Навременни промени в МВФ

<p>Този натиск беше горещо препоръчван от финансовите пазари на Запад &ndash; и от западните финансови министри, които го защитаваха наистина непредубедено. Финансовите дерегулации в Съединените щати станаха основната причина за глобалната финансова криза, избухнала през 2008, а финансовата и пазарна либерализация навсякъде другаде помогна за разпространението на тази &bdquo;произведена в Америка&rdquo; травма по целия свят.<br />Кризата показа, че свободните и нерегулирани пазари на са нито ефективни, нито стабилни. Те също така не помагаха за създаването на работни места и за падането на цените (пример в това отношение е имотният балон), не помогнаха и за стабилизиране на валутните пазари (където просто стойността на една валута се съизмерва със стойността на друга валута).</p> <p>Исландия е пример, че отговорът на кризата чрез пълния контрол може да помогне на малките страни да предотвратят катастрофата. А политиката по вливане на ликвидност от страна на Федералния резерв на Съединените щати доуби идеологията за свободните пазари: парите отиват там, където пазарите считат, че възвръщаемостта им е най-голяма. С икономическия подем на нововъзникващите пазари и с плъзгащи се по надолнището Америка и Европа, е ясно, че по-голямата част от новоналятата ликвидност ще се прелее към нововъзникващите пазари. Това е особено валидно, имайки предвид факта, че американските кредитни линии стават все по-непропускливи, понеже много от националните и регионалните банки все още са в затруднение.<br />Морето от пари, изливащо се в нововъзникващите пазари, означава, че дори финансовите министри и управителите на централните банки, които винаги са се противопоставяли на валутната интервенция, вярват, че нямат какво друго да направят освен това. Сега страна след страна предпочитат да интервенират по един или друг начин, за да предпазят валутите си от скок в стойността им.</p> <p>Днес МВФ благославя подобни интервенции &ndash; но като подарък за онези, които все още не са убедени, предлага да прибегнат към подобна мярка само ако се наложи. Напротив, ние трябва да се поучим от уроците на кризите, които подсказват, че финансовите пазари се нуждаят от регулации и че свободното движение на капиталовите потоци е особено опасно. Подобни регулации трябва да станат основна част от всяка система, за да гарантират финансовата й стабилност, но и да се прибягва до тях само в случай на трайна дестабилизация.</p> <p>Има огромно разнообразие от налични инструменти за управление на капиталовите потоци и ще е добре, ако страните си подготвят цяла гама от тях. Дори и да не са напълно ефективни, те са доста по-добро решение от бездействието.</p> <p>Но много по-важната промяна е, че МВФ най-накрая направи връзката между икономическата несъразмерност и нестабилността. Тази криза в голямата си част е резултат от опитите на Америка да подкрепи икономическата си слабост чрез значително увеличаване на несъразмерността, като намали лихвите и премахна регулациите (което стана причина много хора да теглят кредити, далеч над възможностите си да ги обслужват). Последиците от това прекомерно задлъжняване ще се усещат още дълго време. Но както ни напомнят по-старите данни на МВФ, случващото се не е ново и непознато.</p> <p>Кризата постави под въпрос и доста от старите догми, според които липсата на гъвкавост в пазара на труда носи вината за безработицата, понеже страните с по-гъвкави модели за определяне на заплатите, каквато е Съединените щати, се представиха по-зле от северноевропейските икономики, включително и Германия. Проблемът е, че когато заплатите намаляват, за работниците става много по-трудно да връщат заемите си и тогава проблемите на пазарите на имоти стават по-големи. Потреблението ще остане слабо, а силното и устойчиво възстановяване няма да може да се опре на следващо лавинообразно увеличение на дълга.</p> <p>Неравенството в Америка си беше същото и преди Голямата рецесия, а кризата, и начинът, по който е управлявана, доведе дори до задълбочаване на неравенството в доходите, правейки възстановяването още по-трудно. Америка сама се насади в своята си версия на японската рецесия.</p> <p>Но все пак има начин да се измъкнем от тази ситуация: започване на преговори за сключване на колективни трудови договори, преструктуриране на ипотеките, използване на метода на тоягата и моркова, за да бъдат принудени банките да възстановят кредитирането, реформи в данъчната и разходната политика, които да носят ползи за всички. При сегашното състояние на нещата, при което почти една четвърт от общите доходи и 40% от националното богатство отиват в ръцете само на 1% от населението, Америка едва ли може да се нарече &bdquo;страна на неограничените възможности&rdquo;, каквато отдавна не е и &bdquo;стара&rdquo; Европа.</p> <p>За по-прогресивните тези дълбоки истини са част от стандартните начини за изразяване на справедлив гняв. Новото е, че МВФ се включи в този хор. Както отбеляза Доминик Строс-Кан в своята реч в Институт &bdquo;Брукингс&rdquo; дни преди последната среща на фонда: &bdquo;В края на краищата, заетостта и справедливостта са фундаментът на икономическата стабилност и просперитета, на политическата стабилност и мира. Това ще е водещо в този мандат на МВФ. Те трябва на всяка цена да залегнат и в политическия дневен ред&rdquo;.</p> <p>Строс-Кан се показа като далновиден бъдещ лидер на МВФ. Можем само да се надяваме, че правителствата и финансовите пазари ще се вслушат в думите му.</p> <p><em>*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика в Колумбийския университет. Автор е на книгите &bdquo;Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея&rdquo; и &bdquo;Глобализацията и недоволните от нея&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>