Обявяване на война срещу държавните свръхрегулации

<p>Хората жадуват за правителство, което поема отговорност за действията си и се грижи добре за парите им. Те настояват правителството да се ограничи до основните си задължения и по-малко да се меси в живота им. Те искат правителство, което да се погрижи да създаде условия за откриване на нови работни места и стимулиране на икономическия растеж.</p> <p>Контролиращите Конгреса демократи разшириха неимоверно много обхвата на правителството, започнаха да контролират твърде много сектори от нашата икономика, увеличиха националния дълг до безпрецедентни размери, поставиха държавните разходи върху траектория, застрашаваща бъдещите поколения, и създадоха враждебна за малкия и средния бизнес среда. Те все още остават слепи за загубата на работни места, причинена от свръхрегулациите, налагани от администрацията. Този Конгрес се провали в контрола върху агенциите, които прокарват регулационните режими и задушават частните инвестиции, позволявайки по този начин изтичането на работни места отвъд океана. Както един път каза Уолтър Ристън, съветник на президента Рейгън, докато аз оглавявах Кабинета по управление и бюджет, &bdquo;капиталът отива там където е желан и там където се отнасят с подобаващо внимание към него&rdquo;.</p> <p>Когато републиканците си възвърнат контрола върху Конгреса през ноември, те ще подходят по напълно различен начин към проблемите. През последните четири години приоритетите, налагани от Конгреса, категорично се разминаваха с приоритетите на хората. Едно от първите действия на Нанси Пелоси като председател на Камарата на представителите например беше да създаде нова парламентарна комисия за климатичните промени. Тази нова парламентарна комисия досега е похарчила за своите нужди близо 8 млн. долара пари на данъкоплатците, в което не са включени безотчетните харчове за така наречените &bdquo;търсещи потвърждения&rdquo; мисии. Всъщност тази парламентарна комисия няма никаква законодателна роля. Основната й функция е да пише доклади. Единствените работни места, създадени от нея, се ограничават до сградата на Конгреса. Американският народ едва ли се нуждае от Конгрес, харчещ милиони за писане на доклади и за полети по целия свят. Ние трябва да прекратим съществуването на тази прахосническа комисия.</p> <p>През последните две години на администрацията на Джордж Буш-младши г-жа Пелоси и председателят на комисията за контрол върху бюджетните разходи Хенри Уаксман притискаха безмилостно контролните органи на Конгреса. Те направиха безчет разследвания, изискаха безброй документи и непрестанно привикваха секретарите на Кабинета и ръководителите на агенциите да дават показания под клетва. Не останаха незабелязани или непроверени програми и действия по изпълнението им. Интересното е, че не забелязваме същия ентусиазъм, откакто администрацията на Обама пое държавното кормило. Като резултат икономиката се влоши, правителствените разходи нарастват постоянно, а федералните агенции бълват още и още регулации, които отблъскват частните инвестиции и по този начин възпрепятстват създаването на работни места. Конституционно задължение на Камарата на представителите е да се погрижи за контрола върху действията на изпълнителната власт. През последните две години Конгресът, контролиран от Пелоси, се отказа от това свое задължение.</p> <p>Продължаваме да питаме: Къде е икономическият растеж? Къде са работните места? Няма ги, защото рестриктивните регулационни режими, налагани от администрацията, задушават индустрията, компаниите се чувстват несигурни и са лишени от нужната гъвкавост при наемането на работна ръка или инвестирането в нови инсталации и техническо оборудване. Вместо това предприемачите са се вкопчили в мисълта, че регулациите ще им излязат скъпо и данъците ще нараснат, което намалява желанието им за инвестиции в бъдеще. Днешната правителствена политика обрича американските предприятия на застой и ги кара да блокират кешовите си наличности, вместо да ги инвестират в ново производство или иновации.</p> <p>Частните предприятия, а не администрацията са сърцето и душата на нашата икономика. Като обезсърчаваме частните инвестиции, ние се лишаваме от възможността за увеличение на работните места. Регулационните режими, въвеждани от Националната агенция по опазване на околната среда, Федералната комисия по комуникации, както и от много други агенции, са единствените виновници за задушаването на икономиката. Правителството не може да се оправи и не знае как да излезе от тази бъркотия. Затова е време за нов подход към проблемите.</p> <p>Ако Агенцията по околната среда продължи да бълва регулации, работните места ще бъдат прехвърлени в Китай и Индия със скоростта на ракета. Голяма част от медийното внимание е фокусирано върху опитите на Агенцията по околна среда да ограничи влиянието на вредните емисии върху околната среда, като това е само началото. Агенцията по околна среда се готви да въведе още толкова смазващи регулации, че загубата на работни места ще е неизбежна. Тези регулации за намаляване на вредните емисии включват:</p> <p>1.Изграждане на ВЕЦ-ове. Това означава, че трябва да бъдат затворени въглищните електроцентрали, струващи 300 млн. долара всяка (общо 413 в цялата страна), и ядрените електроцентрали, струващи по 1 млрд. долара всяка (общо в страна в експлоатация има 59 ядрени реактора). В резултат на това освен че ще се затворят някои от централите, цените на електроенергията ще нараснат значително.</p> <p>2.Драстично намаляване на остатъчния продукт от изгарянето на въглищата. При сегашните регулации остатъчните продукти от изгарянето на въглищата в голямата си част се рециклират, създавайки работни места и опазвайки околната среда. Новите регулации, които Агенцията по околна среда се готви да въведе, ще ни струват повече от 20 млрд. долара и загубата на десетки хиляди работни места.</p> <p>3.Премахването на всички парни инсталации в производствата, извличащи енергия от фосили. С новите регулации Агенцията по околната среда подлага на риск близо 800 хил. работни места.</p> <p>4.Възстановяване на озоновия слой. Определена на небазиращи се на нищо научни доказателства, тази нова задача ще има катастрофален ефект върху пазара на труда (в съседство бяха изгубени 7 млн. работни места) и върху разширяването на родния бизнес. Този катастрофален ефект по приблизителна оценка ще струва около 1 трилион долара годишно.</p> <p>Шепата катастрофални за пазара на труда регулации, подготвени само от една агенция &ndash; Агенцията по околната среда &ndash; са пред окончателно въвеждане.</p> <p>Върхов приоритет на доминиран от републиканците Конгрес ще бъде въвеждане на условия за икономически растеж, запазване на работни места и препотвърждаване на конституционно заложеното разделение на властите, включващо малко и контролирано от Конгреса правителство. Правителствените федерални агенции прекрачиха своите властови правомощия и никой не потърси отговорност за агресивните им действия. Нито една от гласуваните и одобрени от Конгреса регулации няма да има положителен ефект, а президентът изпусна възможността да наложи вето. Сега тези регулации ще потънат някъде из папките на федералните регистри.</p> <p>Затова сме длъжни да насочим прожекторите към чудовищните регулации и да възстановим баланса във властта. Нашето правителство преди всичко е на народа, от народа и за народа. Махалото се залюля твърде много в грешната посока. Ако председателското чукче се изплъзне от хватката на г-жа Пелоси, ние ще поведем битка за икономически растеж и създаване на работни места и ще възстановим вярата и гордостта на хората в тяхното правителство.</p> <p><em>*Републиканецът Фред Ъптън е конгресмен от Мичиган. Той може да бъде следващият председател на Комисията по енергетика и търговия в Камарата на представителите, ако републиканците си върнат контрола в Конгреса на предстоящите избори. <br /></em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>