Има едно хубаво нещо относно факта, че Осама бин Ладен оцеля близо 10 години след масовото убийство в Световния търговски център и Пентагона, което той оргнизира. И то е, че живя достатъчно дълго, за да види как много млади араби отхвърлиха неговата идеология. Той живя достатъчно дълго, за да види арабите от Тунис до Египет, Йемен и Сирия да въстават мирно в желанието си да извоюват достойнство, справедливост и самоуправление, за които Бин Ладен твърдеше, че се постигат само с убийства, насилие и връщане към чистотата на исляма. Ние свършихме своята част. Убихме Бин Ладен с куршум (bullet). Сега арабите и мюсюлманите имат шанса да свършат тяхната част – да убият бинладенизма на избори (ballot) – ще рече, на истински избори, с истинска конституция, истински политически партии и истински напредничави политици.
<p>Да, лошите момчета на арабския свят бяха свалени само за няколко месеца – не само „Ал Кайда”, но и цялата редица от свирепи диктатори, чийто омекотен фанатизъм и ниските очаквания на хората държаха арабския свят силно капсулиран. Сега въпросът е могат ли силите на промяната да бъдат организирани и впрегнати в избори, за да започне изграждането на едно различно арабско бъдеще? Това е най-важният въпрос. Всичко друго е прах в очите.</p>
<p>За да разберем това предизвикателство, трябва отново да си припомним какви са корените на бинладенизма. Той израства от дяволския облог между страните, потребителки на петрол, и арабските диктатори. Всички ние – в Европа, Америка, Индия и Китай – приемахме арабския свят като верига от големи бензиностанции и всеки от нас отправяше едни и същи послания към петролните диктатори: нека петролът да продължава да тече, цените да останат ниски, да не се дразни Израел твърде много, а вие може да се отнасяте с народите си както ви харесва и в края на краищата ние няма да ви се месим. Бин Ладен и неговите последователи бяха продукт на всички отклонения, на които бе позволено да избуят в тъмнината на нашето недоглеждане – огромен дефицит на свобода и лишаване от права и образование на жените в целия арабски свят.</p>
<p>Дефицитите бяха подхранвани от дълбокото чувство на унижение сред арабите за тяхното падение, от огромната жажда да държат в ръцете собственото си бъдеще и от дълбокото чувство за несправедливост във всекидневния им живот. Това всъщност са и едни от най-важните причини за арабските бунтове в Египет и Тунис. Те бяха станали силно аполитични. Не ги интересуваше никаква идеология. Те бяха лишени от основните човешки копнежи за достоен живот, справедливо отношение и контрол върху собствения си живот. Помнете, че едно от първите неща, които направиха египтяните, беше да атакуват полицейските управления – инструмента за съхраняване на режима. И откакто милиони араби споделиха тези копнежи по достоен живот, справедливост и свобода, революциите не престават.</p>
<p>За цели десетилетия обаче арабските лидери много умело се възползваха от този клокочещ гняв, като го обръщаха и пренасочваха към Съединените щати и Израел. Разбира се, поведението на Израел в същото време подхранваше чувството за унижение и безсилие сред арабите, но не това беше основната причина. Както и да е. Докато китайските автократични власти казваха на своя народ: „Ще ви отнемем свободата, но в замяна ще получите по-добро образование и стандарт на живот”, то арабските диктатори казваха: „Ще ви отнемем свободата и замяна ще получите арабско-израелски конфликт”.</p>
<p>Това се оказа отровната комбинация, от която Бин Ладен доби сили. Ексцентричен психопат и фалшив пророк, той проповядваше, че само чрез насилието – само чрез унищожаване на тези арабски режими и техните американски крепители – арабските народи, биха могли да преодолеят своето унижение, да възстановят справедливостта и да изградят митичния непокварен халифат.</p>
<p>Много малко араби активно подкрепяха Бин Ладен, но в началото той получи значителна пасивна поддръжка за удара, нанесен на Америка, арабските режими и Израел. Но докато „Ал Кайда” действаше и разпиляваше голяма част от енергията си, убивайки други мюсюлмани, които не ги подкрепяха, дори и пасивната поддръжка започна да се топи (с изключение на побърканите лидери на „Хамас”).</p>
<p>В този вакуум, без изгледи някой да се нуждае от тяхното спасение, изглежда – по напълно непредсказуемия начин, по който нещата се развиха – че арабските общества в Тунис, Египет, Йемен и в останалите страни се отърсиха от страховете си и решиха, че сами трябва да променят ставащото зад кулисите, като го изкарат на показ.</p>
<p>И най-впечатляващото от всичко е, че те решиха да го направят чрез лозунг, съдържащ една дума, която чувате почти всеки ден от сирийските протестиращи: МИР. „Ще го направим по мирен начин”. Този подход е коренно противоположен на бинладенизма. Арабите го изразиха по свой собствен начин: Ние не искаме да бъдем мъчениците на Бин Ладен или пионките на Мубарак, Асад, Кадафи, Бен Али и всички останали. Искаме да бъдем „граждани”. Разбира се, не всички искаха едно и също. Някои предпочитаха да се наблегне на религиозната идентичност и на религиозната държава. Точно на това поле ще се води битката занапред.</p>
<p>Не можем да предвидим как ще свърши всичко това. Но можем да се надяваме, че този път наистина ще има битка на идеи – и то в регион, в който екстремистите определят посоката, а умерените трудно виреят, надявайки се този път да е различно. Умерените ще бъдат по-настойчиви и по-отговорни от екстремистите. Ако това се случи, Бин Ладен и бинладенизмът ще бъдат запокитени на дъното на океана.</p>
<p><em>*„Джеронимо” е била позивната, че Осама бин Ладен е ликвидиран от американските специални части.<br /></em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>