- 10 Sep 2020
- 87
- 0
В glasove.com продължаваме поредицата от публикации, припомнящи събитията през злополучната 1996 година. Въпреки немалкото различия между тогавашната дълбока криза и днешната ситуация аналогиите между управлението на Жан Виденов и това на Бойко Борисов се натрапват все повече. Ретроспективният поглед върху пресата отпреди 14 години разкрива познатата и днес липса на визия и неспособност за конструиране на решения. Голяма част от новините, коментарите и анализите от онова време звучат така, сякаш са писани за днешните вестници.
<p><strong>Далаверата с цигарите</strong></p>
<p>От 1 юли 1996 г. акцизът на цигарите става 60 на сто от цената им след промени в Закона за акцизите. Дотогава налогът се определя като твърда сума и е различен за отделните марки цигари. Заради новия начин на определяне на акциза от 1 октомври 1996 г. са въведени и нови бандероли. Също в началото на октомври кабинетът на Жан Виденов вдига цената на българските цигари с 20 лв., а на вносните – със 160 лв.<strong> „Това поскъпване – пише в. „Стандарт” преди 14 години – е единствено за сметка на редовия пушач, защото Жан Виденов и обкръжението му не могат да пресекат контрабандния внос и нелегалното производство на цигари у нас”.</strong> Вместо в държавната хазна – обобщават тогавашните всекидевници – тези пари отиват направо в бездънните джобове на привилегировани търговци и вносители.</p>
<p>През октомври 1996 г. пресата алармира, че кабинетът на Виденов си затваря очите за контрабандния внос и нелегалното производство на тютюневи изделия у нас, от които привилегировани кръгове прибират огромни приходи, без да плащат данъци. <strong>„Публична тайна е, че огромната маса от вносните цигари у нас са контрабанда”, твърди в. „Труд”.</strong> Според изданието това вдига печалбата на някои привилегировани търговци до астрономически размери, защото не плащат никакви налози на държавата. Освен това се знае, че много от вносните марки се произвеждат нелегално у нас подобно на алкохолните ментета. <strong>Вестниците изтъкват, че всичко това става пред безучастния поглед на правителството. </strong></p>
<p>„Досега министрите не са дали никакъв отчет за сумите, които постъпват в бюджета от акциза за цигарите и алкохола. Така или иначе цифрата би трябвало да е твърде смешна”, подчертава „Стандарт”. В коментар на всекидневника за новите цени на цигарите се твръди, че цигареният бизнес е от най-доходоносните далавери в България и че тютюневата мафия печели веднъж от контрабандата и нелегалното производство и втори път – с помощта на правителството, което бърка все по-дълбоко в джоба на пушачите и непрекъснато вдига цените. Истинският проблем според тогавашната преса е, че <strong>„на практика в хазната не влизат почти никакви приходи от мита и акцизи”.</strong></p>
<p><strong>Актуализацията на бюджета</strong></p>
<p>В края на юли 1996 г. парламентът ревизира бюджета за текущата година заради по-високите плащания по вътрешния и външния дълг и с цел извършване на структурната реформа. <strong>„Според новия план – пише в. „Труд” – хазната може да излезе на червено с не повече от 80.7 млрд. лв., или 4,9% от брутния вътрешен продукт.”</strong> С други думи толкова е предвиденият бюджетен дефицит – 4,9%. Приходите са увеличени с 43 на сто за сметка на данъчното облагане. Намалява се субсидията на общините, въпреки че както подчертава в „24 часа” тогавашният заместник-председател на бюджетната комисия в парламента Муравей Радев – „тя и досега им е твърде недостатъчна”.</p>
<p>Вестник „Стандарт” отразява проведения в парламента дебат за актуализацията на бюджета, по време на който синия депутат Радев заявява: „Присъстваме на погребението на държавния бюджет за 1996 г., Жан Виденов направи опит да оневини това погребение”, а министърът на финансите Димитър Костов му отвръща: „Опозицията въстава срещу здравия разум”. Депутатът от Народен съюз Венцеслав Димитров пък определя актуализирания бюджет като „гигантска пирамида, която засмуква много, а пуска малко”.</p>
<p>Само няколко седмици след гласуваната актуализация на бюджета всекидневниците отчитат, че бюджетния дефицит е стигнал 85% от планирания за годината, а изпълнението на приходите е едва 38% от предвиденото за цялата година в ремонтирания бюджет.</p>
<p>В интервю за „Стандарт” лидерът на СДС Иван Костов коментира актуализирания бюджет като го нарича „призната катастрофа”. Той предвижда, че в края на годината ще има още една актуализация на сегашната актуализация. <strong>На въпрос: „Какво щяхте да направите, ако бяхте на мястото на Жан Виденов?”, Иван Костов отговоря: „Щях да си подам оставката и да поема цялата отговорност за това, което е сторено дотук, за да спася страната”.</strong></p>
