отношение за намиране на най-благоприятните генетични комбинации от пшеница и други зърнени култури. Но особено пшеница. В Садово, в Образцов чифлик край Русе са основните пунктове, откъдето започва тази дейност.</p> <p><strong>- Учени и към този период ли сме имали? Кой се е занимавал със зърнена селекция &ndash; самите хора, които са гледали нивите си?</strong></p> <p>- О, имали сме учени, които са завършили още преди Освобождението в Чехия, във Франция, в Швейцария. Имали сме готови специалисти на високо ниво. Всъщност още преди 1878 г. в Образцов чифлик Мидхат паша създава образцово стопанство. И по негово време и с неговото покровителство започват тези процеси. Така че селекцията ни е много по-стара от много европейски и световни селекции. Това, което се прави в момента, да се съкращава българската селекция, е истинско престъпление &ndash; спрямо натрупания научен опит, спрямо съществуващия потенциал, това е посегателство над сигурността на държавата! Ако Мидхат паша е бил наясно колко стратегически важни са уменията за работа със зърното, защо днес управниците на България искат да унищожат това безценно богатство? Това е посегателство срещу българското земеделие и под давлението на лобистки групи от мощни фирми целта е да се купуват семена от западни компании.</p> <p><strong>- Казвате, че лобизмът за западни фирми води до постепенно унищожаване на българския хляб?</strong></p> <p>- Едно е, че лобизмът води точно до това, но на второ място, страшно е съгласието и готовността на българските политици и управници на държавата да си изложат науката на ударите на чуждата селекция. Изложени сме на натиск от Франция например. На базата на разработен от нас материал те са направили свои сортове и с тях искат да потиснат нашата селекция и на слънчоглед, и на царевица, и на пшеница, и на всичко останало.</p> <p>Нашата селекция по пшеницата до 89-а година беше сред водещите в света, имаме първи места при изпитание на световни форуми. Аз лично имам сортове в Канада, в САЩ. В Турция нашата селекция върви без всякакви проблеми, ние сме на първо място, там се отглеждат 15-ина наши сорта, които дават разкошен добив. Френски и други мощни фирми не могат да се преборят с качеството на българската селекция, затова купуват наши сортове и ги препродават на турците.</p> <p><strong>- Западни фирми работят като прекупвачи на наша селекция?</strong></p> <p>- Да, точно така. И това, което сега прави земеделският министър по отношение на земеделските институти, е директен начин за унищожаване на науката в този жизненоважен за държавата сектор. Никой не може да повярва, че това се дължи на некомпетентност и неразбиране. Въпросът е какво стои зад тази атака срещу наука, създавана у нас повече от век? Управленците, които са срещу нас, посягат директно на генетичния материал на земеделската наука, посягат на семената, от които се създават сортовете.</p> <p><strong>- Колко време е необходимо, за да започне възстановяване на процеси, които спират в резултат на липса на средства?</strong></p> <p>- О, много години трябват! Разрушаването става много бързо. За да се създаде научен институт, са нужни кадри. Как се създават те? Това е свързано с образование, с квалификации, специализации. И държавата трябва да си милее за тези хора, защото те са не само национален престиж, те гарантират силни научни позиции и независимост, те гарантират още един компонент от държавната сигурност. Кой решава, че българите е най-добре само да берат ягоди и портокали в чужди стопанства? Хей, хора, ние все още се удържаме в научния елит на света по земеделие!</p> <p><strong>- Излиза, че Мидхат паша е бил по-далновиден и отговорен към земята, отколкото са днешните управляващи?</strong></p> <p>- То се вижда, че е така. Защото нашата политика е разрушителна, на Мидхат паша е била съзидателна. До това се свежда цялата философия.</p> <p><strong>- Какво се случва в България със селекцията на зърно и в какво са рисковете днес?</strong></p> <p>- Излязох от системата на Селскостопанската академия през 2006 г. Продължих селекционната си работа в село Царевец, председателят ме прие, осигуриха ми условия, селекцията, която аз водя, е на много високо ниво. Селекцията иска всеотдайност, иска да си роб на материала, не става от кабинета да поръчаш едно или друго. Стои се по цял ден на нивата. Но аз обичам да съм на полето, сред класовете.