- 10 Sep 2020
- 145
- 5
Около 320 000 български турци бягат през 1989 г. от „българизацията” на комунистическия режим. Около 1000 от тях днес живеят в Австрия.
„Българите казват: ти не си като нас, ти си туркиня. Турците казват: ти си различна, ти не си като нас, защото си българка. Когато думите са казани от турци, ме боли повече, защото винаги съм се чувствала като етническа туркиня”, казва Къймет Адали. Тя се занимава с търговия и живее във Виена. Принадлежи към историческото малцинство на българските турци. Те живеят в България, етнически и езиково обаче са турци. Много от тях през 1989 г., когато е кулминацията на т.нар. възродителен процес по време на управлението на комунистическия лидер Тодор Живков, бягат от България.
<p>Възродителен процес е названието тогава на принудителното асимилиране на турците в България. То включва както смяна на имената, така и забрана на културата и езика им.</p>
<p>Режимът по онова време се аргументира, че българските турци всъщност са българи, които през „петвековното турско робство” са приели исляма. Истината е, че много турци са се преселили в българските земи още през ХІV в. През 1989 г. около 320 000 етнически турци бягат от „българизацията”. Повечето отиват в Турция, някои се изселват в Австрия. Според Къймет Адали те са около хиляда души.</p>
<p>След бягството си и времето, прекарано в различни бежански лагери в Австрия, Адали започва работа, после завършва и висше образование. Не се оплаква от особени трудности в този период. Защото българските турци са израсли с два езика и ученето на трети език изобщо не ги е затруднило.</p>
<p>Нейният успех не е признат от всички, разказва тя. Преди всичко жените в общността първоначално са скептични. Това се дължи, разбира се, на традиционното им самосъзнание. „Те наистина искат да работят и да са по-малко зависими от мъжете си, но по отношение на някои неща са останали „туркини”, т.е. силно обвързани със семейството, защото зависят от него”. Независимо че по-голямата част от българските туркини имат завършено средно образование, много малко от тях след това продължават да учат.</p>
<p>И при българските турци има проблеми. Независимо че са страшно мотивирани и амбицирани, най-първото нещо за тях според Адали е да изкарват пари. Повечето изобщо не правят опит да заверят своите български дипломи и направо приемат работа, която е прекалено ниско квалифицирана за тях. Естествено, като новопристигнали заедно със семействата си доста от тях не биха имали и друг шанс.</p>
<p>Днес голям брой от тези семейства са постигнали добър стандарт на живот. Почти всички обаче тъгуват за родината си – за България. Много от българските турци в Австрия продължават да живеят със символа на своята асимилация и до днес – с принудително приетите си български имена. „Не, защото те им харесват. Смятат, че с българското си име в християнска Австрия ще постигнат повече", твърди Адали.</p>
<p>Наистина ли? „Не <em>–</em> казва Емине Гюлестан, също българска туркиня от Виена. <em>– </em>Българинът не е по-малко дискриминиран от турчина”, заявява тя. Студентката в Дипломатическата академия е научила от собствен опит, че недоверието спрямо чужденците в Австрия няма нищо общо с конкретна националност или етническа принадлежност.”</p>
<p><em>Превод от немски език: Мария Дерменджиева</em></p>
