Отиде си Валери Петров

Почивай в мир, поете! Велик беше и велик ще останеш в сърцата ни! Вечна ти памет!
\"...участва във втората фаза на войната срещу нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник \"Фронтовак\" ха ха ха Абе това някаква шега ли е? Пропусната е поемата му \" Народен съд\"!
Малката къща Къде изчезна, малка къщо, със барелефа над вратата си? Едно чудовище могъщо разчиства твоите остатъци. Балкончето в бръшлян го няма, под него няма я и фурната, на тяхно място в грозна яма оградката стърчи, катурната. За два-три дена те погълна, не ти прости духът на времето, а през годините бе пълна и с радостта им, и със бремето. Какво от тебе ще остане? Фасадката ти само, ако е успяла смътно да се хване на снимка във албумче някое. Сега един квадрат открит си разделящ две кооперации, във който пърхат леки птици и тягостни асоциации, като, например, тази първа, че временни неща изграждаме и че не много ни отърва да мислим за какво се раждаме. НА \\\\\\\"ПОПА\\\\\\\" И все пак беше хубаво, че точно на тая моя спирка се сбира сега младежта, тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая, как дърдорят си весело разни празни неща, как открито целуват се, как дрънчат на китари, как се смеят на смешки, явно смешни за тях, и как явно ни чувстват отчайващо стари, допотопни животни, достойни за смях. Но в тъмното снощи ми се стори гранитът на Патриарха с куп венци ограден. А то били те. Уморени да скитат, седяха на цокъла, на пет крачки от мен. Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица и при тяхната хубост нещо в мен затрептя: А не са ли наистина тези всъщност дечица Мил венец от страната ни, свеж букет от цветя? Умни, будни, такива, със каквито едва ли би могъл да се хвали друг някой народ, а ний какъв избор срещу туй сме им дали? Безработица вкъщи или чужд небосвод. Не че няма сред тях доста с бръснато теме, и че много от тях не се боцкат с игли, но и много ги лъже това, нашето, време и добре е, че само ни се смеят, нали, като биха могли... А те, виж как, красиви, под неона в целувка сливат млади лица, виж как дръзко се мятат момчешките гриви и как женствено в мрака блясва в миг обеца очевидно нехаят, или просто не знаят, че светът им могъл би да е друг, не такъв... Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят. Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв! https://soundcloud.com/dijirey/dijirey-guide-to-happiness
Трябва ли да ходим разоръжени пред лъжите за миналото? By Иво Инджев ⋅ декември 23, 2012 ⋅ Post a comment В рамките на телевизионна дискусия около притежаването на оръжие чух тази сутрин един персонален пример, който за мен лично разкопава старата тема за ролята на интелектуалците в духовно изнасилване на цяло едно поколение, родено и насилствено формирано по комунистически калъп без право на избор на друг живот. Именно съзнанието за това изнасилване е в основата на личната ми позиция срещу комунизма, но няма да ви занимавам със себе си… Не бих искал да персонализирам, но примерът беше следният: „Валери Петров има ли нужда от оръжие? Не, няма, той те разбива и без оръжие…”. Ще кажа само в скоби, че съм противник на носенето на оръжие поради една основополагаща причина: който има пистолет трябва да е готов да убие човек. Няма такова нещо като „за сплашване”- имаш ли оръжие, извадиш ли го, многократно повишаваш вероятността подплашения обект на твоята ярост да гръмне пръв. Тогава вече ще си длъжен ти да го изпревариш, т.