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52743_YsM4fq8AEnGArSO6sypPirMY82WcFc.jpg" style="height:367px; width:550px" /><br /> <em>Така изглеждат класовете, които трябва да бъдат опазени от случайно опрашване. Това е научната лаборатория на професора, той внимателно разопакова всеки клас, оглежда зърната и го запечатва отново. Когато дойде време за коситба, той грабва сърпа и внимателно започва да събира гледаната с толкова любов реколта.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Има ли държави лидери по отношение на зърнената селекция и къде сме ние по отношение на тях?</strong></p> <p>- Бяхме на едно от първите места, сега сме сред последните. Неоспорим факт е, че от зърното зависи състоянието на народа. Едни от най-страшните периоди в исторята на човечеството са свързани с природни катаклизми, довели до унищожение на зърнената реколта. В училище се преподава за войните през различните исторически периоди, но никой не казва колко хора през вековете са загинали от глад, просто защото е нямало зърно, нямало е хляб, нямало е фуражи. И редом едни до други са умирали и хората, и добитъкът.<br /> Селекцията на зърното &ndash; и това Мидхат паша е разбирал прекрасно &ndash; означава създаване на сортове, които са умни, които умеят да понесат и най-тежките природни бедствия, които могат да оцелеят и под вода, и при студ, и при жестоки бури. Няма ли хляб, няма армия, няма сила у населението, всичко спира!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52743_yQFMQI3DctXbDGVgooceiKrxzDGsP2.jpg" style="height:281px; width:500px" /><br /> <em>Този изящно красив житен клас е лично постижение на проф. Панайотов. За неговата уникалност изгледайте видеофайла.&nbsp;</em><br /> &nbsp;</p> <p><strong>Ако си произвеждаш основните храни сам, ти си независим. Започнеш ли да разчиташ на внос, вече си зависим.</strong></p> <p>Водещи държави по селекция на зърното днес са Франция, Съединените щати, Русия, излиза на преден план Китай. България беше в тази група заедно с Нови сад в Сърбия, с италианската селекция, с Хърватия.</p> <p><strong>- Не можем ли да предлагаме наша селекция на Китай? Над милиард население &ndash; като не идват за туризъм, поне хляб да им дадем.</strong></p> <p>- Обменял съм семена с Китай, но там е като черна дупка, като вакуум. Нямаш никаква възможност за контрол. Какъвто и хибрид да дадеш, те ще го... присвоят. Имам такъв горчив опит, те реално го крадат. Много е особено да се работи с тях.</p> <p><strong>- Когато става дума за обмяна на семена, предоставяне на хибриди, на сортове, как се заплаща това?</strong></p> <p>- За да създадеш един хибрид или сорт, са нужни 15-20 години. За да го придобиеш този опит, са нужни още 20 години преди това. Ако аз продавам моя сорт, ще го продам за не по-малко от 120 хиляди лева, за да дам 1 кг на този, който иска да притежава сорта. Той си го купува. Но да е ясно: купувачът си купува сорта, тоест взима го със запазени права. Не мога да го продам после и на друг. Купувачът става собственик, може да го произвежда и да го препродава.</p> <p><strong>- Когато на опитното поле получите сорт, който искате да бъде утвърден, какво следва?</strong></p> <p>- Трябва първо да предоставя семе за изпитване на 10 места в страната. Там работят държавни служители, които получават държавна субсидия за това да го засеят, изпитват, ожънат. Следва анализ и представяне на резултатите. В Държавна сортова комисия или както точно се нарича &ndash; Изпълнителна аганция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, работят 175 човека. Сега според искането на земеделското министерство трябва да бъдат съкратени 33 човека. Оттук следва намаляване на свършената работа, намаляване на изпитанията, на анализите, свиване на целия финален процес, от който ще се появи нов сорт! Как може оправданието да е, че няма пари! Точно тези хора гарантират продължителността на дейност, която носи пари!</p> <p><br /> &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52743_MSvf3Mr8wuJoLtZIi7qCmlhZT30d0l.