Димитър Иванов: Първанов ни вкара в руски капан

<p><strong>Г-н Иванов, очевидно е, че българското правителство има затруднения с решаването на българо-руските енергийни проекти. Бихте ли очертали генезиса на тези проблеми: от една страна, изглежда, че в тези проекти има предизвикателство за България, в добрия смисъл, но от друга, се говори за опаснoст от прекомерно засилване на руското влияние. Къде е истината и къде сбърка България в тези преговори от самото им начало?<br /></strong><br />Да се даде еднозначна оценка на положителното и отрицателното в тези проекти е много сложно, още повече че те са проекти на бъдещето и трябва да имаме много ясна картина какво ще представляват Балканите и Европа след един период от 15&ndash;20 години. Освен това за някои от тези проекти се говори от 10, а за други от 20 години, т.е. те имат дълга предистория. Ако започнем от &ldquo;Белене&rdquo;, през &ldquo;Бургас&ndash;Александруполис&rdquo; и стигнем до &ldquo;Южен поток&rdquo; &ndash; най-младия проект. В този смисъл основната грешка, като държавно поведение, беше събирането на проектите в един пакет, т.нар. от президента &ldquo;Голям шлем&rdquo;. Това беше съпътствано с много политическа помпозност и едно посещение на предаващия мандата Путин и идващия след два месеца негов наследник Медведев. То беше интересно като политически ход, но като икономическа реалност не даде възможност да се говори експертно, икономически и технологично, дори екологично като аспекти за всеки един проект. <br /><br /><strong>Защо?</strong></p> <p>Защото тези проекти са съвсем различни. Единият проект е за производство на електроенергия, другите два са за транспортиране на енергоносители, съответно природен газ и нефт. Те имат различни цели и събирането на трите проекта механично като един пакет ги превърна вече в политически проект. <br /><br /><strong>Ние сами ли го направихме така, или това беше подсказано от руската страна? </strong><br /><br />Това беше обявено от нашия президент. Как се е стигнало до тази инициатива и на кого му е харесала, е трудно да се каже, но така или иначе Русия иска да реализира всички проекти. От гледна точка на България това събиране не беше правилно, защото, превръщайки ги в политически проект, конкретното говорене, което новото правителство се опитва да направи от два месеца, се затруднява. <br /><br /><strong>Тоест ние сме сбъркали при самото полагане на разговора, пакетирайки всичко в областта на политиката&hellip;</strong><br /><br />Не може, ставайки пълноправен член на ЕС и бидейки член на НАТО, съвсем ясни организации със свои приоритети и политика, ние изведнъж да формираме по-малка балканско-българска политика на фона на събиране на три енергийни проекта на Русия. Ясно е, че Русия ще превръща в политически диалог всеки един от проектите, било поотделно, било в пакет. Илюзия е, че могат да се водят някакви балкански пазарлъци, защото проектите са групирани. Като политическа и обществена нагласа, ние се сърдим на руснаците, че защитават собствените си интереси. Това е тяхно право. Ако разглеждаме проектите един по един: &ldquo;Белене&rdquo; е най-старият проект. Но не само неговата икономическа ефективност, ако приемем, че екологичните проблеми са изчистени, е предмет на анализ, защото в крайна сметка той е продаване на една голяма част от пазара на електроенергия в България.&nbsp;&nbsp; <br /><br /><strong>Казват, че ако се построи &ldquo;Белене&rdquo; ще поевтинее токът и ще има и за износ?<br /></strong><br />В момента, в който се пуска ядрен реактор, той заема своето гарантирано място в енергобаланса, за разлика от другите горива. В този смисъл дали ще поевтинее или няма да поевтинее токът, това зависи от анализа на инвестицията, от цената на урановото гориво и ред други фактори, които са доста футуристични и касаят първата половина на ХХІ век. Сега акцентът е фокусиран върху инвестицията, защото България, усещайки финансови затруднения, чувствайки кризата, съвсем правилно заявява: не, ние няма да извадим няколко милиарда, защото не ни се струва разумно да инвестираме в нещо, което дори и да е перспективно, не е държавен приоритет. Тази позиция е правилна и търсенето на инвеститори, които да поемат инвестиционните рискове, също е правилно.<br /><br /><strong>А правилно ли е инвеститорите да са само от руска страна? Говори се, че руснаците може да изкупят и голяма част от българския дял?