Даниел Вълчев: Управлението на ГЕРБ – много говорене без пробив

<p><strong>- Положителното или отрицателното тежи повече в преценката ви за едногодишното управление на кабинета &bdquo;Борисов&rdquo;?</strong></p> <p>- Като цяло това управление е може би най-хаотичното, което е имала България през последните 15 години. Ще кажа защо това е хубаво. Статуквото в България е вид ред, макар да е ред, който не харесваме, то все пак е вид подреденост на нещата. Няколко правителства се опитваха по свой си начин и с различен интензитет да преборят това статукво или части от него и да наложат някакъв друг, рационален ред, но това не им се получи много. Тук-таме има пробиви в отделни области, но като цяло статуквото у нас &ndash; за разлика от други държави, които преди 20 години бяха горе-долу на нашия хал &ndash; остава изключително силно. За пръв път сега според мен статуквото е малко разколебано. Разколебано е, защото бидейки ред, то обикновено реагира на друг ред, а на хаоса някак си не може да реагира. И ако трябва да го кажа по-популярно &ndash; като че ли има части от статуквото, които са малко ошашавени. Лошото е, че това би трябвало да бъде съпътствано все пак със стабилизиране на обществото на някакво друго равнище на подреденост, а според мен това не става. Напук на големите приказки, които слушаме вече цяла година, в нито една от ключовите области няма пробив. Ще започна със здравната система. Ясно е, че здравната система се нуждае от много дълбока реформа. Освен много говорене обаче дотук абсолютно нищо не се е случило. Не по-различно е положението с пенсионната система. Има едно постоянно люшкане: &bdquo;Ще направим това след две седмици, ще направим обратното, ще направим нещо трето&rdquo;. Все още никой не знае на каква възраст ще се пенсионираме, докога ще ползваме отпуските и какво ще става с осигуровките &ndash; ще се увеличават ли, или ще намаляват. Системата на образованието. В областта на училищното образование имаше едно голямо нещо, което трябваше да се случи и това е новият Закон за училищното образование. Кой знае защо обаче вече цяла година този закон не влиза в Народното събрание. Този законопроект е важен, защото една от големите язви на българското образование е големият брой деца, които отпадат от училище относително рано. Едно от ключовите решения, за да се преодолее това положение, е разделянето на гимназиалния етап на две &ndash; на първи и втори гимназиален етап. Тоест системата трябва да има изход след 10 клас. Всички знаем, че по Конституция задължителното образование е до 16 години и когато системата няма изход, тези, които имат слаба мотивация, не излизат с никакъв документ. Другото важно нещо е в областта на висшето образование и науката. Министър Игнатов трябва да бъде поздравен за смелостта, че внесе законопроект за промяна в системата на даване на научни степени и научни звания. Какво се случи обаче &ndash; законопроектът не беше кой знае колко читав и моето разбиране беше, че в Народното събрание ще го пооправят и ще върви напред. Само че в Народното събрание не просто го влошиха драматично, ами на всичкото отгоре не използваха това, че президентът наложи вето &ndash; според мен донякъде основателно &ndash; за да могат да го пооправят малко, а си го прегласуваха същия. Преди няколко седмици законът влезе в Конституционния съд. Като разбраха това, в Министерския съвет гласуваха промени в току-що приетия закон, които сега предстои да бъдат приети в Народното събрание. Такова чудо съвсем не бях виждал.</p> <p><strong>- Според вас кои са най-драматичните недостатъци на Закона за академичното развитие? </strong></p> <p>- Законът за академичното развитие според мен е правилен като философия. Никакво съмнение няма, че тази система трябва да се демократизира и да се децентрализира, защото никъде по света човек не става доктор на държавата. Ставаш доктор например на Колумбийския университет, а не доктор на САЩ. Няма никакво съмнение, че научно звание и научна длъжност са едно и също. Какво значи да си професор, без да преподаваш в университет? Начинът, по който това е направено, обаче не е достатъчно добър. Има твърде много открити въпроси и хипотези, които не са уредени в закона. Аз съм голям противник на това един закон да има правилник на приложение &ndash; това е една врата, през която законът винаги се дописва, без да се минава през официалната и по-тежка процедура с дебат и публичност. В този закон има няколко правно-технически недомислици. Например идеята за нуждите на акредитацията един преподавател да се брои само в едно висше училище е правилна. Иначе един човек може да преподава и в пет университета, но когато оценяваме кой университет с какъв преподавателски капацитет разполага, е нормално да го броим на едно място, другото е циркаджийско. Фактът, че той ще отиде за една седмица някъде или ще изнесе цикъл лекции другаде, не го прави професор на друг университет. Това обаче кой знае защо в закона е описано като право на един трудов договор. Не е възможно професор да има право на един трудов договор, а секретарката му на повече от един, както е по Кодекса на труда. Това от моя гледна точка си е противоконституционно.