М. Ходорковски: Десет години животът ми беше застинал

<p>Най-малкият ми син, когото оставих, докато бе на четири годинки, сега е по-висок от мен и е на прага на пълнолетието. Дъщеря ми скоро завършва гимназия. Моята жена, която ме подкрепяше през всичките тези години, е самотна вкъщи. Родителите ми вече са много остарели и здравето им не е в завидно състояние.</p> <p>Целият свят много се промени. Само съм чел в списанията за електронни книги и таблети, същото се отнася и Facebook, Google, Twitter и куп други неща, които сега са нещо естествено &ndash; като хибридните двигатели и електрическите автомобили.</p> <p>Моето семейство ми разказва, че няма да мога да позная Москва: построени са много нови сгради, хората са различни, не са вече толкова съветски&hellip;</p> <p>На фона на тези промени животът ми на практика е застинал: почти няма разлика между бараките в лагера на китайската граница, където излежах първата част от присъдата, от сегашните бараки край финландската граница.</p> <p>Хората са почти едни и същи: всеки се е свил в собствените мисли и собствената си злочеста съдба.</p> <p>Но въпреки изминалите не малко години така и не успях да се срасна с тази затворена система и продължавам да живея със събитията, които се развиват в Русия и света. Те достигат до мен чрез вестниците и безкрайните писма и историите, споделяни с мен от хората, които постоянно пристигат &bdquo;отвън&rdquo;.&nbsp;</p> <p>Наблюдавам как страната ми просперира от повишаването на цените на петрола и природния газ. Доходите на хората са скочили значително. Но и цените на стоките и жилищата също са се увеличили. Животът в много руски градове е станал дори по-скъп от САЩ и Европа.</p> <p>Причините са добре известни: държавният монополизъм, корупцията и неефективната администрация &ndash; последица от изключителната концентрация на властта в ръцете на един единствен лидер.</p> <p>Много талантливи хора напускат страната &ndash; вече 2 млн. руснаци са емигрирали за последните 10 години. Изтичането на капитали, което започна през 2008, вече е стигнало цифрата от $350 млрд. и продължава да се увеличава.</p> <p>Три милиона бизнесмени са станали жертва на съдебни преследвания, а някои от тях &ndash; като Сергей Магницки и Василий Алексанян, починаха в резултат на престоя си в затвора.&nbsp;Това е една от причините за ниската степен на иновации в Русия, за увеличаващата се зависимост на икономиката от цените&nbsp; на суровините, докато темповете на растеж се забавят. Качеството на образованието пада, докато технологически Русия изостава значително от Запада и дори от Китай.</p> <p>Съответно се променя и мястото на Русия в света. Нашата страна е станала по-богата заради бума в цените на суровините и играе по-активна роля на глобалната арена: спомнете си само неотдавнашния дипломатически успех в Близкия изток и предстоящите глобални политически форуми, икономически срещи и спортни състезания, които се провеждат у нас.</p> <p>За съжаление престижът, който съпътства един такъв успех, бе помрачен от събития като хвърлянето в затвора на момичетата от групата Pussy Riot, неуместният арест на еколозите от Greenpeace и забраната за осиновяване на руски деца от американци.</p> <p>Причината за всички тези събития е една и съща и се крие в една непоклатима и безконтролна централна власт, лишена от способността да се адаптира към един непрекъснато променящ се свят.</p> <p>Тя е неспособна да предложи една привлекателна визия за бъдещето, парадигма, която хората вдъхновено да преследват. Поради което нито парите, нито глобалните усилия, нито техническите ни постижения не постигат никакъв ефект. Това е едно застинало общество, което не дава никакви надежди на младите.</p> <p>Това не е нещо ново. Скриването в собствената черупка е естествената реакция на хора, които не съумяват да се адаптират (или се страхуват да демонстрират такова умение). Интересите и дори страховете на тези страдалци не са за пренебрегване, но ако продължават да следват този път ще стигнат единствено до пропастта.</p> <p>Днес системата за управление на страната се нарича &bdquo;Владимир В. Путин&rdquo;.</p> <p>Възможно ли е да се промени?</p> <p>Не бих искал да давам категоричен отговор. Човекът е едно много сложно същество. Но няма голяма надежда, както и надеждите, че неговият най-близък вътрешен кръг ще му позволи за втори път да се откаже от президентските си пълномощия &ndash; дори временно. Той не може да контролира това, което ще последва.</p> <p>Вътре в страната броят на поддръжниците на една демократична трансформация на властта след режима на Путин намалява, докато радикалните настроения бавно, но сигурно се увеличават. Което неизбежно ще предизвика появата на също толкова радикален лидер в условия на криза.</p> <p>Казано по друг начин, независимо от Путин, Русия е изправена пред риска от раждането на нов авторитарен режим. &nbsp;</p> <p>Когато един режим е навлязъл във фазата на необратимото падение и няма никакво намерение да предостави на своите опоненти възможности за истинска политическа конкуренция, единствената надежда за промяна се крие в едно широко, мирно протестно движение.</p> <p>В Русия съществува такова движение и целта му е да принуди рационалната част от управляващия елит да дискутира посоката и скоростта на неотложните реформи. Не само да слушат снизходително, но реално да преговарят и да се в състояние да предприемат договорените действия.