Хазарт с планетата

<p>Експерти и от ядрената, и от финансовата индустрия ни уверяваха, че новите технологии може и да не са съвършени, но поне елиминират риска от катастрофи. Събитията, които се случиха, ги опровергаха: не само защото рискът е съществувал, но и последиците бяха толкова зловещи, че с лекота успяха да зачеркнат всички предполагаеми ползи от системите, които лидерите в отделните индустрии представяха.</p> <p>Преди Голямата рецесия, американските икономически гурута &ndash; от шефа на Федералния резерв до титаните на финансовата мисъл &ndash; се хвалеха нашироко, че сме научили уроците от миналото и сме способни да избегнем големите рискове. &bdquo;Иновативните&rdquo; финансови инструменти, каквито са дериватите и секюритизациите, позволяваха да бъде разпределен рискът по цялата икономическа верига. Сега вече знаем, че те са заблуждавали не само цялото общество, но и самите себе си.</p> <p>Финансовите магьосници, връщайки се сега назад във времето, не разбираха сложността на риска, оставяйки настрана опасността от пренебрежими събития, но с тежки последици, ако се случат. Събитията, които беше възможно да се случат веднъж на сто години &ndash; или дори един път в жизнения цикъл на Вселената &ndash; както изглежда, се случват на всеки десет години. Още по-лошо, не само честотата на случване на тези събития беше сериозно подценена, но и астрономическите щети, които те можеха да причинят &ndash; също както се случи с подценяването на риска от стопяване на ядрените реактори.</p> <p>Изследванията в областта на икономиката и психологията ни помагат да разберем защо се провалихме в управлението на подобни рискове. Имаме твърде недостатъчна емпирична база за оценяване на редки събития, поради тази причина е трудно да направим добра прогноза. При тези обстоятелства в играта се намесва пожелателното мислене, което би могло да разклати убежденията ни. Обратното, когато друг понася цената за грешките, предпочитаме да се самозаблуждаваме. Система, която социализира загубите и приватизира печалбите, е обречена на провал.</p> <p>Нещо повече, целият финансов сектор гъмжеше от проблеми и недоразумения. Рейтинговите агенции имаха интерес да дават добри рейтинги на високорисковите активи, издавани от инвестиционните банки, които си плащаха за това. Притежателите на ипотеки не носеха отговорност за действията си, а дори и онези, които се занимаваха с хищническо кредитиране или създадоха пазарнотъргуемите секюритизации, създадени да губят, го правеха по начин, който ги предпазваше от гражданско и криминално преследване.</p> <p>Това ни води към следващия въпрос: има ли още &bdquo;редки събития&rdquo;, които очакваме да се случат? За съжаление някои от наистина големите рискове, пред които сме изправени днес, най-вероятно няма да се окажат редки събития. Добрата новина е, че подобни рискове могат да бъдат управлявани на много ниска, да не кажа на никаква цена. Лошата новина е, че сме изправени пред сериозна политическа съпротива, защото има хора, които извличат печалби от това положение на нещата.</p> <p>Станахме свидетели на два от големите рискове през последните години, но направихме твърде малко, за да ги поставим под контрол. Според някои сметки заради лошото управление на последната криза може да се повиши риска от бъдещи финансови сътресения.</p> <p>Твърде големите за да фалират банки и пазарите, на които имат излаз, са наясно, че могат да очакват същите тези банки да бъдат спасени, ако изпаднат в затруднение. В резултат на този &bdquo;морален хазарт&rdquo;, банките могат да заемат колкото си поискат пари, за каквито срокове им харесва, като така им се дава конкурентно предимство, което не се опира на постиженията им, а на политически съображения. Докато на подобно невъздържано поемане на риск не бъде сложена юзда, хищническото кредитиране и нерегулираната търговия с деривати ще продължава. Регулациите, които поощряват прекомерното поемане на риск, остават на практика непокътнати.</p> <p>В същото време, докато Германия спира старите си ядрени реактори, в Съединените щати и по целия свят лошо конструираните централи от типа на тези във Фукушима, продължават да функционират. Ядрената индустрия дължи своето съществуване на скритите държавни субсидии &ndash; като в случай на ядрена катастрофа щетите се плащат от обществата в допълнение към разходите за все още зле управляваните ядрени отпадъци. Това е цената за свободния капитализъм!</p> <p>За планетата ни има още един риск, който, както другите два, става все по-отчетлив: глобалното затопляне и климатичните промени. Ако имаше други планети, на които да можем да се преместим на сравнително приемлива цена, при положение че почти сигурно съществуват според учените, някои биха казали, че това е риск, който си заслужава да поемем.&nbsp; Но все още не сме открили такива планети, затова рискът не си струва.</p> <p>Цената за намаляване на емисиите бледнее пред възможния риск, пред който сме изправени. И това е така, независимо дали ще изключим от формулата ядрената опция (чиято цена винаги е била подценявана). Бъдете сигурни, че въглищните и петролните компании ще пострадат значително, а страните, замърсяващи най-много &ndash; като Съединените щати &ndash; очевидно ще платят по-висока цена от онези с по-скромен начин на живот.</p> <p>В края на краищата, залагащите в Лас Вегас губят повече, отколкото печелят. Като общество сме склонни да залагаме прекалено рисково &ndash; на големите си банки, на ядрената си енергия и като цяло на нашата планета. И също както в Лас Вегас, само малцина &ndash; банкерите, които поставят в риск икономиката ни, и собствениците на енергийните компании, които пък от своя страна поставят под въпрос съществуването на планетата ни &ndash; ще спечелят от това. Но като цяло и почти сигурно ние като общество, както всички залагащи, ще загубим.</p> <p>Това, за съжаление, е урокът от катастрофата в Япония, който продължаваме да пренебрегваме.</p> <p><em>*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика в Колумбийския университет. Автор е на книгите &bdquo;Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея&rdquo; и &bdquo;Глобализацията и недоволните от нея&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>