<br /></strong><br />Това едва ли ще се случи. Русия да изгради своя ядрена електроцентрала в България, на територията на Евросъюза&hellip; на мен това ми звучи малко нереалистично. Това е по повод &ldquo;Белене&rdquo;, какво и как ще се случва. Другите проекти също си имат своя логика: например &ldquo;Южен поток&rdquo; &ndash; той не е двустранен, нито тристранен, той е многостранен проект, в който освен Русия и България ще участват още поне половин дузина страни. Така че ние не можем да решаваме изначално съдбата на този проект. Трябва да си дадем сметка, че имаме само 500 км от едно трасе, което е 3000 км. Трябва да се съобразим с визията на общата европейска политика в контекста на руската енергийна политика. Този проект представлява следното: руски или друг газ, който е под контрола на &ldquo;Газпром&rdquo; да бъде пренесен в сърцето на Европа по един алтернативен път, като се заобиколи Украйна. Това е нещо, което Русия се опитва да прави и най-вероятно ще успява да прави. В този смисъл ние трябва да търсим максималния си интерес по отношение на таксите, по отношение на достъпа до газа, на други отстъпки. <br />&ldquo;Бургас&ndash;Александруполис&rdquo; е вече съвсем различен тристранен проект. При него има друг вид тежести &ndash; откъде идва нефтът, гарантиран ли е той, какво е нашето участие, не е ли малка сумата от 30 млн. долара, която ще получим. <br />Преди около месец президентът направи остро изявление, като разкритикува премиера, обвинявайки го в неподготвеност, некомпетентност, неясна визия по отношение на енергийните проекти. Наистина Георги Първанов има дългогодишни апетити в тази област &ndash; да действа като посредник или като търговски разпределител на интереси. Това са все неща, неприсъщи за президентската институция по нашата конституция. Но не това е най-важното. В това остро изказване част от оценките бяха професионални и задълбочени, защото той много години работи заедно с екипа си по тези въпроси, но имаше и такива, които отново бяха в общ политически план: давайте да правим, ще изгладим несъгласията, &ldquo;Белене&rdquo; безспорно е блестящ обект, другите неща са изпълними, давайте да работим, защо се държим така несериозно и неподготвено. От тези думи прозира политически натиск. <br />Да не забравяме все пак, че в последните години направихме доста отстъпки, променяха се процентите, формата на участие и се стигна до едно ниво, което едва ли е най-приемливото и покриващо всички наши рискове. <br /><br /><strong>Как според вас действа новото правителство по тези проекти?</strong><br /><br />То зае една разумна позиция, като поиска време, за да анализира ситуацията около проектите и да вземе решение. Като че ли започнаха да се разделят отделните проекти, да не вървят в пакет. Това е правилно и може да доведе до подобрение на условията по изпълнението им. <br /><br /><strong>Искам да се върнем на въпроса за &ldquo;Белене&rdquo;. Едни от важните проблеми около него са за горивото и отпадъците. Какво трябва да се направи по тези проблеми?<br /></strong><br />Преди двайсет години, още в началото на създаването на Руската федерация, Руската дума прие един закон, с който едностранно отмени приемането на отработеното ядрено гориво. Това решение отмени договора между НР България и СССР от 60-те години, според който ние връщахме отработеното гориво в СССР и не се интересувахме повече от неговата съдба. Предвид екологичните промени, настъпили в света, Руската дума отмени това положение. Въпреки опитите на много български правителства тази едностранно отменена клауза не е възстановена. Сега и за в бъдеще не е ясно какви финансови претенции ще предяви руската страна по този въпрос. Сега, с преговорите за &ldquo;Белене&rdquo;, моментът е подходящ да се поиска възстановяване на тази клауза: да, вие давате технологии, за да изградим централата, но дайте да решим дефинитивно проблема с отработеното гориво. Това е стратегически въпрос по отношение на ядрената енергетика. Аз това не го чух изобщо при преговорите през последните години. Тук трябва да се потърси един по-правилен изход. <br />Освен това, както казах, &ldquo;Белене&rdquo; е продаване на пазар. Какво ще се случи с българския електрически пазар? Какво ще се случи с българската стратегия по отношение на енергетиката в контекста на европейската енергийна стратегия, също е много важно. Тъй като Европа е бедна на енергоресурси, тя развива политика, която я прави по-защитена от евентуална енергийна колонизация, каквато биха искали да постигнат и Русия, и всички притежатели на нефт и газ в света. В крайна сметка има две основни насоки в европейската енергийна политика: първо, това са възобновяемите енергийни източници &ndash; вода, слънце, въздух. Целта е там да се увеличава тяхният дял за сметка на класическите източници на енергия. Другото направление е да се пести енергията. Когато си беден на ресурси, започваш да влагаш средства в пестенето им и постигаш по-добър баланс за себе си. Второ, да се либерализира пазарът така, че консуматорът на енергия да може да избира доставчик, да може да се пазари и да оказва влияние върху цените. Този либерален енергиен пазар се превръща в регулатор на апетитите на производителите. Другата страна на този подход е диверсификация на доставките. Тази политика напълно се свързва с нашите възможности, но дали ние я реализираме? Като не я прилагаме, ставаме жертва на енергийните апетити. Тук ни е прекъсната връзката с Европа и ние не се възползваме ефективно от откриващите ни се възможности. Така се проявява енергийна зависимост, която се превръща в политическа и икономическа. &ldquo;Набуко&rdquo; е такъв проект за диверсификация, който ще донесе 30&ndash;35 млрд.