Движението на „Чайниците”

<p>Но избори, проведени под диктата на гнева, и американско бъдеще, диктувано от гнева, са две различни неща. Това, което чувам да идва от движението, ме кара да мисля, че всичко е по-скоро въздух под налягане, отколкото двигател на промени. То няма никакъв план за възстановяване на величието на Америка.</p> <p>&bdquo;Движението на чайниците&rdquo; не може да има позитивно влияние върху страната, защото няма представа за основните проблеми на Америка и защото дори не е предложило заслужаващо доверие решение на проблемите, които все пак е успяло да открие. Как може да се приеме на сериозно движение, което казва, че иска да ореже правителствените харчове с милиарди долари, без да предлага орязване на бюджета за отбрана, на социалните разходи, на разходите за здравни грижи и други услуги, плащани от бюджета &ndash; всъщност оставя без отговор въпроса как съкращаването на разходите ще ни направи по-конкурентоспособни или ще върне растежа на икономиката?</p> <p>И как да приемаме сериозно движение, което запази крещяща тишина, докато администрацията на Буш-младши започна две войни и прокара нова правителствена програма за лекарствената политика &ndash; докато орязваше данъците &ndash; а сега ненадейно, вдигна шум до небесата за дефицита и искат от президента Обама да го намали? Кажете защо? И къде, приятелчета, бяхте през тези осем години?</p> <p>Темите, които вълнуват &bdquo;Движението на чайниците&rdquo; &ndash; дългът и разрастващото се правителство &ndash; са всъщност следствие от нашите настоящи проблеми, а не причина за тях. Те са симптоми за страна с нарастващи проблеми и загуба на конкурентните предимства, защото политиците ни се превърнаха просто в състезатели, Конгреса ни &ndash; в институция за легализиране на корупцията, а основните ни законодателни органи са разединени от лобистките намеси до степен на пълно блокиране.</p> <p>Движението &bdquo;Чаено парти&rdquo;, което е важното в случая, простиращо се от републиканския център през независимите десни до демократическия център, разбира същината на проблемите и трябва да намери лидер, притежаващ три основни характеристики. Първо, да е патриот: лидер, който на първо място поставя битката за страната си пред битката за партията си. Второ, лидер, който да убеди американците, че той или тя действително има план, лидер който не просто говори празни приказки за орязване на данъците и увеличаване на стимулите, а предлага нещо по-важно &ndash; да направи Америка отново преуспяла, просперираща и уважавана. И трето, някой способен да води в тези несигурни времена, а не просто да хленчи колко били трудни нещата &ndash; лидер, който вярва в това, което прави, и не разчита на изборните резултати, а ги променя.</p> <p>Експертът по изучаване на електоралните нагласи Стан Грийнбърг ми каза, че когато прави фокус групи днес, това, което чува, е: &bdquo;Хората мислят, че страната има много проблеми, а страни като Китай имат стратегия за постигане на успех, каквато ние нямаме. Те ще последват този, който успее да ги убеди, че има план отново да върне величието на Америка. Това е, което искат да чуят. И републиканците, и демократите не успяват да го направят&rdquo;.</p> <p>Според мен такъв план трябва да започва с въпроса: на какво е способна и какви стратегически предимства има Америка и как ди ги подхраним, за да избуят? А отговорът трябва да е: Америка е способна да привлича, развива и дава пълна свобода на креативността и таланта на хората. Това означава мъже и жени, които да изобретяват, построяват и продават повече стоки и услуги, които да правят живота на хората по-продуктивен, по-здравословен, по-комфортен, по-сигурен, и те да бъдат приемани от цял свят.</p> <p>Лидерството днес се изразява в това как правителството на Съединените щати да създаде условия за привличане и обучение на повече от тези талантливи хора, как след това да приеме закони, регулации и бюджет, които да дадат възможност на тези талантливи хора да изкарат произведените от тях стоки и услуги на пазара, да ги продават по целия свят, като в същото време създават добри работни места тук, в Америка. Без тези условия ние не можем да си подсигурим здравните грижи и защитата, от които имаме нужда.</p> <p>Това е планът, който истинското &bdquo;Чаено парти&rdquo; търси от своя президент. За да стане реалност този план, от нас ще се изисква да приемем повишаването на някои акцизи, например върху бензина, и орязването на някои данъци &ndash; като тези върху възнагражденията на работниците и корпоративните данъци. Планът ще изисква още преразглеждане на имиграционното законодателство за подобряване на граничния контрол, за допускане на по-квалифицираните работници и задържане на онези от квалифицираните, които искат да продължат обучението си в колежи и университети у нас. Планът ще изисква също така да се направят съкращения в някои сектори &ndash; като в социалното осигуряване например &ndash; и да се повишат разходите в други, като образованието и изследванията съобразени с икономическите реалности на ХХІ век.</p> <p>С други думи, планът ще трябва да бъде много интелигентен, проницателен и фокусиран, и да експлоатира намаляващите ни ресурси по възможно най-ефективния начин, за да върне нашите основни предимства. Това е единственото дългосрочно решение на нашите проблеми &ndash; да се избавим от бремето с помощта на по-образовани и по-конкурентоспособни американски работници.</p> <p>Онова &bdquo;Чаено парти&rdquo;, което смята, че решението е просто да се ограничи правителството и да се орежат данъците, вероятно ще успее да наклони везните на частичните избори в желаната посока. Но това всъщност ще тласне Америка в грешната посока. Има обаче едно друго &bdquo;Чаено парти&rdquo;, което е способно да обърне нещата, но то все още чака своя лидер.</p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>