Силви Вартан участва в театралната постановка "Не ме гледайте така!" (Ne me regardez pas comme ça!), в която си партнира с актрисата Изабел Мерго. По този повод двете дадоха интервю на журналиста Ив Калви. В ефира на RTL звездата разказа за внезапно споходилата я слава: "По онова време за мен известността не означаваше нищо, не знаех какво е това", след което добави: "Когато започнах, бях на 17 г. В моята родна България дори не мислех, че се печелят пари така. Гледах на това като на забавление. Станах известна много малка и то изведнъж. Научих се да се оттеглям, но винаги ми е тежало да бъда разпозната".
Поканена в предаването Thé ou Café в неделя, 4 октомври, Силви Вартан призна: "Единствената носталгия, която нося в сърцето си, е към моето детство". Тя разказа и един мъчителен спомен, който я следва цял живот: заминаването й от България за Франция.
"Очевидно е, че родителите ми го решиха. Еди (нейният брат - бел.ред.) и аз бяхме деця. Аз бях на шест години и половина - седем и изоставихме всичко: родителите, баби и дядовци, семейство", разказа Силви Вартан. Тя призна, че иска да напише книга за майка си: "Това наистина беше изключително труден живот, за който си спомням впрочем, и който много ме е белязал. Пазя всичко, което изпитах като малка, и всичко, което научих в България".
"Мисля, че онова, което преживееш като дете, е незаличимо. То е нещо, което ме следва, и аз мисля за него през цялото време. То непрекъснато е в мен", сподели още Силви Вартан.