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Ефективността от резултатите от продукцията на това 40-декарово опитно поле зависи от работата на експертите от Държавната сортова комисия.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;<strong>- Преди години държавата е инвестирала. Казвате, че процесът е скъп. Как се занимавате със селекционна дейност, парите от джоба си ли ги вадите?</strong></p> <p>- Да, аз се трудя, аз лично влагам в тази дейност. Имам и две работнички, които ми помагат. Имам стари машини, с които работя. Но тази амортизирана и вече напълно забравена на други места техника ми пречи да изляза на пазара с качествен продукт &ndash; не генетично качествен, а какво слагам в чувала. Машините, с които работя, са на по 50-60 години. Как може да се съревновавам с най-новите почистващи машини например...</p> <p><strong>- Ако вашето познание е най-ценният ви ресурс, не може ли някой да инвестира в работата ви, за да сте по-модерен и по-успешен?</strong></p> <p>- Напълно възможно е. Турска фирма инвестира в такива разработки. Но защо аз работя за турски работодател? Защо същата тази селекция не я иска България? Продуктът ми се развива в Турция. Но аз съм частник и продавам познанието си и това, което създавам с него. Проблемът е за институтите. Те не могат да насмогнат на едновременния натиск от сериозната маркетингова дейност на западната конкуренция и в същото време изостават драматично по отношение на техники и технологии. Те не се и рекламират, не изтъкват достойнствата си &ndash; тях ги знаят там, където вече са се утвърдили, а могат още много да постигнат, ако имаха сили да се презентират подобаващо.</p> <p><strong>- Може ли тези институти да бъдат купени от частни инвеститори?</strong></p> <p>- Нататък отиват нещата. Но въпросът е кой ще ги купи и за чии интереси ще работят, като ги купят? Какво ще стане с продукцията им и как, ако са частни, държавата ще защити интереса си при запазването на собствеността над ключово важни за земеделието посевни сортове и хибриди? Частникът може да продава цялата продукция и България да трябва да купува своите разработки.</p> <p><strong>- Това ли е целта?</strong></p> <p>- Целта е да бъдат напълно закрити, да нямаме никаква селекция, да ползваме чужди материали. Днешният вицепремиер Меглена Кунева, като преговарящ за влизането на страната ни в ЕС, е подписала договор, че при влизане в Евросъюза половината от семената ще бъдат внасяни от западни фирми.</p> <p>Но ние сме упорити хора, не се предаваме. Ние идваме от полето, през нашите ръце минава зърното и ние не просто знаем за какво говорим, ние живеем с тази кауза. Та с пари, без пари, работим &ndash; това ни е животът, това ни е съдбата, няма да се предадем! Ще направим каквото трябва, за да спасим и зърното, и традициите на българската селекция.</p> <p><strong>- Ще го направите... с чие финансиране?</strong></p> <p>- Ами който плаща, той ще вземе продукта. Вървим натам, че да идват тук спонсори, инвеститори, поръчители &ndash; както и да ги наречем, ще ни възлагат работа, ще я предаваме, а те, ако са от чужбина, после ще ни продават нашата селекция. А ние ще я купуваме, защото е най-добрата.</p> <p>Но аз мисля нещо друго: предвид сегашните обстоятелства, решение може да се намери чрез публично-частно партньорство. Така тези институти, които все още съществуват на мускули и на чест, да се съединят с български фирми, които да финансират, да поддържат дейността им и да се работи в институтите на по-високо ниво от сегашното. Тук въпросът опира до финансиране в техника, оборудване и най-важното &ndash; в задържане на създадените вече кадри, в обучение на млада смяна. При наличие на квалифицирани кадри всичко е разрешимо. Защото да не стане да изпуснем и последните от тях и после отнякъде да се появи съвършена техника. И кой ще я ползва?</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52743_K8pfvZkos3u7YEf8d3ktS0pHiDYUV3.jpg" style="height:309px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Ако действително бъде съсипана нашата селекция, какво означава това за българското земеделие?