</p> <p><strong>- Тоест според вас този текст ще падне в Конституционния съд?</strong></p> <p>- Разбира се, че ще падне. Аз пак казвам, че поздравявам Сергей Игнатов за това, че имаше смелостта да направи това нещо. Какво правят обаче в НС &ndash; нали това беше идеята, с допълнителен дебат и с малко помощ да стане един добър закон. Ако законът падне като цяло в КС, ще се получи следното &ndash; през следващите месеци, да не кажа години, никой няма да има смелостта отново да внесе такъв закон. И цялата добра идея да се помръдне малко този архаичен модел ще бъде погребана за доста дълго време. Този закон можеше да бъде направен по един по-внимателен начин, защото в крайна сметка работата на едно мнозинство е да подпомага министрите си, а не тайничко да ги бламира.</p> <p><strong>- Доколкото разбирам, вие подкрепяте философията на реформата, която се опитва да прави сегашният екип на Министерството на образованието, критикувате само техническото изпълнение?</strong></p> <p>- Да, безспорно подкрепям, защото това са идеи, които не са нито на този екип, нито на нашия екип, това са идеи, които отдавна зреят в българското общество. То е малко като с матурите &ndash; никой не се съмняваше, че трябва да има матури. Целият въпрос е, че от 1999 г., когато се прие първият закон за въвеждане на матури, никой не направи усилие това нещо да стане действителност. Същото е с научните степени и научните звания. Ясно е, че ще понесат негативи тези, които го направят. Не можеш да въвеждаш реформи в някаква система, без поне работещите в системата да не се поизнервят. <br />Има сектори, които се нуждаят от по-тежки реформи, отколкото обикновеното позамазване на някакви пукнатини. Не мога да кажа доколко това мнозинство въобще е склонно да понесе резултата от каквато и да е реформа, защото тя ще бъде непопулярна. Когато постоянно се стремиш към популярност и това ти е основен маркер за това дали се справяш, реформите стават много трудно.</p> <p><strong>- Какъв е коментарът ви за отложената реформа в БАН?</strong></p> <p>- Проблемът в тази институция е, че след 9 септември 1944 г. БАН се е развила по съветски образец, като въплъщава в себе си две различни по принцип функции &ndash; от една страна, клуб на нотабилите в науката, тоест престижен клуб на много заслужилите, а от друга страна, национален научен център. Това са две много различни функции. Теоретично няма пречка те да бъдат съвместени. Целият въпрос е, че обикновено националният научен център е едно държавно образувание &ndash; държавата задава приоритетите, финансира и очаква някакъв продукт. При нас логиката обикновено е такава &ndash; вие ни дайте парите и не ни се бъркайте. Добре, но това не е въпрос на някаква академична автономия, тук трябва да се постигнат определени научни цели. В крайна сметка, добри или лоши, политиците са тези, които казват какво е развитието, какви са приоритетите и осигуряват финансирането. Така че под реформа аз разбирам това &ndash; да има яснота, че клубът на нотабилите не е този, който ще взима решенията за приоритетите в научната област. Този, който взима тези решения, трябва да носи политическа отговорност за това. И второ, разбира се, много е важно да има яснота относно обновяването на тази система. Вие помните как в БАН си избраха предишния председател на академията въпреки изричния текст в закона, че ръководни длъжности се заемат до 70 годишна възраст. Те обаче си го избраха отново, и то почти единодушно. Даже бяха намерили аргумент, че председателят на БАН не е ръководна длъжност. За съжаление министър Игнатов не получи много подкрепа от правителството и от мнозинството. Не мога да кажа по какви причини. На няколко пъти го бламират &ndash; същото беше с откриването на нови университети. Това за мен е най-голямата тайна, дано един ден успея да разбера какво точно се е случило. Министър Игнатов каза на няколко пъти, че университетите в България са твърде крехки като научен потенциал, като