е. да стреляш без да се замислиш. А мисленето след убийство е страшно нещо… Но да се върнем към Валери Петров, който е на възрастта на баща ми ( покойник от май месец) и не бих искал да съдя по политически причини ( ще дам думата на един известен и млад политик в края на текста). Ще припомня обаче нещо, което съм споменавал и друг път. След като телевизионният водещ Асен Агов за първи път в българския национален ефир наруши табуто и се обърна към аудиторията с „госпожи и господа”, срещу него с целия си авторитет на интелектуалец ( и депутат от БСП във Великото народно събрание) се изправи Валери Петров. В гневна реплика във в. „Дума” Валери Петров нападна Асен Агов с обобщението, че с това обръщение той възстановявал времето на „слугинчетата”. Като знам, че в отсъствието на родителите ми, които ходеха на работа, съм израснал с братята ми сред грижите на селски момичета, подгонени от немотията в текезесарска България, цанили се за домашни помощници в София… Като знам още повече, че висшата комунистическа номенклатура беше обргижвана от армии от слуги и слугинчета- но не заради прекалената трудовата заетост на родителите, а от господарски позиции… Като знам, че НРБ беше слугиня на СССР, а на слугата Живков слугуваха практически всички негови поданици, превърнати в послушно стадо от слуги… Беше връх на лицемерието и лъжата таза реакция на Валери Петров. Но Асен Агов взе, че поиска право на отговор, в което с голяма доза почтителност към поета и преводача на Шекспир Валери Петров си позволи да не се съгласи с него. Главният редактор на в. „Дума” Стефан Продев обаче се включи с истерична „защита” на Валери Петров чрез персонално охулване на Асен Агов , който изобщо не нападаше поета.Това беше началото на калтащината по вестниците, сигнал за настъпление срещу изпълзелите „хлебарки” , мръсната пяна” и прочие журналисти, дръзнали да оспорят чистотата на комунистическата кочина, в която са ги родили и възпитавали във вярност към червената кал. Преди да стигна до заключението, не мога да подмина и факта, че тъкмо Стефан Продев беше „разконспириран” като обект на награждаване от МВР с пистолет по време на комунизма, а пък Валери Петров с умиление разказва в спомените си за това, как с пистолет в ръка е раздавал септемврийска справедливост. А сега, най-важното, което искам да кажа. Улисани в заклеймяване, осъждане на думи, но не и в съда на престъпленията на комунизма, през всичките тези години „пропуснахме” да о(б)съдим вината на интелектуалните изнасилвачи на българския народ. Хиляди, ако не и милиони са техните невинни жертви с изкривено съзнание, възпитавано да мрази „врага” и да се подчинява безмозъчно на партийната диктатура. Поради този „пропуск” и днес изнасилвачите посягат на невинно детско мислене чрез наследството на интелектуалната нищета на „партийната правда”, надничаща победоносно от филми, книги и учебници. Не бих искал думите ми да се възприемат като лична нападка, но лъжата трябва да получи съответния отпор. Като казвам отпор, нямам предвид нещо в духа на стихотворението „Боксьорчето”. То беше написано като предизборна агитация в полза на БСП в най-агресивен комунистически стил от Валери Петров и беше рецитирано в централните телевизионни новини от актьора Сава Хашъмов специално за изборите през онази 1990-та, когато учудихме света като единственият (вече бивш) съветски сателит в Европа, легитимирал пребоядисания комунизъм в плуралистична среда. Под отпор имам предвид правото на самозащита. Без нея лъжите, които и без това ни заливат, заплашват съвсем да удавят паметта за нашия преход през Червено море. А ето и обещаната гледна точка на един млад човек, публикувана в интернет при поредния спор около името на Валери Петров: Радан Кънев 17 мар 2008 Хехе, винаги се разгаря жесток спор, когато се спомене / цитира Валери Петров. Тъй като аз съм доста запознат с творчеството му (и авторско, и преводи – Шекспир в оригинал ми е непосилен), си имам и мнение: 1. Валери Петров е гений. Ни повече, ни по-малко. Истински титан на поезията, уникален, разпознаваем от три думи, не е нужен цял стих, признат като преводач далеч извън България (което си е чудо само по себе си). 