- 10 Sep 2020
- 102
- 1
В събота в Берлин беше отбелязана 20-годишнината от завземането на сградата на Щази с Ден на отворените врати. Нещо, което по време на диктатурата на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) никой не би могъл да си представи – граждани без страх да се разхождат из коридорите на Министерството на Държавната сигурност, да отварят вратите на стаите, да разглеждат купищата архивни документи. 20 години след щурма на сградата стотици любопитни граждани посетиха сивата бетонна империя на дългогодишния министър на Щази Ерих Миелке. Гражданското честване припомня, че на 15 януари 1990 г. разгневени жители на Източен Берлин щурмуваха седалището на Щази и с този свой акт поставиха края на доносническия апарат.
<p> „Нека отбележим този ден с радост и удовлетворение”, каза Мариане Биртлер, ръководител на Службата за архивите на ЩАЗИ. Защото със своите действия източногерманците спасиха архивите от унищожаване”.<br />Все пак някои от посетителите споделиха пред журналисти, че изпитват неприятно чувство, докато обикалят мрачните коридори на сградата. Около 7000 служители са работили в нея като „щит и меч” на ГЕСП. „Днес всичко започва постепенно да се разкрива”, тихо казва берлинчанката Бригите Хербик, която през 1981 г. е успяла да се спаси на Запад. Шейсет и две годишната жена си спомня със сълзи на очи своите горчиви преживявания, свързани с Щази. Неотдавна е установила, че нейна близка приятелка я е шпионирала дълги години. Както много други посетители, и Хербик подава заявление за достъп да досието си.</p>
<p>Интересът към наследството на Министерството на държавната сигурност с неговите 91 000 щатни служители и 189 000 агенти и информатори не спира. Само през 2009 г. – 20 години след падането на Берлинската стена, почти 103 000 души са поискали достъп до своите досиета. Доста повече от желаещите през 2008 г. Архивите разкриват не само тъжните лични истории на следените, но и примери за смели хора, които са се противопоставяли на режима, обяснява Мариане Биртлер. „Това, което се е случвало тогава, е важно за настоящето и за бъдещето”. Без тези архиви би било невъзможно да се изследват структурите на диктатурата системно. Спасените тогава архиви представляват базата на институцията. Все още обаче не всичко е възстановено – около 15 000 чувала с накъсани документи на Щази чакат да бъдат реконструирани с помощта на електронна програма.</p>
<p>Наред с посивелите посетители в сградата са дошли и няколко младежи. 13-годишно момче казва, че в училище все още не са учили нищо за Щази. Баща му обаче му бил обяснил всичко. Именно младото поколение има нужда от разграничаване с миналото. Според Моника Грютерс, член на комисията по култура в Бундестага, хората трябва да се противопоставят на омаловажаването на историята на диктатурата в ГДР. Изследванията на тази история не трябва да спират.</p>
<p>Преди построяването на централата на Щази на това място е имало жилищна сграда, която е била съборена. Сестрите Дагмар и Евелин Шюслер, нейните собственици, също участват в честването, „за да не избледнява споменът”. Фактът, че и днес лица, свързани с Щази, отново са се активизирали и се организират в сдружения или пишат книги, за тях е повече от потискащ.<br /></p>