база, като брой студенти и пр. и ние трябва да ги напътваме да отиват към по-големи изследователски и образователни комплекси, каквато е практиката в Германия, във Франция... Само няколко месеца, да не кажа седмици по-късно обаче го накараха да внесе проект за откриване на университет в Перник. Това противоречи на идеята и освен това е безпринципно, защото миналата година по това време имаше 15-ина искания за откриване на нови висши училища в България и 5 или 6 от тях бяха с положителна оценка от Агенцията за акредитация, тоест готови за внасяне в правителството и оттам в НС. Включително един в Добрич &ndash; аз бях народен представител от Добрич и трябва да ви кажа, че хич не ми беше лесно. Та даже и в Бухово има университет с готова акредитация и с положителна оценка. Но някак си ние удържахме. Ако пуснеш проекта в Перник, защо не пускаш този в Добрич? Кой решава? Аз за себе си имах много ясен критерий &ndash; ако ми докажете, че имате собствен преподавателски състав, не този, който ще пътува от София, от Варна или от Пловдив с влака, нямам нищо против, откриваме го. Никой не успя да докаже, че има такъв изследователски и преподавателски потенциал. А сега наистина нещата станаха безпринципни &ndash; да, ние ще ги намаляваме, но всъщност ги увеличаваме и изобщо не е ясно защо точно там ги увеличаваме.</p> <p><strong>- Казахте, че здравеопазването е един от най-нереформираните сектори. Този сектор обаче наистина се нуждае от трудна и тежка реформа.</strong></p> <p>- Така е, но някой трябва да го направи.</p> <p><strong>- Да, но не го направи НДСВ, и то в продължение на два мандата.</strong></p> <p>- Факт. Да, трябва да кажем с ръка на сърцето, че за осем години в здравеопазването нищо не се случи. Това е факт и това е голям грях.</p> <p><strong>- Кои са останалите части на статуквото, които са ошашавени от сблъсъка си с хаотичното управление на ГЕРБ?</strong></p> <p>- Големият проблем на България през последните 15&ndash;20 години е една неясна сплав между &ndash; може би това е основата на статуквото в лошия смисъл &ndash; останали от социализма мрежи и връзки, част от тях по милиционерска линия, от друга страна, сенчестият бизнес, който също е в някакви сложни отношения, и третата част, това е политиката, всичко свързано с политиката, като тук спокойно можем да добавим медийна среда и т.н. Всеки път, когато идва относително нов и непознат политически субект &ndash; така беше, между другото, и през 2001 г. с царя &ndash; има известно стъписване, тъй като няма история на отношенията. При Борисов беше същото &ndash; част от тези големи играчи започнаха да стават неспокойни и понеже неговото говорене е такова, че съдържа скрита, а и явна заплаха, те дълго време бяха неспокойни. Сега не знам дали не са започнали да се успокояват, защото, от една страна, всъщност от говоренето не следва кой знае какво &ndash; да, уловиха 23 проститутки край Варна и осъдиха 5 от тях по 1000 лв., но това не решава проблемите на борбата със статуквото в България.</p> <p><strong>- Тоест скритите играчи могат да отдъхнат?</strong></p> <p>- Не знам дали могат да отдъхнат. Трудно ми е да кажа, защото пък, от друга страна, на това правителство това му е най-силният ресурс. Ако то се лиши от това, обществената подкрепа ще започне да пада много бързо. Те са внимателни в това отношение и продължават да държат въпросните играчи в известна безтегловност. От друга страна обаче, трябва да признаем, че някои от големите елементи на сенчестия бизнес не са засегнати. Аз ще дам един пример с акцизните стоки. Проблемът с неплащането на акцизи, мита, ДДС и т.н. е двояк. От една страна, в бюджета не влизат някакви пари. Достатъчно е да видим колко алкохол и колко цигари без бандерол има, а за горивата да не говорим. То това са големите източници. Това, че не влизат в бюджета, е едната страна на проблема, другият проблем е, че всъщност това са огромни черни каси, това са черни пари и ние се чудим защо по избори ставало еди-какво си. Проблемът не е само в това, че има кой да получи тези пари, проблемът е, че някой може да ги извади в брой, а да изкараш няколко милиона лева в брой &ndash; аз съм адвокат, повярвайте ми &ndash; не е много лесна работа. Така че в това отношение няма някакъв голям пробив. Като видите какво количество алкохол изпива българинът, какво се декларира на митниците и какво произвеждат нашите предприятия, мисля, че изводът е съвсем ясен.</p> <p><strong>- И какъв е изводът &ndash; липса на капацитет, защита на сенчести интереси...?