2. Валери Петров е забележителен сатирик, с онази способност да каже триста страници в две думи и половин интонация, която е прочее присъща на мнозина интелектуалци-евреи, независимо на какъв език пишта. Да, сатирата му никога не е била яростна и дори често е била конюнктурна но това не е творчески въпрос. 3. Валери Петров е хуманист от висока класа. Човекът, любовта, смъртта, силата и слабостта са невероятно развити в поезията му. Когато не е политически обременена (а тя често е), може да те разтърси до петите. Но… 4. Валери Петров е комунист “в червата”, тъпоумно убеден от пубертета до дълбока старост, че “някакъв вид” комунизъм трябва да бъде изнамерен, за да бъде светът по-добро място. Хиляди разочарования не променят това, което той смята за своя форма на хуманизъм. Ужасно, но факт. 5. Валери Петров не е герой и никога не е бил. В младите си години, като “борец против фашизма” е преодолял много в себе си, но сам признава, че и тогава не е бил герой. След това пък – хич. Примерите са много, ако щеш отказа да използва фамилното си име Меворах (което е безспорен повод за гордост – проф. Нисим Меворах е изключителен теоретик и практик на правните науки). 6. В ранните си комунистически години Валери Петров има отвратителни призиви за насилие по време на Народния съд и като говорител по Радио София е допринесъл своето за ужасните последици. Това само доказва, че тоталитарните идеали не прощават никому – ни на гения, ни на селския скотоложец.
06.11.2013 10:43 - ГЕНЕЗИС НА ОМРАЗАТА Автор: bosia Категория: Политика Прочетен: 1984 Коментари: 8 Гласове: 16 Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg ОТКЪДЕ ИДВА ОМРАЗАТА, ЗА КОЯТО СЕГА СЕ ГОВОРИ Напоследък, около чуждите граждани, които идват в България се заформи мнение, че българското общество се е озлобило и не ще да приема чужденци като бежанци и нуждаещи се. Говори се, че сме спасили 50 хил. евреи, а сега не искаме да спасяваме араби, афганистанци, сирийци и сомалийци. Дали това е правилният въпрос? Решително не е! От спасяването на евреите до днес са минали повече от 70 години. И то не какви да е години. Тези години, особено тези от 1944 до 1989 г. бяха особени години. В тези години цялата посока на държавата беше поета от една банда чужди агенти, които цензурираха живота на българските граждани. Цензурата беше от различен характер. Като се започне от избиването без съд и присъда на десетки хиляди българи непосредствено след 10 ноември, премине се през т. нар. „Народен съд” и лагерите и се стигне до пълната комунизация на изкуството и културата, ако това може да се назове „изкуство” и „култура”. Потърсих в интернет поемата на прехваления „демократ” Валери Петров „Народен съд”, за да ви покажа за какво става дума, но не успях да я намеря. В нея авторът крещи „Смърт! Смърт! Смърт!” и всъщност тези думи са в основата на цялата му „поема”. Вече след 1990 г. същият автор написа и реваншистките стихове „Боксова песничка”, в която се казва, че сега БКП-БСП е малко поизморена, но като се съвземе отново ще ни нокаутира. Което и стана. Няма да ви разказвам за отделни съдби на автори, хора на изкуството, журналисти и най-обикновени хора, които бяха хулени, дисциплинарно уволнявани, интернирани, съдени и убивани заради мислене, различно от линията на бандата БКП. Те сееха омраза в речите си, във филмите и книгите, песните и паметниците. Достатъчно е да отидете пред „Позитано 20” и да видите скулптурната група, за да ви стане ясно, че омразата е в основата на мислите и действията им. Всички, които не са съгласни и покорни се обявяват за врагове и трябва да бъдат унищожени. Това беше факт в книжарниците, киносалоните, театрите и медиите. Това бяха митингите и демонстрациите, които бяха задължителни