Условието на американския президент за промяна на Договора е възможно въз основа на т. 16 от него. Според нея всяка страна може да предлага доплнение или промяна на някой от неговите параграфи. В него се предвижда едностранно денонсиране, но при изключителни обстоятелства и след тяхната обосновка, като това стане в продължение на шет месеца. Досега обаче САЩ не са предлагали никакви промени в Договора и затова заканата за едностранното му денонсиране, според руското МВнР, прилича на шантаж.
Военно-техническите проблеми между САЩ и Русия, стоящи в основата на острото военно-политическо противопоставяне между тях, са свързани с по-нататъшната съдба на Договора от 1987 г., на Пражкия договор от 2010 г. за намаляване на стратегическите настъпателни оръжия (над 5500 км), на очертаващата се надпревара по хиперзвуковите оръжия и на оръжията на нови физически принципи, както и на военното използване на околоземното космическо пространство. Не е за подценяване и дейността на двете страни по създаване на нови тактически ядрени боеприпаси с малка (1-10 кт) и свърмалка (0.01-1 кт, т.е 10-1000 т тротилов еквивалент) мощност.
От тях двата основни проблема, които трябва да получат разрешение в близко време, са Договора от 1987 г. за РМСД и на Пражкия договор от 2010 г. за намаляване на стратегическите настъпателни оръжия (СНО).
САЩ твърдят, че Русия нарушава Договора от 1987 г., създавайки забранени от него нови системи оръжия. Претенции към САЩ има и Русия. Каква всъщност е военно-техническата страна на проблема?
Договорът за РМСД забранява произвеждане, изпитания и приемане на въоръжение на такива ракети. Именно за нарушаване на тази забрана се обвиняват взаимно двете страни.
Според САЩ Русия е разработила крилата ракета 9М729 „Новатор” (SSC-X-8, „Х” означава експериментална) и за изпитания на полигона „Капустин яр” е развърнала две стартови батареи. Твърди се, че ракетата е умален вариант или пълноразмерна модификация на крилата ракета с корабно базиране 3М14 „Калибър-НК” (SS-N-30). Вероятната й далекабойност е около 2500 км, а по западни източници тя е 500-5500 км, което е малко вероятно като се има предвид базовата ракета. Проблемът е, че 9М729 се изстрелва от пусковата установка на оперативно-тактически ракетен комплекс 9К720 "Искандер-М" (SS-26 „STONE-A”), т.е. тя е клас „земя-земя”, който е забранен от Договора за РМСД. Според Русия тази ракета не може да бъде изстрелвана на повече от 500 км и досега тя действително не е изпитвана на по-голямо разстояние. Логичен е въпросът : на какво основание в САЩ твърдят, че 9М729 има по-голяма далечина на полета? Отговор с факти на този въпрос няма.
Друг упрек към Русия е сврзан с мобилния стратегически ракетен комплекс РС-26 „Рубеж”. Твърди се, че неговата балистична ракета е със средна далекобойност, защото полетните изпитания са проведени на разстояние 2000-6000 км. Това е точно така, но то не означава, че ракетата не е стратегическа, а е от среден клас. Впрочем комплексът е замразен и не е включен в новия план за развитие на руските въоръжени сили.
Стрелбата на по-малкото разстояние се обяснява със значителните постижения на руското военно ракетостроене, позволяващи намаляване на времето и височината на активния участк на стратегическите ракети - това важи и за РС-24М „Ярс-М”, и за тежката, намираща се в изпитания, РС-28 „Сармат”.
В Русия считат, че САЩ нарушават Договора по РМСД с няколко системи оръжия. Те създават възможност за изстрелване на крилата ракета BGM-109 ”Томахоук” (2500 км) от вертикалните пускови установки Мк-41 на противоракетен комплекс „Иджис Ашур”. Той е развърнат в Девеселу, Румъния, и разполага с 24 пускови установки. Това важи и за завършващата се вече аналогична противоракетна база близо до Радзиково, Полша. Използването на ”Томахоук”, която е клас „кораб/подводница-земя” като клас „земя-земя” е недопустимо сгласно Договора. При това увеличаването в бъдеще броя на пусковите установки в тези ракетни бази в техническо отношение не е особен проблем.