<p>Всъщност развръзката идва далеч преди края на бюджетната година. В средата на октомври 1996 г. в анализ на в. „24 часа” четем следното: „Основен ориентир за параметрите, в които се развива страната е държавния бюджет. Още при подготовката му стана ясно, че <strong>икономическият екип на кабинета или е недостатъчно подготвен, или подхожда непрофесионално.</strong> Заложените параметри в макрорамката за 1996 г. говореха за непознаване на реалностите, за неправилно прогнозиране на развиващите се процеси. <strong>Грешките наложиха актуализация скоро след приемането на държавния бюджет.</strong> Но още при тази поправка в края на юли бе ясно, че отново е взел връх безотговорният оптимизъм пред трезвата оценка. <strong>В резултат на това в края на деветмесечието хазната е издънена по всички показатели. Какво е днес положението? Бюджетният дефицит е изпълен ударно.”</strong></p>
<p><strong>Иван Костов дава акъл на Виденов </strong></p>
<p>В края на юли 1996 г. лидерът на СДС <strong>Иван Костов изпраща писмо до министър-председателя Жан Виденов, в което обяснява на правителството какво трябва да направи</strong>, за да има хляб за българина. В документа, цитиран от всички по-големи тогавашни всекидневници, е записано, че „през последните месеци в страната съществува явен недостиг на хлебно и фуражно зърно, брашно и като следствия от това – на хляб и хлебни изделия, както и на фураж за животните”. Сините предлагат 11 мерки, сред които на първо място – правителството да поеме категоричен ангажимент за това процесът на възстановяване на собствеността на земята и снабдяването на собствениците с нотариални актове да приключи до края на 1996 г. От СДС настояват още за субсидирани кредити за земеделските производители; за ликвидиране на т.нар. тричленки до края на годината; за въвеждане на действителни пазарни цени за изкупуване на зърното от производителите, съобразени с с курса на долара; да се емитират облигации за извънреден вътрешен „зърнен” заем и пр.</p>
<p>В края на документа се предрича, че „осъществяването на посочения от нас комплекс от мерки ще позволи да излезем от зърнената криза, а освен това ще даде дългосрочни стимули за възстновавяне и развитие на българското зърнопроизводство”.</p>
<p><strong>Западната преса: България сякаш върви към крах</strong></p>
<p>Още през май 1996 г. в западната преса се появяват унищожителни коментари за упадъка на българската икономика, която повлича със себе си и обществената и политическата култура в страната. Според „Франкфуртер алгемайне цайтунг” <strong>„пълният крах е програмиран, тъй като в България не се забелязва политическа воля за промяна”. </strong></p>
<p>През пролетта на злополучната за страната ни 96-та година германският вестник информира, че в най-новия рейтинг на стопанските и политическите успехи на отделните страни България получава две точки по-малко и „се нарежда в най-долната категория – страни с лоша стопанска ситуация и висок риск за инвестираните средства”. Прогнозата на експертите от Франкфурт е, че през 1997 г. предстоят правителствена криза и социални вълнения. <strong>„Предвиденият бюджетен дефицит вероятно ще е значително по-голям, а очакванията за инфлацията са да е средно 60 на сто”</strong>, пише още в цитирания анализ. Тези негативни факти обезкуражават чуждестранните инвеститори.</p>
<p>„Досега правителството на Жан Виденов успяваше да предотврати социалните вълнения, назряващи заради все по-вероятния пълен крах на българското стопанство и поскъпването”, информират германските експрети и предричат, че скоро ще бъдат изчерпани всички възможности на социалистическия кабинет да прдължава сегашната непоследователна и двулична реформатолска политика.</p>
<p>За бъдещето има две алтернативи – първата е една болезнена политика на пренагласа с помощта на МВФ, която значи ясно политическо преосмисляне. Другата е в България да продължат борбата срещу симптомите вместо срещу причините на злото. Тогава, поради липсата на подкрепа от страна на МВФ, по-нататъшното обедняване на българското общество ще е неизбежно.</p>
<p><strong>Истинската причина за мизерното развитие на българското стопанство според „Франкфуртер алгемайне цайтунг” са политическите структури. „За да не дразни населението, правителството на Жан Виденов прекалено дълго отлага отдавна оповестените реформи</strong> и особено закриването на нерентабилните държавни предприятия, с което пък успя да изнерви МВФ”. Упадъкът на българското стопанство – обобщава германското издание – се дължи на сложната еквилибистика между противоречивите интереси, практикувана и от предишни български правителства, <strong>дългогодишното лавиране между чисто словесни изявления и протакането на конкретните реформи.<br /></strong><br /></p>
