- Автор: Гласове
- 10 Март 2023
- 1865
- 52
Отбелязваме 80 години от спасяването на българските евреи. Президентът Румен Радев откри документалната изложба, посветена на историческото събитие в Националната библиотека. Почетен гост на събитието е известният историк и общественик от Израел проф. Михаел Бар-Зоар.
Ето какво каза президентът:
Преживяла две национални катастрофи, България направи всичко възможно, за да избегне въвличането във Втората световна война. Въпреки натиска на нацистка Германия върху нашите институции, българският народ не приема антисемитизма и сам разпокъсан и преследван, търси пътя към диалога и мирната ревизия на несправедливия Ньойски диктат. Войната и триумфът на нацизма в Европа обаче решиха друго.
Изолирана и под заплаха от окупация, България бе принудена да се присъедини към Тристранния пакт. Загубеният неутралитет доведе до приемането на антиеврейско законодателство, но то не промени отношението на огромната част от българския народ към приятелите, съседите, съучениците и колегите евреи.
Българите не изневериха на толерантността и съпричастността към страдащите, българските институции продължиха да издават транзитни визи на хилядите бягащи от окупирана Европа евреи. В свои срещи български дипломати подчертаваха, че натрапеното отвън антиеврейското законодателство в България ще се прилага така, че да озапти всеки насилствен антисемитизъм. Комисарството по еврейските въпроси в крайна сметка не се наложи над българските парламент и правителство. Хитлер не успя да пречупи решението на цар Борис III да не допусне депортацията на нито един български поданик извън територията на страната.
В дни на върховно изпитание българската държава и народ издържаха тест с огромна историческа стойност, като не позволиха нито един български евреин да загине в лагерите на смъртта или да бъде убит в България. Спасяването на българските евреи продължава и днес да е пример за силата на обществената и политическа енергия, посветена на една справедлива кауза. В историята ни завинаги ще остане държавническият урок на 43-мата депутати от правителственото мнозинство в Народното събрание, подписали писмото на подпредседателя Димитър Пешев, на достойните духовни водачи на Българската православна църква, която по това време е част от държавата, на активната обществена позиция на редица научни и професионални сдружения, на моралната роля на интелектуалния елит, останал верен на традициите на своя народ и държава. Няма да забравим и приноса на българските евреи в антифашистката съпротива.
От съдбоносните събития през 1943 година ни делят 8 десетилетия, но все още сме в дълг пред паметта на спасителите. Идеологическите пластове през последвалите десетилетия затъмняваха делото на достойните, разделяха обществото и политическите оценки за участниците в тези събития. Длъжни сме да опазим чист спомена за миналото, защото историческата памет, на която се крепят устоите на нацията, е здрава само когато се гради върху истината.
В България еврейската общност в края на Втората световна война бе по-многобройна отколкото преди нейното начало. Длъжни сме да защитим този огромен морален капитал на България от забвение и всеки опит за подмяна. Дълбоко скърбим за милионите невинни жертви на Холокоста и никога няма да ги забравим. Но и не приемаме опитите за вменяване на вина, които са най-малкото проява на неуважение към нашите спасени еврейски съграждани, както и към моралния подвиг на малка България, докато други в Европа колаборираха с нацистките власти.
Днес, 80 години след събитията, безпрецедентният акт на спасяването на българските евреи остава нашата здрава морална основа в борбата с омразата, ксенофобията и съвременните прояви на антисемитизъм, които отново надигат глас в Европа. Наш дълг е да съхраним и предаваме това безценно морално наследство на идните поколения, като модел за толерантно и хуманно общество. Благодаря на всички, които отстояват тази свята кауза.
