Брайвик осъден на 21 години: Бих го направил пак

<p>Отговорността на Брайвик за убийствата беше безспорна.&nbsp;Той самият призна, че е ги е извършил, но отказа да признае вина. Според него действията му били "ужасни, но необходими".</p> <p>Другата възможност беше съдът да го признае за невменяем и да го изпрати в психиатрично заведение.</p> <p>При необичайна размяна на ролите прокуратурата поиска за Брайвик въдворяване в клиника, докато адвокатите от защитата пледираха клиентът им да бъде признат за психически здрав.<br />"По-лошо е да осъдиш лице с психическо заболяване на затвор, отколкото да осъдиш човек без психически отклонения на въдворяване в психиатрично заведение", подчерта прокурорът Свейн Холден.</p> <p>Позицията му основаваше на официалната психиатрична оценка от миналата година, според която Брайвик страда от "параноидна шизофрения".</p> <p>Въпреки че тази диагноза впоследствие беше отменена от повторна експертиза, която не откри никакъв признак на психоза, тя предизвика достатъчно съмнения, за да се приеме тезата за неспособността на Брайвик да носи отговорност за действията си.</p> <p>Адвокатът от защитата Гейр Липестад пледира по желание на Брайвик в полза на тезата за вменяемост и способността му&nbsp;да носи наказателна отговорност.</p> <p>Опасявайки се, че такава диагноза ще омаловажи идеологията му, Брайвик смяташе, че пращането му в психиатрична клиника би било "по-страшно от смъртта" и че първата официална експертиза е "крайно унижение".</p> <p>В последния ден от продължителния процес, очевидно без угризения, Брайвик заяви, че би направил отново същото и поиска да бъде оправдан с думите: "Борих се за народа, културата и страната си".</p>