</strong></p> <p>- Не мога да кажа. Според мен обаче това правителство не може да се откаже точно от тази част от ангажиментите си, тъй като това е основният му стълб на обществена подкрепа. Причините могат да бъдат най различни &ndash; или некомпетентно водене на тази борба, или по-скоро липса на системност, защото едно е големият началник да каже, а съвсем друго това всичкото да стане по места.</p> <p><strong>- Некомпетентното водене на тази борба би могло да бъде подпомогнато с няколкото законодателни промени, които бяха направени или предстои да бъдат направени. Наскоро премиерът се похвали, че промените в НК, в НПК и идеята за създаване на специализирани съдилища се подкрепят от Европейската комисия. Като юрист, предполагам, че сте изкушен да коментирате това.</strong></p> <p>- В ЕС гледат с много голямо внимание т.нар. знакови дела. Тези дела обаче представляват 1&ndash;2% от всички дела в България. За състоянието на една съдебна система не се съди по това. За нея се съди по това дали когато нормалният човек има някакъв проблем, той може да му бъде решен. Така че това може да направи някому добро впечатление, но като цяло няма да промени съществено нищо. Да не говорим, че има много други недомислия, свързани с този съд, тъй като в България и в момента има специализиран съд и това е Софийският градски съд. Ако едно длъжностно лице от определен ранг извърши еди-какво си, то не отива в Районния съд, а в Софийския градски съд. Подтекстът на това, което се цели сега, е да се опитаме по някакъв начин да намерим някакъв особен вид съдии и тъкмо тях да поканим в този съд. Най-притеснителното обаче във връзка с тази идея е, че някак си тук се подминава един много важен въпрос и това е въпросът, че като цяло разследващите органи работят калпаво. Добре, правиш голяма операция, залавяш някакви хора, но не можеш да твърдиш и да искаш от съда да осъди някого за финансово престъпление по свидетелски показания. Това е правен абсурд. При финансовите престъпления трябва да има документи. Те така се установяват &ndash; движение на суми, а не да кажеш: &bdquo;Аз чух, че този смята да точи ДДС&rdquo;. И тогава да кажеш: &bdquo;Ето, те ги пускат&rdquo;. Ами за какво да ги държат? Трябва да се разбере &ndash; когато задържаш някого, ти го задържаш, защото вече имаш доказателства, а не защото смяташ да намериш доказателства. Фактът, че някого си задържал, не означава, че той е осъден.</p> <p><strong>- Трябва да се разбере, но в това отношение много по-мощно звучи и се чува гласът на премиера, а той препоръча на съдиите да работят по-добре и похвали полицията.</strong></p> <p>- Това да арестуваш някого не е голям проблем, особено ако той си е вкъщи. Целият въпрос е да намериш такива доказателства, с които след това да можеш да го осъдиш. Знаеш, че някой е бандит, той е известен бандит, така да се каже, но работа на разследващия орган е не просто да изкаже това на глас: &bdquo;Да бе, този е бандит&rdquo;, и после съдията да каже: &bdquo;Ами вярно, и аз чувам, че този е бандит&rdquo;, и да го осъди.<br />Целият въпрос е, че самото състояние на правния ред в България никога не е било особено стабилно. В цял свят хората искат да пооткраднат нещо и вероятно в цял свят има корупция. Въпросът е, че при нас това се превърна в едно поведение, което по-скоро се счита за нормално, отколкото за изключение. Даже ако човек от администрацията стои далеч от тези неща, на него се гледа като на някакъв захлупен човек, който не умее да се възползва от шансовете, които животът му дава. Ние и децата така възпитаваме.</p> <p><strong>- Споменахте популизма на Борисов, по същия начин обаче беше определяно и управлението на Симеон Сакскобургготски. Какви са разликите между двата типа популизъм според вас?</strong></p> <p>- Разликите са фундаментални. Има нещо общо във всички управления в модерното общество и това е, че комуникацията върви през медиите. Повечето съвременни лидери си дават сметка за това. Но царят по-скоро имаше обратния проблем, че не беше достатъчно комуникативен. Цяло събитие беше да даде интервю. Докато при Борисов е тъкмо обратното. Освен това трябва да признаем, че на него това му се удава. Няма да забравя преди няколко месеца как върви той по улиците на Русе и журналисти го питат: &bdquo;Ще осигурите ли европейски пари да оправим най-накрая улиците?&rdquo;. Улиците на Русе наистина са в много тежко положение. Ще ви кажа какъв щеше да е отговорът, ако беше някой министър или пък премиер, който е по-скоро експертно настроен. Той щеше да каже: &bdquo;Да, има шест програми и седем вида бенефициенти, три вида формуляри...