куб.м, но при положение че Европа ще консумира 150&ndash;160 млрд. куб.м газ, внесен от Русия &ndash; Изток, тези 30 млрд. ще подобрят картината, но няма да я променят коренно. <br /><br /><strong>Излиза, че &ldquo;Набуко&rdquo; не е равноценен заместител и не може да даде на Европа енергийна независимост?<br /></strong><br />Естествено. В момента Русия изнася за Европа 130 млрд. куб.м. Дори да се намали тази консумация от кризата, тя ще остане в близки до тези нива. Така че &ldquo;Набука&rdquo; ще осигурява четири-пет пъти по-малко количество от нужната газ. В Европа това го разбират. И в крайна сметка представата, че &ldquo;Южен поток&rdquo; и &ldquo;Набуко&rdquo; са в един вид газова война, не е съвсем правилна. Има пазари и за едното, и за другото. <br />Така че ние трябва да участваме в основата на европейската политика. <br /><br /><strong>От думите ви излиза обаче, че България е в един капан. От една страна, заложен от начина, по който са водени разговорите с Русия, и от друга, ние трябва да разделим трите проекта, за да извлечем максимална полза от всеки един, но вече е твърде късно. Така ли е?<br /></strong><br />Не смятам, че е твърде късно. Тези проекти така или иначе ще се разделят, те по своята природа, както казах в началото, са отделни. Опитите да се подпишат на една и съща маса, в един и същи ден са несериозни и нереалистични. В този смисъл правителството е в капан, но в капан с изходи, а не в щракнал капан.</p> <p><strong>От догодина се очаква повишаване на цената на газа. Работодателите реагираха много остро на това. Какъв е вашият коментар по този въпрос?<br /></strong></p> <p>Газът си има една формула, тя се договаря, предоговаря, но следва собствен ход. Повишаването на цената на петрола от края на миналата година ще повлияе на газовите цени, защото те я следват в рамките на една фаза от шест или девет месеца. На фона на всичко станало през последните години е трудно да се прогнозира, че ще настане мир и любов в газовите отношения. <br /><br /><strong>Какво може да се каже като обобщение по българските енергийни проблеми?<br /></strong><br />Много е важно правителството да усеща обществена подкрепа и да има правилно насочени действия по този въпрос&hellip;<br /><br /><strong>Казвате обществена подкрепа, но това са твърде експертни въпроси. Едва ли може да се разчита на общественото настроение при такива строго технологични, икономически въпроси.&nbsp; </strong><br /><br />Да, но тези въпроси засягат общественото развитие. Цените ще ударят всяко домакинство и икономиката като цяло. Конкретните анализи и технологии не се разбират от обществото, но експертите трябва да намерят езика, на който да преведат на хората последствията от всичко това. И да не забравяме, че Народното събрание трябва да изготви енергийна стратегия&hellip;<br /><br /><strong>Това е много важно. Откога не е приемана такава? По закон вече трябваше да има изготвена стратегия...<br /></strong><br />Законът, който беше приет 1999 г. при управлението на ОДС, когато започна реформирането на този сектор, предвиждаше на две години да се изработва енергийна стратегия. Мисля, че стратегия няма от поне осем години, последната е от 2001 или 2002 година. Липсата на такава стратегия ни дава ето такива коментари, които са много партийни, фрагментарни (става въпрос за коментара на президента Първанов &ndash; б.ред). и освен това в Народното събрание се консолидира обществената подкрепа. Когато има приет документ &ndash; всеки може да види какво ще прави държавата в следващите години. Това, че не се изготвят такива енергийни стратегии периодично, e пропуск и сега е нужно да се изработи актуална стратегия, а това е в ръцете на новото мнозинство. В противен случай на раменете на един министър, на премиера или на цялото правителство ще легне взимането на решения, за които после могат да бъдат упреквани. Надявам се, че настоящите управляващи, паралелно с воденето на преговори ще насочат усилия към изработването на такава стратегия и ще ревизират това, което сме си мислили преди осем или десет години. <br /><br /><strong>Това е интересно. Какво си представяхте тогава?<br /></strong><br />И тогава имахме криза, намирахме се две-три години след &bdquo;бурята Виденов&rdquo;. Представяхме си, че ще дойде един светъл живот, в който индустрията ще работи, доходите ще нараснат, съответно цените на енергията ще се качват&hellip; Общо взето, от това, което си представяхме, само цените нараснаха, и то повече, отколкото си представяхме&hellip;</p>