&nbsp;</p> <p>За съжаление не съществува такова явление като мирен протест без жертви. В момента в затворите е пълно с активисти и симпатизанти на това движение.</p> <p>Сред тях са 27-те активисти, арестувани по време на събитията на площад &bdquo;Болотний&rdquo;, но има и десетки други не толкова известни случаи. Но без съмнение ще има още и още, ако режимът продължава да реагира с насилие срещу увеличаващите се гласове на опозицията.</p> <p>Но тази опозиция може да постигне победа само, ако успее да превърне всеки един от процесите срещу нея в контрапроцес срещу властта.</p> <p>Обществото, особено младежта, е особено чувствителна към разминаването между думи и дела. За разлика от насилствените протести, мирните протести не могат да се постигнат обратен ефект и да отблъснат уплашените обикновени граждани или умерените политически сили в лагера на режима.</p> <p>Какво би могла да направи опозицията, ако постигне целите си? Преди всичко не бива да забравя, че ако извоюва победата, най-важно е да преодолее желанието за мъст над вчерашните си палачи, а да им предостави възможност да участват при определянето на новия курс, по който ще поеме страната.</p> <p>На второ място, необходимо е да допуска компромиси в борбата за промените. Историческият опит учи, че обществото е в състояние да преодолее хаоса с минимални загуби само там, където реформаторите са успели да намерят куража и силата да постигнат консенсус със своите опоненти. Опозицията трябва да бъде влиятелна! Без това няма демокрация!</p> <p>Движението би трябвало да черпи вдъхновение от Нелсън Мандела в Южна Африка, която съумява да се извиси над личните драми и класови предразсъдъци и да поведе обществото по трудния път от гражданската война към социалния мир. Геният на Нелсън Мандела се крие във факта, че когато излиза от затвора, вместо да затръшне вратата под носа на своите тъмничари, той я остави отворена и те можеха да излязат на свобода заедно с него.</p> <p>Отмъщението никога не би могло да бъде достойна и социално значима цел.</p> <p>Само постигането на национален консенсус ще даде на Русия шанса да оцелее. Но този консенсус трябва да се постигне на базата на зачитането на правата на всеки човек, и на всяко малцинство в обществото. Задължително е той да се гради върху признаване принципите на правовата държава и стремежа към социална справедливост.</p> <p>Русия би могла да даде много на света. Ние не сме Азия, не сме и Евразия, а неотделима част от Европа. Същата онази Европа, от която не само е родена съвременната цивилизация, но която продължава да бъде световната политическа лаборатория за нови обществени и етични модели, които след това се прилагат в различни части на света.</p> <p>Но Европа е изправена пред една многопластова криза: нивото на научния и технически прогрес не е на необходимото ниво, за да гарантира икономическата база за все по-нарастващата цена на социалната държава, а европейското общество като че ли надцени възможностите си да постигне интеграция на различните народи. Идеята за една постиндустриална икономика се възприема като отказ от&nbsp; всички индустрии, а не като създаване на индустрии от нов тип.</p> <p>От своя страна кризата се отрази върху процеса на европейската интеграция, която сама по себе си представлява един гигантски социо-културен експеримент.&nbsp; Но кризата&nbsp; - макар &nbsp;и многопосочна &ndash; все още не означава крах. Европейската криза днес е едно предизвикателство, но едновременно с това и мощен стимул за промяна. Очертанията на тези промени вече се оформят, макар че предстои още много дълъг път напред.</p> <p>Благодарение на културното и историческото си наследство и териториалната близост, Русия е в състояние да стане част от това решение, като сподели опита си в управлението на огромна територия и различни икономически и културни &nbsp;модели. Русия и Европа трябва да намерят начин да работят съвместно, още по-тясно отколкото преди.</p> <p>Да, една подобна промяна изисква сериозни усилия от евроатлантическата цивилизация. Най-вече от гледна точка на човешки потенциал, но също така и от гледна точка на технологиите и иновациите. Става въпрос за стотици хиляди специалисти и предприема, един гигантски прилив на енергия от новото поколение европейци за изграждане на една нова Европа &ndash; от Атлантиках до Тихия океан.</p> <p>За нас, за руските хора това ще представлява реална възможност да преодолеят статуквото, което датира още от 17 век, и да преодолеят пропастта, образувала се между ограничен брой руснаци с усещане за една модерна Европа и живеещи според нейните стандарти, и останалата част от населението, онези милиони граждани, чиято мечта за по-добър живот векове наред се експлоатира от безскрупулни политици, които продължават да проповядват някакъв несъществуващ &bdquo;особен път&rdquo;&nbsp; за Русия, които само ни води към още по-дълбока мизерия.</p> <p>Днес, на фона да продължаващата миграционна вълна в Европа и на мащабните промени в Азия, разривът между Европа и Русия може да има само изключително неблагоприятни последствия.</p> <p>Промяна или разруха: това е историческият избор, пред който винаги през хилядолетията е била изправена човешката цивилизация.</p> <p><em>Статията е публикувана на 23 октомври тази година в &quot;Ню Йорк Таймс&quot;.</em></p> <p><em>Михаил Ходорковски в момента е затворен в Наказателна колония № 7 в Карелия, където излежава присъдата си за данъчни измами. Преди да бъде арестуван през 2003, той бе най-богатият човек в Русия и президент на петролната компания &bdquo;Юкос&rdquo;.</em></p>