&rdquo;, и надълго и нашироко да обясни. Какво каза Борисов? Той каза: &bdquo;Ето сега тия, дето толкова ги хвалите, че вкараха България в ЕС, те трябваше да знаят, че влезеш ли, няма пари за улици в градовете, какво направиха &ndash; нищо&rdquo;. Перфектно! Не може да му се отрече.</p> <p><strong>- Говорите за изключителните качества на Борисов да омагьосва аудиторията...</strong></p> <p>- Ако трябва да кажа малко по-точно, той успява да отдели интересните за публиката неща и да ги каже просто. Това си е дарба.</p> <p><strong>- Безспорно. Въпросът е какво място заема лъжата в това умение да комуникираш с широката аудитория? Откровената и безпардонна подмяна на конкретни факти, вплетена в тази риторика и в този тон на популизма, който обяснява всичко простичко или пък се опитва да реагира по най-атрактивния начин.</strong></p> <p>- То не е толкова неистина в намеренията, колкото в обрисуване на обстановката. Но това е характерно по принцип за политиката, ако трябва да бъдем честни. Ще дам един пример с Дянков &ndash; човек, на когото, общо взето, симпатизирам. Ето сега през месец едни бодри обяснения как България излиза от кризата. Всеки средно икономически грамотен човек знае, че хората тепърва ще усетят кризата, че безработицата ще продължи да нараства, че потреблението очевидно пада и поне през следващата половин година това няма да се промени, а може би ще се влоши. Основните отрасли, които носеха някакъв принаден продукт в България &ndash; строителство, туризъм и пр. &ndash; са в тежко положение. И когато ти бодро рапортуваш, че всичко е наред, няма как да казваш постоянно истината.</p> <p><strong>- Накрая искам да ви попитам за НДСВ &ndash; при тази монополизация на политическата сцена не се ли стопяват съвсем шансовете за малките партии като вашата?</strong></p> <p>- В България трудно се създават малки партии, но опитът показва, че те трудно изчезват. В този смисъл НДСВ може би ще се стабилизира на 1&ndash;2% обществена подкрепа и оттук вероятно могат да се търсят някакви опити да се атакуват следващи избори. Това обаче ми се вижда твърде минималистична цел. Винаги ми се е искало хората в България, които мислят с главите си и разчитат на себе си, а не толкова на държавата &ndash; оттам да излезе нещо или по-скоро в името на тези хора да излезе някаква идея и цялото това разпокъсано нещо, което уж е дясно или центристко, или либерално, или консервативно &ndash; в един момент оттам да излезе нещо, което би било добре за страната.</p> <p><strong>- И което да реши кризата с политическото представителство? Възможно ли е това начело с познатите и изхабени политически лица на прехода? </strong></p> <p>- А ние защо твърдим, че има криза на политическото представителство. Всъщност какво толкова чудно има, че ГЕРБ спечели изборите. Няма нищо чудно, просто за съжаление много хора в България смятат, че единственият начин да подобрят положението си е това да стане чрез държавата. Докато този етатистки дух го има в нашето общество, проекти като ГЕРБ ще бъдат много приятни. И най-лошото, което ще се случи, е, че алтернативата на ГЕРБ, която рано или късно ще се роди, няма да бъде принципно различна. Тя ще бъде отново една продържавна, про-много-държава партия, която само че няма да се именува дясна, а лява. Всъщност, ако се замислим, то и ГЕРБ каква дясна партия е. Дясна партия е онази, чието управление се опитва да преразпределя по-малко от общественото богатство. Не мога да кажа дали това ще е проект на президента Първанов или на някого другиго, но така или иначе, голямата част от българите определят изхода от изборите поради факта, че са социално нестабилни и политическите им предпочитания се менят много бързо. Всъщност едни и същи хора решиха изборите в полза на Костов, след това същите хора ги решиха в полза на НДСВ, след това същите хора ги решиха в полза на БСП и сега в полза на ГЕРБ.</p> <p><em>Даниел Вълчев е завършил Юридическия факултет на Софийския университет &bdquo;Св. Климент Охридски&ldquo;. Специализира в Международния институт за публична администрация в Париж и във Военен колеж на НАТО в Рим. През 1995 г. защитава докторантура по право. От 2004 г. е доцент в Юридическия факултет на Софийския университет. Води курсове по обща теория на правото и политически и правни учения. Председател на Постоянната комисия по европейска интеграция и член на Комисията по правни въпроси в 39-ото народно събрание. От 2005 г. до 2009 г. е министър на образованието и науката в коалиционното правителство на Сергей Станишев.</em></p> <p><em>Димитрина ЧЕРНЕВА разговаря с Даниел ВЪЛЧЕВ</em></p>