- 09 Окт 2026
- 93
- 0
Евродепутатите гласуват в четвъртък необвързваща резолюция относно политическия ислям.
Европейският парламент обсъди в сряда, 7 октомври 2026 г., в Страсбург необходимостта от европейска стратегия срещу това, което документите на институцията описват като „проникване на политическия ислям“ и влияние на мрежата на „Мюсюлманските братя“.
Дебатът е част от официална парламентарна процедура с номер 2026/2868. Тя включва пет конкуриращи се проекта за резолюция.
Според наблюдатели заседанието показва, че темата се измества от общия политически спор към по-конкретна дискусия за доказателства, финансиране, организационни връзки и правомощия.
По време на дебата един от евродепутатите заяви, че „Мюсюлманските братя“ представляват заплаха. Позовавайки се на белгийските служби за разузнаване и сигурност, той посочи, че организацията проявява антидемократично поведение, поляризира обществото и нарушава основни права.
Депутатът подчерта, че мерките не са насочени срещу исляма или мюсюлманите, а срещу „политическия проект“ на организацията. Той призова за европейска стратегия, основана на идентифициране на мрежите, пълна прозрачност на финансирането и по-строг контрол върху достъпа до европейските институции.
Представител на Европейската комисия предупреди, че екстремизмът не започва непременно с насилие. Той може да напредва постепенно чрез онлайн ехокамери, разпространение на наративи и дезинформация, „отравяне“ на езика и бавно възпитаване на омраза.
Той подчерта, че свободата на вероизповеданието, мисълта и словото са основни ценности на ЕС. Същевременно отбеляза, че екстремистите не могат да се крият зад свободата на словото, за да защитават езика на омразата и подбуждането към нея.
По думите му ЕС противодейства на екстремизма с мерки срещу насилствената радикализация, финансирането на тероризма, нежеланата чуждестранна подкрепа и незаконното съдържание онлайн. Подготвя се и европейска система за проследяване на финансови трансакции, която да идентифицира и спира паричните потоци, свързани с тероризма.
В четвъртък парламентът гласува необвързваща резолюция за противодействие на политическия ислям и в частност на „Мюсюлманските братя“.
Предложенията на ЕНП
Европейската народна партия (ЕНП) внесе проект на резолюция, изготвен от френската евродепутатка Селин Имар. Документът предлага общ европейски подход за определяне на признаци за проникване на политическия ислям, сред които:
- смесване на религиозна и политическа дейност;
- двойнствен език пред институциите;
- неясни източници на финансиране;
- повтарящи се партньорства със структури, свързвани в миналото с ислямистки мрежи.
Проектът настоява европейските средства да бъдат проследявани до крайния получател. Целта е да не стигат до организации или лица, свързани с мрежи, които европейските органи смятат за рискови.
Парламентът обсъжда и механизми за спиране на прякото и непрякото финансиране на структури, свързани с организацията в държавите членки. Обсъжда се и начин да се предотврати проникването на нейни членове и свързани структури в институциите на ЕС и в местните общности.
Резолюцията може да насърчи координирани действия от страна на Комисията, държавите членки и Съвета на ЕС. Възможно е това да доведе до вписване на конкретни групи или структури в европейския списък на терористичните организации и до финансови и правни ограничения. Окончателното решение за вписване в списъка обаче взема Съветът с единодушие.
Групата „Патриоти за Европа“ подкрепя същата посока. Тя настоява организацията да бъде включена в списъка и европейски средства да не стигат до сдружения, които групата смята за част от нейната организационна или политическа среда.
„Мюсюлманските братя“ в Европа
Критиците на организацията твърдят, че присъствието ѝ в Европа се основава на т.нар. „меко проникване“. По думите им тя използва отворената среда и действа в рамките на закона, като се адаптира към европейските реалности по по-малко конфронтационен начин.
Според различни доклади основното предизвикателство за европейските власти е трудността да се разграничи законната гражданска дейност от такава, която прикрива организационни цели. Посочва се, че организацията разчита на благотворителни сдружения, образователни центрове и социални услуги. Те предоставят пряка помощ на мигранти и малцинства, от правна и образователна подкрепа до социални програми, и това ги прави привлекателни за маргинализирани групи, търсещи идентичност и принадлежност.
Европейският център за изследвания в областта на борбата с тероризма и разузнаването (ECCI) твърди, че стратегията на организацията в Европа е обратна на тази в арабските страни. Според центъра разпространението ѝ става чрез благотворителни, социални и граждански организации, а не чрез единна организационна или политическа структура.
Центърът посочва, че структурата варира в отделните държави. Общото според него са целите, позициите, които се прокарват чрез тези организации, и връзките им с организацията майка в Египет и някои арабски страни.
ECCI споменава и международни организации, които според него изпращат средства на свързани с „Мюсюлманските братя“ структури. Сред тях центърът посочва Islamic Relief. Организацията е отхвърляла подобни обвинения в миналото.
Според цитирани от центъра данни испанското разузнаване е заявило, че и други структури изпращат подкрепа на организацията в Барселона, но не е разкрило кои са те.
Засилен натиск
Френски разузнавателен доклад от 2025 г. се смята за повратна точка във възприятието на големите европейски държави за организацията. Документът описва механизмите, по които според авторите му тя „прониква“ във Франция, и влиянието ѝ върху републиканските ценности и интеграцията.
Оттогава темата все повече се разглежда като въпрос на сигурността. Редица европейски държави затягат мерките спрямо „Мюсюлманските братя“, които са обявени за терористична организация в няколко страни, но не и в ЕС.
Френският президент Еманюел Макрон обяви пакет от мерки, който включва:
- контрол върху финансирането на сдружения и образователни центрове;
- законопроект за запълване на правните празнини;
- национален план за обучение на имами във Франция;
- намаляване на зависимостта от чуждестранно финансиране.
Испания също засилва действията си срещу структури, свързвани с организацията, особено в Каталуния.
