- Автор: Св. Николай Велимирович
- 24 Апр 2022
- 3383
- 29
Автор : Св. Николай Велимирович Сръбски
Преди всичко, в това ме убеждава моето съзнание. После моят разум и моята воля. Първо съзнанието ми казва: големите страдания, които Христос е претърпял за доброто и за спасението на хората, не могат да не бъдат увенчани с Възкресение и Божествена слава. Заради Своите неописуеми страдания Праведникът получил като награда неописуема слава. Това е справедливо и ме изпълва със спокойствие.
Затова моят разум ми казва: без светлата победа на Възкресението целият земен път на Божият Син би се оказал напразен, и мисията Му на земята би била напразна.
Освен това ме убеждава и моята воля: Възкресение Христово ме е спасило от нерешителност при избора между добро и зло и окончателно ме е поставило на пътя на добродетелта. То освещава моя живот, дава ми подкрепа и сила.
Но освен тези три гласове, вътре в мен има и други, убеждаващи ме свидетели. Това са славните жени мироносици, великите дванадесет апостоли, и стотици други свидетели, които след Възкресението на Христос са Го видели и са Го слушали, не на сън, а на яве, не една минута, а цели четиридесет дни. В това пламенно ме уверява големият еврейски гонител на християните – апостол Павел, който видял в светлина възкръсналия Господ посред бял ден, чул Неговия глас и отвърнал на Неговия призив. Апостол Павел не пожелал да се отрече от това свидетелство дори тридесет години по-късно, и дори в часа, когато бил обезглавен по времето на управлението на Нерон в Рим.
Убеден съм от св. Прокопий, римски военачалник, който унищожавал християните в страните от Изтока, на когото изведнъж му се явил живият Христос и го обърнал към християнството. И вместо да убива християните, Прокопий сам и доброволно отишъл на смърт в името на Христос. Убеден съм и заради хилядите Христови мъченици в тъмниците, на места, където биват екзекутирани – от йерусалимските до балканските мъченици и съвременните руски новомъченици.
Убеждават ме и всичките праведни и добродетелни души, които често срещам на пътя на своя живот, които се радват, когато чуят, че Христос е възкръснал от мъртвите. Това намира отклик в тяхното съзнание, вълнува душите им и радва сърцата им.
Свидетелство за това виждам и от страна на грешниците и Христовите противници. Самият факт, че тези грешници и недоброжелатели отричат Възкресението Христово, ме убеждава в обратното. Във всеки съд се поставя въпросът за искреността на свидетелите, въз основа на което се установява и достоверността на техните показания. Когато трезвите, чисти и святи свидетели твърдят, че знаят за Възкресението Христово, аз с радост приемам тяхното свидетелство за истина. Но когато нечестивите, беззаконни и безотговорни хора отричат Възкресение Христово, те още повече потвърждават свидетелството на първите и все повече ме убеждават в истинността на Възкресението на Господ. Защото тези, които отхвърлят това, го правят заради своята злоба, а не от знание.
Освен това ме убеждават и народите и племената, чиято вяра във Възкресение Христово ги е превела от диващина към просвещение, от робство в свобода, от блатото на нечестието и тъмнината към светлината на Божиите чеда. Възраждането на сръбския народ също свидетелства за Възкресение Христово.
Дори самата дума „Възкресение” от мъртвите сама по себе си ме убеждава. Всъщност без Възкресение Христово тази дума не би съществувала в човешкия език. Когато апостол Павел за първи път изрече това слово при просвещението на атиняни, жителите от града се удивили и развълнували.
И така, чеда Божии, приветствам ви и аз с Христос Възкресе!
Източник: pravoslaven-sviat.org
