Жан-Пол Белмондо на 80 г.

<p>Разглезеното дете на френското кино, Бебел, както го наричат в родината му, отсъства от снимачната площадка след инсулт през 2001 г., но въпреки това всяка година Белмондо присъства в топ 50 на любимите личности на французите.</p> <p>Роден на 9 април 1933 г. в Ньой сюр Сен, младият Белмондо израства в артистично семейство. Баща му, който е от италиански произход, е признат скулптор. Той самият мечтае за театъра.</p> <p><em>Годар ме накара да обикна киното... Преди "До последен дъх" толкова пъти ми казваха, че не съм добър, че се съмнявах, </em>признава през 2001 г. актьорът. Тази първа голяма роля, през 1960 г. редом до Жан Себерг, дава тласък на кариерата му. Белмондо бързо става звезда и заедно с Ален Делон - един от двамата големи на френското кино.</p> <p>Емблематичен актьор на Новата вълна ("Модерато кантабиле", "Лудият Пиеро"), той бързо се насочва към комедийните и приключенски филми, където се снима с най-красивите актриси, от Катрин Деньов до София Лорен, като се мине през Клаудия Кардинале и Франсоаз Дорлеак. Някои от тях стават негови спътници в живота, като Урсула Андрес и Лаура Антонели.</p> <p><img src="/uploads/editor/BELOMONDO.jpg" alt="" /></p> <p><em>Жан-Пол Белмондо в "До последен дъх"</em></p> <p>Луд по бокса, Белмондо предпочита "по-физическите" роли, където сам изпълнява каскадите си. Това е периодът на суперченгето, на мачото побойник и скиталец: "Борсалино", "Полицай или негодник", "Професионалистът", "Ас на асовете".</p> <p><em>Накрая ми сложиха етикета "каскадьор"</em>, <em>докато</em> <em>това, което аз исках да правя в кариерата си, беше да плувам между Мал, Годар, Мелвил, </em>доверява пред 2001 г. Белмондо.</p> <p>С "комерсиалните" си филми той разочарова кинокритиците, но актьорът приема това: <em>Горд съм, че съм популярна звезда (...) Не плюя върху одобрението на широката публика.</em></p> <p>В продължение на повече от 20 г. 48 от неговите филми са гледани по кината от повече от милион зрители. До "Самотникът" през 1987 г., първият му голям търговски неуспех. <em>Омръзна ми, и на публиката също, </em>ще каже тогава актьорът.</p> <p>Завръща се с "Пътят на едно разглезено дете" (1988), една от най-големите му роли, за която му е присъден "Сезар" за най-добър актьор. Той обаче отказва да отиде на церемонията, за да получи наградата. Тогава се връща към първата си любов: качва се на театралната сцена и става собственик на "Театр де Вариете".</p> <p>През 2001 г. здравословните проблеми надделяват над кариерата му, с едно малко и по-скоро неуспешно изключение - "Мъж и куче" (2008). Оттогава Жан-Пол Белмондо присъства по-скоро в светските хроники на списанията. След развода си с Натали - майката на четвъртото му и последно дете Стела (2003) - актьорът подхранва клюкарските колонки с новото си завоевание Барбара, бивша белгийска манекенка, с която се раздели обаче през 2012 г.</p> <p><img src="/uploads/editor/BELMONDO-3.jpg" alt="" /></p> <p><em>Жан-Пол Белмондо с втората си съпруга Натали</em></p>