Освен това при изпитанията на противоракетни системи САЩ използват ракета-мишена клас „земя-въздух” „Гера” (обсег 1000 км), разработена на базата на модифицираните втора и трета степени на стратегическата балистична „Минитмън-2” и със система за управление, базирана на тази на балистичната със средна далекобойност „Пършинг-2” – последната бе унищожена съгласно договора от 1987 г. Доработването на „Гера” до клас „земя-земя” и замяната на инертната й челна част с бойна глава не е никакъв проблем за САЩ.
По същество това е нарушаване на Договора и под натиска на Русия полетните изпитания на „Гера” са прекратени. Работата обаче по отработване на ракетата продължи с Израел - през септември 2013 г. в Средиземно море са изстреляни две ракети, за които САЩ и други страни от НАТО не поеха отговорност. Отрича и Израел, но само след час признава, че това е изпитание на варианта „Сребърно врабче” на ракета-мишена "Анкор", финансирана и от САЩ. Признанието идва след като става ясно, че руска РЛС контролира въздушното пространство над този регион и изпитанието не може да бъде скрито. „Врабчето” всъщност е аеробалистична ракета с маневрираща челна част и далечина на полета 3000 км. Няма съмнение, че след като финансират, САЩ могат да се възползват от тази ракета.
Проблем за Русия са и ударните БЛА на САЩ, които, като ударно средство, нямат принципна разлика с балистичните и крилатите ракети - и едните, и другите еднакво поразяват определените им обекти. Такива са БЛА MQ-9 „Reaper” (полет на 6000 км, въоръжен с 4 ракети „въздух-земя” AGM-114 „Hellfire” или управляеми авиобомби) и MQ-1 „Predator” (1200 км, две ракети AGM-114 „Hellfire” или 6 AGM-176 „Griffin”).
В последните години предприетите от двете страни действия дават основание да се предположи, че рано или късно договорът от 1987 г. ще бъде прекратен или основно преработен. САЩ биха имали интерес от създаване на допълнително напрежение по западната граница на Русия чрез заплаха с РМСД, на което тя непременно ще отговори, т.е. на Европейския ТВД ще се създаде обстановка, подобна на тази от началото на 80-те години на ХХ век. Тогава ракетният кошмар на Европа беше предизвикан от американските балистични „Пършинг-2” и крилатите BGM-109G „Gryphon” и съветските РСМ-10 „Пионер” и крилатите РК-55 „Релеф” - последните бяха приети на въоръжение, но не развърнати.
Ако Договорът от 1987 г. бъде денонсиран, подобна обстановка на Европейския ТВД ще създадат новите руски и американски ракетни комплекси. Твъърде вероятно е такава обстановка да се създаде и на Тихоокеанския ТВД-не напразно преидентът на САЩ споменава и Китай.
Денонсирането на Договора ще има отражение и върху съдбата на Пражкия договор от 2010 г. за намаляване на СНО. Дали той ще се продължи след изтичане на срока му през 2021 г. или ще има нов договор засега не е ясно - позицията на САЩ е неопределена, докато Русия е за запазването му. Съвършенно ясно е, че ако този двоен ракетен възел не остане завързан, стратегическата стабилност ще бъде нарушена, а последствията от това ще бдат непредсказуеми.
Ликвидирането на двата изключително важни договора ще постави началото и на мащабна надпревара във въоръжаването по всички направления във военно-техническата област. И това не се отнася само до САЩ и Русия.
По всяка вероятност ускорена модернизация на нарастващите си арсенали от балистични и крилати РМСД ще извърши цялата „ракетна дъга” – от Северна и Южна Корея, през Япония, Китай, Индия, Пакистан, Иран, Израел до страните от НАТО, както и по СНО на Китай, Индия, Израел, Франция и Англия.
Затова, при днешното военно-политическо противопоставяне, породено и от липсата на доверие между великите ракетно-ядрени сили, без договорено ограничаване на притежаваните ядрени потенциали, при това не само от тях, но и от страни като Китай, Индия, Франция и Англия, и без ефективен контрол на ракетно-ядреното въоръжение, включително и на тактическите ядрени боеприпаси с малка и свърхмалка мощност, рязко снижаващи ядрения праг, ще се създаде реална опасност от възникване на опустошителен ядрен конфликт.
Полковник о.з. доцент д-р Гергин Гергинов,
бивш началник на катедра „Оперативно-тактически и
тактически ракетни комплекси” при ВНВАУ-Шумен.