за всички без изключение. Ето откъде идва омразата към всичко чуждо. Ако в стиховете на Добри Чинтулов и Ботев има омраза, то тя е на патриотична основа. Там става дума за освобождаване на България от чуждо владичество. Ако се говори за военните песни по времето на царство България, там също става дума за един здрав патриотизъм. Но в това, което се написа, записа и филмира от 1944 до 1989 г. има омраза към инакомислещия ти сънародник, към несъгласния, към хора с принципи. Пристигането на чужденци в България и отказът на държавата да създаде ред, законност и хуманизъм още от границата, води до един хаос, за да може чрез него да ни обяснят, че, видите ли, чужденците са виновни за всичко. Така, чрез една мръсна провокация, те постигат две цели. Първата е да прехвърлим страховете и емоциите си към хора, които са пропуснати на границата нарочно. Втората цел е да не се усетим, че именно политиците са истинските виновници за всичко, което става в страната. За илюстрация на думите ми ви прибавям едно стихотворение, което беше култово за онова време и един откъс от една поема на Богомил Райнов. Направете анализ и ще видите, че там има само агресия, лее се кръв и се оправдава бандата БКП дори и за грешките и престъпленията и. Всъщност, и двамата открито пишат, че БКП не е партия, а една завършена машина за убиване. КЪМ ПАРТИЯТА Христо Радевски Аз крача с крачките ти бойни. Аз чувствам как тече кръвта от твойте рани многобройни, и аз горя, и аз туптя, туптя със пулса ти неравен — плът от войнишката ти плът, — подхлъзвам се и се изправям по твоя окървавен път. Води ме, Партийо, води ме, под свойте бойки знамена! Свети с червеното си име чрез хилядите имена! Във своята сурова строгост ти нежна като майка си. Аз всичко бих ти дал да мога да бъда твой достоен син. Като лъча да пламенея — лъча на твоята зора! Тъй както Смирненски да пея, тъй както Ботев да умра! Мен хулите не ме смущават, врагът с които те покри — аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори! Ах, как горещите ти рани дълбоко, остро ме болят — кога нападаш и се браниш, кога се луташ в своя път. Тъй както някога на село, свежен от утринна роса, баща ми с лапи загрубели показваше ми да кося — тъй ти десница ми подаде и във борбата ме кали. Затуй горя във твойта радост и твойта болка ме боли. Води ме, Партийо, води ме под бойките си знамена и нека свети твойто име чрез хилядите имена! … И ако нявга се забравя и почна да те клеветя — не ме заплювай! Аз тогава не бих заслужил чест такава — дори на храчките честта! Но аз горя! Но аз живея! Аз няма да ти изменя! Във думите ми червенеят лъчи от твойта светлина! И в милионния ти пристъп срещу врага ни разнолик не съм аз Радевски, ни Христо, аз съм безимен твой войник. Води ме, Партийо, води ме под свойте бойки знамена! Свети с червеното си име чрез хилядите имена! Внезапно на масата с карти и схеми телефонът звънва прегракнал. И прекъснали мигом доклада на Ленин танкистите тръгват в атака. По земята замръзнала се движат машините сред фонтани от пръст и от сняг. И зад тях - величава - ръст вдига родината, а пред тях врагът бяга. И за боя ли мисли или за доклада мургавия висок сержант - не е ясно, но ясно е как бие той с радост враговете от своя танк. И ето че всъщност не е прекратен доклада гневен на снарядите с воя: с бурния грохот, с моторния темп темата разгръща се в боя. Богомил Райнов (Стихове за Ленин, Сталин, Благоев, Димитров и Червенков. С., 1953, изд. Народна Младеж)
