- Доколко кризата с Covid-19 застрашава голямото геополитичско равновесие? Ще ускори ли търговската война между САЩ и Китай?
- Заплахите, свързани с коронавируса, допълват структурните реалности. Да започнем със светкавичния възход на Китай. Бруталният устрем на Поднебесната империя представлява, от гледна точка на световното равновесие на силите, най-бързата тектонична еволюция на всички времена. Ако САЩ бяха голяма компания, те щяха да представляват 50 на сто от световния икономически пазар в годините след Втората световна война. През 80-те г. на ХХ век делът на Америка падна на 22 процента. Днес, след близо три десетилетия на двуцифрен китайски растеж, той възлиза на около 16 процента. Ако сегашната тенденция продължи, делът на САЩ в световното производство ще продължи да спада в следващите десетилетия, за да достигне едва 11 процента. През същия период делът на Китай в световната икономика, който нарасна от 2 на сто през 1908 г. до 18 на сто през 2016 г., се очаква да достигне 30 процента през 2040 г. Икономическото развитие на Китай прави тази страна опасен политически и военен конкурент. Днес Китай заплашва реално САЩ и би могъл да ги изхвърли от върха на йерархията, която от десетилетия Америка смята за естествена. Успехите и провалите на двете страни при справянето им с пандемията, но и в способността им да поддържат определено влияние на международната сцена, ще бъдат решаващи в надпреварата за хегемонията. Всичко това би могло да доведе до радикализация на тяхното съперничество.
- Може ли Китай парадоксално да се окаже големият победител в тази криза?
- Трябва да признаем, че усилията на Китай бяха особено плодотворни. Днес Пекин успява да забави ритъма на новите заразявания, дори да намали кривата на заболяемостта (ако вярваме на официалните данни на китайските власти). За разлика от него САЩ остават в плен на многобройни трудности. Ако тази ситуация продължи, до голяма степен ще се промени възприятието на всички за китайския авторитаризъм и за добродетелите на американската хегемония. Въпреки това Китай не е най-голямото предизвикателство, което очаква САЩ в справянето с тази пандемия. Сърцевината на проблема е преди всичко американската неспособност да даде интелигентен и пропорционален отговор на здравната криза. Въпреки лошото американско представяне на този етап обаче, бих искал да припомня като историк, че демокрациите често се организират по-бавно пред заплахите. Но след като латентният период приключи, тяхната реакция като цяло се оказва отлична. САЩ са емблематичен пример за този исторически закон. Тази страна никога не би спечелила и най-малката война в историята си - независимо дали става дума за Войната за независимостта или Втората световна война - ако се вземат предвид само първите месеци на конфликта. “Войната” срещу коронавируса ще бъде дълга. Така че е твърде рано да се смята, че САЩ са губещите. Както често повтаря Уорън Бъфет, един от най-успешните бизнесмени в света: “Пари не се печелят дългосрочно с къси продажби!”.
- В книгата си анализирате различните сценарии, които биха могли да предизвикат сблъсък между Китай и САЩ. Ще бъде ли пандемията искрата на конфликта?
- В книгата ми “Предопределени за война: Могат ли Америка и Китай да избягат от капана на Тукидид?”, по никакъв начин не предричам момента, в който ще започне войната. Нито предвиждам търканията и събитията, които ще направят войната неизбежна. Разбира се, там говоря за различни сценарии, които биха могли да предизвикат конфликт в близките години: порив към национална независимост в Тайван, сблъсък между американски и китайски военни кораби в Южнокитайско море, политическия хаос в Северна Корея или пък търговска война, която ще доведе до военен конфликт. Но повече от искрата, която ще предизвика войната, се интересувам от общия контекст, който предопределя дали една искра ще предизвика пожар, от структурните фактори, обясняващи как обикновени контролируеми събития пораждат ескалация с непредвидима сериозност и невъобразими последици. Когато една възходяща сила заплашва да детронира една установена сила, се отключва опасна динамика, която в крайна сметка може да стигне до война.
- Това ли наричате капана на Тукидид?
- В своя разказ за Пелопонеската война, великият древногръцки историк наистина описва за първи това явление. По повод войната, която преди две хиляди и петстотин години е опустошила двата големи града на класическа Гърция, той отбелязва: “Страхът, който възходът на Атина вдъхна на Спарта, направи войната неизбежна”. Там, където други приписват началото на Пелопонеската война на съвкупност от различни фактори, Тукидид стига право в целта: той посочва основната причина за една от най-катастрофалните и смайващи войни в историята. Дълбоката интуиция на Тукидид описва опасна конфигурация, която се среща редовно в историята. Когато една нововъзникваща сила предизвика господстващата сила, независимо какви са нейните намерения, резултатът е такова структурно напрежение, че насилственият конфликт става правило, а не изключение. Именно това се случи преди малко повече от сто години, когато индустриална Германия разтърси превъзходството на Великобритания в йерархията на нациите. Катастрофалният изход от тяхното съперничество беше Първата световна война. Същото явление за малко не предизвика конфликт между Съветския съюз и САЩ през 50-те и 60-те г. на ХХ век. А днес Китай, който е в пълен възход, застрашава старото господство на САЩ: ето защо тези две страни рискуват, както Спарта и Атина някога, да попаднат в капана, който Тукидид е описал.
Свързани статии: http://glasove.com/categories/intervyuta/news/greym-alisyn-i-kapanyt-na-tukidid-sasht-i-kitaj-vyrvyat-kym-vojna
Превод от френски: Галя Дачкова