Вълци и овце

<p>Красив разказ. И сюжетът е необичаен, както винаги при този автор, и моралът е трогателен: най-прекрасният подарък е взаимната любов, заради която не са страшни никакви жертви.</p> <p>Наскоро сходен сюжет, но под някакъв друг ъгъл се появи на страниците на &ldquo;Ню Йорк Таймс&rdquo; от 22 ноември. Автор е Андрю Креймър, а заглавието е &bdquo;Златните трошици на руските бедняци&rdquo;. В него става дума как процъфтява сега в Русия един дребен бизнес: изкупуване на коса от нуждаещи се жени. Изкупвачите действат основно в провинцията, където хората са много по-бедни от столичаните. Кореспондентът на вестника се срещнал с предприемача Алексей Кузнецов в района на град Мосалск. Фирмата, основана от него, притежава лиценз и се нарича &bdquo;Белли капелли&rdquo;, което означава &bdquo;прекрасни коси&rdquo;. Между другото, бизнесът на Кузнецов не може да се нарече дребен. Годишният му оборот е 16 милиона долара. Стоката се пласира основно в Америка, където търговията и производството на перукерите са с оборот от 250 милиона долара годишно. В статията се споменава, че най-много се търси коса от Русия, където има много блондинки, и че златистият оттенък в момента е най-голям шик.</p> <p>Журналистът разговарял с една от жените (Наталия Винокурова, 26-годишна), живееща, както отбелязва той, в къща без водопровод. Косата й била почти до кръста. Какво ли не правила тя с нея: и на плитки я сплитала, и на кок я правила, и я пускала свободно. Казва, че й дотегнало от нея, а се появило търсене и тя продала своята ценност. Цените са: 50 долара за коса, дълга 40 см.</p> <p>Тук се появяват много исторически спомени. Стригането &bdquo;нула номер&rdquo; съпровождаше едва ли не цялата съветска история. Гражданската война с нейните тифозни епидемии, борбата с въшките на бедните тълпи, после войната с Хитлер и същите проблеми. И преди войната, дори преди революцията стриженето на главата е неизменен признак за бедняшки живот. Например в приютите, в сиропиталищата. Стриган си &ndash; значи си сирак. Много поколения съветски хора бяха такива сираци. И изобщо как се оправяш с дълга коса, когато в къщата ти няма водопровод? Както е и при Наталия Винокурова дори през 2010 г.</p> <p>Но в днешното преобръщане на сюжета действат други причини и се появяват други конотации. Епидемии от тиф, при които се налага стригане, слабва Богу, няма. А и модата сега е такава, че по-често косата се стриже, отколкото се пуска да расте. Тези перуки, които влизат в Америка, би трябвало да са или за плешиви старици, или за използване при сложни прически в шоубизнеса. Както и да е, но има, има родна руска специфика.</p> <p>Спомнете си днешните постсъветски лозунги. Русия, видите ли, е голяма енергийна държава. Така косата на руските жени попада в тази енергетика, която в дадения случай е уместно да наречем суровина. Суровинната държава вече не е енергийна и изобщо не е великодържавна. Традиционният руски експорт от стари времена е бил хляб, дърва и някакъв коноп. Пък сега нефт, а вместо коноп тръгна женската коса.</p> <p>Както се казва, свалената глава не плаче за косата си. Или още: косата на жената е дълга, а умът &ndash; къс. Иска ми да кажа, че тази жена е днешната руска власт. Всичките й долари от петрол не стигат, за да построи водопровод в Мосалск. Ако се вгледаме в прословутата руска енергетика, тя ще си остане там, където е била. А това се нарича стрижене на овце.</p> <p>А наоколо ходи другарят Вълк и знае кого да изяде.</p> <p><em>Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>