Диана Янкулова: Битката за свободата на словото е спечелена и това е излишно връщане в едни преживени периоди

<p><strong>Г-жо Янкулова, как ще коментирате изявлението на лидера на "Атака" от парламентарната трибуна днес, че водещата на БНР Диана Янкулова е дала възможност на зам.-председателя на ДПС Лютви Местан и един адвокат да развият тезата, че случаят в Кърджали е полицейско насилие. Вие сте политическо назначение според Сидеров?</strong></p> <p>Ако трябва да съм точна, в "Хоризонт" работя от 18 години. Дойдох на стаж като студентка, помня и първия си репортаж от лагера на гладуващите 39 депутати от СДС срещу приемането на Конституцията през 1991 година. Никога не съм работила на друго място, с изключение на тази една година от май 2008 година до юли 2009 г., когато действително ръководех пресцентъра на МВР. Много трудно приех това предизвикателство, но го направих, защото беше време, когато МВР трябваше да отвори работата си за обществото и да отговори на изискванията за граждански контрол. Тук трябва да подчертая, че едва ли в нечий пресцентър се прави политика. Специално в МВР ние сме се придържали единствено към принципа да показваме работата на полицията, а именно в борбата с престъпността, и да отговаряме на всички въпроси, които поставят медиите и обществото по тези теми. Дори и в случаите, в които фактите за полицията не са били лицеприятни.<br /><br /><strong>Тенденциозно ли беше все пак това предаване, което водихте?</strong><br /><br />Политическото предаване, за което Сидеров твърди, че е изпълнило политическа поръчка, беше в деня на дебатите в Народното събрание по случая в Кърджали и беше логично темата на деня да е свързана с въпроса има ли полицейско насилие в страната? В това предаване е имало абсолютен плурализъм на мненията. Само ще изброя хронологията. То започна с включване от Кърджали, където рефлектираха фактите, изнесени в Народното събрание, след това беше включен Лютви Местан, който говори 10 минути. Ако го попитате, и той сигурно ще каже, че му е било малко времето. След това бе включен безспорният експерт, адвокат Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и защита на правата на човека, който води годишно по няколко такива дела в Страсбург. След това бе поканен Димитър Стоянов, който говори само с 30 секунди по-малко от Лютви Местан и може би щеше да говори повече, ако телефонната линия не бе прекъснала, което не е във властта на журналиста, това е предаване на живо, случва се. След това имаше разговор с полицейски експерт, бивш директор на Инспекторат на МВР, това е секторът, който прави проверките и разследванията по всички такива случаи, когато има съмнения за неправомерно полицейско поведение, който обясни каква е технологията за преценка и за проверка и за установяване, ако има нарушения от страна на полицаите. Така или иначе, г-н Волен Сидеров не беше споменат по никакъв повод в това предаване, но след като поиска, той получи думата. Днес чух от парламентарната трибуна думите му, че като лидер на политическа сила той има право да говори когато и колкото си иска по националните медии. Да припомним, че по закон само тримата първи в държавата имат това право &ndash; президент, премиер и председател на Народното събрание, и той не е в такава роля. Ако допуснем, макар че това е само теоретично, защото аз не приемам никой от упреците на Волен Сидеров, че аз съм имала манипулативно поведение в ефир, то аз съм само един журналист от 10-те програми на БНР. И не виждам никаква причина за заключението му, че радиото трябва да се прочисти от кадрите на БСП и ДПС и това ще стане до месеци с приеманоте на новия Закон за радио и телевизия. Това възприемам като директна заплаха, и то не само срещу себе си, а срещу медията и журналистическия труд.<br /><br /><strong>Нормално ли е това да се случва в едно демократично общество и не е ли един вид натиск върху медията?</strong><br /><br />Аз съм категорична, че това не е нормално и че този случай трябва да остане изолиран и не бива да се повтаря. Аз смятам, че той е минало, свързано с едни по-бурни и по-ранни години по време на демократичния преход на страната ни, които показваха и на онези, които оказваха натиск, и на онези, които бяха обект на този натиск, че това не води до никакви добри резултати. Мисля, че битката за свободата на словото е спечелена и че това е излишно връщане в едни преживени периоди. Ще припомня, защото така или иначе беше намесено пребиваването ми в МВР, практика е да се канят и журналисти за шефове на пресцентрове в тежки ведомства, а не партийни активисти. Доказва го и фактът, че сегашният директор на пресцентъра на МВР е друг колега от радиото. Това значи ли, че един ден ще има политици, които ще трябва да прочистват и от кадри на ГЕРБ? Аз съм възмутена, защото смятах, че след всичките тези години на прехода това е завинаги затворена страница. Благодаря на колегите от БНР и на всички журналисти, които споделят позицията, че политиците нямат право да заплашват свободата на словото.</p> <p><em>Интервю на Калина Петрова,<br /> Информационна агенция КРОСС</em></p>