Итън и Джоел Коен: При нас няма хепиенд

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>- <strong>Във филма има един музикант, който изглежда, че в нищо не успява, и една смешна котка, която случайно е наследил. Каква е връзката?</strong></p> <p><strong>Джоел Коен:</strong> Мисля, че никаква <em>(смях)</em>. Идеята ни хрумна просто така, да сложим котка в лапите на героя си, Люин Дейвис.</p> <p><strong>Итън Коен:</strong> Всъщност, това е гег. Люин си казва: имам това животно, не го искам, то не е за мен, но какво да направя? Как да се отърва от него? Но то си остава там до края.</p> <p><strong>- Както във всичките ви филми, и тук има някои неправдоподобни герои. Реалност или фикция?</strong></p> <p><strong>Дж. К.</strong> И двете. Например, огромният джазмен, изигран от Джон Гудман, напомня за легендарния Доктор Джон. Това е музикант от старата школа, който прекосява страната с кола, за да свири по клубовете. Що се отнася до любовницата на Люин, в ролята Кери Мълиган като брюнетка, тя е измислена, но ни се стори забавно да я покажем толкова нежна на сцената, когато пее в дует с Джъстин Тимбърлейк, и толкова сприхава извън нея.</p> <p><strong>- С какво ви заинтригува този период на възраждане на фолк музиката в началото на 60-те г. в Гринич Вилидж?</strong></p> <p><strong>Дж. К</strong>. Бяхме тийнейджъри, но сме израснали с всички тези фолк песни, които особено обичахме, и които са част от американската популярна музика. По-късно прочетохме мемоарите на певеца Дейв ван Ронк, който разказва за този период в края на 50-те г. и началото на 60-те във Вилидж, преди появата на Боб Дилън. Оттам написахме собствения си сценарий, чийто главен герой е Люин Дейвис, в ролята Оскар Айзъкс, който изпълнява на живо някои песни на Ван Ронк.</p> <p><strong>- Всъщност "Люин Дейвис отвътре" не е ли логичното продължение на филма ви &bdquo;О, братко, къде си?&rdquo;?</strong></p> <p><strong>И. К.</strong> Да. От една страна, и двата са в логиката на американската популярна музика и нейните корени. От друга, имат един и същ музикален продуцент, Ти Бон Бърнет.</p> <p><strong>- Превръщате Джъстин Тимбърлейк във фолк певец в дует с Кери Мълиган. Защо избрахте него, една световна звезда?</strong></p> <p><strong>Дж. К.</strong> Преди всичко, защото смятаме, че е добър актьор и много талантлив изпълнител с хубав регистър. Струваше ни се добра идея да го превърнем във фолк певец в един стил, в който гласът е много важен. Освен това той наистина се посвети изцяло на тази роля.</p> <p><strong>- Както в повечето ви филми, и Люин Дейвис е антигерой. Защо харесвате този тип персонажи, които изглежда, че са пропуснали всичко?</strong></p> <p><strong>Дж. К.</strong> Той е по-интересен със своите неуспехи, с трудностите, които трябва да преодолее.&nbsp; Научава много за себе си и за начина, по който ще напредне в живота, преценява значението на артистичната си отдаденост, в термините на искреност и автентичност. При нас няма хепиенд.</p> <p>- <strong>В края на филма виждаме Боб Дилън, който пее в едно кафене в Гринич Вилидж. Не искахте ли да отидете по-далеч?</strong></p> <p><strong>Дж. К.</strong> Не, защото нашият филм разказва именно за този период отпреди Дилън и спира в момента, в който започва неговата история. Нямаше нужда да отидем по-далеч, неговите фенове знаят продължението наизуст.</p> <p><strong>- Вие сте любимци на Кинофестивала в Кан, награждавани сте неколкократно и признати от френската публика. Харесвате ли все още състезанието?</strong></p> <p><strong>Дж. К.</strong> Да, това съвсем не ни травматизира. Чувстваме се добре тук, защото работата ни винаги е била призната и сме развили истинска връзка на доверие с организаторите...</p> <p><strong>И. К</strong>.... и винаги е полезно за нас и за филма, който излиза през декември в САЩ.</p> <p><img src="/uploads/editor/FILM-22.jpg" alt="" width="625" height="468" /><strong><em></em></strong></p> <p><strong><em><span class="news_intro">Кадър от "Люин Дейвис отвътре"</span></em></strong></p>