</strong></p> <p>- Това означава рисково земеделие &ndash; внедрява се някакъв хибрид, създаден от някой институт, от който вече зависиш и ценово, и пазарно. Ставаш зависим. Една умна държава си създава сама генетичния материал и производството. Ето една Хърватия, Чехия, Австрия &ndash; по-малки са от нас като площ, те създават и развиват селекцията си, пращат си кадрите на обучение. Преди 35 години дойдоха австрийци, дето сега през две фирми искат да внедряват пшеничени сортове в България, от института в Генерал Тошево взеха материал. Ние им дадохме на приятелска основа. И ето ги &ndash; идват със сортовете, създадени на нашата основа, да ни конкурират тук. Ето това ще стане.</p> <p><strong>- Споменахте, че сред силните държави в селекцията е САЩ, но те са източник на ГМО. В Европа всички с основание се страхуваме от навлизането на генно изменените растения, които после могат и свободно да се кръстосват с чисти биологични видове.</strong></p> <p>- Ако се сключи трансатлантическото търговско споразумение между ЕС и САЩ, това е неминуемо. Дойдат ли ГМО храните, само лоши неща ни чакат. Вече има ГМО картофи, ГМО царевици, пшеници. Това би било убийствено решение, което е с непридвидими последствия за населението, забравете вече за националните интереси и няколко сорта от едно или друго растение. Ние дори още не предполагаме какво ще се случи на хората, когато ГМО стане водещата им храна.</p> <p><strong>- Климатичните промени са факт и сега сушите са изгарящи и дълги, периодите на дъждове също се промениха и веднъж земята изгаря, а после се превръща в блато. Съобразявате ли се с дългосрочните прогнози на климатолозите, когато разработвате сортове?</strong></p> <p>- Самите условия моделират сорта, който ще реагира най-благоприятно на тези условия. Аз наблюдавам растенията, кое и как реагира, избирам най-доброто за възможно най-широка палитра от климатични обстоятелства. Затова нашите сортове са най-приспособими за нашите условия. Нашите условия и тези в тракийската част на Турция са много сходни, а наши сортове много добре се изявяват и в Диарбекир, което е на 2500 км от нас.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52743_E3OvcR6IguPi6lbKjlsWY8EsIJlXpf.jpg" style="height:322px; width:550px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Тази година в дъждове житни класове бяха потънали до средата във вода, като в езеро бяха. Е, земята попи водата, класовете може да не са перфектни, каквито биха станали при нормални климатични условия, но са здрави и ще дадат добър добив.</p> <p><strong>- Разкажете за свой сорт, с който се гордеете.</strong></p> <p>- С всичките си сортове се гордея! Но съм много щастлив със селекцията на сорта &quot;Младен&quot;. Кръстен е на сина ми.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52743_AnjF63kjq4gVzRf8fDRD3QUAcnKGoh.jpg" style="height:367px; width:550px" /></p> <p>Той сега е на 7 годинки и вече го водя с мен на полето. Вече разбира какво вижда, помага ми. Получава левче за час работа. Когато спечели два и педесет накуп, седна и започна да се чуди какво да си купи с тях. Иначе му давам ножичка, с която подрязва класовете, знае как се прави, с една малка тесличка почиства от треви. Но веднъж аз работя, оставил съм го да чисти, обръщам се, а той си мята тесличката във въздуха и се опитва да я хване... Е, поне ловко ще борави с инструментите.</p> <p>Искам и Младен, и децата ни, и всички ние да ядем хубав хляб, от хубаво зърно.</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/YAAwIut7wKo?wmode=transparent&amp;jqoemcache=hNBHh" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Свързани текстове:&nbsp;</p> <p><a href="http://http://glasove.com/skandalut/51786-slqpa-biurokraciq-riskuva-hlqba-na-bylgariq">Сляпа бюрокрация рискува хляба на България</a></p> <p><a href="http://http://glasove.com/skandalut/51920-elena-koleva-postavqt-na-risk-strategichska-kultura-za-dyrjavata---pshenicata" style="line-height: 1.6em;">Елена Колева: Поставят на риск стратегичска култура за държавата - пшеницата &nbsp;</a></p> <p><a href="http://http://glasove.com/interviuta/51888-ginka-vasileva-idiotiq-a-ne-reforma-v-selskostopanskata-akademiq" style="line-height: 1.6em;">Гинка Василева: Идиотия, а не реформа в Селскостопанската академия &nbsp;&nbsp;</a></p> <p>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>