Репортаж за трите хаш – Валери Петров Публикувано от Ivan Bedrov на 16 мар 2008 в категория някои мисли | 31 коментарa Минути за поезия, провокирани от вашите коментари към предишната ми публикация Защо така бе, другари терористи? В коментарите в този блог, както и в Mediapool, някои от вас предложихте да си припомним творчеството на Валери Петров. Редовете по-долу са писани за едни други години, но удивително съвпадат и с днешната дейстителност. “Антибългарската кампания”, както виждате, ни е нацелила отдавна. И така, enjoy: Репортаж за трите хаш “Кои книги, напоследък, радват се на просто редък, изумителен напредък. Тези книги , тези книги с убийства и интриги дето, ха де, затвори ги, докато на „Плана „- 5 нашият майор напет, стиснал верен пистолет, не съзре следи, които водят към едно корито, ужким старо и разбито, но което, щом по цинка той го тръкне с пуцинка, ще открие начертан план на мотопед „Балкан“, който вража нам държава жаждува да притежава.” “Тука действа вража шайка! Вашта майка, нашта гайка сте направили нарочно с болта да не пасва точно. Тук заводът за обуща някакви кошмари пуща. Там изписва института срещу западна валута уред обявен за брак във века на Гей – Люсак… там измисля се батерийка за откриване Америйка. Тук талант е съкратен и заместен с кретен…” “И вълна вълната гони, към различни пентагони и различни пентагони свиват рамене с пагони, наш не е, не е и наш… Е, тогава кой е той този предан нам герой, спъващ сам по почин свой болшевишкия им строй. “Някой некадърник наш, скрит под кадров камуфлаж, но с глава от алабаш.”
Да преведе творбите на велик поет може само велик поет. Не мога да си представя пиесите на Шекспир да звучат по друг начин. Също не мога да си помисля и детството без \"Рицар без броня\", младостта - без пиесите на В. Петров и т.н. \"Какво му трябва на човека, едно приятелство добро, една шишарка сред пътека, един бял лист, едно перо. Една случайна песен малка, един нелош житейски път, брррум как весело се стича по ламарината ледът!\" Прекрасни стихове, помня ги от дете, вече 40 години. Дали ще се роди у нас такъв поет, едва ли! Ако трябва от българите да се излъчи нобелист, това е той. И не го забърквайте в политиката, моля!
Повдига ми се от политизиране! Политизираме живота, политизираме смъртта, политизираме всичко,но това само руши, не създава нищо! Поклон пред възхитителния творец Валери Петров!
Не е тук мястото за крясъци. Спомина се една нежна душа и по-добре да помълчим.
УАЙ?
Валери Нисим Меворах, стар комунист, обсипван с почести и слава още по време на тоталитарния червен диктаторски режим. Имат ли изобщо сегашните му венцехвалители представа какви ги е писал същият непосредствено след 9-ти септември? Бях потресен, като прочетох цял куп едноактни пиески от същия, призоваващи директно към кланета над мръсните фашисти и изедници на народа. Що се касае за \"страшните\" му преводи на Шекспир, не е жив великият шекспировед проф. Марко Минков, та да ви каже как стои този въпрос - Меворах е превеждал Шекспир от руски, защото никога не е знаел английски. Меворах беше народен представител в ВНС Ето какво каза по онова време пред БНТ, когато излезе първия брой на весник ДЕМОКРАЦИЯ: \"Качвам се в трамвая и гледам един човек държи в. ДЕМОКРАЦИЯ имах чуството че държи най отровната змия която всеки момент ще изкочи от ръката му и ще нахапе смъртоносно всеки в трамвая.\" С това го запомних този закоравял комунист. Така че никой няма да трогнете с тая изкуствена жалейка.
Good day! This is my 1st comment here so I just wanted to give a quick shout out and say I truly enjoy reading your blog posts. Can you recommend any other blogs/websites/forums that go over the same topics? Thanks for your time! Cheap True Religion Jeans http://m.goodsshopping.net/
Hello, I enjoy reading all of your article. I like to write a little comment to support you. cheap oakley sunglasses http://shopping.oksunglasshut.net/
Saved as a favorite, I really like your blog! oakley sunglasses wholesale http://shopping.okoutletonlinesales.com/
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД