Иво Инджов: Берлин и Брюксел трябва да стискат палци на Ципрас

- Какво стои зад политическата фасада в Гърция дни след като изненадващо за някои премиерът Алексис Ципрас подаде оставка?

- Наблюдаваме поредното действие на гръцката драма, след като премиерът Ципрас обяви оставката на своя кабинет само след седем месеца начело на държавата. Очаква се в близките дни гърците да бъдат призовани да гласуват на предсрочни парламентарни избори след месец.

- При това положение какви реакции очаквате от страна на ЕС и ЕК?

- Парадоксално, но факт – сега в Брюксел и Берлин трябва да стискат палци на 41-годишният премиер, защото само с него начело СИРИЗА може да спечели убедително мнозинство, което да й позволи да управлява пълен мандат.

Меркел, Юнкер и компания трябва да се надяват на успех на същия непредвидим политик, който мобилизира сънародниците си на референдум срещу програмата за строги икономии, налагана от „тройката“ – ЕК, ЕЦБ и МВФ, а седмица по-късно беше принуден да приеме една още по-рестриктивна програма, наложена му от същите институции.

- Обаче същата тази програма се оказа единствената възможна за момента алтернатива на излизането на Гърция от еврозоната, връщането на драхмата и оставянето на страната на произвола на съдбата.

- Така е и Ципрас не се оправдава. Ще го цитирам: „Моята съвест е чиста. Това беше най-доброто, което можем да постигнем на фона на баланса на силите в Европа в момента и при условията на икономическо и финансово задушаване, които са ни наложени“.

- Споделяте ли мнението на повечето политически анализатори, че Ципрас ще остане начело на страната си и след извънредните избори?

- Да. За мене голямата въпросителна е ще запази ли поетия курс Ципрас, или след като бъде овластен отново на предстоящия вот, ще започне пак да извива ръцете на кредиторите. Техни представители вече обявиха, че очакват реформите в Гърция да продължат.

Ако има забавяне или клинчене, страната няма да може да разчита на траншовете от т.нар. трета спасителна програма за цели 86 млрд. евро.

Не ми е ясно до каква степен в Брюксел и Берлин си дават сметка, че тъкмо левият Ципрас – бивш комунист, фен на Че Гевара, повел вече една по-умерена СИРИЗА към политическия център на мястото на дискредитираната от корупционни афери и управленска немощ ПАСОК, е единственият гарант за реформите в Гърция.

Реформи, които включват не на последно място и решителна борба с корупцията и политическия клиентелизъм в Гърция. Това са две от най-острите язви на гръцкото общество, подхранвани десетилетия наред от двете големи партии – лявата ПАСОК и дясната „Нова демокрация” – и понастоящем съюзници на Партията на европейските социалисти и Народната партия, които на практика формират политиката на драконовските мерки за икономии в Гърция.

Именно тези две гръцки партии загробиха страната със стотиците милиарди кредити, значителна част от която потънаха в джобовете на олигархията, а голяма част се върнаха в банките кредиторки след покупките на скъпоструващо и ненужни западни оръжия и други подобни „инвестиционни“ проекти.

СИРИЗА вече даде ясна заявка за борба с корупцията и политическия клиентелизъм, за повишаване на събираемостта на данъците и спиране на държавните течове, едно от условията за които е на практика изграждането на нова, модерна и ефективна администрация.

- За да станат обаче заявките реалност, партията се нуждае от относителен управленски комфорт.  

- Именно. Ципрас беше принуден да поеме курс към предсрочни избори, след като не можа да овладее бунта в СИРИЗА, при който крайнолевите депутати от коалицията, възмутени от обратния му завой с приемането на искането на кредиторите, гласуваха против ратифицирането на споразумението за новата финансова помощ за Гърция.

То мина благодарение на подкрепата на опозиционните партии. Неслучайно бившият лидер на ПАСОК и бивш финансов министър Евангелос Венизелос коментира саркастично, че не може в парламента да има две мнозинства в подкрепа на правителството: едно, което гласува за безспорните и приятни неща в управлението – формирано от всички леви депутати, и друго, което одобрява непопулярните мерки, прокарвани с подкрепата и на опозицията, тъй като част от левите депутати гласуват „против“.

- Сам потвърдихте, че според вас е напълно реалистично Ципрас да спечели предсрочните избори след месец. Какво би следвало във вътрешнополитически план тогава?

- Новите избори биха могли да осигурят такова мнозинство на Ципрас, че да управлява самостоятелно, без да е зависим от коалиционен партньор като крайнодесните „Независими гърци“ в момента, и да е защитен от бунтове в собствените си редици.

Последното е особено важно, след като вече стана ясно, че крайнолявата фракция в СИРИЗА се отцепва, ще сформира нова партия с 25 депутати – „Народно единство“, и ще бъде оглавена от бившия енергиен министър Панайотис Лафазанис, лидер на крайнолявата фракция в СИРИЗА, която не подкрепи третата спасителна програма.

Ако останат в редиците на СИРИЗА, крайнолевите нямат шанс на изборите, тъй като гръцката избирателна система е такава, че листите се редят от партийния лидер.

Политическата стабилност в Гърция е жизненоважна, за да могат да бъдат осъществени болезнените реформи от т.нар втори пакет, срещу които Гърция получава нови 86 млрд. евро.

Като се задължи да вдигне ДДС, да намали пенсиите, да развърже приватизацията, но и да предприеме строги мерки за борба с корупцията и повишаване събираемостта на данъците, Ципрас си осигури финансов тил, който от един момент нататък може да послужи за икономически растеж.

- По-всичко личи, че след унизителния гол с приемането на мерките за строги икономии СИРИЗА се връща в играта.

- Третата спасителна програма всъщност беше един не особено зрелищен, но ефективен гол за гърците. Капитанът Ципрас дори може да вкара и втори гол и Гърция да поведе – защото анализите сочат, че предстои опрощаване на голяма част от огромния гръцки дълг, който възлиза на 170 процента от БВП.

Това ще стане, ако МВФ успее да наложи своята теза, че за да тръгнат реформите в Гърция, които в момента я задушават, че за да има тя шансове да се изправи на крака и да си връща кредитите, е необходимо опрощаване на значителна част от този дълг.

Това е условието на фонда за Гърция той да се върне в т.нар. „тройка“, която междувременно стана „четворка“ – след като към финансовата помощ за Атина се присъедини и Европейският стабилизационен механизъм (EСМ).

За включване на МВФ в новата спасителна програма за Гърция особено настоява Германия, макар че Меркел и депутатите й в Бундестага са доста скептични относно необходимостта и възможността за ново отписване на задължения на Гърция.

- Правите прогнозите си с презумпцията, че СИРИЗА ще спечели убедително парламентарните избори. Бихте ли посочили конкретни аргументи за тава?

- Една от причините е, че двете големи партии от близкото минало – сменящите се във властта ПАСОК и „Нова деморация”, са дискредитирани в очите на гръцкия избирател. Той ги счита за главни виновници за сегашното си дередже – заради натрупаните през изминалите десетилетия кредити, заради политиката на строги икономии след 2009 г., когато по-голямата част от задълженията на Гърция към частните банки кредитори бяха преобразувани в задължения към другите страни, членки на ЕС.

Тогава банките бяха спасени заради риска, който са поели с тези кредити, и сега с него са натоварени европейските данъкоплатци.

И занапред „Нова демокрация” ще бъде главната опозиционна сила, но далеч зад СИРИЗА. Нищо чудно ПАСОК, която във все още действащия парламент има едва 13 от общо 300 депутати, да се бори за оставане на политическата сцена.

Другите двама играчи в настоящия парламент – социаллибералната партия „Потами“ („Реката“) и неофашистката „Златна зора“, надали имат сериозен потенциал, за да разбъркат сериозно електоралната карта.

С по-големи шансове като че ли са бунтарите от СИРИЗА, които могат да проведат кампания в стил „Ние сме партията на референдума, т.е. гласът на мнозинството”.

Все пак нека не забравяме, че на допитването, което скандализира бюргерска Европа, гърците гласуваха против политиката на диктат и икономии, налагани им от институциите кредитори, но в никакъв случай за излизане от еврозонота и връщане на драхмата.

- И все пак защо след всичките му провали и маневри, след резките обрати в политическата си линия и загърбване на програмата на СИРИЗА Ципрас продължава да бъде най-популярният политик в страната? Защо гърците продължават да го харесват?

- Надали само защото е некомпрометиран, води неразточителен начин на живот – нещо нетипично за гръцкия политически елит, красив е и е известен сред почитателките си като „секси Алекси“.

Ще си позволя да цитирам откъси с мнения за Ципрас на обикновени гърци и политически анализатори от един много сполучлив анализ в агенция „Ройтерс“, публикуван в „Дневник“. Те дават добра представа за механизмите, които движат неговата популярност:

Ципрас е най-популярният политик в момента. Той е млад и енергичен, никога не е бил замесван в скандали. Хората не забравят това, което направиха предишните правителства и опозиционните партии – те докараха страната до тази ситуация.

Гласоподавателите на СИРИЗА мислят, че Ципрас наистина е започнал война с еврозоната и постига най-доброто, което може. Те обвиняват политиците от еврозоната за условията на новата спасителна програма, но не и Ципрас.

Той лъже по-добре от другите. Той говори за проблемите на хората, но освен това ги употребява, за да се издигне.

Най-важното обаче е, че бившият комунист има история, съвсем различна от тази на лидерите на ПАСОК и „Нова демокрация“, които се редуваха да управляват Гърция за почти четири десетилетия.

Останалите партии излъчваха хора, замесени в скандали. Всички имаха скелети в гардеробите си.

Бих добавил и малко по-теоретичен ракурс в разсъжденията си. С вземането на властта в Гърция СИРИЗА се превърна в един от символите на Новото ляво. Новите леви, към които бих причислил и „Подемос“ в Испания, Джеръми Корбин, който най-вероятно ще оглави Лейбъристката партия в Великобритания, и други по-малки партии Европа, не са чугунени комунисти, нито дори неомарксисти в действията си, макар че са закърмени с Маркс и умело боравят с постмарксистката риторика.

В действията си обаче те по-скоро прилагат рецептите на Кейнс. Така че не са нито „радикални“, нито „антисистемни“, а просто искат да коригират десния завой на европейската социалдемокрация, отдала се на задушаващата прегръдка на неолиберализма и неговите постулати за пазарен фундаментализъм и остеритет (политика на строги икономии).

С други думи, те работят за възстановяване на социалната държава от 60–70-е години, разцъфтяла при рецептите на Кейнс плюс овластяване на гражданите в политическия процес.

- Да припомним обаче, че кейнсианството не отрича приоритета на частната собственост.

- Това е важно, както е важно и че отдава голямо значение на държавното управление и на публичния сектор. Един от постулатите му е, че търсенето на стоки и услуги трябва да се направлява, а при необходимост икономиката да се съживява чрез нарастване на държавните разходи и експанзивна парична политика.

Този модел допринася за възхода на икономиката в САЩ през последните години на Голямата депресия и за налагането на социалната държава в Западна Европа в годините след Втората световна война.

При него се минимизира отрицателният ефект от имуществените различия, а принципът на солидарността работи в полза на хората в нужда. Държавата се намесва в бизнеса чрез данъчната политика и има силни регулативни механизми, вкл. по отношение на дейността на монополите.

Сега враговете на Новото ляво размахват случващото се в Гърция като предупреждение срещу каквито и да било леви експерименти. Но гръцкият случай е много специфичен. Страната е хваната в менгемето на дълговете, натрупани от предходните правителства – консервативни и социалистически, и облагодетелстващи банките кредитори, а впоследствие развързали ръцете за действие на т.нар. институции.

- Преди седем месеца СИРИЗА дойде на власт с много ясни послания. Днес нещата изглеждат доста променени. Посланията остават ли същите?

- Въпреки че засега СИРИЗА е в дефанзивна позиция, да, посланията, с които дойде на власт, остават актуални. Тъкмо на фона на крайната неефективност на програмите за остеритет – строги бюджетни икономии, рязко свиване на доходите и покупателната способност на населението, предписани от неолибералите в Берлин и Брюксел.

При вглеждане в програмата на СИРИЗА установяваме, че тя само на пръв поглед изглежда радикална; по-скоро e подчертано социална в рамките на господстващите капиталистически отношения.

Новите гръцки леви предвиждаха вдигане на минималната заплата от 580 на 751 евро, повишаване на облагаемия минимум на 12 000 евро на година, възстановяване на 13-ата пенсия за пенсионери, които получават по-малко от 700 евро, безплатно електричество и продоволствени купони за поне 300 000 домакинства, защита на основното жилище от конфискация, осигуряване на безплатен достъп до медицински грижи, премахване на таксата върху битовата нафта, увеличаване на броя на ползващите се от осигуровка за безработица, спиране на приватизацията на държавни предприятия и др.

Цялата програма беше оценена за 12 милиарда евро, които СИРИЗА смяташе да намери, като намали изплащането на дълга, бори се срещу укриването на данъци и контрабандата и чрез получаване на европейски средства.

За съжаление сега СИРИЗА ще може да реализира една минимална част от намеренията си. Но ако успее да изправи Гърция на крака при наличието на някакви, макар и минимални защитни механизми срещу антисоциалните реформи, ако успее да вкара част от новите финансови инжекции за икономическо оживление, ако действително поведе решителна борба с корупцията и политическия клиентелизъм, ще влезе в историята. И въпреки опортюнизма си Ципрас ще се превърне в най-яркия символ на Новото ляво.